22:36:00
Лятото на 2007 година вече е започнало, а на 13 юни жегата в София е тежка – особено за човек като Георги Велинов, който едва наскоро е преживял една от най-сложните трансплантации. На 49 години, отслабнал и без сили, той с мъка стига до входа на мола до „Хемус“. Има една единствена цел – да си купи нов костюм за сватбата на по-големия си син след два дни. Изкачва едва един етаж и рухва на пейка. Няма сили дори да пробва дрехи. С последни усилия вади пари и моли да му вземат най-хубавия, най-скъпия костюм. За него е важно да изглежда достоен – като баща и като човек, който е устоял на тежките удари на съдбата.
А тези удари започват години по-рано и един от най-тежките е свързан със съпругата му Даниела – жена, с която прекарва 22 години в брак, белязан от любов, но и от постоянни изпитания. Още в началото на съвместния им живот се проявяват здравословните й проблеми, които с времето се задълбочават. Тя страда от тежко и коварно заболяване, съпроводено с чести депресивни състояния. С годините тези периоди стават все по-дълбоки и продължителни – изпада в летаргия, прекарва нощите будна, а дните – в сън и отпадналост.
Проблемите й не се изчерпват само с това. Появяват се и смущения във възприятията – чува и вижда неща различно от реалността, обърква звуци и образи, което още повече усложнява ежедневието им. Никога не работи, а грижите за дома и децата често остават върху Георги. Въпреки това, когато състоянието й позволява, тя се опитва да бъде част от семейството и да помага с отглеждането на двамата им синове – Мартин и Венци.
Животът им преминава между периоди на относително спокойствие и внезапни изблици на напрежение. Сцените, в които Даниела се ядосва, вдига скандали и напуска дома, не са рядкост. Георги свиква с тези моменти и с времето започва да ги приема като част от ежедневието. Допълнително напрежение внася и професионалният му път – честите отсъствия покрай футбола донякъде го откъсват от тежката домашна реалност, но не я премахват.
В началото на 2002 година съдбата му нанася нов тежък удар – баща му умира след масивен инсулт. Загубата го разтърсва дълбоко. Само два месеца по-късно, все още непрежалил тази смърт, той се събира с приятели по повод годишнина от паметния мач срещу „Ливърпул“. Вечерта преминава сравнително спокойно, но след завръщането у дома напрежението избухва. Даниела се ядосва, започва да вика, да чупи, вдига цялата къща. Накрая заявява, че си тръгва и отива при баща си. Това не е нещо ново – и друг път е напускала дома по този начин. Георги не я спира.
Това се оказва последният път, в който я вижда жива.
В ранната сутрин на 23 март 2002 година Даниела тръгва без ясна посока. Според следователите движението й е било произволно, но най-вероятно в себе си вече е носела решение, оформено от дългогодишната й болест и психическо изтощение. Стига до моста между кварталите „Изток“ и „Изгрев“ и спира там. Само секунди по-късно пада през перилата от височина над 20 метра – падане, което не оставя никакъв шанс за оцеляване.
Съдебномедицинската експертиза установява, че непосредствено преди падането тя е получила микроинфаркт. Георги Велинов приема именно тази версия и вярва в нея – че не става дума за съзнателен акт, а за трагично стечение на обстоятелствата. Според него е напълно възможно да й е прилошало, да е спряла за глътка въздух, да е загубила равновесие и така да се е стигнало до фаталния край.
Въпреки това, в онези години жълтата преса налага друга версия – самоубийство. Тя бързо се разпространява и остава като основен спомен за трагедията, въпреки категоричното несъгласие на Георги. Той не приема това обяснение и дълги години по-късно продължава да задава същия въпрос към всички, които го повдигат: кой би скочил от мост с гръб напред?
Каквато и да е била истината в последните секунди от живота й, едно остава безспорно – дългогодишното й заболяване, психическите сривове и тежкото й състояние са неразделна част от тази трагедия. А за Георги Велинов това е загуба, която променя живота му завинаги – тиха, дълбока и непреодолима.
0 comments:
Публикуване на коментар