сряда, 2 декември 2020 г.


Маргарита Николова: „В радиото гласът издава всички емоции на човека. Затова той ги усилва, и затова по радиото – лошият човек си личи, превзетият човек си личи, и добрият човек, дори да допуска грешки, му ги прощава аудиторията. Защото тя усеща това.“


Пенка Жикова: „Много умее, тя като казва: „Добра среща, драги слушатели, добра среща.“ И така просто си спомняме за нашето минало, все едно наистина са намираме тук, добра среща.“


Цена Врачева: „Тя е много шеговита, остроумна, изобщо, приятна е за слушане.“


Слушали я в Гарван, слушали я в Николчовци, на един дол отсреща. Само че преди 2 години радиоточката млъкнала. Буря прекъснала жицата. И сега предаването на Маргарита идва тук само по интернет. Но нейните слушатели са свикнали иначе: сядаш до стария апарат и завърташ копчето. Затова си искат радиоточката. Викали техници, но не помогнало. Писали до общината, но пари за ремонт няма.


Кольо Пашов: „Аз съм порасъл с нея, аз съм порасъл с тази радиоточка. И че все едно съм загубил човек.“


Ангел Колев: „Искам радиоточка. Мечтая, защото има информация, различни съобщения в нея. Кметицата ми трябва за позволително. Тя ще каже по радиоточката еди кога даваме разрешителни за пътя. Или разрешително за дърва. Или еди кога си ще празнуваме някакъв празник, на еди коя дата. По точката съобщава. Сега няма точка, няма нищо. Кой да ти каже.“


Цена Врачева: „Радиоточката ни събуждаше сутрин рано, просто с удоволствие слушахме преди да станем. А сега една лястовичка тука в 5 часа на жицата, тя ни събужда. Чурулик, чурулик. И точно в 5 без 20 идва и един час чурулика и щеш не щеш, ставаш рано да си в градината, защото после напича.“


Борбата за радиоточката ги подсетила и за други общи каузи. Тези хора са балканджии; държат се, не се дават. Знаят как да си помогнат сами. Миналата година Кольо построил параклис на гробището. Събрал другите и окосили гробищния парк за Задушница. Изписали и имената на загиналите във войните.


Кольо Пашов: „Аз сложих под тях текста от Вазов: „Българйо, за тебе те умряха, една бе ти достойна и заради теб достойни майко бяха. И умираха без страх.“


Цена Врачева: „За гробището е само негова инициатива там лична. Да направи този параклис, той му иззида там входа, направи врата и прикани всички хора от селото, всеки да дари, по една икона, която е любима там на семейството му.“


Маргарита Николова: „Все повече самотни хора има. Но не заради радиоточката. А заради другите причини.“


Защо?


Маргарита Николова: "Защото децата им ги няма."


Кольо Пашов: „Аз съм доволен, че поне синът е в София, не го тегли по чужбина да ходи, както някой по Америка искат. Дъщерята, отиде, моля й се уж да се върне нявга, татко, вика, ще се върна, ще се върна, ама няма. Да се върне сигурно.“


Кольо Пашов: „Когато я имаше радиоточката, животът беше съвсем друг. Ние пуснахме тук най-напред в селото ний радиоточка, моят баща… И тогаз на живо се предаваше, пееха народна музика. Пускаха Борис Каров, Борис Мишалов, Мита Стойчева, Гюрга Пинджурова, Соня Кънчева.“


Но сега животът е друг. Днес обсъждат как да се почисти църквата. Там ток няма. Няма и поп, няма кой да бие камбаната. Само те са останали да я пазят.


Кольо Пашов: „Нашата е стара църква и ние се стараем, правим всичко възможно да я поддържаме, примерно що годе. Но трудно е там. Уморявам се, обаче чувствам удоволствие. Чувствам удоволствие и вечер като се върна, лягам и спя спокойно. Аз даже на гробищата съм написал, едно лозунгче пише: „Аз направих това. Това можах, това направих, вие продължете“.


Докато Кольо се бори за църквата, гробището и радиоточката, 5-годишният му внук Калоян не пуска таблета. Но знае „Аз съм българче“. Лято е, внуците идват на село и всеки ще научи по нещо: малките - за игрите сред природата, големите - за “чатенето”.


Пенка Жикова: „Те сега като си дойде внукът, само чати. Ний не умеем нали да го правим, обаче да има време и тука да поиграят, тука да се сберат да дойдат, ябълки завчера капали, хвърлят, замерят се."


На езика на внуците радиоточката си е фейсбук за възрастни. И борбата не спира. От Гарван и Николчовци продължават да идват писма: искаме си радиото.


Маргарита Николова: „Даже знаете ли, някои хора, които си отиват в града, обаче имат стопанство, имат имот тук и дори животни, оставят радиоточката включена, за да плаши лисиците. Или пък крадците, нещо като СОТ. За да си помислят те, че имат човек вкъщи. Това е освен местният фейсбук, местният СОТ. Радиоточката.“


Маргарита Николова: „Има и болни хора, които не могат да излизат. За тях радиоточката, местното радио, това е единственият им гост днес в дома им. Идвали са и съм срещала, идвали са при мен в радиото такива хора, аз съм се срещала с тях. И аз когато работя, си давам сметка, че те ме слушат. Аз знам, че няма кой друг днес да похлопа на вратата им и да влезе при тях. Радиото е единственото, което влиза.“


Ако има кой да го пусне. В Гарван и Николчовци чакат някой да им върже жицата. За да чуят пак гласа на Маргарита, който носи добри новини.


Автор: Анита Миланова БНТ

........
Сподели👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

Архив на сайта

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Предоставено от Blogger.

Популярни публикации: