23:40:00
Първият партиен и държавен ръководител сред “Златните момичета” на България, 1980 год.
Поводът за снимката е приема на Тодор Живков в резиденция Бояна в чест на златните медали, които печелят нашите момичета на европейското първенство в Амстердам – 1980. Илияна Раева ( на снимката между Т.Живков и Нешка Робева) печели златен медал в многобоя и златни медали на въже, обръч и бухалки, както и сребърен медал с лента. Анасамбъла по художествена гимнастика става европейски шампион и за първи път от много години побеждава СССР.
Благодарим на г-жа Раева за направеното уточнение за повода на снимката.
Златното момиче Илиана Раева: „През 79-та г. „Уембли“ освирка съветския химн и стана на крака за „Мила родино“
Илиана Раева е златното момиче на родната художектвена гимнастика. Родена е на 15-ти март, 63 г. в София. В колекцията си тя има пет златни, 8 сребърни и 6 бронзови медала от европейски и световни първенства. Съпруга е на легендата на „Левски“ Наско Сираков.
– Как влезе в художествената гимнастика?
– Израснах в кв. Подуяне, досами оградата на ст. „Герена“. Просто бях обречена да се занимавам със спорт. Бях 6-годишна, когато баща ми ме заведе в залата по художествена гимнастика. Малко хора знаят, че с още 4 момичета от т.нар. „златно поколение“ гимнастички бяхме комшийки. Аз, Анелия Раленкова, Лили Игнатова, сестра й Камелия Игнатова и галя Рангелова живеехме не само на една улица, но и в един блок. Всъщност аз влязох първа в залата, а те ме последваха. Помня, че като се връщахме от международни състезания, всички съседи от малката уличка „Момина Клисура“ ни посрещаха пред къщите си като руски освободители. До днес много съкварталци наричат пресечката- 4звездната уличка“. Освен нас, на „Момина клисура“ израснаха Гибона, Емо Велев, големия волейболист Димитър Златанов, режисьорът Магърдич Халваджиян…
– Много се е изписало за суровия режим, на който Нешка Робева е подлагала състезателките. Каква е истината?
– Истината е, че в началото Нешка беше съвсем умерена треньорка. Не ни е подлагала на някакви жестоки тренировки и лишения. По-късно, като почнахме да печелим медали, медиите раздухаха, колко суров наставник била тя. Тогава Робева реши да доизгражда този си имидж на практика. Стана болезнено педантична и взискателно едва когато вестниците я обявиха за такава. От това обаче само изгуби.
– Кой момент от кариерата си никога няма да забравиш?
– Случи се на световното първенство в Лондон, 79-та г. Бях едва 17-годишна. Тогава още борехме непробиваемата руска стена в художествената гимнастика. Състезанието се проведе в 15-хилядната зала на ст. „Уембли“. Винаги ще обичам тази публика, тя провокира да се случи прецедент в историята на дисциплината. Изиграх съчетанието си с бухалки перфектно. Но след минути на таблото се появи резултат 9.70. И залата обезумя. От вси страни се понесоха силни дюдюкания и крясъци. Тези уж студени англичани бяха екзалтирани.Оценката ме класираше на трето място. Шампионка ставаше рускинята Ирина Дирюгина, а втора- Даниела Бушанска от Чехия. Публиката почна неистово да крещи името ми, да свири и да хвърля разни предмети по килима. Не позволяваше на следващата състезателка да излезе. Напрежението ескалираше с всяка изминала секунда. Цялата зала скандираше: „Раева, Раева…“. Комисията прекъсна състезанието и се събра в една стаичка. Караха ли се, биха ли се там, не зная. Но през следващите 20 минути, докато се появят отново в залата, аз излязох на бис поне 40 пъти. Когато съдиите се върнаха, на таблото се появи резултат 9.75 и залата изригна във възторг. Тези пет стотни отгоре ми осигуриха златния медал. А най-невероятното се случи накрая, при награждаването. Като се качихме на почетната стълбичка три златни медалистки и прозвуча руският химн, публиката го освирка. Същото се случи и с чешкия. Щом прозвуча обаче „Мила родино“, цялата зала притихна и стана на крака.
Беше невероятно! това публиката да отмени съдийско решение е прецедент в историята на художествената гимнастика. Втори подобен случай не е имало.
– Омъжена си за легендата на „Левски“ Наско Сираков. Как се запознахте?
– За първи път той ме видял по телевизията на последното ми европейско състезание „Ставангер-82 г. в Норвегия. Там изиграх съчетанието си перфектно, но се класирах втора. Наско ме харесал още щом ме видял. Но най-много го впечатлило поведението ми на почетната стълбичка. „Тая мацка се прав, че не й пука, задето не е шампионка. Но аз съм сигурен, че вътрешно беснее. Ще й звънна.“, изкоментирал той пред приятели в софийския си апартамент. Всъщност не ми се обади той, а неговия съотборник Краси Коев, с който бяхме комшии. Казах му, че не желая да се срещам с разглезени футболни звезди. Наско не е такова момче, настояваше той. След третия телефонен разговор капитулирах. На първата ни среща Наско ме заведе в едно тузарско заведение на бул. „Стаемболийски“- „Димитровград“. Половин час след като седнахме при нас се изсипа целия футболен отбор от „Герена“. Бяха разбрали отнякъде. Наско много се притесни. Помисли че ще го заподозра, че той е инициатора. Няма проблем, че си решил да дойдеш на първа среща с целия отбор, нали сте приятели, пошегувах се аз. после той се окопити, вкара неотразимото си чувство за хумор и разговорът тръгна. В онези години имах много обожатели. Но Наско беше първия, който не ми сваляше звезди. нямаше цветя, комплименти, лигавщини…От самото начало ме накара да се почувствам все едно нямам избор. Предложението му за женитба беше кратко и ясно: „Взимам те“, и толкоз. Това ме грабна.
0 comments:
Публикуване на коментар