Полицаите от конвоя потрепер­ват и до днес при спомена за зловещите думи на Пенчев. Отначало арестантът сякаш не си спомняше, че майка му е убита, споделя надзирателят Александър Станимиров. После се замисли, като нещо изплува от паметта му, и спомена причината за убийството.

Злодеянието на тройния убиец потресе България. На 22 ноември 2002 година той удушава майка си Параскева в се­мейното им жилище в Пловдив. След това взе­ма двете си деца Юлий и Паола и заминава в квар­тирата си в София. 35-годишният мъж им прави специална вечеря с пече­но пиле. След като ги слага да спят, ги удушава с възглавница в съня им. В 4,45 ч. се обажда в де­журната във II РПУ и със спокоен глас заявява, че собственоръчно е убил децата си. После съоб­щава адреса си: улица „Никола Петров" №24. Пристигналите униформени откриват в мазето на къщата телата на 7- годишната Паола и 5-го­дишния Юлий. Мъртвите дечица лежат по очи върху одеяло. Бащата е спокоен и подробно обяснява как ги е умъртвил. Казва, че изпаднал в нервна криза.
Часове по-рано поли­цаите в Пловдив откриват трупа на майка­та на Павел в дома й. 55-годишната Параскева Влайкова е с разбит череп, а след това е удушена. По-късно разследващите установяват, че вероятно е избухнал скандал за пари. Възрастната жена се е съпротив­лявала ожесточено. Си­нът й многократно я уд­рял по главата и тялото с неоправдана злоба. Стис­кал я и за гърлото.
Дъщеря й Боряна оти­ва до хазяите притеснена и ги моли да отворят вра­тата на приземния етаж, където живеела майка й. От предния ден дъщерята звъни на мобилния телефон, но никой не отговаря. Когато влиза в стаята, писъците й огласят квартала. „Той я е убил. Дано поне децата да си живи. Майка лежи на дивана, цялата е синя", плаче младата жена. Още от предишния ден тя имала страшно предчувствие.
Седмица по-рано Бо­ряна била със сина си в квартирата на майка си. Пристигнал и брат й Па­вел с двете си деца. Дър­жал се брутално, ругаел всички наред. Той бил лудо влюбен в съпругата си Юлия, ала тя го напуснала и за­минала за Великобритания. Той останал да се грижи за децата.
Юлий и Паола нямат щастливо детство. Преди да замине, майката оставя малките при баща си в пловдивското село Ръже­во Конаре. Дядото се грижи добре за тях. Павел обаче ги взема при себе си в столичния квартал „Триъгълника", където семейството живее в част от къща, купена от баща­та на Юлия.

Вечерта всички си лягат. Към 23 ч. Па­вел разбужда семейство­то си с викове: „Тук е много пренаселено. Ма­хайте се или ще ви избия всички." Обръща се към сестра си с грозни думи. Тя разбира от обвине­нията, че я бърка със съпругата си. Павел кре­щи: „Защо искаш да ми вземеш децата!" Сестра му Боряна подбира сина си и си тръгва посред нощ. По-късно Параскева се обаж­да на дъщеря си да из­вика Бърза помощ за брат й. Пристига линейка, дежурният лекар преглежда Павел и съветва близките му да се обърнат към психиатър. Медикът пита: „Защо не сте го направили досега, след като съпругата му е юрист и много добре знае каква е процедурата?"
Юлия известно вре­ме живее със съпруга си в Пловдив, където рабо­ти като прокурор. В Со­фия тя става адвокат. Се­мейният й живот е пълен провал. Павел проиграва всичко на хазарт, също като майка си Параскева. Мъжът постоянно иска пари от съпругата си. Ко­гато остане без средства, продава дори вещите на двете деца. Често й пося­га, но Юлия никога не се оплаква в полицията с надеждата, че нещата ще се променят. Павел не е инициативен, работа най-често му намира Юлия. Работи предимно като шофьор и монтьор, из­вестно време е чистач в Германия. В София при­печелва като охранител на различни банки. Кога­то тя заминава за чужбина с друг мъж и спира да се интересува от Па­вел, това го вади извън контрол.
По-късно същата ве­чер Боряна пак прозвънява на майка си. Разбира, че брат й се е успокоил и е заспал. Повече не я ви­жда жива.
„Никога не съм си представяла, че може да се случи нещо подобно", разказва в съдебната зала Василка Агова, съседка на убитата Параскева. Тя описва квартирантката си като хубава, работли­ва и добра жена. „Не се е оплаквала от сина си, ма­кар че дъщеря й Боряна ми е споделяла, че Павел цял живот е живял на гърба на майка си", свидетелства хазяйката. Параскева се сприяте­лява с Василка, защото живее много години в къщата й под наем.
След като убива майка си и заминава с де­цата в София, Павел звъни на жена си и настоява отново да се събе­рат. И преди той постоянно я търси по теле­фона. Ден преди тя да за­мине за чужбина, й се обажда с молба ди се върне при нея. Обяснява й, че й е купил пръстен. Жената обаче остава непреклонна. Обажданията на Пенчев не секнват и когато Юлия е вече установена в Анг­лия. През онази нощ той й звъни и я кани на вечеря на свещи. А Юлия, без да подозира какво ще последва, му отговаря: „Знаеш, че не съм в Бъл­гария." „Тогава те каня на виртуална вечеря", настоява мъжът и затва­ря телефона.
Въпреки отказа на же­на си Пенчев организира романтична, но прощална вечеря. Купува пиле на грил, бутилка водка и шампанско. Храни се заедно с Паола и Юлий и ги слага да спят. След то­ва бавно и мъчително ги удушава с възглавниците им. Според експертите малките се мъчат около 30 минути, напълно осъзнават какво се случ­ва с тях и изпитват ужас. Децата обаче са прекале­но слаби, за да се съпро­тивляват. Пенчев се уве­рява, че са мъртви, уви­ва ги в юрганчетата им и ги смъква в мазето.

„Разбирам в какво ме обвинявате, макар да не съм юрист", казва в пос­ледната си дума пред съ­да Павел Пенчев. Той из­лежава доживотна присъ­да в Пловдивския затвор.
„Няма кой да каже доб­ра дума за мен, защото всички, които обичах, из­мряха. Най-ценното ми съкровище е една снимка с децата", споделя години по-късно Павел на надзиратели­те си в затвора.

 bg-voice.com Галина Константинова
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉
ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇
РЕКЛАМА

0 comments:

Публикуване на коментар

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Етикети