Само 1% от хората могат да видят грешката на снимката! Ти сред тях ли си?

Привидно обикновена снимка на щастливо семейство, на която всички са седнали на една люлки, облечени в дънки и тениски с кучето с тях.

Почти всичко е идеално, освен едно нещо.

Можеш ли да разпознаеш къде е грешката?

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

ЦСКА някога – славно минало и големи футболисти /Снимки/

 

Стоичков и компания излизат за поредната победа. 

ЦСКА (абревиатура от Централен спортен клуб на армията) е футболен клуб от София. Клубът е 31 пъти шампион на България, носител е на 20 Купи на България и 4 Суперкупи. Двукратен полуфиналист за КЕШ, 1 път полуфиналист за КНК. Играе мачовете си на стадион „(Народна) Българска армия“.

Това е най-успешният български футболен отбор в досегашната история на българския футбол.

ЦСКА заема 60-то място, най-предно от българските представители, в класацията за най-добър отбор на Европа за 20-ти век на Международната федерация за футболна история и статистика.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Жени Живкова: Съветският съюз открадна идеите на дядо ми и ги нарече „Перестройка“

Евгения Живкова е родена на 7 ноември 1965 година в семейството на Любомир Стойчев и Людмила Живкова, дъщеря на Тодор Живков. Завършва Националното експериментално училище през 1983 г., след което продължава образованието си в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност история и втора специалност философия. Дипломира се през 1988 г. и започва работа в Института по култура към Българската академия на науките, специализирайки в областта на Харапската култура.

През 1991 г. създава модна къща „Жени Стил“, а 2 години по-късно прави първото самостоятелно ревю. Оттогава марката се налага с високото си качество и изискан стил, а Жени Живкова печели множество награди и признание за работата си.Два пъти е избирана за народен представител от Парламентарната група на „Коалиция за България“ – през 2001 г. в 39-то Народно събрание и през 2005 г. в 40-то Народно събрание.

Екипът на Vajno.bg се свърза с Жени Живкова, за да си поговорим за минало и настояще. Вижте какво каза тя в изключително интересния разговор:

– Г-жо Живкова, съвсем скоро отбелязвате свой юбилей. Обичате ли да правите лични равносметки? Какво си пожелавате за напред?

– Главното в момента е здравето. Важно е и да се запази бизнесът, защото е много трудно. Това е и една от целите ми в момента.

– Искате ли, примерно, вече да се радвате на внуци? И на какво искате да ги научите и да им разказвате?

– Време е вече, но това зависи от децата и дали са готови. Това е техен избор и аз не ги притискам.

– В момента сте насочила усилията си изцяло към модата. Промени ли се вкусът на българина през последните години и какво започнахме да обличаме повече?

– Наистина стилът на българина се промени към по-добро. Това, което прави впечатление е, че се доверяват все повече на български дрехи, въпреки че пазарът ни е залят от чужди марки. Аз имам предимно наблюдение върху женската мода, но мога да кажа, че и при мъжете има много добри български производители.

– Вие сте историк. Един от най-подготвените хора в България за древната мистичната Харапска цивилизация? Мина ли достатъчно време, за да направите безпристрастен анализ и да кажете кое беше доброто и лошото при социализма? От вашата лична гледна точка, а и като историк.

– Доста време мина. Имаше много положителни неща по време на социализма. Едно от тях е образованието. То беше наистина много добро. Все пак нека кажа, че аз лично не съм привърженик на тезата, че в момента българското образование е лошо. Тук децата придобиват много теоретични знания, което е по-различно от други държави.

Иначе за негативните неща – аз смятам, че фактите се преувеличават. Да, ние бяхме в социалистическия блок и Варшавския договор и трябваше да се съобразяваме с това, но аз познавам много обикновени хора, които пътуваха свободно не само в социалистическите страни. Преди 89-та година имаше някакво равенство, нямаше крайно бедни и просещи хора по улиците, имаше спокойствие в обществото и вяра в бъдещето. Духовността беше на много по-високо ниво, докато сега сме по-несигурни.

– Не смятате ли, че на Вас се пада тежката задача да издадете книга, в която да разкажете детайлно за вашето семейство и ролята му начело на държавата. Това да е един вид помирение с историята. Честно да опишете всичко, дори с риск да развенчаете добри или лоши митове за фамилията ви.

– Питали са ме много хора. Още не ми се пише. Може би някой ден, когато имам повече време и спокойствие. Никога не се знае кога на човек ще му дойде музата за писане.

– Интересно е какво Ви е казвала Баба Ванга за бъдещето на България. Какво ни очаква? А и какво е казвала за миналото. Знаем, че историци са ходили при нея и е казвала, че не оценяваме достатъчно ролята на Аспарух.

– Не, не сме коментирали тази тема. Когато съм ходила, бях по-млада и съм се интересувала от по-лични въпроси. Тя коментираше бъдещето на България с майка ми, но не мога да кажа подробности, защото не ги знам.

– Преди години разкрихте, че Тодор Живков е обмислял да се самоубие, защото е бил обграден от фашисти. Впоследствие обаче оцелява. Има ли други такива малко известни истории, които Ви е разказвал?

– Това го е разказвал и той самият. На първата му среща Ванга е видяла това и му е казала за тази обсада, както и че той е искал да се самоубие. Дядо ми разказа, че този случай не го е знаел никой дотогава.

– Има една изключително интересна среща, която така и не се е осъществила. Дядо Ви е искал да се срещне със Симеон II. Какво искаше да му каже или да си поговорят? Като че ли е знаел, че ще се върне в България, защото някъде бях чел, че искал да му стане съветник.

– През 1991-92 г. дядо ми смяташе, че едно евентуално връщане на Симеон ще бъде полезно за България, защото бяха много размирни времена. По-късно имаше предложение да се срещнат от хора, които познават и двамата. Те приеха, но дядо ми тогава се разболя и срещата не можа да се състои. Беше малко преди да почине.

– Какво искаше да си кажат?

– Просто да се видят като бивш държавен глава с цар на България. Да си говорят за политиката, за бъдещето.

– Като че ли Вие обаче станахте близка с царското семейство. Доня Маргарита е чест гост на ревютата Ви. Какво Ви сближи с тях и не е ли на пръв поглед това едно странно приятелство?

– Още година преди изборите (през 2001 г.) Симеон Сакскобургготски, Доня Маргарита и Калина бяха в „Царска Бистрица“ и тогава ме поканиха на среща. Тогава Бойко Борисов го охраняваше и чрез него се осъществи контактът. Аз приех поканата. Беше много приятна първата ни среща. Цялото им семейство са много широко скроени хора. Тогава той сподели и благодари, че имотът е много добре запазен през всичките тези години. Така се сприятелихме през годините. Когато е в България, Доня Маргарита идва на ревютата ми. Калина ми е идвала на гости. Въобще, ние сме в много добри отношения с тях. След изборите през 2001 г., Доня Маргарита дойде на асамблеята, която аз организирах на монумент „Камбаните“. Преди изборите имах предложение да се присъединя към НДСВ, което ми беше предадено пак чрез Бойко Борисов, но вече бях приела да се включа в листата на „Коалиция за България”. През всичките осем години, докато бях депутат, работихме много добре с колегите от НДСВ.

– Вярно ли е, че са обмисляли кандидатурата Ви и за президент по-късно?

– За президентските избори през 2012 г. имах номинации от партийни организации на БСП, тогава имахме и разговор по този въпрос със Сергей Станишев, но аз отказах. След това разговаряхме да се кандидатирам като вицепрезидент на Ивайло Калфин. Преди това имах предложение за вице на Георги Първанов за втория мандат през 2006 г., но тогава се взе друго решение, въпреки, че след дълго мислене аз се съгласих. Тогава Георги Божинов разговаря с мен. Имах номинации и за вице на Румен Радев.

– Отказала сте 3 пъти. Какво Ви спря тогава?

– Това, което ме е спирало е, че голяма част от живота ми е преминала в президентската институция, като част от семейството на държавен глава, и много добре познавам ограниченията на личната свобода, които налага този пост.

– Най-вероятно и за в бъдеще ще има подобни покани, ще ги откажете ли и тях?

– За в бъдеще не мога да кажа.

– Вече минаха 30 години от паметната 1989 г. Малко хора обаче знаят, че Тодор Живков е искал да подаде оставка, но да запази формално властта като председател на Държавния съвет. Това опит за плавен преход ли беше или сондаж на настроенията в партията и в Съветския съюз?

– Той една година преди това си подаде оставката, но не беше приета от Политбюро, след което имаше намерение да запази само за известно време поста на председател на Държавния съвет. Да се оттегли от партията и през това време да подготви друг, който да стане държавен глава. В крайна сметка настъпиха промените и събитията се развиха по друг начин. На прословутия пленум му благодариха. Дори му бяха обещали, че ще му оставят държавна вила, кола и грижи, каквито се полагат на бивш държавен глава, докато е жив, но впоследствие стана друго.

– Срещате се с Горбачов през 2001 г. Вярно ли е, че той Ви е казал, че Живков е голям държавник и ще остане в историята, та нали той е одобрил преврата срещу него? Да не би да е преосмислил Перестройката?

– Да, Александър Томов тогава беше посредник за тази среща и действително той тогава каза точно това. Не каза в прав текст, че е сгрешил, но може би го е мислил.

– Дядо Ви осъзнаваше ли недъзите на социализма и какво Ви казваше? Какво Ви споделяше за личните си срещи с ръководителите на различните държави? Коя от личностите Ви направи най-голямо впечатление и с какво точно? Имаше ли дневник, в които си пишеше всичко дядо Ви?

– Да, осъзнаваше ги. Той имаше много добри лични отношения с гръцките президенти и министър-председатели – Караманлис и Папандреу, с Жорж Марше, с Брежнев, разбира се, и с много други. Имаха много близки отношения дори и с Хелмут Кол, който го споменава в своите мемоари. Дядо ми нямаше дневник, но имаше много добра памет, която му помогна за написването на мемоарите.

– Доколко Тодор Живков можеше да влияе на съветската политика, която се налагаше и на България.

– През 1983 г., когато Горбачов идва на власт, те се срещат в Москва, след което дядо ми му изпраща писмо, в което посочва точно промените, които трябва да настъпят в социалистическия блок. На практика, Съветският съюз после ги открадна и ги нарече „Перестройка“.

– Т.е. идеята е на Тодор Живков?

– Да, дядо ми искаше да направи много промени в системата, като постепенно да се намалят и много от привилегиите на членовете на Централния комитет на БКП, например. Това, естествено, не се харесваше на тези кръгове. Искаше да се премине и към пазарна икономика още през 1987-88 г., всъщност в началото на 1989 година е приет Указ 56.

– А искал ли е чрез този преход да минем към западната сфера на влияние или се е опитвал да промени по този начин социалистическия блок отвътре?

– Да, искаше да има по-тесни контакти със западните държави. Затова бяхме и в много добри отношения с Германия, с Япония също. На връщане от едно от неговите посещения в Токио, е минал през Москва и се е срещнал с Брежнев. Казал му е, че иска да направи България като Япония в много сфери.

– А дали не се е страхувал, че Съветският съюз ще го възприеме като заплаха и ще го свали от власт?

– Затова трябваше постепенно да се правят тези промени и той ги правеше. Много неща станаха в България. Продавахме стоки в Съветския съюз и другите социалистически страни, бяха ни пълни заводите, хората имаха работа. Дори шиехме много дрехи за износ и същевременно развивахме активна международна дейност с капиталистическите държави, с арабските държави, въобще с целия останал свят.

– Гледали сте разстрела на Чаушеску по телевизията на Коледа през 1989 г. Страхуваше ли се дядо Ви, че ще последва това и в България? Не се ли замислихте в един момент, че ще е по-безопасно за семейството Ви да избягате от България?

– Страхувахме се, но не сме мислили да напускаме държавата. Не вярвахме нашите политици чак до такава степен да стигнат, но те пък направиха други неща. Вкараха дядо ми, Иван Славков и Тодор Славков в затвора, заведоха ни различни дела, обискираха ни няколко пъти.

– Имате архив на майка си. Кои са най-интересните неща в него. Мислите ли да ги публикувате или искате да запазите тази територия лична?

– Биха могли да се публикуват. Има писма от различни държавници, от Светослав Рьорих също. Тя се стараеше да разчупи политическите стереотипи. Идеята за Асамблея – Знаме на мира беше начин да се отвори България за света.

– Бойко Борисов често обвинява комунистите, а в същото време признава, че се е учил от Тодор Живков. Това не е ли странно явление? И какво щеше да каже дядо Ви, ако беше видял, че бодигардът му е министър-председател?

– Той нямаше да има против да е министър-председател, но определено някои изказвания не би ги одобрил. За съжаление, Бойко Борисов си позволява да говори такива неща и то доста често напоследък.

– Странно е как си се учил от Тодор Живков, а сега говориш срещу комунистите.

– Мисля, че трябва да го попитате него. И на мен не ми е приятно да слушам такива неща, особено при положение, че знам отношението му какво е било към дядо ми. Пред него той никога не си е позволявал да изразява подобни мнения.

– Какво мислите за случващото се в страната?

– Ако не беше започнала пандемията, може би пак щеше да има протести. Хората много обедняха. Много фирми са на ръба на оцеляването. Това допълнително подтикна хората да излязат на протести. Положението на икономиката, според мен, въобще не е розово в България.

– Подкрепяте ли протестиращите и смятате ли, че трябва да има предсрочни избори или е по-добре да се изчака до пролетта?

– Не остана много време до пролетта. Моето мнение е, че не е необходимо да се харчат допълнително пари. Така или иначе ще има редовни избори след няколко месеца. Това не го казвам, защото подкрепям ГЕРБ, а по чисто финансови причини. Не виждам какво толкова ще се спечели, ако в момента има парламентарни избори.

– Имате ли мнение и за случващото се в БСП?

– Не ми харесва случващото се в БСП. Винаги съм го казвала, че не трябва БСП да се разцепва и непрекъснато да има отцепили се хора. За съжаление, това започна още от 90-те години с отцепването на Евролевицата. Това е тенденция, която явно продължава.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Кулинарната библия на Бай Данчо, готвачът на Тато! Вижте с какво е гощавал Живков, Людмила, Брежнев и Фидел Кастро

Над 300 изпитани и изтънчени гозби, издържали проверката на времето и вкусовите капризи на родния и световния политически елит, ще намерите в най-новата книга „Всички мои рецепти“ от Бай Данчо, личния готвач на Тодор Живков.

Кулинарят Йордан Стоичков е роден на 12 октомври 1948 г. в село Скрино, Кюстендилско, известно и като родното място на св. Иван Рилски. Като ученик завършва техникум по хранене и хотелиерство, през 1970 г. започва да работи в Управление „Безопасност и охрана“, а малко по-късно е назначен за главен готвач на Тодор Живков. Обиколил е цяла България и много части от света като част от персонала на бившия държавен глава. Автор е на три книги, в които споделя опита си, любопитни случки от стажа си в УБО и събираните през годините блюда, а „Всички мои рецепти“ е най-новият му и пълен сборник, който ще намерите с логото на издателство „Милениум“.

– Как сте в тази ситуация на коронавирус, г-н Стоичков? Продължавате ли работа въпреки строгите мерки и напредналата си възраст?– Със здравето съм добре, нямам оплаквания. Не работя както по-рано, поизморявам се, но важното е крайният резултат. А колкото до ограниченията – в момента имаме повече работа, отколкото когато заведението, в което работя, беше отворено за посещения. Макар да готвим предимно по обяд за хората в офиси, много от тях си вземат храна за вкъщи. И не спират да ми казват, че нямат търпение да си вземат новата ми книга.

– Разкажете ни малко повече за „Всички мои рецепти“. Какво по-специално можем да открием в нея?

– Идеята за книгата се роди поради голямото търсене. Мина много време, откакто излязоха другите ми книги, и нямате представа колко много мои познати, приятели, а и странични хора ги търсят. Та затова се роди идеята за новото заглавие. В него са събрани отработени авторски рецепти, проверени и изпитани многократно. Но не само заради това са специални, а и защото са съобразени с новите технологии, които ще намерите във всяка съвременна кухня.

– Каква е тайната съставка за вашите ястия, та са толкова вкусни и клиентите ви си облизват пръстите?

– Тайната съставка е да работиш така, че когато попитат кой го е направил, да не те е срам да кажеш „аз“. Другата важна тайна са подправките – използвам само българските натурални подправки, без новите универсални овкусители. Предпочитам нещата да са истински, да прилагам майсторлък. Новите готови подправки са за готвачи, които не могат да готвят. В тях има различни добавки, като глутамат, които убиват рецепторите и истинския вкус на ястието.

А още една тайна за вкусната храна е да се поучаваш от грешките си. Ако дадено ястие не се е получило първия път, трябва да го промениш и подобриш, докато не постигнеш успех.

– Разкажете какво най-често готвехте за Тодор Живков.

– За Живков приготвях ястия от традиционната българска кухня. По същия начин готвя и в ресторанта си в момента. Той не обичаше прекалено люто и сладко, а само фино подправената храна. Не беше привърженик на месата, казваше, че по официални мероприятия ядял достатъчно от тях. Имаше по-скоро сиромашки вкус, приготвях му много често пълнени чушки, боб чорба, боб яхния, баница и качамак. Качамак обичаше особено много – почти през ден закусваше с това. Ще видите това в книгата – сервирал съм му всички гозби, включени в нея.

– Пишете, че дъщеря му Людмила Живкова е била злояда. С какво успявахте да я примамите на трапезата?

– Не беше толкова злояда, колкото капризна. Спазваше строг вегански режим. Беше изключила от менюто си абсолютно всякакви продукти от животински произход. Не ядеше млека, сирене, кашкавал, дори и яйца. Много дълго време храната ? беше задушени зеленчуци – грах, картофи, ориз… В редките си посещения обаче не ? пречеше другите да се хранят с каквото си поискат, не се дразнеше от това. Тя беше много премерена и ерудирана личност, но прекалените диети и ограничения съсипаха организма ?.

– В новата книга споделяте, че сте готвили за Ким Ир Сен. Можете ли да кажете какво сервирахте на този човек, идващ от тъй далечна и различна култура?

– Винаги когато идваше някой високопоставен гост от чужбина, аз и екипът готвачи изготвяхме примерни менюта, които отиваха във Външно министерство. Там дипломатите ги преглеждаха и одобряваха какво можем да сервираме. Готвехме български ястия, пречупени през европейската кухня.

Точно за неговото посещение си спомням, че му поднасяха два вида храна. Едната приготвена от нас, а другата я носеха от тяхното посолство. Бяха типични азиатски ястия. Техният сервитьор носеше азиатското блюдо, нашият – българското. Но нашият сервитьор се връщаше с празни чинии и дори му приготвях храна втори път. И така докато не казал на корееца: „Предайте на нашите хора, че аз съм в България и искам да опитвам българска храна“.

– А с какво посрещахте Леонид Брежнев?

– Разликата между българската и руската кухня не е много голяма. Спомням си обаче, че първия път, когато дойде, в менюто имаше агнешки пролетен борш и сарми с кисело зеле. Толкова се влюби в тези две ястия, че след това, освен редовното меню за деня, му готвехме и тях. А когато си тръгваха, поръча на готвача си да вземе рецептата за борша. Тъй като тайната се крие в подправките, му изсушихме джоджен и градинска чубрица, опаковахме ги и ги изпратихме за Москва.

– Кое е най-необичайното ястие, което някой от гостите на бившия първи си е поръчвал?

– Сещам се за една интересна случка при първото гостуване на Фидел Кастро. Когато пристигна, дойде в кухнята и започна да опитва храната във всички тенджери. По едно време отвори едната фурна, в която имаше кюфтета с доматен сос, приготвени за персонала, но толкова му харесаха, че му сервирахме от тях.

– Вълнуват ли ви модерните чуждестранни тенденции, или нашата българска кухня си е най-хубавата?

– Аз обичам новите тенденции, но съм на мнение, че трябва да си вървят като такива, а не да се наслояват като традиции и да изместват нашата кухня. Хубаво е да си модерен и да се адаптираш, но е нужно да си пазим нашата традиция и да си я отстояваме.

– Кое е онова ястие, което винаги ще приготвяте с трепет и няма да ви писне?

– Няма ястие, което да ми е любимо. Обичам да приготвям всичко, още повече когато е с български елемент.

– А коя е любимата ви гозба за хапване?

– Обичам боб чорба, сарми, миш-маш, зеленчуков гювеч. Дори сам си приготвям киселото зеле. На мнение съм, че щом човек обича някаква храна, не трябва да яде само нея, а да се храни пълноценно и разнообразно, за да е здрав.

– Кой готви у вас?

– Обикновено готви този, който е свободен. Въпреки че съм професионален готвач, смея да призная, че съпругата ми също готви много хубаво. Наследила е таланта на майка си, която, въпреки че не разполагаше с голям асортимент от рецепти, приготвяше всичко съвършено вкусно.

– Смятате ли да продължите да готвите?

– Въпреки че започвам да се уморявам, няма да се откажа никога. Ще продължавам да готвя, докато не дойде моментът да вляза в кухнята и да забравя за какво съм отишъл. Също така, ако има някой, който пожелае да се научи на моето готвене и да усвои рецептите ми, съм готов да предам знанията си. Именно затова пиша и книгите си.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Какво се случи със студента от Попово, който изчезна безследно в американското посолство през 2010 г.

Изминаха девет години от изчезването на Петър Владимиров Димитров, който за последно е видян да прекрачва прага на американското посолство в София, но така и не излиза от него. От тогава насам момчето е в пълна неизвестност. Днес историята на студента от Попово е забравена от медиите и напът да влезе в архива на „забравените досиета”.

Парадоксално още няма резултати и от ДНК експертизата започнала през 2011 г. на откритото обесено момче в свиленградското село Дервишка могила, за което се твърди, че е Петър, макар родителите му да са категорични, че това не е синът им. Много от материалите за изгубения Петър учудващо бяха свалени от интернет пространството, а достоверността на последната публикация стои под въпрос.След цели три години медийно затишие, през 2014-та писаха, че приятел на изчезналия е получил мистериозен паричен превод на стойност 5000 лв. от немска банка, за който бил убеден, че е от Димитров. Догадките обаче му остават непотвърдени, а случаят все така си стои в задънена улица.

На 12 май 2010 година 22-годишният Петър Димитров, студент в Техническия университет в София, отива на интервю за виза за студентска бригада в посолството на САЩ. Трябвало е да замине за Южна Каролина да изкара някой лев и да завърши образованието си, тъй като семейството му не е заможно. Вече бил одобрен от работодателя зад Океана и имал самолетен билет за 21 май. В деня на изчезването си Петър е с приятеля си от детство Евгени Димов и приятелката му. Те го чакат повече 3 часа пред посолството, но той така и не се появява.

Младежът бил обещал на родителите си, да им каже как е минало интервюто, веднага щом излезе от посолството, но те така и не получили подобно обаждане. Бащата Владимир Йорданов определя сина си като изключително отговорен човек, който винаги мисли, преди да действа и изключва варианта Петър да е предприел нещо, без да осведоми близките или приятелите си, освен ако с него не се е случило нещо?!?

Петър и баща му имали уговорка още същата вечер момчето да хване влака за Попово. Владимир пристига в 2.30 ч. на гарата в града, за да посрещне сина си, но във влака от него няма следа. Тогава Владимир започва да звъни настойчиво на номера на Петър, вдига му неговият приятел. Оказва се, че на влизане в посолството Петър е разбрал, че е забравил телефона си в колата и приятелите му дават един от телефоните си, за да имат контакт с него. Когато вдигат телефона на Петър, който е в тях, обясняват на бащата, че нямат представа къде е момчето, защото не са го видели да излиза.

Сутринта на 13 юни Владимир отива в полицията, за да обяви сина си за издирване а на 14-ти заминава за София. През първия месец сам е обиколил всички институции, разговарял е с полиция, хора от изпълнителната власт и дипломати; писал е молби, 4 пъти е посещавал посолството, дори е изпратил писмо на американския президент Обама, но безрезултатно.

На визитата си до посолството, първия път са го допуснали само до консулството.Там служителката, която провела интервюто за визата на сина му, му обяснила, че Петър бил подправил оценките в студентската си книжка, но понеже накрая си признал, решили да му простят и да му дадат визата, ако представи редовните.

По думите ? момчето е излязло спокойно и си е тръгнало Служителката казала също, че са разбрали, че Петър има прекъснати студентски права в Техническия университет в София за следващите 10 години. Тази информация изненадва семейството и приятелите му, затова бащата лично отива да провери във ВУЗ-а. От там обаче го уверяват, че такова нещо няма – оказва се, че Петър е редовен студент, с непрекъснати права.

Семейството на студента не може да повярва, че кротко и отговорно момче като сина им би подправило каквито и да било документи, още по-малко оценки. Синът им бил отговорен, предпочитал ученето пред нощните купони в дискотеките. Не пиел, не пушел и странял от лоши компании. Преди следването си в Техническия университет, където бил приет като трети по успех, влязъл да учи „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Академията на МВР в Симеоново без да ходи на курсове за подготовка още от първия път, но след две години се оказва, че Петър има здравословни проблеми и не може да я завърши.

Бащата на Петър не се отказва да търси истината. Той получава две съобщения от човек, който иска да помогне Неизвестният подател твърди, че преди 5 години негови познати момичета са били задържани за разпити в продължение на 4-5 дни в посолството.

Вторият смс гласи: „Задължително искай да видиш записите от излизането му.“ Това задълбочава съмненията на бащата, че синът му въобще не е излизал от сградата след интервюто?!? Така 4-5 дни след първата среща той се връща в посолството и настоява да види на записите от камерите как синът му излиза.

След разговор с директора на охраната, единственият запис, който е предоставен на бащата Владимир Йорданов, показва как Петър прави няколко крачки в едно от помещенията в сградата, но никъде не се вижда той да я напуска. Американските служители твърдели, че именно това са кадрите от излизането на Петър. Те не разполагали с други, тъй като точно в този момент камерите се оказали развалени /?/ Друг странен факт било разминаването в часа, който е изписан на кадрите – 13.42 часа и този, който сочи служителката, която е интервюирала младежа – тя твърди, че той си бил тръгнал в 14.55 часа.

На молбата на бащата на Петър да види записа на влизането му, човекът получил отговор, че не разполагат с такъв материал. Охраната твърди, че това е всичко, с което разполагат и дори, че часовникът на записващите устройства не бил сверен. Владимир е сигурен, че не е така, защото посолството е пълно с камери навсякъде и вярва, че е невъзможно да не са проследили всяка негова крачка в сградата, както е невъзможно и всички камери да са били развалени. Междувременно полицията разпитва останалите кандидати за виза, които са имали насрочено интервю в посолството в същия ден и час и, които може би си спомнят нещо, но едва след сигнал на бащата.

Свидетели твърдят, че са видели Петър да влиза, но никой не го е видял да излиза от посолството. Много от младежите скоро след това са заминали за САЩ. Около седмица след втората среща в посолството по националния ефир посланикът на САЩ заявява, че ще съдейства на родителите и на властите по всякакъв начин за откриването на Петър.

Родителите на Петър вече не знаят към кого да се обърнат за помощ, за да открият сина си Той твърди, че поддържа връзка с тях Това обаче, според родителите, не било истина. Семейството на Петър видяло този човек за пръв и последен път по телевизията, въпреки че окуражен от интервюто, Владимир опитва да си уреди среща с него. Това така и не става и при следващите два опита. На третото посещение в посолството охраната отново показва на Владимир същия запис, но с няколко стотни от секундата по-дълъг, достатъчно, за да се види лицето на жена, към която върви Петър.

Дипломатите обещават да идентифицират жената, но и до ден – днешен полицията не е получила информация за самоличността ?. По-голямата дължина на записа засилва подозренията, че има още кадри на Петър, но по някаква причина някой не желае да ги покаже.

Следва четвърто посещение в посолството на което става ясно, че показаната информация няма да бъде предоставена и не искат да виждат повече Владимир там Полицията поискала да бъдат предоставени поне записи и документи от интервюто за виза на младежа, но и това не се случило. Единственото, което органите на властта предприели, е претърсването на Южния парк 2 седмици след интервюто. Резултатът е нулев.

От МВР са разпитали и двамата приятели на сина му, които са го чакали в деня на изчезването му. Това е всичко. Владимир се е срещал с представители, директори, заместник – директори и секретари на всякакви институции, сред които хора от МВР и Външното министерство. Срутеният от мъка баща е разговарял два пъти със сътрудници от кабинета на Бойко Борисов, откъдето го уверили, че премиерът знае за случая. Майката на Петър – Мая Йорданова, от изчезването му насам, е на лекарства и в пълна депресия.

На 3 юли, по-малко от месец след изчезването, пастир открива обезобразен труп на обесен на дърво в пуста местност край свиленградското село Дервишка могила. Бащата Владимир Йорданов е бил извикан за разпознаване. Той е категоричен, че маратонките не са на Петър, тъй като той е дюстабанлия и е бил със специални ортопедични стелки. Не била негова и намерената до дървото раница. За първи път викат родителите на Петър за разпознаване, но те са категорични, че намереното тяло не е на сина им. Очакват и резултатите от ДНК експертизата да го потвърдят – трупът имал осем липсващи предни зъба. Освен това е странно, че се прави връзка между трупа на обесения и Петър в район, в който той няма какво да прави?!?, смята бащата на Петър.

По наше сведение, съдебният лекар в Хасково не се беше произнесъл в продължение на половин година на каква възраст е намереното тяло в Дервишка могила, нито кога евентуално е настъпила смъртта, споделиха родителите на Петър. Случаят се „затваря” в нечии папки, а въпросителните остават. Семейство Йорданови все още не знаят какво се е случило с момчето им и вече са се отказали от битката, която очевидно не могат да спечелят.

Стелиян СТОИМЕНОВ

Прочети повече в Blitz.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина красивата българска актриса Лорина Камбурова

Внезапно почина младата българска актриса Лорина Камбурова

Актрисата Лорина Камбурова ни напусна едва на 30-годишна възраст в болница в Русия, като според първоначална информация - причината за смъртта й е усложнение след вирусна инфекция. Новината е потвърдена и от нейни близки пред BTV. 

Режисьорът Катрин Краснер съобщава, че колегите й събират средства, за да подпомогнат семейството й и да я върнат обратно в България. 

Преди месец филмът "Любов и чудовища" е започнал да се излъчва по кината в Русия. Фотографът Генадий Авраменко, който е неин познат, казва, че e очаквал да я види на премиерата на филма в Москва, но Лорина е била приета в болница заради двустранно възпаление на белите дробове. 

"Когато групата излезе на сцената, аз й се обадих с видеоконферентна връзка и видях плачещата Лорина на болнично легло, обърнах камерата към сцената и Лорина видя и чу всичко, което се случваше. След това написа, че това за нея е било истински празник и се е почувствала така, сякаш стои на сцената. А днес сутринта дойде ужасната новина, че нашата Лорина така и не се е преборила", пише той във Facebook.  

Камбурова е родена във Варна през 1991 г., завършва НАТФИЗ през 2014 г. в класа на проф. Здравко Митков. Тя стана популярна със сериалите "Скъпи наследници" и "Връзки". Участваше и във филми като "Leatherface", "Doom: Annihilation" и др.  

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Баща от Монтана простреля сина си, майката издъхна от ужас над трупа му

Мъж на 73 години от село Смоляновци в община Монтана е прострелял след семеен скандал в коляното сина си на 47 години, след което го е намушкал и с нож в сърцето.

Синът, който се казва Ангел, е починал на място, съобщиха от Областната дирекция на МВР в Монтана.

Инцидентът е станал към 22,30 часа снощи в дома на семейството в Смоляновци. При вида на случващото се майката на име Венета, на 70 години, е получила емоционален шок и вероятно сърдечен удар, и е починала на място.Тя е страдала от сърдечно заболяване и диабет, а тялото е откарано за аутопсия в болница в Монтана.

Убиецът – Георги, е направил пълни самопризнания и е задържан в полицията в Монтана. Използваните от него оръжия – незаконно притежавана самоделна ловна пушка и нож са иззети, назначени са експертизи.

„Никога не съм допускал, че в това семейство може да се случи такава трагедия. Ангел работеше, беше малко заядлив човек, но не злоупотребяваше с алкохол и не беше с буен нрав. Бай Георги се грижеше за болната си жена и така му минаваха дните. Не знам какво е станало, но трагедията е голяма“, каза кметът на Смоляновци Пламен Личков, цитиран от „Конкурент“.

Образувано е досъдебно производство по член 116 от НК, а разследването се извършва под ръководството на Окръжната прокуратура в Монтана, уточниха от Областната дирекция на полицията в града.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ходехме на ученически лагер по 20 дни а родителите ни плащаха символична сума

„Детските лагери, които струваха на родителите ми само 4 лева, а престоя в лагера беше 20 дни. Осигурена храна и спане на децата, различни занимания, включително и спорт. В Равда лагерът беше международен и разположен на голяма територия. Спалните помещения бяха малки блокчета на два етажа,специално построени за децата, слънчеви и чисти, с паркет и нови легла. С децата се провеждаха различни занимания, включително и спорт. 

Състезания, концерти от талантите в лагера, пеехме, танцувахме, сценки и рецитиране на стихове. Лагерен огън в края на лагерната смяна. Там за първи път се научих да гледам под вода, да задържам дъха си под водата и да плувам. Имаше с нас изключително добри педагози. Лагера в Поморие беше в едно училище, близо до морето. А лагерът в планината Каменица се намираше в близост до историческото селище Клисура, където Боримечката качва на гръб черешовото топче. (Юлия Камаринчева)

Незабравими спомени, игри сред природата, песни край лагерния огън, приятелства за цял живот… И не само лагерите!

Бригадите учеха младежите на труд, уважение и работа в колектив – качества, които днес са заменени от наркотици и пороци. #СоциалнаМрежа смята, че не трябва да отхвърляме всичко от миналото с лека ръка. Например – „Военното обучение“, което мнозина помнят, може да намери приложение в училищата и днес. Курс по самозащита, ред, дисциплина и отговорност винаги е от полза. Моля, не ни упреквайте в комунизъм – бригади(платени) и военно – тази практика днес се прилага в редица от най-развитите държави, вкл. САЩ, Израел, Швейцария, Русия и т.н. Включи се в Мрежата, твоето мнение вече ИМА значение! https://socialnamreja.com/“

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Руски войник спасява бебе по време на клането в Беслан.18 години по-късно двамата се виждат/Снимки/

Преди 18 години войник от руските специални части спасява бебенце по време на клането в Беслан.След 18 години бебенцето порасва,завършва гимназия и поканва войникът който я е спасил на бала си !!!

Терористичният акт в град Беслан на Република Северна Осетия, Руска федерация е извършен в първите дни на септември 2004 година. Събитието е познато като „Трагедията в Беслан“.

Порасналото вече момиченце,намира и кани своя спасител на абитуриентския си бал

Той е дело на чеченски терористи, които превземат местно училище и задържат като заложници най-малко 1200 възрастни и деца. След двудневни преговори руски специални части щурмуват сградата. По време на акта и спасителната операция умират над 300 от заложниците.

Терористичният акт в Беслан започва на 1 септември 2004 г., когато въоръжени сепаратистки чеченски терористи взимат като заложници стотици деца и възрастни в Първо училище в Беслан по време на Втората чеченска война.

На 3 септември, 3 дни след началото на обсадата, експлозия в училището, избухнала без обясними причини, предизвиква паника сред децата и похитителите започват да ги обстрелват. Руските специални сили се намесват хаотично. Според официалните данни са убити 344 цивилни, от които 186 деца.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Така изглеждаше етикета на доброто старо „Хорце“ от 80-те

Когато лютеницата беше I-во качество и по БДС!Въпреки, че по-вкусна от на баба, приготвена на огъня на село нямаше…Ех спомени.

На пазара днес няма лютеница, която дори малко да се доближава по качество и вкус до продукта, произвеждан по някогашния държавен стандарт.Това заяви директорът на Института за изследване и развитие на храните – Пловдив доц. д-р Павлина Параскова, цитирана от „Фокус“.

По думите й истинската лютеница от преди 1989 г. е съхранена благодарение на домашното производство, а сега масово продаваната на пазара лютеница е направена от вносно китайско доматено пюре. Според д-р Параскова лютеницата, която уж е по стандарт, задължително трябва да се прави от българско доматено пюре, което в момента обаче не се произвежда.Първоначално масовото производство е започнало през 50-те години на 20-ти век, а през 80-те БДС е претърпял частични промени, с които се разрешава влагането на различни пюрета – от пипер, чушки, моркови, патладжан.

След 1989 г. и до днес лютеницата не се произвежда по някогашния БДС.

„Първо се промени вкусът й, заради промененият състав на продуктите, които се слагат в нея. Вече в България никой не произвежда пиперково пюре. Нещо повече – ние внасяме откъде ли не доматено пюре и заменяме пиперковото пюре с други продукти, които наподобяват неговия вкус. В лютеницата започнаха да се поставят много от тези хранителни добавки – различни „Е”-та за цвят, за вкус, стабилизатори”, категорична е д-р Параскова.

Според нея, ако страната ни иска да запазим българската лютеница, заедно с производителите и преработвателите на зеленчуци, трябва да се разработи документацията за защитата на лютеницата като традиционен български продукт пред ЕС. Такъв продукт в момента е горнооряховският суджук.Освен в България лютеница се произвежда още и в Македония, в Сърбия и в Гърция. Но има разлики в съдържанието и състава на продукта. Българската лютеница например се отличава не само по състав, но по начин на приготвяне. Всички съставки на българската лютеница се пържат в олио до съдържание на сухо вещество около 65%.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Така празнувахме 24-ти май по-времето соца в НРБ

Манифестацията на 24-ти май винаги е била по-вълнуваща от другите! Много цветя, аромат на люляк и божур, и песента, която разтуптява всяко българско сърце.

Начело на колоната е фанфарната музика, която свири „Върви, народе възродени“. След нея ликовете на славянските първоучители обкичени със свежи цветя. Знаменосците на училището, танцьори в национални носии, гимнастичките с бели плисирани полички.  Най-весели и най-лъчезарни са абитуриентите. 

След тях маршируват учениците от горен курс в сините си униформи, пионерите с бели ризи и червени връзки и най-малките ученици с белите си калпачета. Всеки от класовете се изявява по свой начин: с книги в ръце, със знамена, с балони, с цветя. Кулминацията е минаването пред официалната трибуна, когато всички в един глас викат „Ура“ и скандират заучените лозунги. След това следва задължителната почерпка в най-близката сладкарница.

Такава беше празничната атмосфера на този най-голям български празник в годините на социализма.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Дъщеря ми е абитуриентка тази година! Ще наема градският стадион да види светът, че не сме кои да е

Дъщеря ми е абитуриентка тази година. Добре. Ще наема градският стадион, изчислих че побира точно девет симфонични оркестъра, 170 пилона с танцьорки и мис Тигрова, 12 бара и 30 маси за по 30 души. Ще наема хеликоптери, които да кръжат и да хвърлят салфетки...

А да, по средата на стадиона ще изкопая ров, в който да плуват делфини, лебеди и два малки катера на бреговата охрана....естествено дъщеря ми ще влезе в стадиона на трибуна, носена от слонове, а до нея ще маршируват 40 джуджета облечени в бяло, които ще пеят и танцуват Мама мия на АББА, докато жонглират с футболни топки, облепени със “Сваровски”. (Бележка: да видя кой е Сваровски и дали не може и той да жонглира)

После...Мегз ще помоля да ушие рокля от коприна, бетон и стъклена вата, която ще покрием с гирлянди и късове от Берлинската стена.

Сега - трябва и да се яде, да види светът, че не сме кои да е.

Ще напълним кит с яребици, пъдпъдъци, трюфели и камъни “Сваровски”. За десерт може да довлачим глетчер от Норвегия и да го полеем с нещо скъпо, примерно гориво за ракети. Не сме случайни, я!

Бележка: Зарята ми е важна, една дъщеря имам. Може да купя няколко ракети Томахоук и земя-въздух...искам да се вижда, какво има и не имаме. Извънземните да се пукнат от яд.

Така де, веднъж се живее YOLO, демек...една дъщеря имам, ще й го татуирам на новите цици за бала!"

Камен Донев/интернет/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Проф. Минеков: ГЕРБ беше до тук, а Румен Радев ще ни поведе напред!

Проф. Велислав Минеков даде надежда на милионите българи, че краят на дългогодишната държавна криза вече е факт.

Защото не друг, а самият президент Румен Радев поема юздите на управлението на страната ни.

Молитвите на българите, които вярват на държавния глава и искат той да диктува правилата, най-сетне са чути. И само след седмици или броени месеци той ще състави служебен кабинет.

„Това е възможно най-добрият изход за България и съм убеден в това. Вече и на децата е ясно, че ГЕРБ беше дотук, а Бойко Борисов се прости завинаги с премиерския си пост. И не само – предстои му съд и присъда.

Самият той, с упорството и ината да продължи да упрявлява, ще ускори в пъти съдбата си. Ако по някаква абсолютна случайност Бойко успее да си „разиграе“ картите и да остане в реалната власт, то това ще бъде крахът му.

Ще го пометат със скоростта на светлината и ще бъде строго съден за кражбите и престъпленията си“, казва проф. Велислав Минеков, който е зет на големия наш режисьор Рангел Вълчанов.

Източник:action-newsbg.eu

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Невиждана чистка, сменят всички областни управители

Всички настоящи областни управители ще бъдат освободени. Това съобщи на брифинг в Министерски съвет говорителят на служебния кабинет Антон Кутев.

„Само в четири областни управи няма нови назначения. Там за временно управляващи са назначени досегашни зам. областни управители”, уточни той.

„Назначението ще е в сила от утре в 9 часа, когато те трябва да си поемат постовете. Мотивите за смяната са гарантиране и търсене на възможности за намаляване на възможностите за купения и корпоративен вот. Цялото правителство работи в посока осигуряване на честни избори”, каза още Кутев.

Антон Кутев коментира и ситуацията с шефовете на разузнаването. „От началото на служебния кабинет се работи с техните заместници. Засега работата върви добре дори и със заместниците. Засега няма такива решения за отстраняването им.По думите му те са били днес на среща със служебния премиер.

„Аз нямам информация дали са прекратили отпуските си, това го видях от медиите, уточни Антон Кутев.

По отношение на скандала с медицинското съсловие, аз ще се извиня, ако някои се е почувствал засегнат от думите ми. Не знам защо е предизвикана тази реакция, но ако някой се е почувствал виновен, се извинявам.

Източник:action-newsbg.eu

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Путин каза какво ще се случи ако някой се осмели да нападне Русия

През последните 5 години президентът Владимир Путин извършва модернизация и преструктуриране на руските въоръжени сили, повишавайки тяхната боеспособност и самочувствие.

Но в същото време западните анализатори смятат, че военната реформа в Русия не е била успешна и не е успяла да постигне нещо повече от книжен тигър.

В момента руските въоръжени сили са по-подготвени и по-способни да водят бойни действия, отколкото когато и да било след разпадането на Съветския съюз. Това е неочаквано за западните анализатори.

Според вас Путин справил ли се е? Споделете ако мислите и вие така

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Жена родила трима синове,умишлено тества трите си снахи, излива чаша вода на леглото

Родих трима сина, всички израснаха, завършиха училище и по-късно се ожениха. Те създадоха семейства и живееха заедно с жените си, отделени от мен.

Един ден посетих най-големия си син и го помолих да спя при него.

На следващия ден поисках от снаха ми да ми донесе вода.

Тя ми донесе голяма чаша, от която трябваше да пия. Изпих малко вода и останалата се изсипа на леглото, което спях. Когато снахата донесе сутрешния чай, й казах:

Скъпа снахо, аз съм се напикала докато съм спала, това често се случва на възрастните хора. Когато чу думите ми веднага започна с повишен тон да крещи и да ме нарича с обидни думи, и в крайна сметка грозно ми каза, че трябва да се изпере спалното бельо. Предупреди, че ако следващия път ми се случи, вече няма да ми позволява да оставам при тях.

Опитах се да прикрия гнева и разочарованието си. След това напуснах дома, пише „За жената“.

Същия ден посетих средния син, за да прекарам време с тях. Повторих същата сцена с водата. Виковете в присъствието на сина ми ме оскърбиха, а синът ми просто гледаше и слушаше. Дори не се опита да защити майка си.Оставих дома и се отправих към най-малкия ми син.

Останах за една нощ и излях останалата част от водата отново в спалното бельо на леглото, на което спях. Когато най-младата снаха влезе, казах, че спалното бельо е мокро. Тя ми каза: Не се безпокой, това често се случва със старите хора. Колко пъти, докато бяхме деца, вие сте не преобличали.

После оправи леглото и се усмихна. След закуска казах на най-малката ми снаха: Дъще, дъще, моя приятелка ми даде пари, за да купя златна огърлица, гривна и обеци за дъщеря й.

Не знам мерките й, тя е като теб, но не знам. Ще ми позволиш ли да взема мерките от теб?

И взех мярка, след което отидох в магазина и купих много скъпи златни бижута.

След известно време и тримата синове дойдоха със съпругите и децата си на обяд при мен. След обяд аз поставих бижутата на масата. Тогава им казах, че през нощта, умишлено съм изливала вода в леглото. Взех бижутата и ги поставих на най-малката ми снаха и казах:

Бог не ми даде дъщеря, а трима сина. Тя е дъщеря ми, ще отида при нея, ако Бог ми позволи да преживея дълбока старост, бих искала да прекарам последните дни от живота си до нея.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Лили Иванова лично се обади на Софи Маринова, остави я без дъх от вълнение

“Не ми достигат думи, с които да изкажа огромната си благодарност към Великата

Лили Иванова, за вниманието и уважението, с което ме изненада! Бях на среща с

нейният PR. Това не съм си го представяла да ми се случи никога. Толкова много

подаръци ми е изпратила, че ме остави без дъх от вълнение.

Разговаряхме по телефона и тя ми сподели, че моята имитация й е харесала най-много

от всички до сега. Това ме разплака, признавам си. Трудно ми е да опиша точно

колко се вълнувам от всичко това, много трудно. Но вие знаете, че моята сила не

е в думите. Аз изживявам емоциите. А тази емоция определено е една от най-чаканите

в живота ми! Лили Иванова е и ще си остане моят най-голям идол!

Благодаря от цялото си сърце на всички замесени във това приключение наречено

“Като две капки вода“, защото вие сте причината да сбъдна мечтата си и да се докосна

до Лили Иванова, точно по този невероятен начин.Мечтайте, приятели! И най-смелите мечти се сбъдват! Обичам ви!”, каза откровенно

Софи.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Пророкът Георги Стойнов: До 5 години ще стане катаклизъм, по-страшен от всичко досега

Той е един от малкото доказани медиатори, имащи способността да хващат и разчитат сигнали от тънкия свят, които трябва да преведат на нуждаещите се от помощ. За българската езотерична школа името на 74-годишният Георги Стойнов от бургаския жк „Славейков“ има особена стойност заради точността, с която може да предначертае бъдеще в частност или глобално – чрез Библия и още поне десет методики на окултните науки. Работи и със сглобени от него самия механизми, показващи вътрешното състояние на човека чрез измерване на енергийното излъчване. Години наред е лекувал и помагал за сдобиване с рожба или семейство, чрез съвети, диктувани му отгоре. Ето въпросите ни и отговорите, които даде екстрасенсът за Флагман след кратък телефонен разговор:

Кой дава семето, аромата и цвета на растенията? Кой е създал растения, които се хранят с животни, напр.? Защо умираме без въздух след максимум 5 минути, а не можем да го пипнем и видим този въздух? Ако търсите задълбочено отговора само на тези, произволно зададени от мен, няколко въпроса, които видимо нямат нищо общо помежду си, ще разберете същественото. Природата е толкова модерно направена от Създателя на тази вселена, че ние не можем, каквито и усилия да полагаме, да променим нейната логика. Тя ни кара, колкото и да не ни се иска – да се съобразяваме с нея. Дошъл е момент, когато трябва да ни се каже нещо. Ако си по-внимателен, ще разгадаеш предупреждението и ще разпознаеш истинското от фалшивото.

Ще се промени цялостната обстановка и ще са добре само хора, чиито мисли, думи, действия и цел са благородни, от тях косъм няма да падне от главите им и те ще населят земята оттук-нататък. Ако не спазваме добрите отношения едни към други и ако продължаваме тук с нагласата, че алчността трябва да владее над доброто и скромното, други сили ще се намесят и ще изкоренят това схващане. И понеже много от хората, движещи се между нас, са далече от тази идея, очаквайте природни катаклизми, те ще са много по-жестоки от досегашните.В държавата ни какво ще се случи?

Нищо хубаво, поради една причина –завистта. При германците, когато единият изрече нещо, а другият мисли същото, той ще си каже наум: ей като мене мисли, ама по-бързо мисли, трябва да го подкрепя. А при българина се получава обратно: той ще ми каже на мене, като че ли той го измисли. Ето защо в политически план държавата забуксува и ще трябва големите сили, външни за България, да седнат и да решат какво да е на наша територия – което кажат големите, това ще стане. Неслучайно тези дни отговорните фактори у нас говорят с американската посланичка. Тука, усещам, че е начертан план. Дават ни възможност да го направим демократично, ако не, те ще го наложат да стане, както те го виждат за добре.

След тия избори, на 11 юли, ще имаме правителство, като преди това ще има страшно омаскаряване, ще има по-отвратителни публични случки от досега видяните, ще се развихрят два големи лагера в мръсна компроматна война, едни на други ще се заплашват, ние ще го наблюдаваме всичко това.

И ако не можем да се разберем след 11 юли да има голяма управляваща коалиция, ще ни го наложат. Това ще ни наложат. Не че ще е добре, но друго на този етап у нас няма да има по-добро. До 5 години ще станат такива неща на земята, че ще заместят като мащаби трагедията, причинена от коронавируса по целия свят. Или ще има нова, още по-голяма пандения от друга болест, с която няма да знаем как да се борим, или ще има природен катаклизъм, чиито последствия ще са огромни като жертви и материални щети. Ще оцелеят хора, ще има оцелели. Той казва: „Много са призваните, малко са избраните, ще ви дам нова земя и ново небе“. На кого ще даде нова земя и ново небе, ако няма хора? Явно е, че ще има избрани хора. Каква част от човечеството ще оцелее? Ако го разгневим в истинския смисъл, ще „остават от 12 колена само по двама“. Макар и неточно, аз изчислявам, че много малък процент от населението ще оживее и ще живее пълноценно, без да е преминал през психическо или физическо насилие. Ще има доста оцелели, но ще бъдат повредени, най-вече душевно и ще сред нас като инвалиди.

Кои ще оцелеят и кои ще продължат живота на тази планета? Както бебето е вързано с пъпната връв с майка си, така всеки един човек е свързан с невидима нишка с Бог и той си знае – по мислите, думите, намеренията, ще ги заделя. Спуска ни на всички еднакви сценарии да види кой как ще реагира в съответната ситуация – с благодатта или с гнева си, кой ще прехвърли границите, кой повече ще иска да натрупа като богатство или пък да излее повече злобата си… и ще ги ликвидира „лошото качество“. Той казва: в този, които има мир, любов и разбирателство, той ще е. На когото мислите, думите, цел и действия са благородни. Това е накратко, което ми се спуска отгоре. Предавам го направо.Предсказанието е от неделя, 16 май 2021 г., предадено чрез запис към дежурния телефон на Флагман

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Вдигат българските пенсии по швейцарското правило

 Минималната пенсия да се увеличи на 316,50 лв. от 1 юли 2022 г., като останалите да се вдигнат с 5,5% по швейцарското правило. Това е прогнозата на правителството за ръста на доходите, цитирана в плана за изпълнение на националната стратегия за възрастните хора до 2022 г.

Социалната пенсия за старост ще нарасне до 158,89 лв. от 1 юли 2022 г. Таванът на пенсиите ще остане 1440 лв. През тази година минималната пенсия се вдигна на 300 лв., а останалите ще бъдат увеличени с 5% от юли. Така средната пенсия през тази година ще достигне 438,97 лв.От 1 юли тази година социалната пенсия за старост ще се увеличи от 141,63 лв. на 148,71 лева, пише „24 часа“.

Целта на стратегията е активен и достоен живот на възрастните хора чрез осигуряване на по-добри здравни грижи, включването им в редица обществени каузи, както и ученето през целия живот. Всеки трети българин ще е над 65 г. през 2060 г., като по данни на НСИ в края на 2017 г. хората на и над 65 г. са били 1 481 908, или 21% от населението. За разлика от водещите държави в ЕС, където заетостта в групата 60-64 г. е над 50%, в България е 44,5 на сто при мъжете и 27,3% при жените.

Над 6 млн. лв. ще получат през 2021 г. работодатели да наемат хора над 58 г. по програмата “Помощ за пенсиониране”, предвижда планът. Хората трябва да останат на работа между 3 и 24 месеца, за да съберат стаж за пенсиониране. Фирмите могат да кандидатстват и по други програми, за да наемат хора над 50 г., а държавата ще им плаща част от заплатите, осигуровките и разходите.

По заявки на работодатели държавата ще обучава хора над 50 г. в нови професии, предвижда още планът. Бизнесът обаче трябва да ги наема за поне 6 месеца след обучението. Освен това се предвиждат и дигитални курсове, за да могат по-възрастните безработни да са конкурентни на пазара на труда.

Ще се направят и програми за по-добри условия на работното място, които да са съобразени с възрастта на служителите, като идеята е да се осигурят и повече безплатни прегледи за тях.

По-добри здравни грижи също влизат в плана на държавата в следващите две години. Модернизацията на спешната помощ ще осигури по-добър и навременен достъп до лекари на възрастни в отдалечени села. Държавата вече работи и да осигури стимули за общопрактикуващите лекари, които да се преместят в отдалечени и труднодостъпни райони с концентрация на възрастно население. В плана се припомня, че само за тази година са планиранинад 720 хил. профилактични прегледа на хора над 65 г. За целта държавата е отделила близо 13 млн. лв. Отделно се назначават и медико-диагностични дейности.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Писмото, което нажежи мрежата до червено: Върнах се в България след 12 г – Бог да пази родителите и семействата ни

След 12 години емиграция далеч от семейството и рожбите си, взех решението да се върна в родината си и да започна реализация и доколкото мога да предам натрупания си опит.

Но за шест месеца престой в България си зададох въпроса – аз със самолет ли кацнах или с машина на времето? Върнах се с идеята, че вече не сме 1994-та и че няма Соц… Но отново е „НО“… Положението е много по-зле дори от 1994-та, поне тогава се знаеше кой кой е. По-зле от прехода, който уж беше за добре…

Още има „мутри“ по нощните заведения, но „мутри“, самопровъзгласили се за “бизнесмени“. С ланец, който сякаш го е изровил от Тракийското съкровище, с охрана от 5 човека, които държат под око дали сервитьорът е донесъл правилното количество салфетки.

Разбрах, че ако не си човек на някой, няма как да постигнеш целите си. Или ако нямаш човека и си що-годе добре изглеждаща жена, трябва да си легнеш с някой чичко и вече си назначен на пробен период един месец!

Никой не го интересува колко чужди езика владееш или с какво образование си.

Разбрах, че кражбите не са намалели, а обратното. Превърнало се е в спорт, като се чупят рекорди. Краде се от най-ниско до най-високо ниво в държавата. Разбрах, че ако не приличаш на кукла барби не можеш да се котираш никъде. И в крайна сметка – всяка втора е идентична с другата, защото е явно, че пластичният хирург е един! Разбрах, че сме държавата с най-много Миски на глава от населението!

Разбрах, че не мога да отговоря на 11-годишната си дъщеря на въпроса: – “Мами, защо и на теб не ти подаряват апартамент и кола, а ходиш на работа и сме разделени, за да ги имаме тези неща“? Въпрос, подбуден от поредното риалити предаване по национален ефир. Разбрах, че всички тези риалити предавания промиват мозъците на подрастващите.

Няма да цитирам предавания – но от тези риалити предавания се раждат момичета за двукратна употреба!Разбрах, че няма смисъл да инвестираш 5 години в образованието си, просто отиваш и си купуваш диплома.

Разбрах, че ако не си ВИП значи не си интересен. Разбрах, че в България има най-много педофили на свобода, след като на 13 годишно дете му е позволено да ражда! Но да! и тук отговорът е ясен – Мешерето е по-силно от наказателния кодекс на България, защото МЕШЕРЕТО е решаващо за парламентарните, президентските и кметски избори!

Източник:bgnewscom.eu

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ