Показват се публикациите с етикет Статии. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Статии. Показване на всички публикации


Синоптикът на Нова Тв Ники Василковски попари мераците на българите за още дни, пълни със слънце и високи температури.

Пред Виктор Николаев и Мира Иванова той обясни, че от вторник-сряда в страната ни ще нахлува арктически студ, а другата седмица ни очаква вече и първият сняг в по-ниските райони.“Първо времето ще се развали в Източна и в Северна България, където ще се усети спадът на температурите и тези дни започват валежи от дъжд”, обясни той.

Ето и пълната прогноза на Василковски:

Седмицата започва със сравнително топло за сезона време. Температурите в понеделник следобед ще са в интервала 17-22 градуса. В часовете до обяд видимостта ще бъде понижена заради мъгли на много места в равнинната част на страната.

Денят обаче ще е слънчев до обяд. След това предстои постепенно заоблачаване от запад, което ще обхване цяла България.Превалявания се очакват по-късно следобед в районите на Северозапад.

Вторник и сряда от север ще нахлува студен въздух. Фронтът с валежи ще засегне най-вече източната половина на страната във втория ден на тази седмица.

В сряда преваляванията ще са незначителни и то само на изолирани места.

От четвъртък до почти до края на седмицата ни очаква прохладно есенно време с мъгли и температури сутрин, на много места близки до нулата. В следобедните часове слънцето ще се показва, но термометрите ще се колебаят между 10 и максимум 15-16 градуса в традиционно най-топлите райони.

Около 15 ноември моделите за прогнозиране чертаят сценарий с мощен пренос на студен арктически въздух от север към Балканите, който в началото на следващата седмица ще се комбинира с влага от Средиземноморието.

Ако това се случи, предстои обстановка с напоителни валежи от дъжд и сняг почти в цялата страна, пише Блиц.



И на 102 години Павлина Ташкова има бистър ум и завидна памет. Все още е организирана, строга и точна, както я помнят колеги, ученици и близки.Работата си като учител започва на 9 септември 1944 г., след като току-що е завършила история в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. 

До 1949 г. учителската й практика минава в Девическата гимназия в Стара Загора, а директор й е г-н Минков, който я е изпратил и като абитуриентка,пише сайтът mozache.com

Павлина Ташкова искала да завърши немска филология, защото сестра й учела това в Германия. Баща й обаче казал, че не може да я издържа. В семейството с четири деца работел само той. Приятелка на сестра й – историчката Кирила Възвъзова, я записва в университета. “Поддържахме връзка с нея, пита ме какво искам – казах история. Но нямало места, записа ме педагогика и каза – ако не ти хареса, ще те преместим. Така и стана, не ми хареса педагогиката, преместих се и завърших история. Мисля, че не сгреших”, разказва тя.

След Девическата гимназия учителства една година в Мъжката гимназия, а през 1950-а, когато започва подбор на кадри за Педагогическото училище, Павлина Ташкова отива там, където е учител до закриването му през 1961 г. Следва някогашното Трето средно, а след сливането с Четвърто средно е учител в Първа смесена гимназия „Христо Ботев”, известна и като „Мироновата”, и остава там до пенсионирането си. Не може да каже на колко ученици е преподавала, защото не е правила подобна статистика. Помни обаче почти всички, както и родителите им, и много се радва, че и учениците я помнят и, което е много важно, се държат възпитано.

В Първа смесена работила в много добър колектив. “Не помня конфликти, може би това се дължеше и на директорката Екатерина Миронова, защото за да бъде задружен един колектив, важна е главата”, казва г-жа Ташкова. „И прекалената строгост не е за предпочитане. Нямаше слаби учители, всеки си гледаше работата, много е важно за един колектив да е сговорен”, обяснява тя. Спомня си за известни и обичани нейни колеги, които вече не са между нас – Димитър Македонски, Георги Байданов…

Казва, че е имала много хубави деца – и момчета, и момичета. “Никога не са ми създавали проблеми, не са ме ядосвали в час, нито аз съм влизала в клас ядосана, работила съм с любов”, категорична е тя. Най-важното, на което искала да ги научи е да правят изводи, а не просто да запаметяват урока. „Никога не очаквах да вдигнат гора от ръце, първите, които вдигаха ръка, посочвах и винаги имах време за обобщение в края на часа.” Веднъж като замествала в Руската гимназия, като завършила урока, трябвало да зададе няколко въпроса, за да прецени как е усвоен материалът. 

“Един ученик от последния чин се обади – ето, това се казва час по история. Чух го много ясно, това е най-добрата оценка”, спомня си Павлина Ташкова, която никога не е вдигала ръка за наказание на ученик. Учителят трябва да владее учениците, да използва всички методи, а не да ги наказва, смята тя.“Не одобрявам и частните училища – обучението там не може да е така сериозно, както в едно учреждение, ръководено от държавата. 

И с многото университети качеството на образованието пада”, това са приоритетите в образованието за учителката легенда. Сигурно е, че няма да стане министър на образованието, но трябва да се помисли над думите й, защото и столетница може да е пример за сериозно отношение не само към реалностите в днешното образование, а и към всичко, случващото се в държавата ни. Мога само да й пожелая все така бодър и силен дух, с който да заразява всички около себе си.



Антарктида е разположена около Южния полюс в областта, ограничена от Южната полярна окръжност. Заобиколена е от водите на три океана – Тихи, Атлантически и Индийски и е отдалечена от останалите континенти.

Протокът Дрейк я отделя от най-близко разположения континент – Южна Америка. Заема площ от около 14 млн. кв. км и се нарежда на пето място по големина сред континентите.

Първите изследователи, усетили ледения дъх на континента, са неизвестни ловци на тюлени и китове. От тях няма запазени карти за посетените южни острови.

Едва през 1820 г. Антарктида се разкрива пред погледите на руската експедиция, ръководена от Фадей Белингсхаузен и Ми­хаил Лазарев.

Епична е битката кой пръв да покори Южния географски полюс. Тя се води от двама мъже – норвежеца Руал Амундсен и британеца Робърт Скот, заедно с техните екипи.Съревнованието печели Амундсен, който пръв стига до полюса декември 1911 г.Антарктида е полюсът на студа. Там, в руската станция „Восток“, е измерена най-ниската температура на Земята (-89,2°С), а през 2010 г. чрез сателитни наблюдения в японската станция Купол Фиджи е регистриран абсолютният минимум на Земята (-93,2°С).

Районът на юг от полярната окръжност има особен слънчев режим, с редуване на полярен ден и полярна нощ. През летните месеци (декември, януари), когато е полярният ден, Антарктида получава максимално количество слънчева топлина, но бялата снежно-ледена повърхност подобно на гигантско огледало отразява в Космоса почти 85% от постъпилите слънчеви лъчи. Температурите остават отрицателни.

През зимата (юли, август), когато е полярната нощ, Антарктида не се огрява от слънчевите лъчи и температурите са много ниски. Във вътрешността средните месечни стойности достигат между -60°С и -70°С.



На 10 април 1912 г. Титаник – най-големият и най-луксозният плавателен кораб – напуска Саутхемтън, Англия в първото си пътуване към Ню Йорк Сити.

Преди самото отплаване стотици анулират билетите си, включително собственикът на този престижен плавателен съд – Дж. П. Морган и много от приятелите му банкери/индустриалисти.

Необяснимо оборудван с недостатъчно спасителни лодки, макар и способен да оцелее при фронтален сблъсък с всяко препятствие, носейки сигнални ракети за бедствие, в спокойни води с отлична видимост, Титаник се удря странично в айсберг в 11:40 вечерта на 14 април и потъва. 1522 умират.

Това странно прилича на гибелта на кораб, наречен „Титан”, предречена през 1898 г. в книгата „Безполезност” от Морган Робъртсън.

Бил ли е Титаник умишлено потопен?

1. Печално известният Дж. П. Морган, архитект на също толкова печално известната Банка на Федералния резерв и собственик на Уайт Стар Лайн, е трябвало да бъде на борда на Титаник на първото му пътуване, но мистериозно се отписва в последната минута „поради влошено здраве”.

Два дни след катастрофата Морган се намира в добро здраве в южна Франция. Дори само този факт пооставя под съмнение официалната история за Титаник.

Интересно е да се спекулира, дали ако Морган беше на борда и беше потънал с кораба, банковата му империя изобщо щеше да бъде основана, а светът да е свободен от настоящото банково подтисничество.

Дж. П. Морган също така имал няколко много ценни Бронзови статуи, които били свалени от Титаник само час преди да отплава?? Защо му е да прави това?

2. Толкова много пасажери отменили билетите си в последната минута, че пресата надушила това и така се родил клубът „Току-що изпуснали Титаник”, наброяващ няколкостотин члена, включително много от личните и професионални познати на Дж. П. Морган.

Много от тези богати индустриалисти по-късно основават Банката на Федералния резерв и натрупват състояние от безпрецедентната касапница на Първата световна война.

3. Сред тези на борда имало много индустриалисти, запътили се за Америка, за да се опитат да спрат учредяването на Банката на Федералния резерв. Тези могъщи мъже се противопоставяли на конкурентните предприятия на Морганови, Ротшилдови и Рокфелерови.

Ако бяха оживели, те щяха да използват богатството и влиянието си, за да блокират Федералния резерв и да се противопоставят на Първата световна война. Сред тях били Бенджамин Гугенхайм, Ида Щраус и Джейкъб Астор; всички от които потъват с Титаник.

4. Има куп доказателства, включително съдебномедицинско потвърждение от останките, че потъналият кораб всъщност бил двойникът на Титаник – Олимпик.Преди това Олимпик бил повреден при удар, което правело застраховката му невалидна, и бил подменен с Титаник и умишлено потопен като част от сложна застрахователна измама.

Каква е връзката между Федералния резерв и Титаник?

Обвито в мистерии и спекулации, потъването на Титаник има множество странни съвпадения и аномалии, като най-преобладаващата включва централната банкова система на правителството на САЩ – Федералният резерв, основан като частно учреждение през 1913 г.

Конспиративните теоретици вярват, че много от собствениците на Федералния резерв са били част от Илюминати – група посветени в Новия световен ред, ръководещи случването на определени събития, чрез които да заемат властни позиции.

През 1910 г. седем мъже се срещат на о. Джекил досами брега на Джорджия, за да заплануват Банката на Федералния резерв. Нелсън Олдрич и Франк Вандерклип представлявали финансовата империя на Рокфелерови (Илюминати). Хенри Дейвидсън, Чарлз Нортън и Бенджамин Стронг представлявали Дж. П. Морган (Илюминати).

Пол Варбург (Илюминати) представлявал банковата династия на Ротшилдови (Илюминати) в Европа. Ротшилдови били банковите посредници на Йезуитите и държат „ключа на богатството на Римокатолическата църква”.

Йезуитската връзка

Капитанът на Титаник, Едуард Смит, бил йезуитски “tempore co-adjutor”. Което значи, че не е бил свещеник, а Йезуит с къса роба. Теоретиците вярват, че Дж. П. Морган също е бил Йезуит и е поставил Смит за капитан на Титаник, както и за отговорник на построяването му.

Тези, които вярват в теорията, твърдят че Йезуитите служили на ордена си чрез професия и че както Морган, така и Смит, били запознати с плана. Смит бил плавал по водите на Атлантическия океан в продължение на 26 години и бил смятан за познавач на ледените води, които Титаник щял да прекоси.

Тези, които подкрепят теорията, вярват че трагедията на Титаник била планирана от самото начало. От недостатъчния брой на спасителните лодки, до изстреляните от борда сигнални ракети с грешния цвят, показващ празненство, а не тревога.

Теоретиците вярват, че невинните жертви и смъртта на над хиляда души била планирана – жертви на война, насочена към промяна на начина на действие на страната и света.

Целият свят знае какво се е случило на 14 април 1912 г. и как корабокрушението на Титаник става едно от събитията, променили света.

През декември 1913 г. в Съединените щати се появява системата на Федералния резерв. Осем месеца по-късно Йезуитите имат достатъчно средства чрез Банката на Федералния резерв, с които да започнат Първата световна война.



34-годишен британец се ожени за любимата си няколко часа преди смъртта й, пише The Sun. На сърцераздирателната церемония в болничната стая присъствали няколко роднини.

Грег Питърс се запознал с 28-годишната Анна преди година и половина в сайт за запознанства. По време на пандемията двамата живеели заедно и планирали да се оженят. Всичко вървяло чудесно, докато преди дни Анна не се качила в колата си, за да отиде на работа. Няколко часа по-късно Питърс получил обаждане от болницата. От там му съобщили, че е претърпяла тежък инцидент.

„Тръгнах бързо към болницата. Докато шофирах, не бях много притеснен. Познавайки Анна, си мислех, че вероятно е със счупена ръка и всичко ще бъде наред“, разказва мъжът.

Когато обаче пристигнал, лекарите му казали, че е получила тежка черепно-мозъчна травма, несъвместима с живота, и се е наложило да бъде включена към апарат за изкуствено дишане. Медиците добавили, че няма никакъв шанс да бъде спасена и съвсем скоро ще бъде изключена от апарата.„Имах два часа с нея. Тя беше много красива, сякаш не е претърпяла злополука. Беше спокойна“, добавя той.

Тогава Питърс решил да се ожени за нея в болничната стая и поискал благословията на майка й. Жената подкрепила желанието на съкрушения от мъка мъж и той сложил пръстена, който някога бил на баба му, на пръста на Анна.

Двойката била благословена от викарий, поканен в болницата. Няколко часа по-късно 28-годишната британка починала.

Питърс признава, че единствената му утеха е мисълта, че органите на жена му са спасили живота на шестима души, сред които и дете, в чиито гърди бие нейното сърце.

„Знаехме, че имаме бъдеще заедно. Тя беше жената за мен. Беше перфектна. Говорихме за брак, тя знаеше, че иска шаферката й да бъде облечена в тюркоаз и искахме да създадем семейство“, казва още почерненият мъж. /jenata.blitz.bg/




Тя представлява три инжекции с хиалуронова киселина, която е по-твърда от онази, която поставям в устните си.Това сподели българското Барби Андреа Иванова. Навръх Димитровден притежателката на най-големите устни в света отпразнува своя рожден ден. 

Както бургаското изкушение сподели, най-щастливият за нея ден през годината е съчетан с козметичната процедура.„Тъй като няма как от първия път да има видима разлика, трябва да мине малко време и след два месеца да се явя на втора процедура с хиалуронова киселина. Това може да се повтаря до момента, в който съм удовлетворена от резултата“, допълни русокосата фурия, която в последните месеци разнообразява с визията на косата си и все по-често се появява в социалните мрежи със синя окраска.

До няколко дни Андреа ще се подложи и на нова, 26-а поредна интервенция за уголемяване на устните. Този път тя ще бъде безплатна, тъй като от клиниката по естетична хирургия и правят подарък заради честите посещения и подлагане на процедури.„

Иначе рождения ден го изкарах с приятели в апартамент под наем, за който платих 130 лв. за две вечери. Получих златна гривна, колие, книга и халат като подаръци. Много хубаво си изкарахме“, сподели още пред „България Днес“ Андреа Иванова, която все още обмисля дали да налее по 1200 кубика силикон във всяка от гърдите си, след като вече ги тунингова с по 600.



КНСБ предлага за следващите 4 години ускорен ръст на минималната работна заплата със 17 на сто средногодишно и с 12-13 на сто на средната заплата, предава БТА, цитирани от 24 часа.Така към 2025 г. няма да има работещи бедни. Средната заплата ще стигне 2400 лв.
, а минималната – 1200 лв. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров на среща с кандидат-депутати от политическа партия ГЕРБ, съобщиха от пресцентъра на КНСБ.Срещата е била съвместно с представители на четирите работодателски организации – АИКБ, БСК, КРИБ и БТПП, които също са изложили своите очаквания за развитието на страната през следващите 4 години.

Тази минимална заплата, поискана от КНСБ, за двама работещи в едно тричленно домакинство, каквото е вече масовото в България, ще покрива издръжката на живота, са изчислили от синдиката. Работещите бедни, които сега са към 700-800 хил., ще изчезнат и ще се реализира принципът, че трудът вади от капана на бедността.

Димитров е припомнил, че допусканията на Конфедерацията, залегнали в разработения Меморандум за социално-икономическо развитие на България през следващите 4 години, са, че икономиката ще върви нагоре и реалният ръст на БВП може да стане 4-5 на сто и през 2025 г. да достигне 150-160 млрд. лв. Парите за социални разходи, без здравеопазване, трябва да станат 30 млрд. лв. към края на мандата, е посочил още Димитров и е напомнил, че КНСБ предлага към 2025 г. средната пенсия да достигне 865 лв., а минималната – около 500 лв., при спазване на основния принцип „принос-права“, който Конфедерацията последователно отстоява.

Според КНСБ е необходима данъчна реформа. Рано или късно до страната ни ще стигне решението за глобален корпоративен данък, прието от страните от Г-7, е изтъкнал още Димитров и е подчертал, че предложението на КНСБ за въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната работната заплата за страната, среща разбирането на работодателите.

Приоритетите на ГЕРБ са били представени от Томислав Дончев, Деница Сачева, Костадин Ангелов, Кирил Ананиев и Лъчезар Борисов.

От ГЕРБ са посочили приоритетите в програмата си по отношение на доходите – достигане на 2000 лв. средна работна заплата и 1000 лв. минимална заплата. Сред тях е и стартовата заплата за лекар да достигне 6 хил. лв., а за медицинска сестра – 4 хил. лв.

Актуализация на бюджета, мерки за българите в чужбина, отпадане на данъка върху лихвите са също сред залегналите приоритети, изложени по време на срещата.

Срещата е поредната от традиционните разговори за бъдещето на страната с представители на политически партии преди предстоящите парламентарни избори на 11 юли. КНСБ вчера се срещна с БСП.



Язовир „Белмекен“ се намира в Рила планина на 1923 м. надморска височина. Той е най-големият язовир на Балканския полуостров с насипна стена и е част от каскадата „ Белмекен – Сестримо – Чаира“ с обем 140 млн. м ³. Изграден е по течението на Сестримска река, като изходният пункт е село Сестримо.

Река Крива, приток на р. Марица, има голям наклон в участък от 10 км. и естествен пад от 1300 метра. Българските хидротехници обединяват тази природна енергия с възможността да се построи язовир с обем над 140 млн. м ³ на 1900 м. надморска височина, наличието на естествен концентриран пад от 1550 м. от язовир „Белмекен“ до с. Момина клисура и възможността чрез деривации на два „етажа“ за извеждане на води до основното водохранилище и изравнител „Станкови бараки“, пише Епицентър.бг

Изграждането на каскадата е знаменателно по отношение на мащабност на строителната площадка и на човешки ресурси. Постиженията на проектантите, строителите и монтажните са впечатляващи. Изпълнението на строителните работи е съпътствано с много затруднения, с борба с природните стихии. Проектът е завършен през 1974 година

Това е един от най-големите хидроенергийни комплекси в Европа.


С изграждането на язовир „Белмекен“ започва строителството на каскадата.Построени са 3 язовира, 2 дневни изравнителя, 4 електроцентрали, обвързани помежду си чрез сложна мрежа от напорни тунели и тръбопроводи, каптажи и канали.През тунел и подземен напорен тръбопровод водата от язовир Белмекен постъпва в ПАВЕЦ Белмекен.От централата водите се насочват към намиращия се в близост дневен изравнител Станкови бараки. Отново по тунел и подземен напорен тръбопровод водата достига ВЕЦ Сестримо.

От централата през трикилометрова безнапорна деривация водата достига до дневния изравнител на ВЕЦ Момина клисура, и след централата, преминавайки по 70-километров тунел, достигат до язовир "Пясъчник", чрез които се подпомага напояването на горнотракийското поле.


Общи данни за водноелектрическите централи от каскадата:


Хидроенергийната каскада "Белмекен-Сестримо-Чаира+ е част от Националната електрическа компания.

Централите се използват за покриване на върховите натоварвания, регулиране на параметрите и режимите на работа на електроенергийната система.

Всички те са рехабилитирани, с модерно оборудване, с висока разполагаемост и със съвременни системи за управление.

Заедно с ПАВЕЦ Чаира е оформен най-големият хидроенергиен комплекс в България с обща мощност 1600MW в генераторен режим и 892MW в помпен режим.

ВЕЦ Момина клисура се намира на около 100 км югоизточно от столицата. ВЕЦ Момина клисура е последното, трето стъпало на каскадата. Нейната мощност е 120MW. Средногодишното производство на върхова електроенергия е 106GWh.

Водноелектрическата централа Сестримо е втората по големина централа от каскадата. Нейната мощност е 240MW. Двете най-мощни пелтонови турбини в България, всяка по 120MW, осигуряват средното годишно производство на върхова електроенергия от централата от 225GWh.

ПАВЕЦ Белмекен

Първото спъпало на каскадата е помпено-акумулиращата водноелектрическа централа Белмекен.ПАВЕЦ Белмекен е най-голямата от трите електроцентрали с мощност от 375MW в турбинен режим и 104MW в помпен режим.Централата осигурява средно годишно производство на върхова електроенергия от около 290GWh.

Язовир „Белмекен“

Горният изравнител язовир „Белмекен“ е многогодишен изравнител и за трите централи от енергийната каскада. Неговият обем е 140 милиона куб. м. Водите в язовира постъпват от северната и южната страна на Рила чрез около 110 км изградени тунели и канали. Каменно-насипната язовирна стена се намира на кота 2000 м.

ПАВЕЦ Чаира е подземна електроцентрала и е най-новата централа от каскадата. С генераторна мощност 864MW и помпена 788MW ПАВЕЦ Чаира е най-голямата помпено-акумулираща централа в Югоизточна Европа.

ПАВЕЦ Чаира осигурява възможности за оптимизиране на режима на базовите производствени мощности в атомната електроцентрала и топлоелектрическите централи.

Всеки от четирите едностъпални хидроагрегата е по 216MW в генераторен режим и по 197MW в помпен режим. Средногодишното производство на върхова електроенергия на ПАВЕЦ Чаира е 285GWh.

Със своята висока маневреност и бързина на смяна на режимите ПАВЕЦ Чаира има фундаментално значение за управлението и сигурността на електроенергийната система на България.



Височината му е около 15 м, а на самата фигура, изработена от гранит - 10,5 м. Автори на паметника на Съветската армия в Пловдив са архитектите Борис Марков, Петър Цветанов, Асен Марангозов и скулпторите Васил Радославов, Любомир Далчев, Тодор Босилков и Александър Занков. Издигнат е на едно от тепетата - "Бунарджик", наричано още Хълм на освободителите.
 

За прототип на съветския войник, държащ "Шпагин", е послужил Алексей Иванович Скурлатов - жител на Алтай, свързочник по време на Втората световна война. През 1944 г., докато Скурлатов работил по възстановяване на телефонната линия София-Пловдив, е направена снимка, използвана по-късно от скулпторите за изработка на фигурата на войника. На постамента е поставена петолъчка, а надпис под нея гласи: "Слава на непобедимата Съветска армия освободителка".

Паметникът на съветския воин, наричан и досега от пловдивчани гальовно „Альоша” е открит на 5 ноември 1957 г. в Пловдив. Това е най-известният в България паметникът на Съветската армия. Височината на паметника е около 15 метра, а на самата фигура, изработена от гранит – 10,5 м. Негови автори са архитектите Борис Марков, Петър Цветанов, Асен Марангозов и скулпторите Васил Радославов, Любомир Далчев, Тодор Босилков и Александър Занков.Паметникът е издигнат на второто по височина тепе на Пловдив – “Бунарджика” и е в близост до паметника на Александър II и на руските войски, освободили Пловдив от османско владичество. 

Изобразява изправен съветски войник, държащ картечен пистолет “Шпагин” (ППШ-41) с цевта надолу. Обърнат е на изток към Русия. На постамента е поставена петолъчка, а надпис под нея гласи “Слава на непобедимата Съветска армия освободителка”. До статуята се стига по обвиващи хълма павирани пътеки. През 60-те години на миналия век в Пловдив гостуват първите руски космонавти, сред които и самият Юрий Гагарин. Те засаждат смърчове около паметника на руския цар.

За прототип на “Альоша” е послужил Алексей Иванович Скурлатов, жител на селцето Налобиха в Косихинския район на Алтай, свързочник по време на Втората световна война. Участва в най-голямата танкова битка край Курск, служи в 217-а танкова бригада и 234-ти артилерийски корпус. Той е носител на бойните ордени „Червена звезда”, „За храброст” и „За победата над Германия”.През 1944 г., докато Скурлатов работи по възстановяване на телефонната линия София – Пловдив, е направена снимка, използвана по-късно за изработка на фигурата на войника. Външността му олицетворява руския воин – висок, рус, със сини очи. Тя впечатлява български скулптор, който рисува няколко скици.  

Алексей Скурлатов не подозира за своя гранитен двойник в България почти четвърт век до 1981 година, когато е оповестено истинското име на войника, от чийто лик скулпторите са почерпили вдъхновение. Алексей получава покана да посети Пловдив и вижда „Альоша“ за пръв път точно на своята 60-а годишнина. На прием в българското консулство е удостоен с отличието „Розетата от Плиска”.  Скурлатов е на фронта от септември 1941 г., участвал е в битката при Курск и освобождаването на Харков, Николаев и Вознесенск. Отличен е с два ордена “Червена звезда”, като втория получава 68 години по-късно. У дома се завръща през 1946 г., след което работи като бригадир на машинно-тракторна станция, комбайнер, шлосер, инженер.Пловдивският „Альоша” е изключително известен в страните от бившия Съветски съюз, където е популярна песента за него от Ян Френкел. 

Нежната мелодия съдържа силен емоционален заряд, а тъжният текст разказва за войник от камък, стоящ на хълма в порои и сняг, пазещ спомена за всички безименни руски герои, загинали в Европа. Паметник в Пловдив е толкова известен, че през 70-те години гражданите на полярния град Мурманск кръщават Альоша и тамошния монумент, издигнат в чест на полярния съветски войник.  В периода на тоталитарното управление у нас паметниците на Съветската армия са смятани за символи на българо-съветската дружба. 

След промените от 1989 г. те са оценявани предимно негативно поради факта, че са изградени от комунистическия режим, обявен със закон за престъпен, както и поради факта, че възхваляват армия, която на практика е окупирала България. Освен това на сериозна критика са подложени и естетическите им качества.  Под натиска на някои десни политически сили, в началото на 90-те години някои от паметниците са премахнати. Други, сред които и „Альоша”, остават на мястото си, но са оставени без грижи по поддръжката от страна на общинските власти. Не веднъж Русия реагира по дипломатически път и се позовава на международните конвенции за паметниците, докато Върховният съд постановява, че „Альоша” е монумент, свързан с Втората световна война, и не може да бъде разрушен.

Всичко в Централна и Източна Европа има около четири хиляди военни мемориала, в които са погребани над 2,5 милиона войници и офицери от Червената армия, загинали в боеве в годините на Втората световна война. В някои държави, бивши сателити на Съветския съюз в източния блок, след разпадането на СССР е обсъждан въпроса за преместване на мемориалите. В повечето централни европейски страни паметниците на съветските войници стоят на гробищата, където са погребани воините, но в някои градове, като Будапеща или Виена, те са поставени на градски площади. Най-голям е мемориалният комплекс в Трептов парк в Берлин, за да напомня на германците за фашизма и неговите престъпления против човечеството.

Източник: snews.bg



27 биволици и един бивол, кон, две овчарски кучета, трактор и 29-годишната им красива стопанка Цветелина Недкова. Това е биволовъдната ферма в село Долна Липница, Павликенско.

Въпреки че завършва с отличие образованието си, включващо бизнес предприемачество, икономика на търговията и IT технологии, Цвети се завръща в семейната кравеферма, в която е израснала, но само за да почерпи вдъхновение за собствено биволовъдно стопанство. От седем години тя изгражда мечтата си – малко по-различна ферма, с изкуствено осеменяване и вътрешно възпроизвеждане. Днес добрите резултати вече са на лице, а укротителката на биволи не смята да се отказва – отглежда животните си сама, ревностно и с любов.

За биволовъдството като начин на живот и какво е по различно при отглеждането на тези животни, разказва пред Агри.БГ Цветелина Недкова.Цветелина НедковаКак на толкова ранна възраст и с модерно образование, решихте да сте стопанка на цяло стадо биволи?

Не ме поблазни икономиката и компютърните технологии, но има полза от тях дори и в сегашната ми дейност. Израснала съм сред животни в кравефермата на родителите си. Един ден баща ми взе една биволица, която малко по малко стана моя отговорност. Тя беше типичната биволица – дива, не можеш да я приближиш, погалиш, доиш. Запалих се и започнах да търся малачета, да ги развъждам. Привлякоха ме, че са диви, нещо различно от масовката. Всеки ден исках да съм покрай тях. В един момент те решават, че ти си техният човек, пречупват се и вече са твои.

Усещането, че имаш до себе си такова голямо животно и можеш да му имаш пълно доверие, е невероятно.

За седем години изградих моя си ферма. Определено е по-сладко, когато сам постигнеш нещо, много държах да е така, което не означава, че не съм благодарна на родителите си, които винаги са и биха ме подкрепили. Но аз си отвоювах от тях животните, това беше основната ми битка (смее се). Взех заеми, събрах си пари, взех си малко тракторче и си работя.

Цветелина Недкова биволиРазкажете ни за фермата и как отглеждате животните си?

Животните са от породата Българска Мурра, селектирани са към Асоциация на Биволовъдите в Бъгария (АББ). Фермата е в Долна Липница, а лятото пашата е в Горна Липница, откъдето съм и аз. Ползвам електропастир. На пасището има къде да се къпят и кал най-вече. Това за тях е кеф. Зимата са прибрани оборно. Не търпят на студ, както кравите, а обичат да им е топло. Оборите за крави често са с три стени, южната е само навес, това при биволите не е възможно.

Заплождането е изкуствено. Само, когато не се получава така и е минало прекалено много време, използвам естествено покриване. Основната ми идея е да работя само изкуствено. Точно това впечатли и проф. Пеева, председателят на асоциацията ни, която е голям вдъхновител за мен. Много малко хора в биволовъдството използват изкуствено заплождане понеже е много трудно.

С какво този процес е по-специфичен от при останалите животни?

При кравите самото откриване на разгонеността е много лесно, те сами си показват, докато при биволиците има тиха разгоненост. Трудно е да я хванеш в точния момент. Самият процес по заплождането също е по-специфичен, понеже животните са доста по-буйни. Изкуственото осеменяване е по-успешно.

Оттам идват и по-добрите резултати при нас. По принцип има сезонност на малаченето – обикновено то е пролетта, което е подходящо и заради пашата. Но когато животните се хранят добре, целогодишно, и се заплождат изкуствено, този период се размива и можеш да имаш през цялата година омалачвания.

Кое е най-трудното в отглеждането на биволи?

Ако се грижи само един човек за тях, много трудно няма, но ако фермата е по-голяма и изисква работници, трудно може всеки да свърши работата както трябва. Аз си работя сама, нямам работници засега. Нямам проблеми и болни животни, трудно бих се доверила на друг да се грижи за тях.

Как минава един Ваш ден?

Ставам сутрин, отивам във фермата, доя ги с агрегат, храня ги, малко си почивам и вечерта пак. Аз си ги извеждам до пасището. Всички си имат имена. Когато не са дойни, те си спят на пасището, за тях няма никакъв проблем, но с GPS-а ги следя къде са.

А не Ви ли липсва време за Вас?

Отидох на море преди две години за шест дни, когато животните пашуват. Първите два дни си намирах какво да правя, но след това не ме свърташе и само чаках да се върна при животните. Нищо не ми вземат, само ми дават наслада.

Нали знаете, че птиците имат свободата да летят навсякъде, но винаги се връщат на едно и също място. При мен е същото, това е начин на живот.

Разбира се извън фермата съм нормален човек – омъжена съм, съпругът ми ми помага, когато не е на работа, обичам да ходя и на народни танци.

Определено животът Ви е интересно съчетание. Разкажете ни отличителна за Вас история от практиката Ви на биволовъд.

Гордея се, че яздя големия бивол (смее се). Иначе в биволовъдството има много запомнящи се мигове. Преди две години електропастирът се скъса и сутринта животните ги нямаше на пасището. Обходихме всичките 200 дка. Мъжът ми видя биволите да влизат в гората. Цял ден обикаляхме в нея и нищо.

В късния следобед звъннах на отец Йосиф (дългогодишен биволар от съседно село, много пъти ни е помагал), разказах му за ситуацията и че съм много притеснена, защото наближава да се скрие слънцето, а от животните все още нямаше и следа, отделно беше и период, в който нивите се пръскаха. Бях много уплашена. Той ми каза: „Не ги мисли, ще се набягат и ще си дойдат сами“.

На мен това ми се стори много странно. Продължих да търся, а по тъмно се върнах при електропастира и какво да видя – биволите лежат пред вратата уморени и жадни Останах без думи и все пак отецът беше прав!

Какво още планирате – развитие, пазар?

Млякото ни много се харесва, правя и вкусно прясно сирене от биволско мляко. Плановете ми са освен да предавам суровината, да си затворя цикъла със собствена преработка. В тази посока ще насоча усилията си. Постоянно работя и в посока на разширяване на фермата. Преди седем години започнах с една биволица и двете ѝ малачета. Идеята е да ги увеличавам, но само чрез вътрешно възпроизвеждане, без да купувам животни.



Пингвин всяка година плува 5000 мили, за да види мъжа, спасил живота му. Историята разказва британският вестник “Метро”,цитиран от mozache.com.71-годишният пенсионер открил пингвина в безпомощно състояние да лежи почти умрял в петролно петно през 2011 г. Бразилецът почистил пингвина от петрола и му давал риба всеки ден, докато животинчето не станал достатъчно силно.Мъжът нарекъл новия си приятел Диндим. 

След една седмица той се опитал да освободи пингвина обратно в морето, но птицата не искала да тръгне. “Той остана с мен в продължение на 11 месеца и след това изчезна”, разказва мъжът на име Жиао.

Няколко месеца по-късно Диндим се връща обратно. Той забелязал рибаря на плажа и го последвал до дома му. За последните пет години Диндим прекарва осем месеца в годината с Жоао.

“Обичам този пингвин като собствено дете и вярвам, че и той ме обича”, споделя бразилецът пред телевизия “Глобо”.“Всички казваха, че той няма да се върне, но идва при мен вече четири години. Пристига през юни и си тръгва през февруари и всяка година става все по-нежен към мен и по-щастлив да ме види”, споделя Жоао.

„Не позволява на никой друг да го докосва. Ако се опитат, ги кълве. Той лежи в скута, дава ми да го къпя, дава ми да го храня със сардини и да го взимам на ръце. Когато ме види, върти опашка като куче и издава радостни звуци.“„Никога по-рано не съм виждал подобно нещо – казва биологът проф. Кражевски – „Мисля, че пингвинът е убеден, че Жоао е част от семейството му и вероятно също пингвин“.



26 октомври 1975 година. Димитровден. Народът напомня, че Св. Димитър носи зимата. Така преди 40 години Св. Димитър донася зимата на българската духовност в Русе.  В ранната празнична утрин на християнския празник Русе е разтресен от грохота на булдозери. Нищо неподозиращите русенци остават без своя храм. 

Неочаквано някакъв сняг от фанатизъм и бездуховност започва да вали над града. Църквата „Всех Святих“ е поругана и съборена от комунистическия режим. Няколко месеца преди тая дата в храма са забранени всички богослужения, ценни реликви са изнесени и обречени на унищожение.Храмът „Всех Святих“ е построен в края на ХIХ век с дарения. Той е първият, построен след Освобождението на България. Разрушената катедрала е била архитектурен шедьовър на Едуард Винтер от 1884-1898 година. Вътрешното оформление на храма се извършва през 1930-те год. след ръкополагането в Доростоло-Червенската епархия на митрополит Михаил (1927). Русенци възлагат работата по иконописите на професор Стефан Иванов, ученик на И. Мърквичка. Декоративната работа е довършена от професор Хараламби Тачев и окончателно приета на 19 август 1939г. Витражите са били изработени във Виена. Водосвет в храма тогава отслужва първият Доростолски и Червенски митрополит Григорий. В храма са служили  митрополитите Василий и Михаил, които по-късно са погребани в нея.В началото на 60-те години Градският народен съвет решава да ликвидира гробищата и освободените площи да се превърнат в парк, а идеята за църквата е да се превърне в храм-костница на възрожденците, погребани в Русе. Българската патриаршия с писмо до митрополит Софроний казва „Св.Синод в заседанието си на 7 октомври 1964 година одобрява решението на епархийския съвет да разреши на русенския градски народен съвет да използва храма „Всех Святих“ в Русе за пантеон на възрожденците, като гробовете на блаженопочиналите Доростоло-Червенски митрополити Григорий, Василий и Михаил се запазят в храма…“

В кондиката се чете:

На 25 октомври 1964 година митрополит Софроний отслужи Св.литургия в храма „Всях Светих“ и обяви на християните, че в този храм няма да се извършва повече богослужение, понеже се предава на Градския съвет в Русе, за да се използа като пантеон, в който да се съхраняват костите на починалите в Русе възрожденци.  На 12 януари 1965 година се предаде храмът „Всях Светих“ на градския народен съвет, след като предварително се демонтира и пренесе в „Св.Троица“ целият му инвентар“.През 1975 година идеята църквата да стане пантеон неясно защо е позабравена. Почти десетилетие „Всех Святих“, както си спомнят очевидци, е оставена на произвола, руши се, а стенописите под влияние на атмосферни влияния и скверни ръце се унищожават. През април 1975 година в „Св.Троица“ са пренесени тленните останки на митрополитите. Всъщност това, което е пренесено, не са само кости. Тялото на митрополит Григорий, отслужил първият водосвет във „Всех светих” е напълно запазено, в продължение на 76 години. Всички които присъстват на отварянето на гроба са изумени. Тръгва мълва за чудо, която ражда първата градска легенда за храма. Русенци смятат, че бог е запазил тялото на митрополита, за да опази църквата си…

Окръжният комитет на БКП настоява църквата да се отчужди. Митрополията отстъпва по ясни причини.

На 26 октомври 1975 г. се случва това, което тегне над поколения русенци – в стахановски срокове, само за една нощ, църквата е съборена и изравнена със земята. Действа се бързо, за да не се събуди народното недоволство. По сметката на църковното настоятелство в ДСК са преведени като стойност на съборената сграда – църквата и стенописите в нея – сумата 64 008 лв.

Запазени са само няколко снимки, направени скришом, защото светотатството протича при строги мерки за сигурност. Със събарянето на църквата вярващите свързват помръкналата слава на града, наричан в миналото Малката Виена заради европейската си архитектура и дух.Три години след като храмът е съборен с багери, властта издига пантеон, в който се полагат изровените от близкото гробище кости на Баба Тонка, Захарий Стоянов, Стефан Караджа, Ангел Кънчев и други национални герои.

На 28 февруари 1978 г., по повод 100-годишнината от Освобождението на България, е открит Пантеонът на възрожденците в Русе. Той е построен точно на мястото на разрушения храм „Всех Святих“. Лично първият секретар на комунистическата партия и държавен глава Тодор Живков присъства на откриването, но остава разочарован от вида на Пантеона и не произнася предвидената реч, а след това и не награждава с очакваните държавни отличия проектантския колектив. Той задава въпроса дали не трябва нещо да се промени във външния вид на сградата, за да стане тя в унисон със старата русенска архитектура. И до днес русенци приемат с противоречиви чувства огромната сграда със златен купол и странен външен вид, за която, казват, дори Тодор Живков възкликнал: „Каква е тази турска баня!”Скоро русенци започват да коментират първите жертви, предават се от уста на уста разкази за първите, които са измръзнали от студ и затрупани от лавината на бездуховността. Божието възмездие настига някои от най-активните разрушители на църквата. Легендата разказва, че в живота им идват нещастия и зловещи истории. Единият умира и в гроба си е застигнат от кълбовидна мълния. Тя изпепелява дървения кръст, минава през черепа и тялото му и излиза през краката, а гъст черен дим се издига над последния дом на нещастника. Друг загива в автомобилна катастрофа заедно с цялото си семейство, трети е парализиран и накаран да се гърчи като червей до края на дните си, на четвърти дъщеря му умира и той полудява. Синът на един от управниците /Керчо Джамбазов/, взели решение за събарянето на църквата, се самоубива. Друг внезапно приключва с политическата си кариера, трети умира от нелепа смърт.

Нещастия преследват и другите пряко и непряко ангажирани с оскверняването на храма.През  годините в крайдунавския град свързват събарянето на „Всех Святих“ с редица нещастия, които връхлитат Русе. Според мнозина проклятието на разрушения храм е отворило най-зловещата страница в новата история на Русе – хлорните обгазявания от комбината в Гюргево. Продължилият с години химически терор прокужда цели семейства от града и стотици поемат към вътрешността на страната, за да спасят децата си от задушливия отровен газ. Но дори и след тази трагедия икономическият живот в града не потръгва и безработицата прогонвамного русенци да търсят препитание в чужбина. Градът започва да запада, губи натрупания през ХІХ и началото на ХХ век престиж. Според народните вярвания на мястото на съборения храм остава да бушува море от нервна и духовна енергия, на която трябва да се намери нов дом. 

И докато това не стане, проклятието няма да изчезне. Един от най-съвършените феномени на България, Ванга, казва преди време – „Докато не построите църквата, Русе няма да се възроди“. На въпроса „Кой ще я построи?“ – тя отговаря „Вие“.Смяната на политическата система в България след 1989 г. връща официално темата за поругания и разрушен православен храм. Първата статия в местния печат е от 1991 г. и е на журналиста Боян Драганов. На 28 май 1993 г. в сградата на Доростоло-Червенската митрополия 30-тина русенски граждани създават Обществен съвет за възстановяване на църквата „Всех Святих“. После общинският съвет гласува решение, с което отрежда терен за възстановяване на храма в Парка на възрожденците. Създава се и инициативен комитет начело с Негово Високопреосвещенство митрополит Геласий. 

Главният архитект на града Цвети Русинов кани архитект Тончо Тончев да се заеме с откриване и възстановяване на чертежите на съборения храм, което се оказва много трудна задача.

На 29 октомври 1998 г. в Русе се отбелязва 100-годишнината от смъртта на митрополит Григорий. Българският патриарх Максим води литийно шествие от църквата „Света Троица“, което достига до мястото зад спирка „Воден“ (където вече се издига новопостроената сграда на новия храм „Всех Святих“). Там Негово Светейшество, в присъствието на тогавашния кмет на града Димитър Калчев и множество русенци, благославя мястото и полага основния камък за възстановяване на църквата. Реалните строителни дейности обаче започват чак през 2007 г. До есента на 2012 г. сградата на храма и камбанарията са построени и външният вид на църквата е почти завършен. Очаква се до края на тази година църквата „Всех Святих“ да отвори врати. Предстои храмът да бъде прехвърлен на Русенската митрополия и след цялостното му завършване да бъде определена дата за неговото освещаване.

Източници: http://legends-ruse.weebly.com; www.monitor.bg; meteff.blog.bg; rusenskicurkvi.alle.bg



Човешките зоологически градини (известни също с наименованието „етнологични експозиции“, „изложба на хора“ и „негърски села“) са широко разпространени на Запад в миналото, като развлечение за широката публика през 19 – началото на 20 век. 

Целта е да се демонстрират чужденци от Азия и Африка в естествения им, дори по възможност в примитивно-дивия им вид. Подобни зоологически градини имало и в Германия. Те са с ярко изразени расистки подтекст. Често африканците са поставяни редом до маймуни, за да се покаже общия им уж произход.

Започвайки от 1870 г., човешките зоологически градини се превръщат в символ на втората вълна на империализма, обхванала Запада, борещ се за колонии. Тогава подобни зоологически градини се появяват в Антверпен, Лондон, Барселона, Милано, Ню -Йорк, Варшава, Хамбург. Всяка от зоологическите градини е посетена от 200 до 300 хиляди човека.



Безотговорната постъпка на шеф Андре Токев може да му коства работата и бизнеса. Водещият на "Ловци на храна" бе спипан да шофира джипа си с голямо количество промили алкохол в кръвта, а това се оказа второ такова провинение. 

Токев се качил на тузарския си джип стабилно почерпен, докато все още бил на изпитателен срок от предишно провинение във Варна. Напълно е възможно този път да получи присъда и да влезе в затвора. А със сигурност го чакат и още ужасни неща, които тепърва ще рушат живота му.

Репортер на БЛИЦ забеляза, че са спрени всички реклами, в които участваше хитовият готвач. 

Телевизионната му кариера в бТВ също виси на косъм, тъй като едва ли ще рискуват да петнят името си с него в бъдеще. Вече в коридорите на медията се шушука и вървят залози кой ще заеме неговото място в предаването "Ловци на храна", както и при стартиране на нов сезон на "Мастър шеф".

Токев със сигурност ще търпи сериозни финансови загуби заради статута си на рекламно лице на прах за пране. Заради издънката му повече реклами с Токев няма да бъдат правени, а според договора му той трябва да спазва определени прави на поведение, които вече е нарушил, затова го грози и сериозна глоба.

Източник:show.blitz.bg



Певицата и панелистка в „Маскираният певец“ Алекс Раева следва примера на актрисата Алекс Сърчаджиева, която жъне фурор с моноспектакъла си „На живо“, в който разголва душата си и споделя интимни тайни от драматичния си живот.

Раева вече пише своята вълнуваща изповед, която ще оживее в модерния напоследък жанр стендъп комедия. Спектакълът, в който ще участва и близката й приятелка Мария Игнатова, обаче няма да се играе в театър, а ще върви в интернет.„И двете ще разкрием живота си, нищо повече няма да кажа. Само ще издам, че този път ще участвам с текст, ще пиша“, загатна панелистката в „Маскираният певец“.

Според запознати певицата ще разкрие всички свои любовни несполуки, преди да срещне мъжа на живота си Любимир Палаханов, с когото се радват на дъщеричката си Лиа. Близки до Раева издават, че тя няма да спести и нищо за драматичните си отношения с бившия си шеф Слави Трифонов.

Връзката им е публична тайна, но нито един от двамата никога не е говорил открито за любовта им. Алекс само е загатвала за Дългия, без да разкрива името му, но всички се досещаха кого описва красавицата. В началото двамата са просто любовници, докато той има сериозна връзка с психоложката Маги Ангелова.

„В началото бях втората, имаше друга жена. Когато станах първата, реших, че не искам да го легитирам. Той виждаме в мен част от тебе си – своята първичност, необузданост и категоричност. Но беше сложно. Той държеше на мен, аз взимах от него каквото мога. Като последен шанс да ме задържи, ми предложи в църква в чужбина. Не можах да откажа – всичко беше подготвено до най-малкия детайл. Но за мен беше празен ритуал“, разказвала е Алекс.

В крайна сметка двамата се разделят и Алекс напуска шоуто. Според запознати Слави дълго време не може да я прежали и неслучайно само Раева не присъства на големия концерт на всички бивши членове на „Ку-ку бенд“ през 2015 г.

По-късно тя има още няколко несполучливи връзки, докато преди няколко години не среща Палаханов, пише „Галерия“.



Наши съученици просто изчезваха, сега разбирам, че са били заравяни в двора на училището, разказва Евелин Коркмаз.Бивша възпитаничка на училището за "превъзпитание" на деца сподели за ужасите, които е преживяла.

"Постъпих в дома през 1969, когато бях 10-годишна. Останах там четири години и Господ ми е свидетел, че това определено не бяха добри хора: малтретираха ни, имаше сексуални посегателства, психически и физически тормоз. Знаехме, че някои от съучениците ни просто изчезваха, а сега разбираме, че са били заравяни в двора на училището", споделя преживяното Евелин Коркмаз, бивша възпитаничка на интерната "Света Ана" в интервю пред АРД.Тя е убедена, че във всеки един от тези 139 интерната има такъв масов детски гроб. В нейното училище са изтезавали децата на електрически стол. 

"Вкарваха ни в тези училища, за да не говорим на нашия език, за да ни откъснат от нашите традиции и  духовност. Трябваше да станем християни, а бяхме насилвани и тормозени именно от християни. Мога да кажа само едно: това е позор за тях. И Канада трябва да настоява пред Ватикана да предаде папките с информации, които е получавал от Канада. Там има данни за други възможни масови гробове и за електрически столове. Знаем, че е имало такива", убедена е Коркмаз, цитирана от DW. 

Десет години училищата са отказваха да осигурят достъп до архивите си. Очакванията са да излязат още страховити истории и много семейства да разберат какво се е случило с безследно изчезналите им деца. 



Историята на АЕЦ “Козлодуй” започва още през 1961 г., когато от наша страна започва проучването и проектирането на първата атомна елктроцентрала в цяла Югоизточна Европа.На 19 август 1965 г. Политбюро на ЦК на БКП взима решение за искане помощ от СССР за проектиране и строителство на атомна електроцентрала.

На 15 юли 1966 г. се подписва спогодбата за сътрудничество между НРБ и СССР за изграждането на атомна електроцентрала. Площадката на строежа е избрана до р. Дунав, в близост до тогавашното село Козлодуй. Проектът е съвместен българо-съветски, но основна част от оборудването и съоръженията са доставени от Съветския съюз и ГДР, ЧССР, УНР.На 14 октомври 1969 г. е направена първата копка.

През следващата година започват широкомащабни строителни дейности по изграждането на съоръжението. В неговото изграждане участват над сто хиляди строители и монтажници. На площадката на централата са осъществени няколко изцяло български проекта, които се оказват революционни в световната практика при строителството на атомни електроцентрали.

1970 г. започва изграждането на главния корпус на АЕЦ “Козлодуй”, в който се помещават реакторната зала, машинното отделение, вентилационният център и електрическите устройства на 440-мегаватовите блокове. След две години усърдна работа по изграждането му, от Съветския съюз е докаран и по-късно поставен и първият реактор.На 11 юни 1974 г. е заредена първата касета в активната зона на реактора. 

Първата верижна реакция е осъществена на 30 юни същата година. На 24 юли 1974 г. България става първата страна в Югоизточна Европа и 11-та в света, в която е изградена атомна електроцентрала, след като първият генератор на АЕЦ „Козлодуй” е включен в паралел с националната енергийна система.

На 4 септември 1974 г. първият партиен и държавен ръководител Тодор Живков открива централата.На 25 октомври 1974 г. централата за първи път заработва на пълна мощност от 440 MW.Изграждането и въвеждането в експлоатация на ядрените мощности на българската атомна електроцентрала се осъществява на три етапа. Първият етап е от 1970 до 1975 г. През този период се пускат първи (1974 г.) и втори (1975 г.) блок. Така още с отварянето на първия блок е обявено официалното откриване на АЕЦ “Козлодуй”. Двата блока са оборудвани с водо-водни реактори ВВЕР-440, модел В-230.

Вторият етап обхваща 1973-1982 г. Тогава успоредно с безпогрешната работа на първи и втори блок започва планирането, изграждането и се осъществява пускането на 3 и 4 блок.През 1980 г. се открива третият, а две години по-късно и четвъртият блок на централата. Двата са обзаведени с водо-водни реактории ВВЕР-440, но от един по-усъвършенстван модел В-230 с трикратна резервираност на системите за безопасност.

Последният етап е от 1980 г. и приключва през 1991 г. Тогава се изграждат и пускат в експлоатация 5 и 6 блок на централата. Те са оборудвани с най-модерните за времето си реактори ВВЕР-1000, модел В-320 с херметична защитна обвивка, както и трикратна резервираност на системите за безопасност.

С 6-те реактора България става член на клуба на атомните държави, притежаващи високотехнологичен процес за генериране на електрическа енергия.По време на т.нар. зрял социализъм у нас, цената на тока поскъпва през няколко петилетки, както следва: От 1970 до 1979 г. цената на тока е била закована на 0,022 лв. за киловатчас дневна и 0,010 лв. – нощна. Тарифата остава непроменена цели 9 години. 

С 1 ст. се вдига дневната през 1980 г. и така си остава 5 г., а нощната се вдига плавно, за да достигне 0,015 лв./кВтч/ към 1988 год. Към 1988 г. дневната тарифа е вече 0,025 лв./кВтч/.Трябва да се отбележи, че цената на тока тогава се дотира от държавата (за част от населените места по пограничните райони ел.енергията е безплатна), няма допълнителни ставки като такса пренос, зелена енергия, ДДС и др., а поради изключително енергоемката ни икономика и износа на ток, края на 80-те са белязани и от режим на тока.




Един ден Франсиско Корнехо, скаут от академия, партнираща си с Архентинос Хуниорс, отива във Вия Флорито, гето в покрайнините на Буенос Айрес. Корнехо е чул, че там има момче със специален талант. След като вижда въпросното хлапе в действие, треньорът го пита на колко е години. “На 8, сеньор”, отвръща момчето…

Корнехо обаче е убеден, че едно 8-годишно момче няма как да е способно на цялата тази магия с топка в крака. Мисли си, че момчето лъже и всъщност е по-голямо. Затова го кара да отидат до дома му, за да говори с майка му - доня Тота. “Момчето ми е на 8”, потвърждава тя. Корнехо е убеден, че никога не е виждал по-голям талант, но дори той не може да си представи какво ще постигне детето пред него...

Днес това момче на име Диего Армандо Марадона щеше да стане на 61 и си остава най-култовият футболист, който любимата ни игра е виждала някога…

Почивай в мир, Диего! 



30 години след 10-ти, някогашният силно развит промишлен и културен център е ударил дъното– икономическото, демографското, културното…

И за да не сме голословни, ще подкрепим тезата си с фактите в Плевен. Какво се случи или не се случи в един от най-хубавите градове у нас за четвърт век, за какво стигнаха всичките тези години, в какво се превърна Градът под Панорамата?

Демографски колапс – най-бързо изчезващия град у нас!

Някак си логично е да започнем от населението. И с невъоръжено статистически око се вижда как от ден на ден все по-пусти са не само улиците на града, по-рехави са върволиците от минувачи, които крачат по Главната, която преди години е гъмжала от народ по всяко време от денонощието.

И все пак данните са следните: населението на Плевен през 1985 г. е било 165 766 души, през 2001-ва – 121 880, през 2005-а – 113 700, 2007-а – 112 570, 2009-а – 111 426, 2011-а – 106 011, декември 2013-а – 103 122. Простите сметки показват, че над 60 000 души са напуснали Плевен завинаги през периода на прехода. Плевен е последен по големина от групата на селищата в страната с население над 100 000 души. Засега. Но тази статистика е закономерен резултат от факта, че хората бягат, защото не намират препитание в родния си град.

Бизнесът и икономиката – в будна кома

Функционират колкото да се каже, че ги има, и произвеждат толкова, колкото да плащат (не всички редовно) на служителите си. Фирмите просто фалираха или се покриха в сивия сектор. Преди 25 години Плевен беше крупен индустриален град. Около десетина държавни предприятия, сред които „Плама“, Ядрения завод, „Плевенски цимент“, машиностроителните заводи и др. формираха голям процент от приходите в националния бюджет. Със своето качествено производство плевенските заводи присъстваха на международните пазари. След вандалската приватизация, нямаща нищо общо с нормалната процедура на раздържавяване, се оказа, че плевенските предприятия са ограбени от международни мошеници с помощта на безлични чиновници, които тихо и кротко си прибираха тлъсти проценти от мнимите приватизатори. През тези 25 години мнозина предприемчиви хора дръзнаха да създадат частни фирми, като ползваха възможностите за отпускане на кредити от банките. Убийствените лихвени проценти обаче направиха заемите невъзможни за обслужване. Така през 2011 г. за пръв път чухме потресаващата статистика, че около 60 – 70% от бизнеса в Плевен е фалирал или пък се е покрил в сивия сектор.

В момента нефтената рафинерия „Плама“ практически не работи. Нефтохимическият комбинат между Плевен, Долни Дъбник и Градина започва да дава продукция от 1970 г., а  след промените към пазарна икономика става единствената фалирала рафинерия в света. Повечето машиностроителни и металообработващи предприятия също са ликвидирани, другите са свили многократно производството си. За икономически „гиганти“ сега се смятат две – три шивашки фирми, в бранша има още десетина средни и малки предприятия.

А данните на статистиката са следните: по Булстат през 1999 година са били регистрирани 20 328 фирми в областта. 13 години по-късно – през 2012-а, те са 9 370 със заети в тях 52 169 души.

Училищата в областта – с  50 по-малко

През 1989 г. в региона има 163 учебни заведения. В тях учат 57 655 деца. През учебната 2012 – 2013 година те са се стопили до 117, а децата – до 30 729. От тези числа можем да извадим още две училища, които бяха закрита тази учебна година – Професионалната гимназия по добив на полезни изкопаеми и газоснабдяване „Проф. Георги Златарски“ в Долни Дъбник и ОУ „Христо Ботев“ в село Староселци.

Политически интриги и лобита разбиха и съдебната система

„Тогава разследвахме дребни кражби, тук-там по някое сбиване, нарушаване на реда от шумни компании. Ако станеше някакво убийство, изнасилване, отвличане, то беше единствено за години наред и хората дълго го обсъждаха. Но най-важното е, че хората се бояха от закона и проявяваха уважение към полицията“. Това си спомня местен полицай, който около 10 ноември 1989 г. заедно със свои колеги посрещнал демокрацията на площада.Магистрати си спомнят с носталгия времената, когато сроковете за образуване и за разглеждане на делата са се спазвали стриктно. Преди 25 години обаче много рядко са регистрирани тежки криминални престъпления. В резултат на това прокуратурата и съдът са имали възможност да изработват всеки случай с нужното внимание и да постигат качество на правораздаването. Тежките, знакови убийства на хора от силовите групировки, както и засилването на активността на престъпния свят като че ли поставиха началото на опитите за опитомяване на съдебната ни система. Представителите на ъндърграунда искаха убийците на всяка цена да останат скрити, а пък политиците желаеха да задържат властта си – също на всяка цена. Затова съдебната система им трябваше. Пробивът се извърши с раздаване на пари и постове, с много кръв и унижени човешки достойнства. Следваше разделението на лобита, интригите и загубата на доверие в съдебната система. Плевенската прокуратура се задръсти от стари, залежали дела, от които лъхаше на корупция.

Земеделието и животновъдството – на командно дишане

Разположен в централната част на Дунавската равнина, градът беше един от водещите центрове на селското стопанство. Районът нямаше необработваема земя и незастъпен отрасъл на животновъдството – крави, свине, птици, овце. Сега големите ферми в Плевенско се броят на пръстите на едната ръка, а с дребно стопанство никой не се занимава – селата обезлюдяха, кражбите на домашни животни станаха ежедневни престъпления, с които държавата показа, че не може да се справи. Само Институтът по лозарство и винарство и гимназията със същия профил все още се опитват да запазят славата на района като водещ в отрасъла.

Люлка на велики спортисти

Плевен беше и един от водещите спортни центрове – стотици са местните спортисти, печелили медали от олимпийски, световни и европейски първенства през изминалите години. Тереза Маринова, Гълъбин Боевски, Пламен Гетов, Цветан Антов са само част от спортните звезди на плевенския небосклон. Днес техни последователи липсват не защото местното спортно училище няма треньорите и капацитета да подготвя шампиони. Няма спонсори, които да помагат финансово на младите спортисти, няма и зали и условия, където те да се подготвят. Почти всички клубове са буквално напъхани да тренират в двете спортни зали – „Балканстрой“ и „Спартак“. Очаква се в необозримото бъдеще и Плевен да има своята „Арена Армеец“, но да видим.  Ако не се намерят необходимите пари, градът ще се сдобие с още един антипаметник на спорта – подобен на този до входа на Кайлъка.

ШЗО – едно от най-елитните поделения на армията

Все още, а и повече от век (107 години) за много мъже от страната първата асоциация с Плевен беше ШЗО. Това беше едно от най-елитните поделения на Българската армия за всички времена, твърдят военните. Създадена е с указ на Фердинанд през 1901 година, през 1998 беше преименувана на Център за учебна подготовка на младши командири и новобранци и през 2003-а стана Учебна база „Христо Ботев“. Закриха я през лятото на 2007 година след като отпадна задължителната военна служба. Същата година в Плевен бе дислоцирана от Казанлък Пета шипченска механизирана бригада, която правителството на Бойко Борисов ликвидира.

Сега в момента в Плевенския гарнизон са разположени един зенитно-ракетен дивизион, подчинен на Втора механизирана бригада в Стара Загора, един механизиран батальон, подчинен на 61 механизирана карловска бригада и един център за начална военна подготовка. Или ако трябва да говорим с числа, в града има не повече от 600 военни.

Културният афиш обедня

Кореняците плевенчани с носталгия си спомнят за времето, когато културният афиш на града е бил наситен с интересни събития (без да се дублират в един и същи ден и час) и културните институти не са излизали в отпуск през лятото. Така само 1988 г. е запечатала следните събития за месеците юни – август: премиера на „Аида“ на Плевенската опера с гостуващи солисти от СССР; концерти пред каскадата – на Духовия оркестър (единственото, запазило се до днес), но и на формации и фолклорни състави от Плевен и съседни общини; летни театрални вечери с гостуващи актьори от София, като отделно Клубът на дейците на културата организира срещи-разговори с театрални дейци от НТ „Иван Вазов“ и Театъра на Народната армия с последващи камерни спектакли.

За децата се организират празнични срещи с участници в асамблеи, с лауреати от международни конкурси, изложби на детско творчество. Младежкият дом напълно оправдава името си за времето, през което съществува. После изведнъж стана „нефункционален“, сградата с много мъки беше продадена, а от 7 години на нейно място зее огромен трап. Народна опера с филхармоничен оркестър „Христо Бръмбаров“ се закрива и се създава Плевенска филхармония с открита оперна сцена. С реформите на първия кабинет „Борисов“ без малко Плевен да остане и без филхармония.

Здравеопазването – бяла лястовица на фона на тоталния срив

Единственият сектор, който процъфтя в Плевен в годините на прехода, е здравеопазването. Ако през 1989-а областта, а и цяла Централна Северна България са обслужвани само от т. нар. Окръжна болница, днес в града има цели девет лечебни заведения. Плевен се открои като водещ в областта на гинекологията и онкогинекологията. Без съмнение тук огромен принос има проф. Григор Горчев, който пръв у нас заговори и направи операции с роботизирана хирургия, в неговата клиника проплака първото хайфу бебе у нас. Тук са и два от водещите центрове по репродуктивна медицина, които помагат на двойки с проблеми от цялата страна.

Това се случи в региона за 25 години. Остава ни надеждата, че равносметката ни, когато празнуваме 50 години преход, ще е по-оптимистична. Само да не стане като в популярната песен – а дано, ама надали…

Плевен преди 10 ноември 1989 г.

В годините на социализма Плевен е един от най-силно развитите промишлени градове в България. Като структуроопределящи за икономиката  са отраслите нефтопреработване, металообработване, машиностроене, лека и хранително-вкусова промишленост. Тук (завод "Илинден") се произвеждат машините за леене с противоналягане по патента на акад. Ангел Балевски, а консервният комбинат е  вторият по големина в страната. Други големи и важни стопански предприятия давали препитание на  хиляди са : Завода за турбини "Вапцаров", завода за винарски машини, Чугунолеярен и Стоманолеярен завод, Завод за електронни изделия, завода за алуминиеви отливки, циментовия завод и завода за стъкло.

Градът се славел още с хубавия си център изцяло обновен в края на 70-те, красивия парк “Кайлъка” и Скобелевия парк с  костница и Панорама „Плевенска епопея“, построена в чест на 100-годишнината от Освобождението на България от турско робство. Плевен е бил посещаван от над половин милион туристи годишно, главно от бившия СССР.



През ноември тази година средната месечна температура в повечето райони ще бъде с 1,2 градуса над нормата (от 10 до 15 градуса), а в източните райони, където се очакват повече мъгли и облаци, и котловините, ще бъде малко под нея.Това прогнозира за "Труд" синоптикът от ТВ-МЕТ Петър Янков.


Във валежно отношение очакванията са под нормалните месечни количества валеж, като в източната половина от страната да бъдат по-малко от обичайното, а в западните части с 20% повече и количества от 70 до 80 л/м2.Ноември ще започне с предимно слънчево време, с условия за краткотрайни сутрешни мъгли. На 2 ноември бързо ще премине облачна вълна от запад на изток.

Повече валежи ще има в западните и в източните райони - до 15 л/м2. До края на първата десетдневка ще има повече слънце, като Сиромашкото лято ще бъде в сила.То се характеризира с преобладаващи антициклонални синоптични обстановки. При тях обикновено времето през нощта е ясно, а през деня предимно слънчево.

В такива дни слънцето грее, но не топли. Тези периоди са известни като Сиромашко (циганско) лято, което според народната метеорология продължава 40 дни след Димитровден.Характерно при тези обстановки са мъглите и ниските облаци, които се образуват най-често в западната част на Дунавската равнина, Пловдивско-Пазарджишко поле и котловинните полета на Западна България.


Обикновено видимостта се подобрява около пладне, а привечер отново силно намалява.


През новия месец валежи и слабо захлаждане се очаква в периода 13,14 ноември и около 17,18. По-съществени валежи се очакват в западните райони.През третата десетдневка дъждове се очакват около 22 и от 27 до 28 ноември. В периода 23 до 26 ноември в западните райони ще бъде слънчево с временни заоблачавания, а на изток ще има повече облаци и условия за слаби валежи.


Утрините ще бъдат хладни, а в котловините и с намалена видимост. Очакваните най-ниски температури по високите западни полета и на места в Добруджа ще бъдат до 3, 5 градуса, а дневните температури ще достигат 9, 14 градуса.Чувствително захлаждане се очакват от 27 до 28 ноември, когато дневните температури в населените места ще достигат 4, 9 градуса, а по високите полета в западните райони ще превали и сняг.


ГеопрогнозаМагнитни бури в средата на месеца


Месецът ще започне с усилена геомагнитна активност, която ще се задържи с високи нива до 9 ноември и постепенно ще отслабва до 27 ноември.В периода от 15 до 16 ноември и от 25 до 26 на ширините на Балканите се очаква временно повишен интензитет и слаби магнитни бури в полярните зони.

Временно геомагнитната активност на 29 ноември ще се повиши като на Балканите не се очакват магнитни бури. Впоследствие земното магнитно поле ще се успокои и в края на месеца ще бъде спокойно.Климатичната справка за месеца сочи, че най-ниските температури са между минус 10 и минус 15 градуса. Най-студено е било в Трън и Ихтиман - минус 20 градуса, в Гоце Делчев минус 18, Свищов и Разград минус 17.

През далечната 1915 година живакът в термометрите в София е паднал до най-ниското си ниво през ноември - минус 17,8 градуса. В Пловдив това е станало също през 1915 година - минус 17, 5 градуса, а в Плевен пак, тогава са отчетени минус 14,5 градуса.

Според Народната метеорология три дати сочат зимата

Народната метеорология включва прогнози за времето, които са основани на традиционните познания и наблюдения върху движението на небесните тела, атмосферните явления, поведението на животните, състоянието на дърветата и растенията.В тях е синтезиран многовековният трудов опит на селския стопанин и обикновено те се предават от поколение на поколение като потвърдено от практиката познание.

За ноември народната метеорология гласи: Слаба зима през ноември води до неплодородие. Ако на свети Архангел (8 ноември) е ясно и падне слана, зелето ще е добро и до първи декември няма да вали сняг.

Каквото е времето на Въведение Богородично (21.11), такова ще е и през цялата зима. Кога е облачно срещу Въведение Богородично, зимата бива мека, кога е ясно - много студена.


НАЙ-ЧЕТЕНИ

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации

РЕКЛАМА