неделя, 27 декември 2020 г.

Белег на ръката

Някои хора имат един интересен и набиващ се на очи малък белег, намиращ се най-горе на лявата ръка, досущ под рамото. Обикновено това са хора на средна и по-голяма възраст. И затова доста често децата и по-младите се чудят – каква е тази странна „марка“? Отговорът е, че този белег се е получил при поставяне на ваксина срещу едра шарка. Това е било абсолютно задължително до 80-те години на миналия век. Всъщност ваксинацията против едрата шарка, позната още и като вариола, В България става задължителна от 1903 г., когато влиза в сила на Закона за опазване на общественото здраве. През 1980 г. Световната здравна организация обявява окончателното унищожаване на вируса в природата. 

Какво обаче се случва при ваксинирането и защо остава споменатият белег?

За да се излекува нараненото място са били нужни няколко седмици, след които в крайна сметка оставал кръгъл белег. При инжектирането лекарите използвали раздвоена игла, потопена в разтвора за ваксината. Всеки път, когато иглата разкъса кожата, тя добавя малко количество от ваксината, което причинява мехурите. Може би затова белезите са доста големи. Какво се случва след ваксинацията? На ваксинираното място се появява леко подуване, което се успокоява за период от 6 до 8 часа. Впоследствие отокът изчезва. 6-8 седмици по-късно, има и друго, подобно подуване, което прилича на ухапване от комар. Това подуване започва да расте и образува мехур, който се разпуква и освобождава течност, като се образува язва. Язвата зараства, но остава белег.

След 70-те години

На Запад, след 70-те години, едрата шарка изчезнала и затова тази ваксина вече не е практика, само някой да отива в страна, където вирусът все още е активен. През 80-те години вариола вирусът е ликвидиран от цялото население, и вече не се нуждаем от ваксина срещу едра шарка.

Източник:novinitebul.eu

........
Сподели👇

1 коментар:

Архив на сайта

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Предоставено от Blogger.

Популярни публикации: