събота, 5 октомври 2019 г.

След 9 септември 1944 г. за земеделските стопани бяха въведени така наречените задължителни държавни зърнодоставки. Със започване на вършитбата в балканските села се появиха първите лозунги като: „Да предадем навреме задължителните държавни зърнодоставки", „Първото зърно за държавата" и др.

Въз основа на засетите с пшеница декари кметствата определяха количеството зърно, което всеки земеделски стопанин трябваше да предаде на държавата. Това трябваше да стане след вършитбата. За целта в моето родно село се използваха каруцата с конете на моя баща и каруцата с воловете на друг жител. Във всички тези мероприятия през годините активно участие вземах и аз.

Най-трайни са спомените ми от предаването на зърното от 1949 г. В определения ден всички от селото донесоха съответното количество зърно на нашия харман. Изтеглихме го и натоварихме каруците. На другия ден в ранни зори, с думите „Боже, помози" на моя партньор, потеглихме с двете каруци. Той обичаше да си попийва балканска сливовица. Този път не беше пил и беше в отлична форма. След известно време пристигнахме на приемателния пункт в Трявна. Там имаше много хора от други села, които чакаха реда си. Посрещна ни кметът на града, който вместо да се усмихне и ни поздрави за безвъзмездния труд, който влагахме, се обърна към нас с думите: „Къде сте го повели този пиян човек?". Тези думи развалиха хубавото настроение, с което бяхме дошли. Особено тежко го изживя моят партньор. През цялото време повтаряше: „Как може да ме излага и компрометира пред толкова много хора". Даже изрече и няколко псувни по адрес на кмета.

Предадохме зърнодоставките и се завърнахме с лошо настроение в селото. Това беше последното ми участие в предаването на задължителните държавни зърнодоставки, което все още не съм забравил./ретро.бг/

Пенчо Пенчев, Трявна
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
loading...
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Предоставено от Blogger.
senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив 2

Архив 1

ЛЮБОПИТНО

КОНТАКТИ: