Показват се публикациите с етикет Статии. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Статии. Показване на всички публикации


Най-високите стойности на термометъра през септември ще достигнат между 30 и 35 градуса, а най-ниските – между 3 и 8 градуса.

Средните месечни температури ще бъдат около нормата. За равнините тя е от 18 до 21 градуса, за високите полета – между 15 и 17, а за планините – от 3 до 8 градуса.

Сумата на валежите през септември ще е около, но и малко над нормата. За равнините тя е между 30 и 50 л/кв.м, а за планинските райони – от 50 до 80 л/кв.м.Месецът започва с малко по-хладно от обичайното време. В началото на първото десетдневие студен атмосферен фронт ще донесе превалявания и гръмотевични бури от запад на изток. Времето ще се успокои за кратко около 3 септември, но след това преваляванията ще бъдат почти неразделна част от дните ни.

Затопляне очакваме още в първите дни на второто десетдневие. Температурите през периода ще са по-високи от нормалните за това време на годината. Превалявания се очакват на 13-и и около 19-и септември, когато и времето ще захладнее.

Понижаването на температурите ще продължава и през третото десетдневие. Дъждовно време очакваме около 22-и, 25-и и 30-и септември, когато ще видим и първите слани по високите полета на Западна България

Метеорологичната есен настъпи на 1 септември, а астрономическата започва с есенното равноденствие – на 22 септември в 22:21 ч. българско време.

На 1 септември слънцето изгря в 6:51 ч. и ще залезе в 20:00 (продължителност на деня: 13 ча?са и 6 минути). В последния ден на месеца изгревът ще бъде в 7:23 ч., а залезът – в 19:09 (продължителност на деня: 11 ча?са и 44 минути).През този месец новолуние ще видим на 7 септември, а първа четвърт – на 13 септември. Пълнолунието ще е на 17-и, а последна четвърт ще настъпи на 29 септември.

За да не тъжим по отиващото си лято, през новия месец ще се радваме повече почивни дни. Още във втората седмица ще се насладим на дълъг уикенд, когато честваме Деня на Съединението, защото 6 септември се пада в понеделник.

В края на месеца ще си починем и на 22 септември – Деня на независимостта, който е в сряда. Равносметката: 20 работни и 10 почивни дни.От 7 септември ще бъде активен метеорният поток Тауриди, чийто радиант се намира в съзвездието Телец. Ще трябва да почакаме обаче, тъй като пикът му ще настъпи в началото на ноември. Дотогава все пак ще се появяват по няколко "падащи звезди", но трябва да дебнете безоблачно небе./Sinoptik.bg/



Клиентите да си избират къде да седнат, предлагат от Сдружението на заведенията в България и Българската асоциация на заведенията в писмо до министъра на здравеопазването Стойчо Кацаров. 

Те изразяват несъгласието си със заповедта му за работа на ресторанти, кафенета и т.н., която определя как могат да работят на 100% заетост. И заплашват да я бойкотират, ако предложенията им за корекция не бъдат приети,пише offnews.bg

СЗБ и БАЗ предлагат за работа с капацитет 100% служителите да могат да попълват декларации, че са запознати с всички рискове от евентуалното заболяване с К19, но не смятат да предприемат мерки към ваксиниране. И второ: персоналът да може да удостоверява, че е преминал заболяването, че е ваксиниран, да има отрицателен PCR в последните 72 часа, отрицателен бърз тест в последните 72 часа или тест, удостоверяващ наличието на антитела с давност 6 месеца. След изтичане на 6 месечния срок на давност на удостоверението за преминало през вируса лице, давността му да бъде увеличена за нови 180 дни чрез тест за антитела от акредитирана лаборатория. 

Клиентите на секторите с ограничения, без значение дали са ваксинирани, неваксинирани, преболедували или не, да имат напълно свободен достъп до търговските обекти, чрез избор на места, съответно за: ваксиниран/преболедувал или неваксиниран/непреболедувал, като по този начин, обектите да могат да работят на 100% капацитет, предлагат още ресторантьорите. 

Те искат и проверяващите държавни органи да имат достъп до обектите, само след представяне на сертификат за ваксинация или отрицателен PCR тест. От СЗБ и БАЗ настояват и за подробна статистика за новите заразени: националност, ваксинирани/неваксинирани, възрастова група, професия, вече преболедували, както и брой починали, от които ваксинирани/неваксинирани и към коя възрастова група принадлежат.



През 2014 година в педиатричния център идва жена, която носи три месечно бебе, увито в одеяло. Сладкото бебе с име Ника страда от сериозно заболяване на мозъка, което е причинило цереброспинална течност, която се е натрупала в нейния череп и заради това нейният череп изглежда като на дете от друга галактика. Малката Ника се нуждае от незабавна медицинска помощ.След няколко дни Сара решава да провери как е малкото бебе отива на гости в дома на майката, където прави страховито откритие – бебето е изоставено сред боклуци и положено да легне върху чувал с ориз, а от майката – няма никаква следа.

В допълнение детето е напълно недохранено поради небрежността на майката.Сара прави отчаяни опити да намери майката и да поговори с нея, да й разреши да стане приемен родител на беззащитното дете, защото се нуждае от незабавна помощ и може да се стигне до фатален край.

Накрая Сара успява да говори с майката и да я убеди, а самата жена, мисли, че нейната дъщеря е в такова състояние, в резултат на зло проклятие – така вярват хаитяните.Майката на Ника разкрива своята история – тя е работила като проститутка и когато е разбрала, че е бременна се е опитвала да убие плода с отрова, което е често срещан начин за повечето жени в Хаити и се оказва, че разтройството на мозъка се дължи в следствие на множеството погълната отрова.

Сара дори прави блог, където качва историята на Ника и пише редовно статии за състоянието на малкото момиченце.В началото лекарите не са давили никакви надежди, защото освен увредено, детето е и недохранено, което прави неговата битка за живота му почти невъзможна, но Сара не се предава и стои плътно до тримесечното бебе.

Ника е много борбено дете и нейната воля и жажда за живот й помогнаха да спечели битката! Толкова е малка, а такъв голям боец! През февруари 2015 година, Ника прекара 6 месеца при Сара, която е нейна приемна майка. В последствие Сара получава документи за попечителство над малкото съкровище. Младата жена и нейният спътник в живота се грижат за Ника, все едно е тяхното собствено дете.Лекарите са успели да намалят обиколката на главата на малкото момиченце с 5 сантиметра посредством премахването на повече от 2 литра излишна гръбначно-мозъчна течност.

Нека им пожелаем много семейно щастие!



"Темпът на заразяване се качва през октомври и ноември, ако не се предприемат никакви мерки. С рестриктивни мерки и повече ваксинация може да падне. Август месец тази година сме се засилили много стремглаво. Учениците като тръгнат на училище от 15 септември, нещата ще се засилят. Ще живеем така още няколко години", заяви математикът от БАН проф. Огнян Кунчев в предаването "Денят ON AIR".Той подчерта, че Делта вариантът е много пъти по-заразен от предходните. Болните от Делта варианта имат стотици повече вируси, предупреди проф. Кунчев.

"Хваща се здраво и атакува много органи. Много по-опасен е! България е на последно място по ваксинация. В Израел се ваксинираха още март месец и забравиха за мерките. Постигнаха колективния имунитет и се зарадваха. Месеци наред не носиха маски, но ваксините не ви спасяват от боледуване. Обезпечават ви по-слабо боледуване и по-слабо разпространение на вируса", обясни математикът от БАН пред Bulgaria ON AIR.

Най-близката перспектива е за около 3000 заразени дневно, стана ясно от думите му.

"По съвсем груба оценка, при пика ще са около 4000, въпреки ваксинираните и преболедувалите. Преболедувалите да не си мислят, че вирусът ще ги забрави. Не мисля, че ще има повече от 5000 заразени. При мерки параметрите се променят", каза още той и показа графика с резултати след въведения локдаун в края на миналата година.

"Това, което ни липсва, ние не знаем колко са заболелите български граждани. Един човек го тестват по няколко пъти, пише се 2-3 пъти. Държавата трябва да се погрижи за чистотата на данните. Да са под контрол, за да може да се предсказва", настоя проф. Кунчев."Носете си маските на обществени мероприятия. Не беше лошо да имаме 2 млн. ваксинирани. Тези, които искат да се ваксинират, пак ще се ваксинират. Ще се получи естествен подбор. Търси се лекарство. На много от компаниите интересът им е повече за ваксините. Трябва да се изказват компетентни хора. Ако самите лекари не се ваксинират, ако елитът на нацията не се ваксинира... При нас процентът е по-висок. Това показва интелигентността на нацията", смята проф. Кунчев.

Източник:BGONAIR.BG



Барабанистът на "Ролинг Стоунс" Чарли Уотс почина на 80-годинишна възраст, съобщи неговият публицист, предаде BBC. "С огромна тъга съобщаваме за смъртта на нашия любим Чарли Уотс", се казва в съобщението.


"Той почина без болки в лондонска болница по-рано днес, заобиколен от най-близките си". В съобщението се казва, че той е "скъп съпруг, баща и дядо" и "един от най-големите барабанисти на своето поколение". 


"Не само един от най-великите барабанисти в една от най-великите групи на всички времена, но и джентълмен на джентълмените. Той сам успя да внесе висока класа в света на рока. Рокендролът загуби много", изрази почитта си в Туитър Стивън ван Занд.


"Чарли Уотс беше най-елегантният и достоен барабанист в рокендрола. Уникален", написа Джоан Джет в Туитър.



Истории като тази ни карат да се чувстваме горди, че сме хора. Силата на човешкия дух и волята да надскочиш себе си е основният двигател, който ни кара да правим и невъзможното. Това е историята на 25-годишната Джаки Гончър (Jaquie Goncher),  парализирана от врата до пръстите на краката си от 17-годишна. Въпреки това, момичето изненада всички гости, поканени на сватбата и със смелата си постъпка.

Лекарите казали на Джаки, че най-вероятно никога няма да ходи – след травма по време на плуване момичето било парализирано от врата до върха на пръстите си.Първите години терапия били изключително трудни за Джаки. Като някой, който се е занимавал със спорт цял живот, тя установила, че не може да направи дори и най-простото упражнение.– „Дойдох в залата и бях толкова разстроена, че вече не исках да се връщам там. 

Опитах се да се принудя да се върна там и не можех, и заради това бях отвратена от себе си“ – споделя Джаки.Собствената й сватба станала стимул да се върне в залата. Една година преди тържеството момичето започнало да тренира отново.„Всеки човек те гледа в деня на сватбата ти, така че искаш да се чувстваш най-красива. Вярвах, че мога да съм красива в инвалидна количка, но не исках това“.Когато Джеки се появила на церемонията с майка си и дядо си, никой не се изненадал да я види в инвалидна количка.

Но скоро всички гости били шокирани, когато тя станала и тръгнала по пътеката.Въпреки, че нейният годеник, Анди Гончър, вече знаел за изненадата, той не могъл да сдържи сълзите си. Почти всички плачели – бил невероятно емоционален момент!Преди година Джаки не можела да стои на краката си и 30 минути, а на сватбения си ден издържала 45-минутна сватбена церемония и около 5 часа от цялото сватбено тържество.

Съпрузите буквално преживели първия си танц, тъй като никога не били танцували заедно преди сватбата.По време на сватбата Джаки разчитала на съпруга си. – „Той беше моята подкрепа вместо бастун“ – казва момичето.Джаки изглеждала неземно красива със зелената си коса на русалка и с рокля в нежни тонове.– „Беше просто страхотно! Понякога дори забравям, че е чудо, че вървя!“Джаки планира да тренира и след сватбата, за да напусне инвалидната количка завинаги.



Майка на близнаци роди 10 деца накуп и счупи рекорда на Гинес.Тя  роди десет деца, което е най-голямото живо раждане в света, потвърдено от лекарите.

37-годишната Госиаме Тамара Ситол, която вече е майка на близнаци, роди седем момчета и три момичета чрез цезарово сечение в болница в Претория късно в понеделник, съобщи съпругът й.

Тебого Цотеци – който в момента е безработен – каза пред журналисти за раждането късно в понеделник вечерта, като съобщи, че е „щастлив“ и „развълнуван“.Ситол твърдеше, че бременността е „естествена“, но такива екстремни раждания почти винаги са резултат от инвитро процедури – с множество оплодени ембриони, поставени в утробата, за да се увеличи шансът пациентката да забременее.

Предишният рекорд е за 9 бебета и се държи от мароканката Малиан Халима Сисе

Ситол, която има шестгодишни близнаци, преди това каза пред Pretoria News, че бременността й е естествена, тъй като не е била на лечение за плодовитост.„Това са седем момчета и три момичета. Тя беше бременна седем месеца и седем дни. Щастлив съм. Емоционален съм. Не мога да говоря много. Нека поговорим отново сутринта, моля, казва съпругът.

Първоначално лекарите смятали, че бебетата ще са 6, в последствие резултатите от видеозона показвали 8, но Госиаме е изненадала всички, раждайки 10 бебета наведнъж.

„Шокирана съм от бременността си. В началото беше трудно. Аз бях болна. Беше ми трудно. Все още е трудно, но сега започнах да свиквам. Вече не усещам болката, но все пак ми е малко трудно. Просто се моля Бог да ми помогне да запазя всичките си деца здрави. Ще бъда доволен от това “, каза майката.„

Не можех да повярвам. Почувствах се като едно от избраните от Бога деца. Чувствах се благословен да получа такива видове благословии, когато много хора там се нуждаят от деца. Това е чудо, което оценявам.

Трябваше да направя собствено проучване дали човек наистина може да зачене осем деца. Това беше нещо ново. Знаех за близнаци, тризнаци и дори четворки ”, каза Цотеци. Но след като разбрах, че тези неща се случват и видях медицинските досиета на жена ми, се развълнувах още повече. Нямам търпение да ги имам в ръцете си. „




На Бакойския баир, недалеч от VI основно училище се намира къщата музей „Митко Палаузов“. Тук е живял и израснал най-малкият български партизанин Митко Палаузов.Роден е на 8 ноември 1930 г. в махала Енев рът към Батошевска община, Габровски окръг. Само няколко месеца след неговото раждане родителите отиват като работници в Севлиево. През 1936 г., принудени от фашистката полиция, те се преместват в Габрово.
 

Тук в големия работнически център се свързват с партийните организации в предприятията, където работят. С тяхна помощ Палаузови си построяват малка кирпичена къщичка в м. Бакойски баир. В нея се провеждат партийни събрания, заседания на щаба на партизанската чета и РК на партията, в чийто състав влиза и Трифон Палаузов – бащата на Митко.По време на въоръжената борба против фашизма и капитализма, макар и много малък (едва 11- годишен), Митко получава важни задачи – стои на пост пред къщата по време на заседанията, разнася позиви и съобщения за провеждането на партийни и ремсови събрания, за срещи на партизани и ятаци.

През май 1943 г. Митко и майка му преминават в Габровския партизански отряд, където се намира неговият баща. Като партизанин Митко участва в походи, акции и сражения. Селяните от с. Бериево дълго ще помнят и разказват за малкия партизанин, който пламенно е рецитирал стихове на Смирненски. В партизанската болница скривалище в м. Осеникова поляна прекарват дълга и студена зима ранените и болни партизани, чиито санитари са Митко и майка му Ганка Палаузова. Митко носи вода, превързва партизаните, стои на пост, чете книги, мечтае за свободата. 

На 1 април 1944 г. многобройна полицейска група обкръжава скривалището. Завързва се неравен бой, в който с оръжие в ръка загиват партизаните Митко и Ганка Палаузови, Минчо Георгиев (Младен) и Иван Илиев (Гошо).

След минаването в нелегалност на семейство Палаузови полицията опожарява къщата. Запазени са малко вещи: дървено коритце, ракла за дрехи, миндерът, на който е спал Митко, и масата, на която е подготвял уроците си. Къщата на семейство Палаузови е възстановена през 1962 г. и подредена като музей през 1964 г.Възстановено е и скривалището, в което са били укривани нелегални материали и партийни дейци. Тук е било поправяно партизанското оръжие и са били отпечатвани пропагандни материали на циклостил. До входа му е изправена ламарина, която е служела за прикритие. В ъгъла на голямата стая е изкопана малка пролука.


В нея Митко е укривал нелегална литература, пистолет и марки. На етажерката са наредени любимите книги на Митко: „Записки по българските въстания“ от Захари Стоянов, съчиненията на Ботев и Смирненски. В кухнята над камината били поставяни поправените пушки. Малка подвижна полица в килера е замаскирвала таен изход.През 1971 г. към къщата музей „Митко Палаузов“ се откри експозиционна зала. 
С цветни диапозитиви, илюстрации към книгата на Марко Марчевски и документални снимки се разкрива животът на най-малкия партизанин. Тук се намират пистолетът на Митко и торбичката, с която е разнасял позиви. Във витрина са поставени партизанските дрехи на Трифон Палаузов – голф, винтяга и нож. Тук има и зала за провеждане на пионерски сборове и срещи. На магнетофонна лента са записани и спомени на Трифон Палаузов.Къщата музей „Митко Палаузов“ се намира на ул. „Веселие“ 3.

На Северното Черноморие също се спазват мерките.Курортът Слънчев бряг изживява ренесанс и е пълен с туристи, които са много доволни от по-ниските цени на чадъри и шезлонги, както и от изгодните оферти на хотелите. 

Местата за настаняване и концесионерите са на необходимата висота, спазват се всички противоепидемични мерки и заразени и болни с Ковид-19 в курорта няма.Това подчерта зам.-председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) Веселин Налбантов,цитиран от travelnews.bg

Недоброжелатели говорят, че ще се затягат мерките и туристите ще ходят с маски навън, ще се затварят заведения и хотели. Това категорично не отговаря на истината, а подобни приказки са продиктувани от наши недобросъвестни конкуренти, които явно завиждат за добрите условия, които сме осигурили и доволните туристи, подчерта Налбантов.

Той покани всички българи и гости да почиват в курорта, който предлага както места за отдих и спокойна почивка, така и за забавление. Всички са добре дошли, подчерта Налбантов.

Северното Черноморие също е пълно и се спазват противоепидемичните мерки, подчерта председателят на БХРА Георги Щерев.



Мнозина сигурно не помнят нито  Акрам, нито пък играчите около него, защото действията се развиват през 90-те години на миналия век. Но доста хора имат спомени за първата банкова афера от зората на демокрацията, при която бяха източени 93 млн. лв. от 7 трезора, пише Борба.

Няколко от шефовете на банките даже сложиха край на живота си.Челният опит на първата по рода си банкова афера у нас в новото време имаше доста последователи и вече бледнее пред голямото разграбване на други български банки.

Скандалът доби популярност като аферата „Акрам”, защото соченото за главно действащо лице бе палестинецът Джамал Абулибде. Във Велико Търново той се превръща в Ангел Радославов Златанов, а негов кръстник не е кой да е, а бившият началник на ДС и на полицията в областния град о.з. полк. Радослав Радославов.

Родното име на новия българин е Джамал Абдуладем Абулибде – Акрам и е доста странна птица. През 1980 г. идва у нас и след четири години завършва военното училище в старата столица.

Тогава сключва брак с Мария Златанова, двамата се развеждат през 1992 г., когато се подготвя якото източване на седемте банки.

През 1989 г. с указ на държавния съвет на НРБ палестинецът става българин. Във В. Търново Акрам е местен благодетел по времето на първия син кмет Борис Крумов.

Освен в мотел „Света гора” Акрам се подвизава и в други търговски комплекси и държи заведението на БСП в центъра на старата столица.За бизнеса обаче са нужни пари. Тогава се завърта схемата с кредитоискатели – все верни и сериозни хора, които теглят заеми с едно и също имущество, прехвърлят се средства от една банка в друга.

Получените вече пари се обръщат в долари и отиват в чужбина. Първият тлъст заем е от 30 млн. лв. в началото на 1992 г. от Стройбанк – София.

Без да е изплатен, се теглят други с едни и същи залози.

Много замесени са параван на основните играчив цялата схема се замесват най-различни хора с фирми, които са получатели и приносители на взетите с протекции на бивши служители от МВР и действащи функционери от БСП пари.

Едни са прибирали комисиони за услугите, други получават свобода за бизнес и власт. В крупната схема за банковите обири участват доста служители на бизнесмена Акрам от В. Търново.

Сред тях е сервитьорът от Горна Оряховица Пламен Катрев, който после става шеф на заведенията на Акрам. Разплитането на източването на банките започва със сигнали до полицията и прокуратурата във В. Търново.

С разследването се заема Икономическа полиция при тогавашната РДВР, а окръжният прокурор Цанко Русев, вече покойник, взема смели решения за арести. Следственото дело бе образувано през 1994 г., а във В. Търново на никого не му се вярваше, че ще има арести на бивши служители на „Държавна сигурност” и на известни люде, но това все пак се случи.

След тежко разнищване и събиране на доказателства на 4 декември 1995 г. е изготвен обвинителен акт, необезпечените заеми са 93 млн. стари лева, от които по време на следствието са били възстановени 2 млн.40-страничният обвинителен акт е направен от тогавашния окръжен прокурор на Враца Светла Генова. Цялото дело е 40 тома, направени са десет експертизи, като три вещи лица междувременно починаха, бяха разпитани 80 свидетели и близо 20 експерти, смениха се десетки адвокати.

Делото по първата банкова афера у нас стартира във Враца през април 1996 г., но бе спряно поради липсата на главния обвиняем Акрам. Върховните магистрати го препратиха във Велико Търново, защото всички замесени са от този регион.

Във Враца бе теглен последният от серията банкови заеми. В старата столица същият обвинителен акт бе внесен през 2000 г. Папките се мотаха из потайностите на Темида доста години. През това време Ангел Златанов – Акрам изчезва.

Пред съда трябваше да бъдат изправени общо 8 души – Ангел Златанов, Радослав Радославов, Пламен Катрев, бившият банкер Стефан Косев, секретарката на Акрам Яна Маринова, братът на Акрам Абдул – Джим, жена му Христина Гичева и Людмил Досев.

 

Мистерията със смъртта на Аркам. Той никога не даде показания

 Джамал Абдул Даим Абулибде, както е рожденото име на Акрам, бяга от България заедно със снаха си Христина Гичева.

През 1996 г. двамата са засечени от „Интерпол“ в ЮАР, но не са задържани. После „Интерпол“ отказва да ги екстрадира от Рамалла, ивицата Газа, откъдето е родом палестинецът.На 17 ноември 1997 г. Акрам и Христина са арестувани в Испания. Тогава пък иберийските власти отказват да ги екстрадират, тъй като у нас можело да получат смъртно наказание.

След това изведнъж се разчува „новината”, че Акрам е бил убит в Париж. На 6 май 1999 г. – само няколко дни преди да бъде екстрадиран, Акрам е открит обесен в килията си в испанския затвор „Сото дел Реал“.

Мнозина не вярват, че се е обесил сам, а други не вярват, че изобщо е мъртъв. Така или иначе Акрам никога не даде показания в България по делото, кръстено на неговото име.

Той е имал 18 паспорта с чужди имена, дегизирал се до неузнаваемост и успешно надлъгвал властите в цял свят, което навежда на мисълта, че очевидно става въпрос за международен аферист, намерил „почва” у нас.С указ на Държавния съвет от 12 декември 1989 г. той става български гражданин и получава името Ангел Златанов.

 10 самоубийства на банкери, свързани с източването

 С десет смъртни случая е съпроводено делото „Акрам”. Всичките са определени като самоубийства. Само в рамките на няколко месеца през 1994 г. край на живота си слагат десетима от замесените в аферата, сред които основно шефове на банки, които са давали заеми.

На 4 февруари 1994 г. се гръмва в главата с пистолет “Браунинг” управителят на Кредитна банка – Ловеч, Михо Михов.На 22 февруари се обесва управителят на банка в Лясковец Стефан Колев.

На 7 април се самоубива с ловната си пушка шефът на клон на ПЧБ в Павликени Ангел Кабаиванов.Преди да дръпне спусъка, той оставя предсмъртно писмо: „Обичам семейството си, но не мога да понеса срама!”.

Преди 10 ноември Кабаиванов е бил първи секретар на БКП в града – уважавана личност.На 27 октомври 1994 г. е намерен мъртъв в кабинета си управителят на Кредитна банка – Враца, Александър Банов.

Черната серия продължава и през 95-а. На 3 май 1995 г. е покосен от инфаркт 37-годишният подлъган от Акрам управител на фирма „ЯСИ” Янко Иванов – Яшко от с. Писарово.

През август същата година от петия етаж на ДСК Плевен се хвърля Антония Недялкова – шеф на отдел “Левови операции” в банката.На 24 ноември се обесва в дома си управителят на Балканска банка в Габрово Николай Колев.

Мистериозно пада от дърво и умира Христо Пенчев – шеф на подслушвателно звено към МВР.

Удавен по време на риболов е намерен шефът на звеното за борба с организираната престъпност към РДВР – Плевен, Иван Петков.

Особено интересен е случаят на Янко Иванов – Яшко. Фирмата му има добра репутация, преди да го примамят в схемата. За Яшко се говори, че бил щедър спонсор на бедни, самотници и сираци.

След като получава инфаркт и умира в Силистренската болница, се оказва че дължи 6 800 000 лева недоизплатен кредит без лихвите на ОББ – Велико Търново.

Акрам гарантирал три заема на Яшко от 1991 и 1992 година и после го зарязал. Преди това Янко Иванов подписва разписка на Акрам, че му дължи 10,5 млн. лева, които уж му били дадени от него „на ръка”.

Малцина знаят, че всичко е било предварително нагласен театър. Акрам кани Яшко в офиса си, а там жената на палестинеца – Мария, взела да се тюхка, че мъжът й направил грешка, че станал гарант на такава голяма сума.За да я успокои, Яшко подписва разписката за десетте милиона, без да знае, че Акрам отдавна се е отписал като гарант на заемите в „Стройбанк”. Така делото все пак тръгна, но без ключови свидетели от банковите институции.

Източник:www.borbabg.com



Документите по разследването ще бъдат разсекретени след още 4 години, когато изтича 30-годишната давност на грифа „Строго секретно“

Огромен камион ГАЗ, натоварен с войничета, се движи по Околовръстното на София. Тъмно е, часът гони 22,30, соцвозилото лети с висока скорост. Момчетата се прибират към поделението си, след като са работили на строителен обект в кв. „Манастирски ливади“. Изсвистяват няколко изстрела. Изведнъж камионът се забива в трактор, който пъпли с 30 км/час. Всичко избухва в пламъци, припомня Монитор.

Смъртта си намират 13 войници и един офицер. Буквално минута по-късно зад тях спира крадената кола „Тойота“, в която се вози Кръстника на българската мафия Иво Карамански и опитва да помогне на ранените. Черното събитие се случва на 11 август 1995 г. Истината за него обаче и до днес тъне в мистерия.

Документите по разследването ще бъдат разсекретени след още 4 години. Тогава изтича 30-годишната давност на грифа „Строго секретно“.

В камиона ковчег загиват 27-годишният лейтенант Венцислав Вълчев, ефрейтор Юлиян Тодоров, 19-годишният ефрейтор Павел Димитров, 20-годишните редници Андрей Любенов, Ботьо Шарков, Венцислав Николов, Георги Илиев, Даниел Рангелов, Валери Цветков, Венцислав Герев, Лальо Стефанов, Йордан Балжийски и 21-годишните Румен Иванов и Стоил Христов. Телата на повечето са овъглени.

Куршуми

Веднага след касапницата започва разследване на военна прокуратура. Десетки военни от поделение 58 410 дават объркани обяснения. Някой си спомня, че е чул изстрели. По-късно при огледа се виждат три дупки от куршум във вратата на газката, както и един в табелата край пътя.

Единственият оцелял е редник Кръстьо Дунчев. При челния сблъсък с трактора той изхвръква от каросерията, но получава тежка черепно-мозъчна травма и остава инвалид. Има и амнезия и не помага на разследването.

Делото поема вече покойният прокурор Николай Колев, който няколко години по-късно е убит. Именно по негово време става засекретяването на материалите. Трактористът оцелява, но единственото, което споделя, е, че просто камион се е врязал в него. Не бил чул или видял нищо.

 Версии

В хода на разследването е установено, че камионът избухва в пламъци, тъй като избухва резервоарът му. Правят се десетки технически експертизи, които доказват, че искри от сблъсъка са го възпламенили.

Тракторът също бил зареден с гориво. Все още не се знае дали в каросерията на газката е имало допълнителни туби с гориво. Случаят започва да се заплита, след като сам във военната прокуратура пристига Кръстника.

Той влиза най-спокойно и започва да разказва, че бил на мястото минути по-късно и опитал да спасява войничетата. Интересното е, че няколко пъти не успява да си спомни и дава разнопосочни сведения с каква кола се е движил.

В крайна сметка се установява, че е с „Тойота“, която била открадната от немски туристи. Пред военните следователи Карамански е категоричен, че няма нищо общо с инцидента и само минавал оттам.

Нямал врагове, бизнесът му бил чист и нямало от какво или от кого да се притеснява. На въпроса обаче дали е чул стрелба, топ мафиотът първо дава положителен отговор. Твърди обаче, че изстрелите се чували от пистолета на един от  военните. Още преди 26 години в различни медии се цитират обясненията му: "Видях, че в каросерията има хора, които стенеха, но бяха живи.

Едно момче във войнишки дрехи пълзеше на четири крака. Извиках му да скочи от камиона и той се претърколи на асфалта. В този момент резервоарът на газката избухна". По неясни причини при следващия му разпит Карамански вече категорично отрича да е имало изстрели или въобще помен от стрелба.

 Балистика

Експертите откриват следите от куршуми, но не дават категоричен отговор дали е стреляно сега, или датират отпреди инцидента. Доказателствата се събират в десетки томове, които прашасват до ден-днешен.

След като пада подозрението от Карамански и че е свързан по някакъв начин с черното събитие, започват да се градят и други версии. Че шофьорът е заспал, че е имало дупка по пътя, че водачът е заспал зад волана или че му е прилошало и се е врязал в трактора. Все неща, които ще узнаем след 4 години.

Военни обаче и до ден-днешен си спомнят, че тези версии също издишали, тъй като на пътя не се виждал спирачен път. „Ако такъв огромен газ започне да спира, да криволичи и шофьорът да натиска спирачки, това ще е видимо въпреки останалите следи от пожара“, категорични са експерти с пагони, които още не смеят да коментират официално случая.

Години по-късно случаят е затворен. Изненадващо обаче в прокуратурата цъфва свидетел, чиято самоличност е скрита зад инициали Р.Ш. Той споделя, че ако го осветят, ще го убият. Посочва виновни за стрелбата - Киро Японеца и Жоро Черния. Карамански обаче категорично отрича това твърдение и обяснява, че единия не го познава, а с другия нямало какво да дели.

 Факти

Единствените факти, които се установяват в хода на разследването и са неопровержими, са два.  Първо - доказано е категорично, че войничетата не са виновни за инцидента и, второ, че са издъхнали вследствие на разразилия се пожар.

Експерти са изчислили, че температурата, която се е вдигнала при горенето, надвишавала 1000 градуса по Целзий. Години по-късно почернените семейства на войничетата получават кръвнина за тях - по 60 000 лева на човек.

Идва обаче инфлацията при режима на Жан Виденов (виж карето) и парите им се стопяват до нелепите 60 лв. Няколко деца остават сираци и познават бащите си само от снимките и от разказите на близките им.

Три години след черния инцидент с камиона ковчег е застрелян и Иво Карамански, като отнася тайната за случая в гроба. На 20 декември 1998 г. той също оставя 4 деца сираци.

Три дъщери от първата си съпруга Галя - Александра, Ралица и Десислава, и момченце – Иво, от приятелката му тогава Нели.

Как се е водило разследването, какви обяснения е давал Кръстника, какво е говорил тайният свидетел, може да се разбере след четири години.

Жан Виденов играе кърваво хоро

Точно в дена на трагедията с войниците в Копривщица се провежда събор. Открива го лично тогавашният премиер Жан Виденов. На мегдана започват да друсат хоро, на което се хваща и той. Държавната БНТ тогава започва централната си емисия с новината за Виденов и се показват кадрите от хорото. Изгорелите войничета са позиционирани към края на новините. Избухва жесток скандал и така случаят придобива името „Кървавото хоро на Жан Виденов“.

 Иво-младши стана диджей на морето

Синът на Иво Карамански, кръстен на баща си, в момента работи като диджей на морето. Момчето може да бъде забелязано в известни заведения и пуска музика на техно- и хауспартита, споделиха негови познати.

Преди време стана ясно, че той е добавил с тире след фамилията Карамански и тази на доведения си баща Александър Сано. Двамата не крият, че са в изключително топли отношения. В една от малкото си изяви пред медии Иво Карамански споделя, че никога не са получавали милиони наследство от Кръстника. Останали им само няколко златни гривни като скъп спомен./Блиц/



Актьорът Николай Станчев внезапно почина, съобщи неговата половинка - актрисата Ивана Папазова. Станчев издъхна часове, след като отпразнува 60-годишнината си в компанията на своите близки и внучки.

"Животът е миг!Останалото е вечност!Моето всичко си отиде!МоятНики ,Вече е Ангел!Болиии!", така Иван Папазова съобщи черната вест, а във Фейса заваляха жалейки за големия артист.

Николай Станчев е роден на 1 август 1961 в гр. Пловдив. Завършва ВИТИЗ през 1984г. в класа на проф. Гриша Островски. От 1984 до 1987 г. играе по разпределение в МДТ „К. Кисимов“ – В. Търново, а в периода 1987-1991 е актьор в Драматичен театър – Пловдив. От 1991 е актьор на свободна практика. В периода от 1991 до 1994 г. играе в частната трупа на Малък градски театър – Пловдив. През 1994 г. получава покана от частната трупа на театър „Аврил“ в Париж.

Завръща се в България през 1996 г. и за известно време прекратява актьорската си кариера. Завръща се като гост актьор в пловдивския драматичен театър през 2008 в постановката „Изстрели по никое време“ от Дж. Мун, реж. Красимир Ранков. Следват „Очаквайки Годо“ от С. Бекет, реж. Г. Михалков, „Антракт“ от Александър Мардан, реж. Иван Урумов и „Боряна“ Й. Йовков, реж Красимир Ранков. В киното е снимал в множество български и чужди продукции, между които „Нощем с белите коне“, „Денят на Владетелите“, „Очите плачат различно“, „Чуждия син“, “ Трите златни лъвчета“, “ Последния владетел на Балканите“, „Далеч от брега“ и други.

Снимал в сериалите „Седем часа разлика“, „Стъклен дом“, „Фамилията“, “ Под прикритие“ и „Ягодова луна“.



Как операция за убийството на наркобарона се превърна в катастрофа?

От притежател на кръчма, която дава под наем, до елитен командос от SAS и наемник, изпратен да убие кокаиновия крал Пабло Ескобар – такава е историята на Питър Макалийз. Той е бил  беше натоварен да ръководи екипа за изваждане на наркобарона от играта, но операцията се превърнала в катастрофа.

В интервю за подкаста на Джеймс Инглиш, 79-годишният Макалийз разкри, че е бил част от екип, на който предлагали 1 милион долара за главата на шефа на картела Меделин:

„Отлетяхме направо за Колумбия и се срещнахме с човек на име Хорхе Салседо и той ни информира за случващото се. Отидохме да се видим с двама бизнесмени, които всъщност бяха част от картела в Кали.“Макалис разказа за Салседо, който е бил част от съперничещата на Ескобар колумбийска наркобанда в Кали, организирал атаката и искал да наеме екип, който да я извърши.Питър бил първият човек, към когото се обърнали.

Притежаващ състояние от над 40 милиарда британски лири, Ескобар бил най-богатият престъпник в историята. В разцвета на мощта си той контрабандира 15 тона кокаин на ден. Съперничещите картели били държани на разстояние с куршуми и бомби.„Имаше продължителен сблъсък между картела Кали и картела Меделин и те просто искаха Пабло да се махне, защото той стреляше по тях, защото искаше пълното шоу“ – каза бившият войник от САС.

Според него пръст в акцията е имала и колумбийската армия, защото споменатият Хорхе Салседо бил полковник. В армията се надявали картелите взаимно да се унищожат във войната помежду си.Екипът за покушение срещу Ескобар тренирал на декор с размерите на футболно игрище, пресъздаващ системите за сигурност на Есколар, а после продължили с тренировки в джунглата, като провеждали учения с цялото оборудване, което ще носят. Упражнявали се и в стрелба. Това продължило с дни.Въпреки че били само 12 души, Питър каза, че не се страхувал от мисията. По думите му „много от телохранителите и охраната (на Ескобар- бел. ред.) бяха просто момчета, които се движеха с пълнител в колана и носеха „Узи“ или някакъв автомат“.„Влязохме там, носейки достатъчно боеприпаси, достатъчни за да убием към 3000 души. Бяхме пълни с оборудване чак до очните ябълки, плюс факта, че разполагахме с боен хеликоптер, който, според нас, щеше да изравни всичко със земята. Увереността беше на наша страна, никой от мъжете никога не го е съмнявал“ – каза шотландецът.

Нещата обаче не монаха по план. Напуснал групата член издал подготвяния удар в интервю за пресата, въпреки че обещал да не го направи. Той информирал медиите за подготвяната атака, но не знаел кой е целта – информация, известна само на Питър и още едно лице.Друг проблем настъпил, докато екипът пътувал към последната си мисия. Предполагало се, че членове на армията и полицията са били „на хранилка“ при Ескобар. Това наложило двата хеликоптера на наемниците да летят ниско, за да избягват радарите на армията, за да не бъде предупреден наркобосът от свой човек при военните. За съжаление, това довело до катастрофа на хеликоптера на Питър, който закачил върховете на дървета. Единият крак на пилота бил откъснат и той починал.Макалийз оцелял при катастрофата, с няколко счупени ребра. Изпитвал силни болки, но давал морфина на умиращия пилот, за да облекчи мъките му. На следващия ден раненият шотландецът чул гласове, които се приближавали към него, и не беше сигурен дали са приятелска група, или врагове. Просто чувал, че говорят испански.

Казал си, че ако са хора на Ескобар и го хванат, ще умре от ужасна смърт. Затова се притаил, като приготвил граната в едната си ръка, а с другата държал автомата. Те не го видели,  докато не опрял дулото на оръжието в корема на единия. За негов късмет били познати хора.Въпреки трудностите Питър искал да довърши мисията, но екипът така и не стигнал до базата на Ескобар.

Междувременно случаят се разчул и предизвикал интереса на полицията и армията, които се активизирали. Те търсели кой стои зад акцията и в крайна сметка решили, че най-добрият изход е да върнат Питър във Великобритания.

Той бил доволен от това разрешение на ситуацията.

Роденият в Глазгоу Макалийз е служил в Британския парашутен полк, SAS (Специални въздушни части), SAS на Родезия и южноафриканската армия.Освен че се е борил с наркобарони в Колумбия, той е обучавал телохранители в Москва и е поемал задачи, свързани със сигурността, в Алжир и Ирак.

В далечното минало разведеният баща на три деца е управлявал кръчмата The Gunmakers Arms в Бирмингам.В крайна сметка неговата мишена Пабло Ескобар все пак не доживя до старостта. Той бе убит в операция на колумбийската полиция през 1993 г., само 24 часа след 44-ия си рожден ден.

Източник:bg-voice.com



Мъж, за когото се смята, че е загинал при самолетна катастрофа преди 45 години,ще се завърне при семейството си

Саджит Тугал, който вече е на 70 години, заминал от дома си в Котаям, Югозападна Индия, през 1974 година по работа, свързана с организирането на турне на индийски певци и танцьори в Абу Даби.

На 22 години Саджит излетял със самолет заедно с групата. Всички 95 души екипаж и пътници на полета били обявени за мъртви при катастрофа на път за град Мадрас. Според информацията един от двигателите на самолета на Indian Airlines се е запалил, което е причинило фаталния инцидент.Саджит обаче оцелял след инцидента и въпреки това не потърсил роднините си, понеже се чувствал виновен. През 1982 година той се преместил в Мумбай, където заживял оттогава насетне съобщава action-newsbg.eu

“Чувствах се като провала в семейството и затова не потърсих връзка с тях”, заявява той пред нацоналните медии. “Заминах в Персийския залив уж за да спечеля богатство, а се провалих.”

“Оттогава все си мечтаех как ще постигна нещо поне в Бомбай и ще потърся моите близки, но така минаха всички тези 45 години”, казва още Саджит.

Преди две години той бил намерен от негов приятел и според разказите бил в окаяно състояние и така попаднал в близък приют. Ръководителят на въпросния ашрам влязъл във връзка с имама на джамията в родния му град, за да потърси близките на мъжа, ако все още се намират там, предава ladbible.com.

Оказало се, че самият имам познава семейството на Саджит и останал потресен от вестта, че той е жив.

Братът на Саджит вече е на път за Мумбай, за да се срещне със Саджит и да го върне обратно у дома при близките му.

По думите на Мохамед Канджу, той не е забравял за изчезналия си брат и дори е пътувал до Абу Даби, за да го търси.



Макар зимата да ни се струва все още твърде далече, до нея остават по-малко от 4 месеца. А навремето дедите ни са съдили за зимата по лятото – наблюдавали са циклите и променливите в природата, за да прогнозират времето за следващите сезони.Е, днес имаме много по-съвременни средства за прогнозиране на времето и вече имаме първата “зимна” прогноза не от кого да е, а от климатолога проф.Георги Рачев :

Поне до 13-14 август времето в България ще се запази същото и ще бъде все така горещо с максимални температури около 40 градуса. Това каза проф. Рачев по bTV.

През цялото време не се очакват валежи.

Само Балканите от цяла Европа поемат новата вълна на жега, идваща от Африка, коментира той. „Времето е единствено и само за море, не виждам какво друго може да се прави“, коментира специалистът.

„Ако съдим по горещниците, зимата ще е най-студената от 100 години “, това каза проф. Рачев, позовавайки се на народното поверие , че след горещо лято идва студена зима. Той обаче уговорката, че миналата година е имало същите предпоставки, но сериозно падане на температурите нямаше.

Климатологът използва случая да подчертае, че лошото време има и добре страни. Зимните и пролетните валежи са напълнили язовир „Камчия“, от който се черпи вода за Черноморието. „Ако не беше валяло, сега там нямаше да имат вода да си измият очите“, каза проф. Рачев.



Слънчев бряг – перлата в короната на Балкантурист и визитна картичка на НР България. С началото на изграждането му от края на 50-те той става най-посещавания роден курорт, мечтано място за почивка и забавления за всеки нашенец. Но както днес, така и тогава той е бил ориентиран предимно към чуждите туристи. И докато за тях е имало пакети – разходка, вечеря в някой от десетината ресторанта и дискотека до зори, (нещо като сегашните бар кроул турове, но доста по-културно), то родните туристи сами са си правели „маршрутите“. А те най-често са включвали покупка от корекома на „Камелия“, вечеря в „Чучура“ и купон до зори в култовата „Златна ябълка“. Комбинацията е можело да бъде и друга – 12 пистовият боулинг, „Магурата“ и „Русалка“.

Строеният край широка и дълга над 8 км плажна ивица, Слънчев бряг е бил курорт с малко под 30 000 легла разпределени в малко над 100 хотела, пръснати в просторни паркове и зелени площи. Първоначалният план е бил да бъде изграден малък курорт с 1500 места, но архитектурните решения стават грандиозни за времето си – леглата постепенно стават 2 600, 5 000, 10 000, за да стигнат през 80-те 28 000. Проектирането на комплекса започва през 1957 год., когато работен екип оглавяван от арх. Никола Николов разработва проектите и схемите за хотелите и ресторантите. Проектантският колектив е сформиран от неизвестни, но талантливи и амбициозни специалисти. 

Постановлението, с което се поставя началото на изграждането на курорта е дадено от МС на 30 юни 1958 г., а първата копка е направена на обект № 4, превърнал се по-късно в ресторант “Оазис”. Историята сочи, че заедно с изграждането на комплекса започва и проектирането на лесопарка. За да стане той реалност са били пренесени 550 000 куб.м плодородна пръст и засадени стотици хиляди дървета, храсти и цветя, като инвестиците надхвърляли тогавашните 150 млн. лв.Изграждането на курорта се осъществява на няколко етапа, като в средата на 80-те се приема, че възможностите за по-нататъшното му застрояване са окончателно изчерпани. Строителството на нови хотели спира, защото капацитетът на плажа се е смятал за изчерпан. По това време Слънчев бряг е сред най-добрите морски курорти в Европа по комфорт на плажуващите. По действащите нормативи броят на леглата се изчислява спрямо плажната ивица, която позволява в комплекса да има място за 30 000 летуващи. При тази цифра в онези години на един турист са се полагали по 8 кв.м. пясък край брега. Освен с първокласни хотели, курорта е разполагал и с 4 къмпинга с 8000 места, от които най-просторните са били „Емона” и „Слънчев бряг”.

Изграденият облик на курортния комплекс е изразявал най-новите достижения на архитектурата, урбанизма и ландшафното строителство по това време. Всеки хотел или отделна група хотели са били проектирани така, че да имат характерен стил, а основната цел пред архитектите е била, хотелската база да бъде с максимална видимост към морето и потънала в зеленината на редки растителни видове. Пред хотелите на първа линия са се виждали дюните, а тревата, дърветата и алеите, са свършвали в тях. Алеите в комплекса са се миели всяка утрин, а по зелените площи са прибягвали катерички.

По времето на социализма Слънчев бряг е бил от скъпите курорти, насочен предимно за чужденци и по-малко достъпен за обикновения соцтруженик. Който обаче е имал желание и възможност да почива там, винаги е намирал начини за това. Резервациите са ставали чрез отдел „Настаняване“. Разбира се с предимство са били чуждите туристи, особено западняците, понеже са били източник на така скъпоценната за страната ни валута. Затова приоритетно леглата в комплекса са се разпределяли по предварително предплатени резервации за чужденците. Останалите свободни са се пускали за свободна продажба на всеки, който е желаел и е можел да си позволи почивка там. Според сухите цифри на статистиката, през периода 1959-1988 в Слънчев бряг са почивали почти 8 млн. души, от които над 5 млн. чуждестранни туристи и над 2.5 млн. български граждани.

От 1 септември 1958 до юли 1959 г. в “Слънчев бряг” се пускат в експлоатация първите 30 хотела и 4 хижи с 2 655 легла, 5 ресторанта с 4 102 стола, а преминалите туристи са 18 099. Първият построен хотел се е казвал „Калина”, който преди 55 години посреща и първия турист гражданин на Чехословакия. Сред първите изградени хотели там са „Жерави”, пред него се е намирал и първия ролбан в комплекса, хотел „Тинтява”, „Хризантема” и разбира се характерния с начупената си козирка хотел „Чайка”, където на първия етаж се е намирал и внушителния президентски апартамент на Тодор Живков. Пред хотела е била сложена и първата палма в курорта, подарък на Първия от някакъв държавник от топлите страни. Освен Живков в него са отсядали и най-нашумелите за времето си певци, тъй като е бил в близост до Летния театър. После се появява и луксозния хотел „Глобус”, пред който туристите са се снимали с камилите за разходка – атракция, която днес липсва. През 70-те врати отваря и 20 етажния символ на курорта „Кубан”, чийто нощен бар е предлагал страхотно вариететно шоу.

Характерни за силуета на някогашния Слънчев бряг са били и другите многоетажни хотели „Бургас”, „Витоша”, „Рила”, „Пирин”, „Европа”. А по подобие на възрожденските манастирски комплекси са били изградени хотелите „Созопол”, „Несебър” и „Континентал”. Последният е бил и най-големия хотелски комплекс с 1500 легла, а най-малкият  “Акация”- 20 легла.

От „Кубан” да отидеш до „Европа” си е било почти екскурзионно летуване. Имало е влакче и файтони с чифт коне, а от тази транспортна услуга са се възползвали предимно западняците. Извън сезона, целогодишно са били отворени хотелите „Кубан”, „Глобус”, „Поморие”, „Плиска”, „Бургас” и „Диамант”, както и дискотеките „Русалка”, „Лазур” и „Мелодия”, които са били и част от съзряването на поколения бургазлии. Години наред извън активния туристически сезон, курорта се е ползвал и за спортен лагер на шведски футболни отбори.

При проектирането на курорта, местата за забавление в Слънчев бряг също са били вписани в общата концепция за ваканционното селище. Това е място за цялото семейство. За комфорта на почиващите, курорта е разполагал с магазини, базари, курортна поликлиника, поща, морска спортна база, различни спортни съоръжения – яхт клуб, стадион, тенис кортове, спортни площадки, лунапарк и др. И ако днес паркирането там е трудно, то по това време туристите са оставяли колите си на трите обособени за това места: северен, централен и южен паркинг, които са били в близост до трите големи плажа в курорта.

Развлеченията които са се осигурявали на чужденците тогава са били чужди за работническата класа у нас. Релаксирало се е с мини голф, стрелба с лък, колоездене, сърфинг, водни ски, парапланери, конна езда, каране на сърф и др. „Робинзон Крузо“ пък е било забавление на туристите от 70-те и 80-те, което е включвало пътешествие по море с лодка и акостиране на „безлюден остров“. Пред първия ресторант в курорта “Нептун” се е провеждал и конкурса “Мис Слънчев бряг”. Първите туристи в новоизградения курорт са предпочитали конякът “Плиска”, цигарите “Слънце”, от плодовете – ягоди и праскови, а от зеленчуците – доматите и краставиците.

Замислен като курорт за семеен туризъм, който да привлече у нас туристи от средноевропейската класа, Слънчев бряг изпълнява успешно тази си задача през социализма. После започват да го харесват повече хората от третата възраст като уютно и евтино място. През последните години коренно променен, стана една от основните парти дестинации за тийнейджъри и студенти от цяла Европа.


 

Недялка Керанова и оркестър Канари

Заради 1000 лева незаконно взети детски надбавки социалистическата власт тика в затвора голямата тракийска народна певица Недялка Керанова, която почина от рак през 1996 г. Изпълнителката на “Караджа дума Русанки” лежи една година в сливенския зандан между 1986-1987 г.

Навремото самият Филип Кутев нарича Недялка Керанова черната перла на Тракия. В цяла Южна България не минава нито една сватба без песните на яката стокилограмова българка. Певицата пее като хала, макар че си попийва.

Тя има 3 деца от различни бащи. Те израстват по домове. Майката получава детски надбавки, като скрива, че децата растат в интернати. Някой я подлъгал към това хитруване на дребно.

Към призовките, които получава, се отнася немарливо - като към поредния мъж, употребен и изхвърлен сякаш е прочетен вестник. И ето че една вечер милиционерите нахълтват в апартамента й в Пловдив и я закопчават с белезници. В това състояние я оставят да нощува на гарата. Едва успява да си вземе някакъв багаж и 50 лв., които пъха в сутиена си. С тях си купува пиене и черпи ченгетата.

Във влака за Сливен я разпознават и я питат къде отива. Тя отговаря – на сватба. Зад решетките голямата певица остава една година, въпреки че присъдата й е година и осем месеца. Помага й неин поклонник, партиен член на висок пост.

В затвора Керанова е назначена за портиерка.

По свое желание тя се захваща с ръководенето и дирижирането на хора на затворничките. Там тя разпява даже криминални престъпнички, които лежат за жестоки убийства.

Керанова бие мъжете и по чашка, и по дух. Преди концерт задължително гаврътва 2-3 чаши ракия. Всички треперят да не падне, да не залитне, да не забрави песните си. Носи се грозен слух, че на прегледа “Тракия-94” паднала, когато излязла да си получи наградата. Нищо подобно. Нейното пеене е съвършено като музикален инструмент, признават колегите й. Още по-грозен обаче е слухът, че от пиенето е развила цироза. Недялка умира от рак. Непрощаващата болест я прави неузнаваема – от голямата жена е останала тъжна изпита фигура. Погребват я в една от любимите й червени рокли. В съседство в Пловдивските гробища са гробовете на Златю Бояджиев и футболиста Тодор Диев.

Неудачите в живота на певицата започват след нещастния й развод с мъжа, в когото била силно влюбена. Идвайки от Пловдив в ансамбъл “Филип Кутев” преди близо половин век, тя се залюбва с хубавец от Горна баня. Недялка забременява с близначета, но радостта й е кратка. Бащата, който е тежък характер, я рита зверски в корема, когато е в седмия месец. Така погубва децата в майчината им утроба. Недялка напуска ансамбъла, където е солистка 8 години и се връща в Пловдив.




След дълго боледуване почина народният певец Ивайло Герасимов. Тъжната вест съобщи дъщеря му Виктория Герасимова.


"С прискърбие ви съобщавам, че след дълго боледуване днес (29.07.2021г.) ни напусна обичаният ми баща Ивайло Герасимов,написа в социалните мрежи дъщеря му"


За мнозина той беше добър приятел, колега и певец.


Всички, които желаят да го изпратят в последният му път, могат да го сторят  на 01.08.2021г. (неделя) в Централни Софийски гробища 

както следва:

10:00ч. - поклонение в Дома на покойника;

10:30ч. - опело в църквата.


Нека остане в сърцата ни весел и позитивен, какъвто беше приживе.

Нека е светло по пътя му и да има музика!

Мир на душата му и светлина по пътя му", написа синът на изпълнителя от "Пирин фолк".



Босът на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев, борците Боян Радев и Димитър Джамов и още около 150 близки, приятели и бизнеспартньори погребаха убития Филип Найденов– Фатик вчера по обяд в Боянските гробища, пише „168 часа„.

Час преди поклонението започнаха да пристигат хора с цветя, тъмни дрехи и черни очила. От 12 ч двата входа на гробищата бяха завардени от 3 полицейски коли.

Сред опечалените бяха и певицата Мария Грънчарова, президентът на футболен клуб „Славия“ Венцислав Стефанов.

На гробищата пристигнаха още племенникът на Кирил Киров–Японеца и Красимир Райдовски.

Бодигардове не пуснаха журналистите да влязат в гробищата и не позволиха на фоторепортерите и операторите да снимат.

Четирима охранители дебнеха през цялото време някой с камера или фотоапарат да не се отскубне и да снима ритуала.

Фатик бе положен до гроба на баща си.

“Отиде си в разцвета на най-хубавите си години, покосен от куршумите на злодея убиец, когато ти искаше да направиш много за подобряване на живота на хората в своята любима България, която ти много обичаше”, пишеше на един от некролозите от близките на семейството на Фатик, залепен на входа.

Трупът на убития във вторник бизнесмен бе в бял ковчег, покрит със зелено пано с арабски надписи и мотиви. Превозваше го сребристосив мерцедес катафалка. Веднага след него се движеше и черният джип мерцедес с вдовицата на убития. Адриана Тюркмен бе облечена в черна дълга рокля, а на главата си имаше черна мрежеста забрадка с лъскави нишки.

След процесията от коли, в които бяха най-близките роднини, се движеше линейка на Университетската болница „Света Екатерина“. С нея си тръгна след ритуала майката на убития.Шефът на болничното заведение проф. Александър Чирков бе изпратил венец от бели и червени рози, на който пишеше: „С благодарност за подкрепата и помощта“.

Според мюсюлманския обичай ковчегът първо бе пренесен само от мъже върху маса с бяла покривка. След това опечалените го затрупаха с цветя.Първо минаха мъжете, а после жените българки. През това време мюсюлманките стояха встрани, близо до паметника на бащата на Фатик.

След това цветята бяха свалени на земята, ковчегът бе пренесен от мъже до изкопания гроб, а там тялото бе погребано увито единствено в бял чаршаф.

Над трупа бе поставена дървена преграда, а мъжете хвърлиха шепа пръст отгоре. През това време мюсюлманките целуваха пръстта около гроба, която вдигаха в шепите си. Проверка в МВР, разпоредена от ген. Борисов, установи липса на разработка „Очиларка“ за Фатик. Установено е, че от 1990 до 1992 г. в МВР не е имало механизъм за оперативен отчет. Това е създавало и предпоставки за нерегламентирано ползване на информацията и възможност тя да бъде изнесена.

Източник:Блага Георгиева,168 часа



На 26 април 1986 година става нещо, което светът никога няма да забрави. В АЕЦ Чернобил, Украйна се случва най-голямата атомна авария в човешката история. 

10 дни след аварията в Чернобил, инженерите разбират, че всички сме поставени пред нова, много по-голяма и фатална заплаха – експлозия на ядрени изпарения.

Охладителната система на реактора се е повредила и се оказва, че сега под горящото ядро се е формирал огромен воден басейн. Без възможност да се охлажда, е било въпрос на време (и то на кратко време), докато това радиоактивно ядро да се превърне в лава, която да стопи всички бариери под себе си и да достигне до басейна с вода. Ако това се случи, се получава експлозия, изстрелваща огромно количество радиация право към небето, разпростирайки я над Европа, Азия и Африка.

Експлозията има силата да разруши и останалите реактори в централата, причинявайки трагедия в ужасяващи размери – унищожението на почти цяла Европа.

„Експертите ни проучиха ситуацията и пресметнаха, че ако подобна експлозия се случи, силата ? ще се равнява на от 3 до 5 мегатона. Минск, който е 320 км. от Чернобил, щеше да бъде изравнен със земята, а целият континент Европа щеше да стане негоден за живот.“, разкрива един от специалистите, които са били на място.

Единственият начин, да предотвратят този ад и смъртта на почти цялото европейско население, е да изпратят екип под ядрото, който да отвори ръчно шлюзовете на басейна и да източи водата. За целта специалистите решават, че са нужни трима доброволци, които добре познават подземията на централата. 

Има един проблем – тримата човека, които ще слязат долу, са обречени на смърт. Под горящото ядро има толкова радиация, че тримата ще бъдат мъртви до седмица (в най-добрия случай).

Защо трима?

Единият от тях трябвало да осигурява осветлението под водата, докато другите двама бързо открият и освободят клапаните.

Може би никога не сте чували имената им, но на тях дължим животите си днес.

По време на съвещанието, в което събират работниците, за да поискат трима от тях да отидат на тази смела и самоубийствена мисия украинецът – старши инженер Алексей Ананенко и двама руснаци – инженер средно звено Валерий Беспалов и началник смяна Борис Баранов, стават един след друг.

Когато тримата мъже са излезли на повърхността, когато задачата е била изпълнена, сътрудниците на АЕЦ и войниците са ги посрещнали като герои, каквито са били в действителност. Твърдят, че хората направо са скачали от радост.

През следващия ден всичките пет милиона галона радиоактивна вода са били източени от подземието на реактора на четвърти блок.

Когато разтопеното ядро на реактора си е пробило път към резервоара, той вече е бил празен. Повторен взрив е бил избегнат.

Резултатите от анализите, направени по-късно от различни експерти съвпадат в едно: ако тройката не е влязла в басейна и не го е изпразнила – от парния взрив биха загинали и пострадали стотици хиляди, даже милиони хора.

Това би изменило напълно хода на историята и би променила напълно планетата ни такава, каквато я познаваме днес.Вижте още:Добри Джуров забранява марулите в армията заради Чернобил


senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации