Тя бяха навсякъде и работеха почти без грешка. Е, понякога не те свързваха, с когото се надяваш, но в това им беше чарът.

По онова време монетите от 2 стотинки и 2 копейки бяха с еднаква тежест, предназначени за уличните телефони както в България, така и в СССР.

Сега младите хора, които по цял ден са като зомбирани от джиесемите си, не биха издържали и един час без тях.

Помня също, че като бях студентка в София, живеех на квартира при хазяйка, която не позволяваше да набирам от домашния телефон извънградски номера. Тогава, за да се обадя на роднините си в провинцията, ходех до телефонната палата и там чаках на опашка. Днешните младежи сигурно даже няма да ми повярват. 
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉
ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇
РЕКЛАМА

0 comments:

Публикуване на коментар

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации