По време на участието на България във Втората световна война, прогерманското правителство създава система от концлагери, в които депортира противници на политиката си. По-известни лагери са Еникьой, Гонда вода, Свети Кирик. По същото време се създава и лагерът на остров Белене, който след 9.9.1944 става най-големия лагер в НРБ.

Законовото начало на съществуването на лагерите след 9-ти септември 1944г. е поставено с приемането на Наредбата-закон за трудововъзпитателни общежития за политически опасните лица още през декември 1944 г. Наредбата-закон обявява за „политически опасни лица“ хора, застрашаващи „държавния ред и сигурност”. За да се разграничат от печалната слава на нацистките лагери и следвайки опита на СССР те са наречени с евфемизма -Трудово-възпитателни общежития (ТВО). Аргументът е, че в тях се изпращат “асоциални елементи”, за да бъдат превъзпитани в духа на ценностите на комунистическия морал и да способстват за приобщаването им към “новия живот”.

Първият лагер след 9-ти септември 1944 г. е създаден е създаден до Сандански - гара Свети Врач през януари 1945. Впоследствие са открити и лагерите край яз. "Росица", "Куциян" край Перник, с. Богданов дол –Пернишко, с. Николаево, Казанлък, с. Ножарево, Силистренско, край Тутракан и др. Създадени са и лагери за жени в с. Босна, Тутраканско, край с. Бошуля, Пазарджишко, с.Оброчище- Балчишко, с.Скравена-Ботевградско и др.

Най-големият лагер е този на островите край Белене, който официално функционира до август 1959, като от намиращите се там 1420 души, 1257 от тях са освободени, а останалите са затворени в лагера край Ловеч.След закриването на лагера там е създаден затвор в системата на Министерството на правосъдието. Причините за затваряне там са били предимно политически, но са въдворявани и немалък брой криминално проявени лица. Лагерът се ръководел от българската Държавна сигурност. Задържаните са работили в земеделието: 600 000 м² зеленчукопроизводство, свиневъдство, голямо производство на коноп в една фабрика. Официалното име на лагера е било „Работнически лагер за превъзпитание“. Другият лагер прочул се със своите жестокости е т.нар. ТВО-Трудово-възпитателно общежитие “Слънчев бряг” край Ловеч. Той е секретен и по много сведения е най-жестокият лагер в България. В кариерата на лагера при нечовешки условия са работили концлагеристите. През този лагер са минали около 2400 душикато средно на всеки десет от лагерниците един оставял костите си на това място. Закрит е през 1962 г., след скандалните разкрития на централната власт за извършените убийства и престъпления там. 

В лагерите без съд и присъда са въдворявани хора считани за “реакционно настроени против новия режим”, това са: висши служители на властта в Царство България, земеделци бивши водачи на легионери и ратници, изменници на Родината, участници в нелегални конспиративни групи и организации заради „подривно-диверсионна дейност“, разпространители на злостни слухове и вражески пропаганди,анархисти,сътрудници на чужди разузнавания и др. От средата на 50-те( след Априлския пленум на ЦК на БКП) до закриването на лагерите в началото на 60-те в тях се въдворяват основно лица, заподозрени в разпространяване на анонимки, фалшифициране на документи, разказване на вицове срещу комунистическите управници, младежи изпратени от местните управления на Народната милиция като „хулигани“, както и хора извършили криминални деяния. През 1961-62 г. са затворени последните концлагери в България , но през 1981 г. в лагера в Белене е отново отворен, за да бъдат въдворени без съд и присъда около 200 младежи за “противонародни прояви”, а през 1985-1986 г.по време на “Възродителния процес” са затворени неколко стотин български турци от различни региони на страната, отказващи да сменят имената си. Неофициален девиз на лагерите са думите на Дзержински: “Врагът не се възпитава никога, а се унищожава винаги и навсякъде!”

След 1990 г.,когато истината за комунистическите лагери излиза в публичното пространство, заради унищожените архиви се започва и със спекулацията за тяхната бройка и за лицата, които са били въдворени в тях. Според някои историци през тях са минали около 285 хиляди българи, а броя на т.н. трудово-възпитателните лагери е бил най-малко 86. През 1990 г. е заведено следствено дело № 4/1990 за лагерите, но не са намерени категорични доказателства за престъпленията извършени там, обвиняемите са освободени и делото е приключено по давност.

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉
ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

НАЙ-ЧЕТЕНИ

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации