Беше детето-звезда по времето на соца в НРБ.Слага сам край на живота си малко преди да навърши 50 години

Ивайло, детето-звезда от “Таралежите се раждат без бодли” и “С деца на море”, сложи край на живота си след тежка депресия.

На 90-годишна възраст преди 2 години ни напусна големият български актьор Иван Джамбазов. Ветеранът от киното и театъра има повече от 50 златни роли, сред които и в знакови ленти като „Матриархат“, „Петък вечер“, „На малкия остров“, „На всеки километър“, „Капитан Петко войвода“ и много други.

Последните 13 години от живота му обаче са изпълнени с непреодолима мъка по загубата на единствения му син Ивайло.

Мнозина помнят симпатичния малчуган Васко от „Петимата от Моби Дик“, екранния Теди от „Таралежите се раждат без бодли“ и Ивайло от „С деца на море“. През 2009 г., малко преди да навърши 50, Джамбазов-младши отне сам живота си. В нощта на 20 срещу 21 май около 1 ч в полунощ Ивайло се хвърля от 11-ия етаж на жилището в софийския квартал Красно село, в което тогава живее със своите родители – актьорите Златина Дончева и Иван Джамбазов.

Трагедията се случва малко след развода на Ивайло с руската му съпруга. В нощта на самоубийството му баща му не става очевидец на полета му от терасата на техния дом, защото по същото време бил в апартамента на бившата си снаха, за да се грижи за внуците си.

Златина Дончева, която също има над 20 значими роли в култови кинозаглавия, всъщност била сама във вечерта на инцидента. Когато станала в 2 часа след полунощ, видяла леглото на сина си празно. На бюрото му били надлежно поставени мобилният телефон, писалката и някои лични вещи. Нещо й прищракало и тя веднага се обадила на съпруга си. Иван отишъл в столичното Шесто районно и подал сигнал, че синът им е изчезнал. Чакайки полицаите, излязъл да пуши на терасата и видял силует на земята в тъмното. Когато слязъл с асансьора, открил трупа на сина си.

Близки до почерненото семейство разказват, че приживе Ивайло имал проблеми с алкохола. Говори се, че много тежко изживял развода със съпругата си и раздялата със синовете си. Дори и психотерапевтите, които посещавал, не могли да му помогнат.

След Десети ноември актьорът изпаднал в тежка депресия. Нямал никакви ангажименти, липсвало му киното, липсвали му приятелите, бил много нещастен. Всичко това го подтикнало към самоубийството.

Последната роля на Иван Джамбазов беше в сериала „Летовници“. От 2016-а насам никой от актуалните тв и кинопродуценти не се сещаше да го покани в проектите си.

Източник:ПИК

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1972 г. като студент, Путин работи рамо до рамо с българите в Коми

През лятото на 1972 г. бъдещият руски президент Владимир Путин работи в Коми АССР. По това време там е пълно с българи-дърводобивници, които изкарват прехраната си, съгласно подписано 4 години по-рано споразумение между СССР и НРБ.

За това той говори наскоро на среща с бойци на студентска бригада в Белгород.

Става дума за студентския строителен отряд „Темида“, в който участва Владимир Путин, студент от юридическия факултет на Ленинградския държавен университет.

В книгата „Разговори с Владимир Путин“, написана в съавторство със специалния кореспондент на „Комерсант“ Андрей Колесников, президентът веднъж си припомни подробности от работата си там:

„Отидох в една строителна бригада в Коми. Там правихме сечище за електропроводи. Помня, че имаше и много българи, които работеха с нас. Свършихме работата и ни дадоха една пачка с рубли. Получихме хилядарка за месец и половина! По това време една кола струваше три и половина до четири хиляди. Така че не бяха малко парите.“

Кой е Владимир Путин?  

Владимир Путин е ключова фигура в съвременната политика, известен като президент на Руската федерация. Неговото влияние и роля в световната политика са значителни, но за да разберем по-добре неговата личност и лидерски стил, е важно да разгледаме неговите ранни години и възход.

Владимир Владимирович Путин е роден на 7 октомври 1952 година в Ленинград, днес познат като Санкт Петербург. Неговите родители, Владимир Спиридонович Путин и Мария Ивановна Путина, са преживели тежки времена по време на Втората световна война. Баща му е служил във флота, а майка му е била работничка в завод.

Путин израства в скромни условия в общинско жилище в Ленинград. Още от млада възраст проявява интерес към спорта, особено джудо и самбо, което му помага да развие самодисциплина и устойчивост. Тези качества по-късно ще станат част от неговия политически характер.

Владимир Путин завършва Ленинградския държавен университет през 1975 година със специалност право. По време на обучението си се запознава с идеите на комунистическата партия, което оказва влияние върху по-нататъшната му кариера.

След завършването си, Путин започва работа в КГБ, съветската служба за държавна сигурност. Той е изпратен на различни мисии в чужбина, включително в Източна Германия, където натрупва опит и контакти, които по-късно ще му послужат в политическата му кариера.

След разпадането на Съветския съюз, Путин се връща в Русия и започва работа в администрацията на Ленинград. През 1996 година се мести в Москва, където бързо напредва в йерархията, благодарение на своите умения и лоялност.

През 1999 година Путин е назначен за министър-председател от президента Борис Елцин. Малко по-късно, на 31 декември 1999 година, Елцин подава оставка и назначава Путин за временно изпълняващ длъжността президент. Това отбелязва началото на неговата дългогодишна кариера на върха на руската политика.

Владимир Путин е сложна и противоречива фигура, чиито ранен живот и кариера в КГБ значително са допринесли за изграждането на неговия лидерски стил и политическо влияние. От скромното си начало до върха на руската политика, неговият път е пример за амбиция и решителност.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Кошмарът в старата ни столица на 17 ноември 1985 година

Денят е 17 ноември 1985 г. В старата столица се изсипва накуп цялото партийно и държавно ръководство на НРБ. Поводът е 800-годишнината от честването на въстанието на Асен и Петър и пускането за пръв път на новия аудио-визуален спектакъл “Звук и светлина”. Търново по онова време е третият град в Европа, в който се предлага подобен уникален спектакъл и това е повод за национална гордост. 

Това е и причината Първият да доведе тук целия си верен антураж. За да се гарантира сигурността на високите гости, старата част на града е буквално отцепена като в нея не се допускат простосмъртни чак до портите на Царевец. Желаещите да наблюдават спектакъла граждани и гости могат да го сторят от главния път София – Варна или от хълма “Света гора”. Една голяма група хора избират за застанат на позиция на терасата на ресторанта “Света гора” на хълма. Токът изгасва и спектакълът започва. По крепостните стени на Царевец започват да играят пъстри багри и светлосенки. Разнасят се звуците на кавал, които съпровождат “разказа” за живота на българите под османското иго. И точно в този момент се случва страшното. Парапетът на терасата на ресторанта “Света гора” не издържа на натиска на десетките хора, изтръгва се полита надолу заедно с хората. Чуват се смразяващи кръвта викове и писъци. Ето как журналистът Борислав Костов, очевидец на събитието, си спомня за него години по-късно:

“Ужасяващи писъци разцепиха тъмнината, майки викаха децата си по име, хората се щурахме уплашени насам-натам. Фарове от автомобили осветиха местопроизшествието. Видях на земята възрастен мъж в кръв, счупена кост бе пробила панталона. Но това, което вцепеняваше погледите ни, беше над нас. Малко момче бе попаднало между железата на парапета на втория етаж и с притиснат гръден кош висеше в безсъзнание с клюмнала глава и ръце.”

Ужасът продължава само няколко минути, след което токът отново е пуснат. Към мястото на инцидента пристигат с пуснати сирени линейки и полицейски автомобили. Десетки ранени са откарани в местната болница. По-късно ще стане ясно, че са били прегледани 37 човека, от които около 20 са оставени за лечение. За щастие загинали няма.

През цялото това време спектакълът “Звук и светлина” не спира. Дали Тодор Живков и свитата му са чували писъците, разнасящи се вдясно от тях от съседния хълм? И какво ли обяснение са им дали служителите от УБО за тези писъци? Самият Живков никога не споменава за случката. Той обаче няма как да не е знаел за нея. Или поне да не се е поинтересувал за какво ли хвърчат всички тези линейки и патрулки. Това като че ли е и последното идване на бай Тошо във Велико Търново. Дванадесет години по-рано той посещава Килифарево във връзка с тържествата около обявяването му за град. С него са още Пенчо Кубадински, Пеко Таков и Станко Тодоров. След като слиза от лимузината, Тато изведнъж заявява, че иска да посети местния манастир. 

По това време игуменка на манастира е майка Юстина, която за краткото време, което има, успява да устрои на Първия едно наистина царско посрещане. Пред портата на манастира е опънат червен килим, от двете страни на който са строени всички монахини. Цялата ограда на Божията обител и околните поляни са застлани с шарени черги, които радват окото. След като седнали на трапезата, Юстина налива на Тато кехлибарено вино от собствените манастирски лозя. Един от служителите на УБО посяга да вземе чашата и да опита пръв виното, както е по протокол, но бай Тошо му махва да изчезва. След което отпива една хубава глътка, а после още една, и още една. Виното разнася топлина по жилите му и го размеква. От това умело се възползва находчивата майка Юстина, която успява да прошушне на ухото му, че са и необходими средства за ремонт на манастира. Живков обещава да и отпусне и след това удържа на обещанието си. Посрещането ще е харесало на Живков, тъй като след това той идва в манастира още няколко пъти инкогнито без местните партийни величия да разберат. Като при една от визитите помолил игуменката да го остави сам в църквата. Когато игуменката все пак тайно надзърнала, тя с изумление видяла, че Живков се моли. 

Събрала смелост тя го попитала защо се моли, след като е комунист. На което Живков отговаря: “Пред Бог няма комунисти и капиталисти. Всички са равни”. Историята на първото посещение на Тато в Килифаревския манастир има и едно любопитно продължение. След като високите гости си тръгнали, майка Юстина наредила на сестрите да не мият чашата, от която е пил Първия. Така с капки от недоизпитото вино тя била поставена в специален шкаф като скъпа музейна реликва и се е пазела дълги години.

Още едно населено място в региона е свързано с Тодор Живков в региона. Това е село Дъскот. Тук в периода 1938-39 г. бъдещият държавен глава и съпругата му Мара Малеева живеят и тук сключват брак. По това време Мара е участъков лекар в селото, а Тодор е безработен и по цял ден играе табла в селското кафене. За да не бъде обвинен от официалните власти, че не работи той се записва като участник в самодейния състав на селското читалище. Тъй като по това време двамата млади живеят без брак, за да не ги одумват местните, те решават да се оженят. На 2 февруари 1939 г. се венчават в църквата “Рождество Богородично” в Павликени. След венчавката заедно с кумовете се почерпили в местния ресторант, а вечерта Тодор и Мара се прибрали обратно в Дъскот с една конска каруца. 

Брачното свидетелство на двамата и днес се пази в местната църква. Освен него се пазят и други снимки и вещи, принадлежали на бъдещия държавен ръководител. Сред тях е и Указът на Държавния съвет на НРБ от 1979 г., с което читалището в Дъскот е наградено с орден “Червено знаме на труда”.

Иван ГЕОРГИЕВ/Източник:dnesbg.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1978 г. в родилното отделение на един окръжен град се случва нещо невиждано дотогава

На 16 окт. 1978 г. радостно оживление e обхванало колектива на Акушеро-гинекологично отделение при Окръжна болница – Ямбол.

Събитието е оборудване на отделението с видеотелефон! Д-р Калина Карадимова споделя, че нововъведението ще даде възможност близките на родилките да видят и майката, и бебето, без да се налага да викат под балконите на отделението.

Д-р Георги Славейков, главен лекар на Окръжна болница, прерязва трикольорната лента и поздравява колектива на отделението с новата придобивка.Фотографът Жельо Леков е снимал и щастливия баща, който пръв влиза в стаята с видеотелефона и вижда на екрана съпругата си и новородения си син.

Видеотелефонът е монтиран от техниците на предприятието за радио и телевизионни услуги в Ямбол, което показва, че с общи усилия могат да се осъществят и подобни нестандартни идеи.

Информацията е от статия, публикувана във в. „Народен другар” – Ямбол, а снимките са от фонда на „Българска фотография” – Ямбол.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Къде е днес Мила Гешева?! Жената, заради която Тодор Славков прекара 2 години в ареста

В живота на отишлия си без време от този свят на 21 юли Тодор Славков има много възходи и падения. Сред последните е арестът му и съдебния процес за изнасилване, който оставя незаличимо петно върху репутацията на известния наследник. Ето цялата история и къде са героите в нея днес:

Самоубилият се в понеделник при неизяснени до момента обстоятелства Тодор Славков с право се кичеше с титлата плейбой – през леглото на внука на комунистическия лидер Тодор Живков преминаха стотици красавици. Фаталната жена в живота на Малък Тошко обаче безспорно е някогашната студентка Мила Гешева. В зората на демокрацията тя го посочи като основен участник в груповото й изнасилване, състояло се на 10 юли 1988 г.

Заради обвиненията Малък Тошко се укриваше дълго време в Швейцария, преди да бъде заловен и екстрадиран у нас, където прекара 2 години в следствения арест. Едва през 2005 г. съдът окончателно постанови, че Тодор Славков и приятелите му Орлин Ножаров и синът на унгарския дипломат Жолт Хайду са невинни. Припомняме драматичната „прашасала“ история около изнасилването на Мила Гешева.

През юли 1988г. тийнейджърката Мила се скарва с майка си и напуска дома си късно вечерта. Отива в бар, където е задявана от подпийнал чичко. От лапите му я спасява Жолт Хайду – синът на мастит унгарски дипломат. Той я води у дома си, а Мила заспива, тъй като също е погълнала солидно количество алкохол. Събужда се в квартирата на чужденеца, усещайки навалица около себе си.

Вижда Жолт, Тодор Славков и Орлин Ножаров. Или поне така твърди тя. Пак по нейните думи тримата й се изреждат един след друг, без изобщо да се трогват от виковете й за помощ. Ако се вярва на показанията на момичето, Жолт, Тодор и Орлин еякулират върху корема й, както и на чаршафа. После всички напускат апартамента. Мила взема такси и се озовава в 6-о районно управление на МВР. По жалбата й веднага е разпоредена предварителна проверка. От дома на унгареца оперативните работници изземат чаши, чаршаф, бикини и косми.

Мила Гешева дело

Проведени са и редица разпити. Някои свидетели от кооперацията потвърждават, че са чули викове в ранната утрин на 10 юли. Други пък нямат спомен. Медицинското свидетелство за травмите на девойката носи дата 9 юли. А уж изнасилването на Мила се е случило ден по-късно! Странно е и друго нещо – за периода 28 юни – 16 юли 1988 г. има документи, които показват, че Тодор Славков е бил с гипсиран крак.

В показанията на Гешева липсва и дума за това. Извършилите предварителна проверка логично заключават, че няма данни за престъпление. На тази база районната прокуратура отказва да образува дело по случая. Отказът е потвърден и от Георги Георгиев от Градска прокуратура.

В постановлението си той подробно анализира събраните доказателства и свидетелските показания и стига до извода, че разказаното от Мила Гешева не отговаря на действителността. Та нали по чаршафа няма следи от сперма, такива не са били открити и по тялото на девойката, макар тя да твърди, че върху нея е еякулирано и след изнасилването не се е мила и бърсала. След падането на Тодор Живков от власт бързо се намира „законен повод“ да се припомни за „груповото изнасилване“ на Мила Гешева.

„Защо няма съдебен процес?“, пита на 17 декември 1989 г. във вестник „Работническо дело“ самоубилият се впоследствие оперативен работник Янко Димов. Ден по-късно шефът на следствения отдел на Главна прокуратура Пеньо Платиканов образува дело срещу Тодор Славков, Жолт Хайду и Орлин Ножаров.

Тримата са обвинени, че на 10 юли 1988 са се „съвокуплили с лице от женски пол“, Наложена им е мярка за неотклонение „задържане под стража“. По това време Малък Тошко вече учи в Швейцария след изменение в правилата за висшето образование, направена в негова полза няколко месеца по-рано. Жолт се е прибирал в Унгария, а Орлин също е извън България. Мила Гешева пък бяга в Германия и иска политическо убежище понеже е „изнасилена от внука на държавния глава“.

Немците отхвърлят молбата й с довода, че у вас вече има демокрация. До 1989 г. приетите във ВУЗ младежи първо карат 2-годишна казарма и едва след това влизат да следват. Малко преди падането си от власт обаче Тодор Живков заповядва наредбата да се промени, за да може внук му да се обучи в швейцарска Алма матер.

Новите порядки започват да действат от 1 септември, а узаконяването става след преломния 10 ноември 1989 г.

След като българската прокуратура издава заповеди за насилниците на Гешева, унгарските власти категорично отказват да предадат гражданина си Жолт Хайду на правосъдието, а Орлин Ножаров не е открит – укрива се в Канада. Швейцарците обаче решават да съдействат и Тодор Славков е задържан. Това се случва през 1994 г. Следващите 8 месеца Малък Тошко прекарва в швейцарски затвор.

На 15 февруари 1995 г. е екстрадиран в родината и тук също лежи 14 месеца в тъмницата, преди да бъде освободен под парична гаранция.

„И в Швейцария, и в България създадох приятелства. От момента, в който попаднах зад решетките, бях готов на всичко. Дори и за секунда не съм се стреснал. Не се пречупих, защото имах пълната подкрепа на баща ми и сестра ми Жени, на цялото ми семейство. Както казах, създадох приятелства, а дори на втория месец станах кмет в затвора. Бях отряден председател, имах си лента. Каквото кажех, това ставаше. Имаше ред при мен, слушаха ме. Не са ми правели никакви проблеми надзирателите и другите затворници. В затвора четях книги на Достоевски“, разказва преживяванията си Малък Тошко.

Любопитна е ситуацията с неговото залавяне. В началото обвиняемият се криел, контактувал с хора единствено по телефона. Един ден обаче напуснал убежището си и тръгнал с колата си нанякъде. Тогава. ченгета го спрели случайно на магистралата заради превишена скорост. А като се изяснило кой е, белезниците щракнали на китките му. „Всички знаеха, че съм в Швейцария и ме издирваха. Татарчев беше главен прокурор. След като се разбра, че съм невинен, той дори се извиняваше на баща ми.

След дъжд качулка!

За мене по-добре, че ме заловиха и нещата си дойдоха на мястото, иначе може би и сега щях да се укривам някъде по чужбина“, разказа преди няколко години Тодор Славков.

През 2009 г. когато влезе в къщата на „ВИП Брадър“, Малък Тошко демонстрира циничното си чувство за хумор, като публично отправи покана към Мила Гешева да се ожени за него.

Що се отнася до Мила Гешева, то нейният живот се разви повече от добре след аферата с груповото изнасилване. Хубавицата се омъжи за швейцарския милионер Феличе Лепоро, но само 3 години по-късно се разведе. Мила върти успешен собствен бизнес – притежава 3 бутика за италианска мода в швейцарския град Лугано, както и малък аутлет център, където продава преоценени стоки. Преди няколко години Мила Гешева се завърна у нас за кратка почивка и тогава сподели няколко думи за драмата от 1988 г.

Мила Гешева днес

„Всички гаври са забравени и простени! Онова, което се е случило с момичето Мила, няма нищо общо с жената Мила. Не желая злото никому, в крайна сметка човек винаги остава сам със съвестта си“, лаконична беше Гешева.

През 2019 г., малко след развода си с швейцарския милионер, Мила Гешева се сгоди за, друг баровец – италианецът Ален Саудад Бланкаерт,  като засега няма публични данни дали двамата са се оженили. Мила и новият й мъж обитават просторно имение в швейцарския град Лугано, имат и къща на брега на Женевското езеро.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

За времето когато 5лв. за ресторант бяха достатъчни

През 80-те години на миналия век, времето беше различно – животът беше по-прост, а ежедневието по-спокойно. Една от най-ярките ми спомени от този период е как с пет лева можех да се насладя на цяла вечер в ресторант и дори да се прибера с усмивка на лицето.

В онези дни, ресторантите предлагаха ястия, които бяха създадени с внимание и любов. Влизайки в един обикновен ресторант с пет лева в джоба, можеше да си поръчаш топла супа, основно ястие и дори десерт. Менюто беше разнообразно, но не претенциозно – истинска домашна кухня, която създаваше усещане за уют.

Ресторантите през 80-те имаха своя чар. Обзаведени с дървени маси и столове, стените често бяха украсени със стари фотографии или картини на местни художници. Меката светлина и тихата музика създаваха идеална обстановка за разговори и смях с приятели. Въпреки ограничения бюджет, усещането за лукс не липсваше – всеки момент на споделена храна беше ценен.

С петте лева в джоба можеше да поканиш приятели и да се насладите на вечер, изпълнена с разговори и веселие. Ресторантите бяха място, където се срещахме, за да отпразнуваме малките победи в живота или просто да споделим ежедневието си. Времето, прекарано с близки хора, беше безценно и част от магията на онези години.

Днес е трудно да си представим, че само с няколко лева можем да се насладим на такъв лукс. Цените са се променили, ресторантите също, но спомените за онзи период остават живи. Те ни напомнят за ценността на простите удоволствия и за това, как с малко можехме да бъдем истински щастливи.

Въпреки че времената се променят, тези спомени винаги ще бъдат част от мен и от всички, които са имали щастието да изживеят онези дни.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Къде е наследството, което Батето завеща на сина си

 

Батето със сина си през 1986 г. Днес и двамата са вече покойници

Милиони в имоти и произведения на изкуството остави култовият зет на Тодор Живков Иван Славков – Батето на своите наследници. Днес, 14 години след неговата смърт, когато този свят напусна и сина му Тошко, от богатството на бившия шеф на БНТ и БОК вече няма и следа. 

Заради борчове фамилията се раздели през 2021 г. с емблематичната къща на легендарния бохем на улица „Хан Омуртаг“. Бижуто е точно на оградата на Военна академия. Тя беше оценена на 3 милиона евро, но не е ясно колко са прибрали наследниците. Сумата е била разделена наполовина между вдовицата Валя и Малък Тошко.

Къщата приюти Иван Славков и Валя в последните години на живота на Батето. Улицата е пълна с имоти на мултимилионери. По-надолу хасиенда има бившият политик Христо Бисеров, а нагоре апартамент притежава следственият хазартен крал Васил Божков.

Според приятели на Батето не е ясно какво е станало с уникалните колекции, пазени във въпросния дом. „Само един иконостас, подарен му навремето, беше оценен на милион, два. Иван притежаваше още колекции от картини и какво ли не“, споделят близки до семейството.

Иначе Славков имаше имоти в Бистрица, край морето и центъра на София. Повечето от тях отдавна бяха продадени. Фамилия Живкови имаше цял етаж срещу Софийския университет, който беше купен от Васил Божков.

Източник:lupa.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Град Свети Влас в снимки от времето когато беше просто село Влас

 

Село Влас и пътят му към превръщането в луксозен курорт

Село Влас, разположено в южната част на България, е известно със своето стратегическо местоположение между планината и морето. Намира се недалеч от град Несебър и е заобиколено от красиви природни пейзажи. Климатът е мек, с преобладаващо слънчево време, което го прави привлекателно място за живот.

Историята на село Влас се простира далеч назад във времето. Първоначално заселено от траките, селото е преминавало през различни културни и исторически промени. Византийци, османци и българи са оставили своя отпечатък върху земята и културата на селото.

Преди да се превърне в модерен курорт, село Влас е било малка аграрна общност. Жителите му са се занимавали предимно със земеделие и риболов. Традиционните селски къщи, изработени от камък и дърво, създавали уютна атмосфера.

Селото е било център на културни и религиозни дейности. Всяка година се провеждали празници, свързани с православната вяра и местните традиции. Храмът на Свети Влас, който дал името на селото, е бил място на поклонение и духовна подкрепа за жителите.

Пътят към Преобразяването

Постепенно, с развитието на туризма в България, село Влас започва да се трансформира. Благодарение на красивите си плажове и благоприятния климат, мястото привлича все повече посетители. Това води до изграждането на модерна инфраструктура и курортни комплекси, които днес са известни като град Свети Влас.

Историята на село Влас е пример за трансформация и адаптация към новите времена. От малка селска общност, то се е превърнало в един от най-популярните курортни градове по българското Черноморие, като същевременно запазва своя уникален исторически дух.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как протичаше часът по физическо по времето на СОЦА в НРБ

Как да обясня на сегашното поколение и младите майки, че през соца в час по физическо ( в 4-ти, 5-ти клас) се очакваше от нас да се изкачим по 7 метрово въже и единственото средство за обезопасяване беше "животоспасяващият" 5см дебел дюшек отдолу!

Времето на социализма в Народна република България беше период на специфични политически, социални и културни особености. Физическото възпитание беше важна част от училищния живот и се разглеждаше като ключов елемент за развитието на младото поколение. 

Спортът като идеология

В онези дни физическото възпитание не беше просто час за игри и забавления. То беше свързано с идеологията за изграждане на здраво и силно поколение, което да бъде гордост за социалистическата държава. Учениците се насърчаваха да участват в спортни дейности, които да укрепят тяхното физическо и духовно здраве.

Типичен час по физическо

Един типичен час по физическо възпитание започваше с построяване на учениците в редици. Учителят, облечен в традиционния спортен екип - бяла тениска и сини шорти, даваше указания за загрявка. След това следваха различни упражнения - от гимнастически упражнения до бягане и скачане на въже.

Популярни спортове

Сред популярните спортове бяха:

Лека атлетика-Бягането на къси и дълги разстояния беше основен елемент от програмата.

Гимнастика -Учениците често изпълняваха различни гимнастически упражнения.

Волейбол и футбол-Тези колективни спортове насърчаваха отборния дух и сътрудничеството.

Атмосфера и емоции

Часовете по физическо възпитание често се провеждаха на училищния двор или в спортната зала. Атмосферата беше динамична и изпълнена с енергия. Учениците се състезаваха помежду си, насърчавани от учителите. В края на часа имаше усещане за постижение и удовлетворение, че са положили усилия за личното си развитие.

Влияние върху младите хора

Физическото възпитание в НРБ остави трайни следи в съзнанието на много поколения. То не само помогна за физическото развитие на децата, но също така разви дисциплина, упоритост и уважение към здравословния начин на живот. Тези ценности продължават да бъдат важни и в съвременния свят.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тръгнаха заедно преди 54 години, но никога не се върнаха. Двамата, хванати ръка за ръка...

Последният полет.1971 година остава една от най-черните в календара на българската гражданска авиация. От 18 януари до 21 декември стават три големи самолетни катастрофи, които отнемат живота на почти 100 пътници и техните екипажи. 

В началото на годината близо до летище Цюрих се разбива пътниески самолет Ил-18 LZ BED. Загиват 39 пасажери и 7 от членовете на екипажа на самолета. На 17 септември край вр. Свети Дух в Рила,  8 човека се разбиват с АН-14. Черната серия завършва  броени дни преди Новата година отново с Ил-18. На летище София завинаги остават 32 души, сред които и музикалното дарование в популярната ни музика Паша Христова.

Вечерта на 21 декември 1971 г. е необичайно мека за зимата. Над София пада топъл дъжд. Въздухът се насища с капчици пара, от които светлината на уличните лампи се разлага, а дърветата изглеждат сякаш окичени с блещукащи звезди. Самолет Ил-18 на БГА “Балкан” трябва да излети от летище София за Алжир в 23,30 часа. Машината току-що е минала през основен ремонт. Паша Христова и Мария Нейкова, прегърнати в чакалнята на софийското летище, си припяват „Гълъби над София“ от репертоара на колегата им Бисер Киров. Весело им е, сякаш самите те са гълъби. Заминават с оркестър „София“ за дните на българската култура в Алжир. Компания им правят още народната певица Янка Рупкина и естрадния бард Борис Годжунов. Участват и танцьори и инструменталисти от състава за народна музика към столичното читалище „Аура“. 

Високоговорителят подканва пътниците за полета Алжир – Казабланка. Половин час преди полунощ Ил-18 със 73 пътници на борда се отправя към изходния старт. След като набира скорост, машината се отлепва на 7-8 метра от земята и в следващите няколкостотин метра продължава да лети по този неестествен начин. Това продължава около 30 секунди. Крилата на няколко пъти се накланят. Носът се вдига рязко нагоре. Туловището се накланя силно наляво и се забива в тревната площ край полосата. 

Двигателите избухват в адски пламъци. Тялото на самолета се пречупва на две – задната част остава на място, а предната с крилата продължава напред. Междувременно единият двигател изскача на пистата. Предната част на самолета се влачи още около 300-400 метра. Всичко става за секунди. Огромно огнено сияние се възпламенява над летище София. Минути след катастрофата пистата е осеяна с части от човешки тела. Половината от пътниците загиват, а останалите са тежко ранени. На върха на своята кариера си отива обичаната от целия български народ – даровитата и красива Паша Христова. Според една от версиите смъртта на Паша е мигновена, резултат от удара. Според друга – мъчителна от изгарянията.

Пристигналите на мястото спасители се спъват в човешки останки. По чудо оцеляват пътниците в задната част на самолета. Голяма част от оцелелите, за да се спасят скачат от зейналата във въздуха дупка, образувала се при разцепването на самолета. После  чакат линейка или поне милиционерска кола, но най-накрая при тях идва автобус, с който обикновено се превозват пътниците до самолета. Всички оцелели тичали към него, за да се качат. По пътя ги пресрещат линейки, които ги откарват в „Пирогов”. Оцелелите в злополучния полет се възстановят в продължение на месеци и години, някои не могат да се преборят с психологическата си травма и до днес.  Държавата им изплаща големи обезщетения, а цената му е тяхното мълчание за случилото се във фаталната нощ.

Първият пилот на самолета Борис Луканов е истински въздушен ас. Едва навършил 43 години, той вече има зад гърба си над 5 милиона пролетени километра. В края на 60-те години Борис Луканов е пилотът, чийто самолет откарва първия държавен и партиен ръководител Тодор Живков на неофициално посещение в САЩ. По онова време прелитането на Атлантическия океан от машина на БГА “Балкан” е цял подвиг. За проявеното майсторство Борис Луканов получава личен подарък от Живков.

42 години след трагедията официалната версия за една от най-кървавите самолетни катастрофи в българската история остава непроменена: инцидентът с Ил-18 е причинен от случайна техническа грешка при свързването на елероните. Аеропланът, току-що е излязъл от ремонт на оборудването за контрол на хоризонталното му положение — въжетата, с които се управляват елероните (подвижни части в краищата на крилете, с които се коригира хоризонталното положение на самолета.) Ремонтът изглежда не е извършен правилно. Когато машината набира скорост за излитане и се отлепя от пистата, се появява силен страничен вятър, който я накланя на една страна. Проведеното разследване непосредствено след инцидента достига до извода, че въжетата на елероните са били погрешно свързани. Вместо да коригира положението на самолета в хоризонталната плоскост, като парира силата на вятъра, командата на пилотиращия увеличава наклона на самолета заради обратното свързване на елероните.

По този начин въздушният ас Борис Луканов не е имал никакъв шанс да овладее неуправляемия Ил-18. Вместо да издигне самолета, обратното свързване на елероните е предизвикало бързото му снижаване и забиване в пистата. Заключителната експертиза е категорична,  че случилото се е плод на нещастно стечение на обстоятелствата. Въпреки, че според част от разследващите причините за инцидента, тази техническа грешка е, меко казано, „странна”. Преди да застане на пистата, по протокол машината преминава през четири технически прегледа, тъй като преди броени часове е завършен основният й ремонт. 

Самото свързване на елероните пък е елементарна операция и веднага може да се провери дали е правилно извършена. Техническите бригади, които са обслужвали самолета, са били опитни и добре подготвени. По тази причина обяснението за грешка по невнимание не звучи особено убедително. Интересно е и , че Ил-18 е трябвало да бъде и задължително облетян в деня преди полета. По необясними причини това не се случва. Самият факт, че самолетът не е бил облетян до последния момент, също повдига множество въпроси, които вероятно завинаги ще останат без отговори. Затова вече над 4 десетилетия по-късно, истинските причини за фаталния полет си остават загадка, като освен по-горе упоменатата официална причина за злощастния инцидент, съществуват още няколко версии за катастрофата. 

В началото на 70-те БГА “Балкан” изпълнява чартърни полети, с които превозва богомолци от Алжир, Тунис и Либия към Мека и Медина. По тази линия са съществували възможности за извършването на множество финансови злоупотреби най-вече с нелегален износ на оръжие. Въпреки „желязната” ръка на тоталитарната система, във въздухоплавателната компания цари корупция по най-високите етажи от управлението й. 

Именно създалата се корупционна среда  във въздушния ни превозвач стават и причина да се търси втора доста по-мистериозна версия за причините за катастрофата.Според нея инцидента е бил умишлено предизвикан, а хората са загинали, само за да бъде ликвидиран вторият пилот Васил Драганов, дядо на едноименния актьор от „Столичани в повече” превъплътил се в ролята на Радко. Той е трябвало да бъде премахнат, защото поискал лична среща с Тодор Живков, на която е имал намерение да разкаже за финансовите злоупотреби случващи се от известно време в БГА “Балкан”. Васил Драгановдо последно помага на хора от горящия самолет да се спасят от огъня, но самият той изгаря в огнения ад.

Смята се, че вероятният организатор на терористичния акт е генерал Петър Евстатиев, тогавашен зам.-генерален директор на БГА “Балкан”. Според тази недоказана версия, генералът е организирал погрешното свързване на елероните с цел да унищожи разприказвалия се втори пилот. Петър Евстатиев посяга на живота си година по-късно, след като лично срещу него започва разследване за финансови злоупотреби. 

Друго предположение, което хората смятат за най-достоверно е, че пилотите, които са возили музикантите, са били принудени да излетят прекалено бързо, за да може да кацне самолетът на Тодор Живков. До днес обаче има само една официална версия за катастрофата и множество предположения.

Според Красимир Луканов, син на загиналият първи пилот Борис Луканов, следствието е установило истината за самолетната катастрофа, но тя е била умишлено прикрита, за да не бъде уронен престижът на БГА “Балкан”.  

Друг не по-малко шокиращ факт, който също предизвиква много догадки е, че в случай като този с толкова невинни жертви не е започнат съдебен процес, въпреки че по онова време за всяка производствена авария се води дело. Имало е следствено дело, което си е свършило прекрасно работата, но всичко е покрито. Оттук нататък започват хипотезите и въпросите защо няма наказани. 

Междувременно цялата новогодишна програма е заснета с активното участие на именитите музиканти, които са пътували за седмицата на България в Алжир. Така  само няколко дни след трагедията, цялата страна опечалено наблюдава жизнерадостното участие на останалата завинаги на 25 години Паша Христова. В първите дни на новата 1972 г. се появява песента „Птицата“ с подзаглавие „В памет на Паша Христова“. Автор на текста е Дамян Дамянов, композитор e Тончо Русев. Песента се изпълнява от Лили Иванова.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Малко известни факти и снимки на две от най-известните фигури в българския преход и пътят им към групировката ВИС

 

Братя Илиеви са горди с победата на техния отбор

Васил и Жоро Илиеви са две от най-известните фигури в българския преход от социализъм към демокрация. Родени в малкото градче Кюстендил, двамата братя израстват в семейство с традиции и морални ценности, характерни за социалистическата епоха. През този период, социализмът диктува строг контрол и ограничени възможности за лична инициатива. Въпреки това, братята се отличават с амбиция и предприемачески дух, които ще се проявят напълно след промените от 1989 година.

Пътят към ВИС

С падането на социализма и началото на прехода към пазарна икономика, България става свидетел на драматични социални и икономически промени. Васил и Жоро Илиеви успяват да се адаптират бързо към новите условия. Те основават ВИС (Възраждане, Инвестиции, Сигурност) – организация, която започва своето съществуване като застрахователна компания, но скоро се превръща в една от най-влиятелните структури в страната, свързвана с различни икономически дейности и съмнителни бизнес практики.

ВИС и влиянието в България

ВИС бързо става известна със своята агресивна бизнес тактика и връзки с подземния свят. Организацията разширява дейността си в различни сектори – от застраховки и охрана до недвижими имоти и туризъм. Влиянието на ВИС е значително в началото на 90-те години, като допринася за формирането на новия икономически ред в България.

Трагичният край

Краят на братята Илиеви е белязан от насилие, което е характерно за периода на мутренските времена в България. През 1995 година, Васил Илиев е убит в София, което предизвиква широк обществен резонанс. Смъртта му оставя ВИС в ръцете на Жоро Илиев, който продължава да управлява организацията до своята смърт. Жоро Илиев е убит през 2005 година, което фактически слага край на ерата на ВИС и бележи края на една от най-противоречивите глави в българската история на прехода.

Наследството на братята Илиеви

Васил и Жоро Илиеви оставят след себе си наследство, което продължава да предизвиква дискусии и до днес. Те са символи на бурните времена на прехода в България, когато новите възможности и рискове променят из основи икономическия и социален пейзаж на страната. Въпреки противоречивия им образ, братята Илиеви остават част от историята на България, като пример за влиянието на организираната престъпност в постсоциалистическите общества.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Пионери на рока в България -през 1988 година „Юрая Хийп“ е първата рок група, която прави турне в НРБ

През 1988 година, в културно и политически напрегнат период, България все още се намира под социалистическо управление като Народна република България (НРБ). Това време е белязано от ограничен достъп до западната музика и култура. Въпреки това, музикалната сцена в страната започва да се отваря към нови влияния и стилове.

През тази година, британската рок група Юрая Хийп става първата голяма западна рок група, която посещава и прави турне в България. Техният пробив в страната е значителен не само за феновете, но и за музикалната сцена като цяло.

„Юрая Хийп“ е известна със своите динамични изпълнения и уникален стил, който комбинира елементи на хард рок, прогресив рок и хеви метъл. Турнето им в България бележи началото на нова ера на музикална свобода и вдъхновение за местните музиканти и почитатели.

Концертите на „Юрая Хийп“ в България преминават с голям успех и оставят трайна следа в сърцата на българските фенове. Много от тях си спомнят с носталгия за изпълненията на популярни песни като „Easy Livin'“ и „July Morning“.

Турнето на „Юрая Хийп“ в България през 1988 година не само че открива нови врати за международни музикални изяви в страната, но и усилва жаждата за културна промяна и обновление сред младото поколение.

Първото турне на „Юрая Хийп“ в НРБ е историческо събитие, което остава в историята като символ на промяната и отварянето на България към света. Това събитие доказва, че музиката има силата да преодолява граници и да вдъхновява поколения.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Най-хубавият и магнетичен мъж в София, по когото въздишаха жените, си отиде забравен

Най-хубавият и магнетичен мъж в София – така ще го запомнят приятелите. Бурни компании, вицове до среднощ, песните на Висоцки. На 10 август се навършиха 22 години от смъртта на актьора Володя Смирнов (1942-2000), изиграл незабравими роли в киното – в „Най-добрият човек, когото познавам“, „Сбогом, приятели“, „Последна проверка“, „Антихрист“.

Володя Смирнов идва в България през 1966 г. по любов. Красив, талантлив чаровник, със сините си очи и трапчинка на брадичката подкосяваше коленете на всяка гимназистка. Създаде паметни роли, отиде си обиден и неразбран.

Той не познава родителска ласка, разказва преди време неговата близка приятелка Антония Каракостова. Роден е на 22 юни 1941 г., когато фашистка Германия напада Съветския съюз. Ражда се в Черногорск – град в Красноярския край на Русия, от майка Марина Павловна Смирнова – пътуваща певица на романси. Никога не е виждал баща си освен на снимка. Баща му Николай Смирнов е военен летец и загива в Сталинградската битка. Володя е отгледан от баба си Клавдия Фьодоровна Смирнова – майка на баща му. Късно се запознава с майка си, след упорито и дълго издирване.

През 1961 г. Владимир Смирнов е приет в Ленинградския държавен институт за театър, музика и кинематография. След дипломирането си е поканент в трупата на великолепния тогава Ленинградски театър на Ленинския комсомол. В същия този първи негов театрален сезон – 1965-1966 г., в Ленинград гостува актьорският клас на проф. Филип Филипов и Надежда Сейкова от ВИТИЗ „Кр. Сарафов“. След техния спектакъл се запознава със Силвия Спасова – дъщеря на голямата оперна певица Виргиния Попова. Последва пламенна любов. През лятото на 1966 г. Володя идва в България, жени се и следва съпругата си по нейното разпределение в Шумен, Враца и Толбухин (Добрич). Дебютира на българска сцена в ролята на Таланов от „Нашествие“ на Л. Леонов, като първите действия играе на руски, а последното на български език. През сезон 1969-1970 е поканен в Народния театър за младежта. Там за две десетилетия изиграва поредица от паметни роли, сред които Д’Артанян в „Тримата мускетари“ и Вълка от мюзикъла „Вълкът и седемте козлета“. Голямата си популярност Володя Смирнов получи с филмите на Шаралиев „Сбогом, приятели“ и „Най-добрият човек, когото познавам“ на Шарланджиев.

През 1990 г. започна т. нар. театрална реформа, когато националнозначими театри бяха лишени от талантливи творци. От Народния театър за младежта бяха освободени редица артисти, сред които и Владимир Смирнов. От което той бе силно огорчен. Повече от три години е безработен и само шест месеца получава жалки социални помощи. Уволнения, завист, подмятания за акцента му, съчетани с личната му непримиримост, го превръщат в зависим от алкохола.

През 1997 г. претърпява инсулт. „Възстановяваше се бавно и упорито. Без средства за скъпите лекарства и рехабилитации. Най-близките приятели бяхме с него, както той е бил с нас в трудни и щастливи дни“, разказва Антония Каракостова.

Страшна за актьора става забравата – телефонът му не звъни. От гилдията не се обажда никой с изключение на Иван Налбантов, Вихър Стойчев, Мая Бабурска, Явор Спасов./Ретро.бг/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Помните ли Зара от "Биг Брадър"?Ето какво се случва с нея днес

Бившата моделка и един от най-колоритните участници в първия сезон на "Биг Брадър" Светлозара, по известна като Зара, роди първото си дете и вече го показва щедро в социалните мрежи.

38-годишната брюнетка, която е красила страниците на родния "Playboy", демонстрира, че се чувства прекрасно в новата си роля и очевидно се е отдала сериозно на грижи към бебето. А дали й остава време за друго, тепърва ще става ясно от това, което споделя в профила си.

"Имам нужда от сън", признава Зара в коментар под една от публикациите си с бебока, а последователите й я успокояват, че това е в реда на нещата в такива моменти.

Както е известно брюнетката, която преди години бе в списъка на вече покойния бизнесмен Христо Сираков, отдавна не живее в България и се опитва да гради съвсем различен имидж зад граница.

Живот като на кино! Това е ежедневието на риалити звездата от „Биг Брадър 1“ Зара. Красавицата от години не живее в България и обикаля света, като през 2021 г. се установи трайно в Дубай.

Именно там брадърката се омъжи за ръгбиста Макс Лахиф, на когото преди по-малко от половин година роди син на име Кай.

Макар да живеят в Емирствата, Зара и двамата й мъже не спират да обикалят екзотични кътчета на света. Работата им позволява да прекарват повече време по почивки и в момента са на остров Мавриций, където планират да живеят поне месец, пише Интриги.бг.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Снимката от времето на соца, която за отрицателно време се превърна в световен хит

В днешно време няма да се изненадате, ако видите пиршества на всякакви съвременни знаменитости. В социалните мрежи повечето парадират с луксозни тържества и скъпи пътувания.

Само преди половин век обаче всичко беше съвсем различно: партита бяха по-скромни, звездите бяха по-скромни, а личният им живот остава наистина личен.

Заслужава да се отбележи, че празниците в съветско време бяха по-искрени и отношенията бяха топли.Една снимка обаче за часове обикаля света и прави съветския фотограф Юрий Рибчински световноизвестен на стари години.

Юрий Рибчински е водещ фотограф в най-популярните съветски издания. В годините след разпада на СССР създава Московския музей на фотографията, в който събира хиляди снимки, документ на епохата СССР.

Една нощ през 70-те той попада на купон, където е и Галина Брежнева.

Тя има сериозни проблеми с алкохола. Същата вечер тя е традиционно пияна и изнася своето шоу качена върху масата. Зад гърба и на стената е портрета на нейния татко – генералния секретар на КПСС Леонид Брежнев.

Юрий Рибчински вади фотоапарата и снима.

На другата сутрин изтрезняла Брежнева го вика и му казва, че ако публикува снимката, ще намери начин да му стъжни живота.

Рибчински в крайна сметка публикува снимката едва след смъртта на Галина Брежнева през 1998 г. Кадърът за часове става световен хит.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Черните поличби на сватбата на Георги и Мая Илиеви - нещастният край на любовта им бил предопределен

По сватбите сме свикнали да обръщаме внимание на класическите ритуали като ритане на менчето и хвърлянето на букета, за да видим какъв пол ще е първото дете и коя дама ще е следващата булка. На тези щастливи поводи винаги търсим позитивното и оставаме слепи за лошите поличби, ако има такива.

Така са стояли нещата и със сватбата на една от най-известните двойки в българския криминален свят от 90-те години на XX век – Георги и Мая Илиеви.

Жоро става известен първо като борец –републикански шампион. След това обаче е осъден за групово изнасилване и лежи в затвора, което слага край на спортната му кариера и началото на изкачването му по стълбицата към върха на подземния свят.

Запознава се с бъдещата си съпруга Мая в столично заведение през 1992-ра и след скорострелна бурна любов двамата се венчават на 24 април 1994 г. в ресторант „Мираж“. На сватбата присъстват редица имена, свързани с мафиотския живот в страната, които поливат щастливото събитие при драконови мерки за сигурност.

Тогава тържеството преминава без очевидни перипетии, но дори опитните очи пропускат малките поличби, които вещаят трагичното бъдеще на семейството.

На гражданската церемония, когато младоженците си разменят халките, тази на Жоро трудно влиза на пръста му – знак, който според народното поверие предсказва нещастен край на брака. Въпреки това, преди да настъпи този фатален момент през август 2005 г., предстои да се изпие много шампанско и да се пролеят много сълзи – било то от радост, безпомощност или от поредната жена, която се опитва да завладее сърцето на Жоро. Но неговото сърце винаги е принадлежало само на една жена – Мая.

След като напуска гражданското, Георги Илиев носи Мая на ръце, която е готова да хвърли булчинския букет. Букетът обаче се счупва и се разпада в ръцете ѝ, което е поредният зловещ знак, който вещае нещастие за двойката.

„Айде да тръгваме вече, да отидем да пием“, прошепва женихът на кума си – Румен Маринов-Нарциса, изнервен от продължителната церемония. Всички се качват на лъскави лимузини и се отправят към „Мираж“ – мястото, което по ирония на съдбата става лобното за по-големия брат на Жоро – Васил Илиев, само година по-късно, когато е едва на тридесет.

Близки на двойката твърдят, че връзката между Мая и Жоро била толкова силна, че само смъртта можела да ги раздели. Така и става.

Жоро Илиев умира на 25 август 2005г. пред собственото си заведение „Буда Бар“ в Слънчев бряг след изстрел от снайперист пред десетки свидетели. Според слуховете виновникът е Райко Кръвта, с когото имали спор относно пласиране на наркотици. Кръвта също е убит година по-късно.

Мая Илиева наследява огромното състояние на съпруга си и днес е бизнес дама, преминала през няколко неуспешни връзки. В момента е с нов човек до себе си, чиято самоличност крие дори в социалните си мрежи, които създаде съвсем наскоро. Нейните приятелки обаче казват, че тя не може да обича никого така, както някога е обичала Илиев.

Около година преди убийството Мая и Жоро сключват църковен брак в храм-паметника „Свети Александър Невски“. Церемонията, извършена лично от патриарх Максим, е проведена без шумни празненства, приятели или роднини, само в присъствието на двамата.

Божията благословия на венчавката явно не е била достатъчна, за да спаси семейството от съдбата, която ги е очаквала./Ретро.бг/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тъжна вест: Отиде си още един член на "Щурците"

Отиде си легендарният барабанист на „Щурците“ Георги Марков, съобщиха от музикалното предаване на БНТ „Моят плейлист“ във фейсбук страницата си. Музикантът издъхна на 73 години след кратко боледуване.

Георги Марков е български рок-музикант. Роден е на 23 юни 1951 г. в София. Присъединява към „Щурците“ през 1974 година по покана на Петър Гюзелев и Кирил Маричков.

През 1991 г. заедно с Георги Минчев, Иван Лечев, Ивайло Крайчовски и Петър Гюзелев основават рок група „Стари муцуни“.

През 2010 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен за особено големите му заслуги в областта на културата и изкуството.

Георги Марков е женен, с две деца – дъщеря и син. Георги Марков – младши също е барабанист.

Поклон пред паметта му!

История на щурците:

Група „Щурците“ е създадена в София през 1967 г. Първоначално, когато Кирил Маричков и Петър Цанков от „Бъндараците“ се срещат с Петър Гюзелев и Веселин Кисьов от „Слънчевите братя“, идеята да създадат собствена група изглежда нереална и за самите тях. Първото участие, за което си спомнят, е на студентския бал във ВИТИЗ по случай 8 декември, а през януари 1967 г. осъществяват и първите си записи – няколко инструментални пиеси и версия на „Песен без думи“ на „The Shadows“.

Но групата все още няма име и в младежко предаване по Първа програма на БНР е обявен конкурс за име сред слушателите. От многобройните предложения четиримата млади музиканти се спират на „Щурците“. В документалния филм „Щурците – 20 години по-късно“ членовете на групата признават, че името „Щурците“ първоначално е идея на майките им, които са присъствали на техни репетиции. От Концертна дирекция отказват да регистрират групата с това име, вероятно поради приликата с „Бръмбарите“, както по това време се е превеждало името на „Бийтълс“, заклеймявана в България от тогавашния режим.

Конкурсът за име на групата в радиото е нарочно организиран, за да се преодолее тази пречка, като Кирил Маричков и останалите членове на групата молят свои приятели да гласуват за името „Щурците“.

През 1967 г. групата работи и с Георги Минчев, с когото печелят първото официално признание – песента на композитора Борис Карадимчев „Бяла тишина“ (с участието на струнния квартет „Димов“) получава първа награда на фестивала „Златния Орфей“, а впоследствие е обявена и за „мелодия на годината“ в едноименния телевизионен конкурс. През следващата 1968 година излиза първата малка плоча, включваща песните „Веселина“, „Звън“, „Малкият светъл прозорец“ и „Изпращане“.

Популярността на групата непрекъснато расте, за да достигне своя връх през 1980-те години. Песните им са актуални, стилово разнообразни и печелят младежката публика. Текстовете им са дело на някои от най-известните и талантливи български поети. В кариерата си групата има повече от 2600 концерта при препълнени зали.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Преди 20 години това беше едно обикновено момиче, а сега е една от най-известните ни певици

Каквото сам си направиш, никой друг не може да ти направи. Тази максима важи в пълна сила за Андреа, която вече 18 години е на попфолк сцената.

В интернет се завъртя снимка на певицата от времето, когато никой не я познаваше и се казваше Теодора. Прозвището й Андреа идва от фамилията й Андреева, тъй като тя се появи след колежката си Теодора, която наистина се казва така и така е и сценичното й име.

На въпросното фото Андреа е може би още в гимназията. Едва се разпознава, че е тя, тъй като ги няма множеството пластични операции и всякакви пластики по лицето и тялото й, с които се подвизава в наши дни.

По онова време Андреа е била доста по-слаба, на практика плоска в гърдите и по нищо не е загатвала с външния си вид, че ще става попфолк певица.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

По времето на соца храната беше истинска.Щастливец е този, който помни незабравимия вкус и качество на храната тогава

В онези години всичко беше просто, но наситено с неподправена автентичност. Хлябът- онзи истински, ухаещ на топла пекарна, с хрупкава коричка и плътна средина.

Млякото беше натурално, без добавени сухи смеси, а когато го оставиш в хладилника, образуваше каймак - плътен, носещ наситения вкус на истинска млечност. Маслото беше богато на вкус, не мазна, безвкусна субстанция. Сиренето беше зряло, солено, със структура, която разказваше за времето и грижата, вложени в направата му.

Плодовете и зеленчуците не бяха лъскави и идеални на вид, но уханието им беше непроменено доматът имаше вкус на слънце и градина, краставиците бяха свежи и сочни, а ягодите миришеха на истинско лято. Захарта беше захар, а не заместители, а шоколадът макар и не в изобилие беше плътен наситен и без изкуствени овкусители.

Дори обикновените кифли с мармалад имаха вкус, който днес трудно може да бъде пресъздаден,а локумът -простичък, но сладък и ароматен. 

Колбасите бяха направени от истинско месо, без излишни примеси, . Дори най-обикновеният сладолед носеше радост, защото в него имаше истИНСКИ сметана и захар, а не добавки с неразбираеми имена.

Но най-важното - храната не беше просто храна. Тя беше част от семейната традиция, от споделените моменти на трапезата, от грижата, с която майките и бабите месеха, варяха, приготвяха. Вкусът на онези години беше вкусът на домашната топлина, на времето, когато всичко се правеше с ръце и със сърце.

Диди Стойчева

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Цялата истина за култовите заведения на мутрите от 90-те

Кои са заведенията на мутрите? Какво се знае за празници на ръба между живота и смъртта и уроците на миналото. Те се появяват с началото на демократичните промени у нас. Там подземният свят излиза на повърхността, облича скъпи костюми, завладява нощния живот и смутното ежедневие.

„Като хора с повече свободно време и вкус към живота, естествено, те имаха много силна емоционална връзка с тези заведения. Там преминаваше голяма част от живота им, а на някои животът им приключваше пред тях“, казва разследващият журналист Слави Ангелов в рубриката „Задочна България“ по bTV

Ангелов е криминален журналист с 30 години опит в този ресор. Той започва професионалния си път именно в годините на клутовите заведения с печална слава.

В руините на тоталитарния строй у нас, когато България вече не се нарича Народна република, героите на столицата се променят. На преден план излизат млади, добре тренирани мъже, без висше образование, които след няколко години и добре изпълнени мокри поръчки ще се нарекат мутри.

Те създават представата за успешния, пробивен човек на новото време. Своите първи познанства и срещи правят на масите на софийските заведения.

Едно от тях е сладкарница „Магура“ на бул. „Витоша“, тя е и едно от най-известните чейндж бюра в началото на прехода.

„Това са места, на които ходят тогава чейнчаджии, тъй като тогава да имаш валута е забранено, валутно престъпление. Това представлява престъпния свят в онези години.

Тогава няма някакви по-сложни престъпления. Тогава имаме просто едни измамници.

Ментори, хора като Иво Карамански, като Митко Бретона ги водеха в Чехия, Унгария, учеха ги там да крадат коли, да правят – наричаха се врътки, шанжета. Може би в този период те започват да създават и първите си заведения“, обяснява Слави Ангелов.

В рамките на две-три години, тези обикновени измамници се издигат в престъпните среди у нас. Натрупаните капитал и самочувствие изискват от тях не просто да обикалят по култови заведения, но и да построят свои.

„Те като всички бандити по света гледат филми, гледали са „Кръстникът“ и това, което им харесва, опитват да го заимстват по някакъв начин. Те искаха да се забавляват, в един момент се оказаха хора, които имат твърде много свободни пари.

Едно от нещата е престижът, много е важно да имаш заведение. Всички тези заведения, за да бъдат оборотни, трябваше да изглеждат добре, за да привличат хора, които да влизат там. През заведения можеха да перат пари от различни престъпни дейности като рекет, по-късно наркотици, проституция и т.н.“, разказва разследващият журналист.

Нападението срещу бар „Бедни-богати“ в края на 1993 г. слага началото на цяла серия от престъпления, свързани с една гангстерска война в София. От места за забавления и нелегални сделки заведенията на мутрите лека-полека се превръщат в терени за разчистване на сметки. Ако тръгнеш на разходка из центъра на София, се натъкваш на малка карта на гангстерските войни от 90-те.

Една от първите показни престрелки в центъра на столицата се случва на 12 януари 1994 година, преди точно 30 години. Мястото – казино „Севастопол“ на ул. „Раковски“, владение на Иво Карамански, наричан кръстник на българската мафия, свързван с валутни измами и трафик на крадени автомобили.

„Карамански беше открил това казино малко по-рано, беше поканена Лепа Брена да пее на откриването му. Пред казиното „Севастопол“ беше прострелян Младен Михалев-Маджо в ръката.

Години по-късно се разбра, че човекът стрелял по него беше един бандит с прякор Муто, който беше открит прострелян в главата в една тоалетна на Витоша. Така че можем да кажем, че първите проливания на кръв в престъпния свят бяха свързани, пряко или косвено, с първите заведения на мутрите и на измамниците от подземния свят“, коментира разследващият журналист.

Заведенията на мутрите посрещат и техните най-лични празници. Пример за това е ресторант „Мираж“, собственост на застрахователната компания „ВИС-2“, всъщност групировка за рекет. Управляват я братята Васил и Георги Илиеви.

По-малкият брат Георги вдига сватбата си именно в „Мираж“, на която присъстват някои от най-обсъжданите фигури на престъпния свят и родния шоубизнес. На път за този ресторант е застрелян Васил Илиев.

„Тези заведения в онези години бяха просто техните офиси. Там се решаваше от това: „Кой да бъде изгърбен днес?“ и стигнем до това: „На кого ще се дава подкуп, каква престъпна стратегия ще има и т.н.“, разказва още Слави Ангелов.

Кървавият залез на мутренските заведения започва едва с началото на новото хилядолетие. Въпреки това някои от тях съществуват до ден днешен. Пример е ресторант „Славия“, в който преди 20 години беше разстрелян Милчо Бонев, по-известен като Бай Миле, и още петима души.

„Там влизат бандити, преоблечени като полицаи, карат всички да легнат по земята и ги изпозастрелват от упор. Огромна част от тези убийства станаха 2003 г., 2004 г., 2005 г., когато имаше масово разчистване на сметки в България, което беше свързано в голяма степен с подмяната на поколенията в престъпния свят“, коментира Ангелов.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ