6:38:00
Хайде, хапчета чудесни, никога да не порасна! Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова ДЪЛГОТО ЧОРАПЧЕ
– Не желая да стана огромен – съобщи той твърдо.
– И аз – сподели Аника.
– То в действителност не си заслужава - сподели Пипи. – Големите хора в никакъв случай не се забавляват. Имат единствено неприятни работи и глупави облекла, и мазоли, и налог общоход.
– Казва се налог общ приход – поправи я Аника.
– Хм, все същата простотия – сподели Пипи. – Освен това ги прихващат всякакви суеверия и дивотии. Мислят, че ще се случи нещо доста ужасно, в случай че натикан ножа в устата, когато ядат, и ей такива едни.
– Пък и не умеят да си играят – означи Аника. – Уф, като си помислиш, че чисто и просто би трябвало да пораснеш!
– Кой е споделил, че би трябвало – възрази Пипи. – Ако не се неистина, тука някъде имам едни хапчета...
– Какви хапчета? – попита Томи...
– Едни доста хубави хапчета за хора, които не желаят да пораснат – сподели Пипи и скочи от масата. Тя затършува из шкафовете и чекмеджетата и по-късно се върна с нещо, което приличаше съвсем на три грахови зърна.
– Грах? – учуди се Томи.
Всичко за Вашата сватба
– Така мислиш – възрази Пипи. – Какъв ти грах! Това са хапчета смалидон. Получих ги доста от дълго време в Рио от един индиански водач, когато инцидентно загатнах, че не държа изключително доста да порасна.
– Нима тези мънички хапченца могат да оказват помощ? – попита недоверчиво Аника.
– О, да! – увери я Пипи. – Но би трябвало да се глътнат на мрачно и да се каже:
„ Хайде, хапчета чудесни,
Никога да не поресна “.
– Искаш да кажеш „ порасна “ – поправи я Томи.
– Щом съм споделила „ поресна “, значи желая да кажа „ поресна “ – съобщи Пипи. – Именно това му е цаката, разбираш ли? Повечето споделят „ порасна “, а това е най-лошото, което може да се случи. Защото тогава човек стартира да пораства със страхотна експедитивност
Те загасиха всички свещи на елхата. В кухнята стана напълно мрачно, единствено през пролуките на печката се аленееше огънят. Тримата седнаха безмълвно в кръг на пода и се хванаха за ръце. Пипи им даде по едно хапче смалидон. От напрежение ги полазиха тръпки. Само след момент тези чудновати хапчета ще бъдат в стомахчетата им и след това
Всичко за Вашата сватба в никакъв случай, в никакъв случай няма да пораснат. Колко хубаво!
– Чудесно. Сега към този момент няма заплаха да пораснем и да получим мазоли и всякакви друи мизерии. Все отново хапчетата лежат толкоз от дълго време в бюфета ми, та може ида са изветрели. Но дано се надяваме на най-хубавото.
Аника се сети за нещо.
– Ах, Пипи – сподели тя уплашено, - нали искаш да ставаш корсар, когато пораснеш?
– Ха, въпреки всичко мога да стана – отвърна Пипи. – Ще стана един подобен мъничък, безсърдечен корсар, който ще сее гибел и смут към себе си.
Тя се позамисли.
– Представете си – сподели им тя, - че някой ден след доста, доста години отсам мине някоя леличка и види по какъв начин тичаме и играем в градината и може би ще попита Томи: „ На какъв брой години си, момченце? “ А ти ще й отговориш: „ На петдесет и три, в случай че не се неистина “.
Томи се засмя предостатъчно.
– Тогава несъмнено ще си намерения, че съм доста миличък – сподели той.
– Да, несъмнено – позволи Пипи, - само че ти пък може
Всичко за Вашата сватба
да й обясниш, че си бил по-висок, когато си бил по-малък.
Изведнъж Томи и Аника се сетиха, че мама беше им заръчала да не се бавят доста.
– Представи си – сподели Томи на Аника, когато миеха зъбите, - в случай че не знаех, че тези хапчета са смалидон, можех да се закълна, че са най-обикновени грахови зърна.
Аника стоеше пред прозореца на детската стая в розовата си пижама и гледаше към Вила Вилекула.
– Виждам Пипи – провикна се тя радостно.
Тя седеше до масата, подпряла глава на ръцете си, и гледаше замечтано трепкащото пламъче на една свещичка.
– Тя... тя наподобява някак самотна – сподели Аника и гласът й потрепери. – О, Томи, да беше заран, та да идем незабавно при нея.
Те стояха безмълвно и гледаха на открито в зимната нощ. Над покрива на Вила Вилекула блестяха звездите. Там беше Пипи. Винаги щеше да бъде там. Тази мисъл беше чудесна. Годините щяха да минат, само че Пипи, Томи и Аника нямаше да пораснат. Ако хапчетата не бяха изветрели, несъмнено! Ще идват нови пролети и лета, и есени, и зими, а игрите им ще не престават.
Всичко за Вашата сватба
– Дано огледа насам, с цел да й помахаме – прошепна Томи.
Но Пипи гледаше право пред себе си със замислен взор.
После духна свещичката.
Източник:https://novini247.com
0 comments:
Публикуване на коментар