23:56:00
Димитър Буйнозов (1935-1995) е роден във Велико Търново. Бил е шестото, най-малко дете в семейството. С един от братята си играе от малък в читалище „Надежда”, посещава редовно театрални постановки, среща се с големите актьори. Завършва ВИТИЗ в класа на проф. Георги Стаматов. Започва във Варненския театър , а от 1963 г. е назначен в Народния театър за младежта в София.
Още първокурсник получава първата си кино роля – Найден ,в „Тайната вечеря на Седмаците”, режисьор Дако Даковски.. Следват други големи роли – Димо от „А бяхме млади”, Борис от „Пленено ято”, Илия от „Въздушният човек”, Петко Д. Петков от „По дирята на безследно изчезналите”, Гоце Делчев от „ Мера според мера” и др. Той е сред основоположниците не само в киното, но и на БНТ. Участва в първите значими телевизионни постановки : „12 разгневени мъже” с режисьор Вили Цанков, „Вампир” на Г. Аврамов, „Рози за доктор Шомов”, „Хъшове”. В телевизионните сериали „ С пагоните на дявола” на режисьора Неделчо Чернев, „Под игото” на Янко Янков и др. Носител е на званията „народен“ и „заслужил артист“ и на орден „ Кирил и Методий” I степен и др.
Димитър Буйнозов е роден на 17.XII.1983 г. в София. Завършил е Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Музикант, преподавател по пиано в Музикалното училище в София. Син е на големия български актьор Димитър Буйнозов и е кръстен на него. Семеен, има дъщеря Тара на 4 г.
– Били сте на 11 г. когато баща ви умира на 60 г. Как се е запечатал образа му във вас?
– Имам изключително хубави спомени от баща ми като човек и като личност. Той е много ценен и от мен, и от всички.
Всяко лято ходехме във Велико Търново напът за морето във Варна, откъдето е моята майка. Там е родната къща на баща ми. Всеки път ходехме на крепостта Царевец, разхождахме се. Семейството на баща ми е било с шест деца, голяма челяд. Дядо ми е починал преди моето раждане. Поддържам връзка само с една братовчедка.
От морето имам много спомени. Баща ми беше заклет харпунджия, бил е в леководолазна школа. От малък още ме водеше да ловя риба с едно малко харпунче, учеше ме да плувам. Имаме лозе в „Св. Константин и Елена”, старото „Дружба”. Денят му минаваше главно в ходене на плаж, по 2-3 часа гмуркане. Хващаше риба, за да я сготви той или майка ми. Умираше за рибена чорба, слагаше по няколко вида риба, както е истинската рецепта и я правеше много вкусна, но аз така и не свикнах да ям от тази негова рибена чорба.
– Разкажете за майка ви, къде и как се запознават?
– Майка ми Юлия Славова-Буйнозова е родена през 1947 г. Двамата са имали голяма разлика в годините. Тя е художник, завършила е Художествената академия в София. Запознават се във Варна, срещнали са се в една обща компания. Тя е била още ученичка. Той си я е харесал много и много я е преследвал, докато се оженят. Бил е голям хубавец, с много почитателки, спирали са го даже по улицата, а майка много го е ревнувала. Бил е изгряваща звезда във Варненския театър, трудно е оставал незабележим.
– Как е живял извън актьорската професия?
– Преди да се родя аз, те страшно много са пътували с кола главно в чужбина. С трудни уговорки ставало тогава, но успявали. Той имал голям интерес, майка ми по-малко. Тогава не е можело да се пътува много, особено в Западна Европа, но той е държал да посети и разгледа. Ходили са чак до Португалия, но са се върнали, защото там е било много горещо. Не е знаел други езици освен руския разбира се, но се е оправял с чужденците. Общуваше главно с други актьори от чужди трупи, които е водил даже вкъщи. Беше много общителен в това отношение. Иначе беше скромен, странеше от звездния шум.
– Гледали ли сте филмите му и кой най-силно ви впечатли?
– Не съм гледал всичките му филми. Те повечето са в БНТ и има забрана върху тях. Така че не успях да си ги набавя, въпреки че имах голямо желание. Сега с интернет това е много по-възможно. Запечатали са ми се ролите му в „А бяхме млади”, „С пагоните на дявола”. Една вечер като дете гледахме с майка ми „С пагоните…” и аз толкова съм се впечатлил от сцената как му „горят” ръцете, че съм се развълнувал и плакал. Приел съм го за истина. Беше прекрасен актьор и човек.
– Кой помагаше на семейството ви след като той почина?
– След като почина, уж имаше много приятели, а то приятелите се познават именно в трудни времена и години. През 1996 г. в катастрофа почина вуйчо ми – още един тежък удар за мен, който трудно преживях. Близките му приятелите бяха повече от киното, не от театъра. Христо Ганев и Бинка Желязкова бяха сред най-верните приятели. Христо постоянно се обаждаше, ако имаме нужда от нещо.
– Как се променя животът му след вашето раждане?
– Изобщо той е бил екстремна личност. Обичаше автомобилите, моторите, скоростта. Първо имаше обикновена „Лада”, после купихме „Лада Самара”. Имал е мотори, спортни автомобили – едно „Рено Алпин” например. По-кротък е станал, като съм се появил на бял свят. Коренно е променил начина си на живот.
– Защо не станахте актьор?
– Аз не ходех на детска градина. Израснах в гримьорните на Младежкия театър или в редакцията на списание „Кино новини”, което после стана „Филмови новини”, където като художествен оформител работеше майка ми. Постоянно бяхме и на прожекции на неговите и други филми. Не станах актьор, защото баща ми е преценил, че съм много чувствителен за тази трудна професия. Имам смътни спомени от един случай. Като малък, на 4 годинки, заедно сме гледали по телевизията едни тъжни руски напеви и аз съм се разревал. Тогава баща ми решил, че съм много чувствителен, но и че музиката много ме вълнува. Ориентирали са ме към музиката. Завели са ме при Милена Куртева да прецени и после са ме записали в школа по пиано.
Жени Веселинова /Вестник „Трета възраст“
0 comments:
Публикуване на коментар