Казарма,тормоз
Не съм привърженик на носталгичните спомени от казармата по време на соца. Абсолютно смятам, че и днес е необходимо да има някаква военна подготовка, както е в много европейски страни, но в никакъв случай не и в такива чудовищни размери от порядъка на 26-27 месеца със задържането на наборите след прехвърлянето на двегодишния срок. И, разбира се, при съвършено различни условия и взаимоотношения.

Особено неприятен ми е споменът от полагането на войнишката клетва в драгоманското гранично поделение през есента на 1975 година. Викове и крясъци, та дори и заплахи от старите войници, старшините и офицерите рано сутринта в деня на събитието. Забрана да ползваме шинелите в ноемврийския ден, в който температурите не надвишиха 3-4 градуса. Лицемерни усмивки от страна на командващите ни по време на самата церемония и след нея, когато близките ни бяха допуснати в поделението за свиждане. Храненето на открито беше на масите за почистване на оръжие, по оградите и дори на земята. И естествено след приключването на всичко и оттеглянето на родителите се завърна обичайният дух на незачитане на нормални човешки права.

Помня хищните погледи на старите войници, които буквално преравяха торбичките с храна, останали от обяда с роднините, и безцеремонното им конфискуване. И, разбира се, организацията на почистване, която освен с грубо отношение с друго не можеше да се запомни.

Такива са спомените от моята клетва, която би трябвало да бъде един знаков момент, но се превърна в един от най-напрегнатите и отблъскващи моменти в новобранското ежедневие./Ретро.бг/ Вижте още:Уникално видео за служабата на българския граничар от 60-те.Тук всяка къща е застава, а всеки жител граничар!(ВИДЕО)

Никола Чанев, Пловдив
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉
ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇

3 коментара:

  1. Доста преувеличено, но все пак се говори за 1975г.
    Пет години по късно съм служил гранични войски в Кюстендил и повече беше пансион отколкото тормоз.
    Времето летеше след клетвата заминаваш по заставите, а там те чакат 7-8-10 стари войници претрепани от обиколки по границата и новобранците са добре дошли. Да нацепиш дърва, да запалиш печките, да измиеш, това е било "тормоза".

    ОтговорИзтриване
  2. Този , разказвач , не е виждал Граница . Вероятно ,службата му е преминала , като Писар на Ротният командир в щаба на Отряда. Ноември 1975г. беше слънчев месец и в денят на клетвата - всички бяхме облечени с Парадни дрехи. Не може да се вярва на такъв "драскач " , След полагането на Клетвата ,всички млади войници се пускаха в Гарнизонен Отпуск с Преспиване . Родителите бяха разквартирувани в домовете на местни хора и младият войник, оставаше със Семейството си през ноща и се Завръщаше , в поделението /УП / на следващият ден - за Вечерна проверка . Аман от празнодумци .

    ОтговорИзтриване
  3. Явно вие "Разказвач от първо лице" сте един от тези които най много имат нужда от това. Защо ли, защото в казармата се тормозеха тези които са слаби с идеята да станат силни. На България слабаци в армията не и трябват и това е начин за подбор. Това дори не е тормоз, както е било за всички, така и за теб, но ти си го почуствал като тормоз, аз като изпитание. И аз съм ходил патешко ходене два часа от 4 до 6 сутринта и псувах старите воиници но същият ден ротния ни направи състезание и трябваше да се кача на гърба на стария да бяга с мен, а той "Малее ще отслабнеш като се приберем" , пък аз му виках "дий конче", и така. Усещаш ли тънката линия? То даже не физически слабите - защотото те ще заякнат, а псиически слабите се жалваха от тормоз, а сети се ти от кои си. Аз не бих искал да воювам редом с теб, така че по добре по един или друг начин да излезеш от тези редици. Лошото е че сега съм на 50 и като нищо утре теб ще те сложат както и мен като запасняк какъвто е всеки гражданин в един и същи окоп и вместо да пазя пълноценно себе си, семейството си, децата си и България, ще се наложи да пазя и един усрьо като теб.

    ОтговорИзтриване

НАЙ-ЧЕТЕНИ

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации