Спряха изпитанията с многообещаваща ваксина.


Великобритания затяга мерките, във Франция интензивните отделения отново са пълни, а в Испания е премината психологическата граница от 500 000 заразени. На този фон спряха клиничните изпитания с многообещаваща ваксина.


Фармацевтичната компания AstraZeneca преустанови клиничните тестове на разработената от нея ваксина срещу Ковид-19. Причината е, че при един от доброволците, участващ в изпитанията, са се проявили тежки странични ефекти. Ваксината, разработена съвместно с университета “Оксфорд”, е една от най-обещаващите. Клиничните изпитания, които се извършват във Великобритания, Бразилия и Южна Африка, са в последна фаза и в тях участват десетки хиляди доброволци.


Временното прекратяване на изследванията е рутинна мярка в подобни ситуации, уточниха от AstraZeneca. Външна проверка ще установява дали здравословните проблеми при въпросния пациент са предизвикани от ваксината. 


На фона на новия бум на новозаразени от коронавирус в редица държави, на ефективната имунизация срещу Ковид-19 се гледа с голяма надежда. В Русия първата ваксина “Спутник V” вече получи разрешение за ползване.Френският здравен министър Оливие Веран потвърди, че в страната се забелязва експоненциално покачване на случаите на Ковид-19. Цели 28 департамента в страната са категоризирани като “червена зона”, а новите случаи само миналия петък и събота достигнаха 8 500 за едно денонощие. В някои региони на страната интензивните отделения вече работят почти на пълен капацитет.


Най-тежко в Европа е положението в Испания. През последните две седмици делът на заразените на 100 хиляди души достигна 230. Германският институт “Роберт Кох” определя един район като рисков, когато броят на случаите е над 50 на 100 хиляди. През уикенда Испания премина психологическата граница от 500 хиляди случаи на коронавирус от началото на пандемията. Една трета от тях са в Мадрид. Местното управление на столицата забрани събирането на повече от 10 души на едно място.


Великобритания също затегна мерките. Премиерът Борис Джонсън обяви, че се забранява събирането на повече от шест души - както в затворени пространства, така и навън. До момента горната граница беше 30 души. Глобата за нарушителите е 100 паунда. Новото правило обаче не важи за училища, работни пространства, сватби, погребения и групови спортове, които спазват хигиенните мерки. От началото на пандемията Великобритания регистрира 41 500 смъртни случая във връзка с Ковид-19 – най-много в цяла Европа.


Берлускони се бори с "дяволска болест"


Бившият италиански министър-председател Силвио Берлускони даде положителен тест за Ковид-19 и постъпи в болница миналия четвъртък. 83-годишният политик и бизнесмен проведе телефонен разговор от болницата със свои симпатизанти и заяви, че се бори срещу “дяволска болест”. Берлускони има тежки симптоми на заболяването и е лекуван с лекарството ремдесивир, което се използва срещу ебола.


Бившият италиански премиер се зарази с Ковид-19 по време на почивка в Сардиния. Средиземноморският остров се превърна в развъдник на заразата през лятото. Той е възприеман като основен източник на новите случаи на заболели в цяла Италия.


Източник:www.dw.com


 


Предистория:


"В началото на 2004 година с постановление на Министерския съвет започва демонтирането на железния път и така завинаги се унищожава жп линията между Червен Бряг и Оряхово. Металните съоръжения около релсовия път, както и траверсите са скорострелно разграбени, а сградите на жп гарите са изоставени, напълно разграбени и повечето са в полуразрушено състояние"


На перона при гара червен бряг,наш читател е дочул разговор между стари железничари.

Предаваме го без редакторска намеса:


Българин който емигрира в САЩ през 80-те години на миналия век бил голям фен на влаковете и таял незабравими спомени от детството си пътувайки летните ваканции с теснолинейката,отивайки на гости при баба и дядо.


По щастливи стечения на обстоятелствата, след като емигрира в страната на неограничените възможности,започва работа в голяма мина и е бил толкова трудолюбив,че става любимец на собственика милионер.След кончината на минния магнат,с изумление разбира,че е включен в завещанието му и става собственик на акции и огромна крупна сума зелена валута.


Преди година щастливецът решил да се завърне в Родинита и да се поразходи из места които му навяват спомени от отминалото детство.След посещението в Червен бряг,остава потресен от новината ,че от теснолинейката от неговото детство ги няма дори релсите и  е останал само носталгичния спомен.


Милионерът се зарекъл,че със собствени средства ще се заеме с възстановяването на въпросната линия-по нея ще се движи последно поколение влак и всички приемни здания по трасето ще бъдат приведени в завиден европейски вид.Засега все още проучвал как стоят нещата и има ли бедеще въпросният проект.



Годината е 1995-а. Зората на демокрацията. В пловдивското село Първенец се множат апетитите към стоковото тържище, което е най-голямото в Южна България. То се превръща в ябълката на раздора, а на 2 май – в причина за зловещ кървав атентат. В 09.00 часа сутринта в този ден мощен взрив разтърсва селото. Хората на ул. „Стефан Стамболов“ замръзват от ужас, пише в. „Марица“. Парчета от човешко тяло са разпръснати в радиус от няколко метра, бесен лай на кучета и истерични женски писъци допълват облика на трагедията. В далечината вече се чуват сирените на пожарна и на полицейска кола.


Людмил Воденичаров е на 40 години. Той е много добър инженер и математик, завършил висше образование – технология на машиностроенето. В първите години на демокрацията се увлича по синята идея. Людмил влиза в политиката през 1993 година. Хората го обичат и го избират за кмет на село Първенец. Смята, че бързо може да оправи живота на хората. Помага на всеки в нужда, дори дарява заплатата си на болница в Пловдив за лечение на бъбречни заболявания. От ден на ден обаче проблемите в селото стават все повече, а в резултат на това хората започват да недоволстват от управлението. Тогава Воденичаров сам се отказва от кметското място. След известен период от време става председател на Ликвидационния съвет в Първенец.


В селото се намира и най-голямото тържище за плодове и зеленчуци в Южна България. Към него започват да проявяват интерес фирми, бизнесмени и различни групировки. Людмил не крие за проблемите заради приватизацията на тържището. Ликвидаторът настоява борсата да остане за член-кооператорите в селото.Апетитите към тържището нарастват ежеминутно. Воденичаров често е привикван в София по този повод. В края на месец април 1995-а Людмил провежда важна среща с бизнесмени във вила край столицата. Когато се връща, се затваря в къщата си, спира да говори, лицето му остава мрачно. Хора от висшите етажи на властта го предупреждават да не излиза няколко дни. Въпреки това той не спазва препоръката, все по-често получава заплахи по телефона, че ще го убият. Положението става тягостно и нетърпимо. Воденичаров дори споделя пред близките си, че смята да напусне ликвидационния съвет в селото.


Градусът на напрежението в Първенец се покачва не само защото се пресичат интереси и мераци за голямото тържище. Воденичаров не се съгласява да бъде дадена под наем консервната фабрика в населеното място на руски предприемачи.


„Те не си плащали наема, а брат ми се разправяше с тях, дори веднъж се стигна до бой“, спомня си брат му Васил. По онова време комбинатът се държи от смесено българо-руско дружество. Воденичаров настоява жителите на Първенец да разработят цеха, да се закупят нови машини, а продукцията да се изнася за чужбина.


„В един момент стана черната овца. Диви времена бяха. Хората си меняха позициите през ден – ту бяха с брат ми, ту против него. Лесно се подвеждаха по чужди приказки и обещания“, разказва още брат му. Людмил Воденичаров се тормози, когато разбира за слуховете, че се замогнал на гърба на останалите -че си бил купил апартамент в София, а пък в Швейцария имал банкови сметки.„Пренасяше неприятностите си вкъщи. Тормозеше се, защото на хората не може да се угоди“, спомня си още брат му Васил. По думите му, най-големи били претенциите при разделението и връщането на наследствените ниви. „Чакахме хубавото, а дойде лошото“, с мъка споделя той.


Най-лошото идва на 2 май 1995-а, 09.00 часа сутринта. Воденичаров излиза от дома си на ул. „Стефан Стамболов“ и се качва на своята лада, модел „Нива“. В момента, в който сяда на шофьорското място и се кани да завърти ключа, избухва оглушителен взрив. Колата потъва в дим, а Воденичаров е разкъсан. Парчета от тялото му се разпиляват по пътя и в радиус на няколко метра от дома му.


Половинкилограмовата бомба нанася и други поражения. Ранена след взрива е съпругата на Людмил – 23-годишната Варвара. Младата жена се кани да седне в колата, когато бомбата се задейства с дистанционно. Майката на Воденичаров – Величка, която е в двора и на ръце държи шестмесечната им дъщеричка, като по чудо се спасява невредима с детето.


„Не знам кой искаше смъртта ми, от много места трябва да е дошло“, това са последните думи на 40-годишния Людмил Воденичаров, изречени в адски мъки.


Смъртта на ликвидатора е първото показно убийство в Пловдивско в зората на демокрацията. Версиите за зверската смърт на Воденичаров са различни, но непотвърдени.


Убийството предизвиква и голям международен отзвук. Екип на немска телевизия пристига в селото да пита за смъртта на ликвидатора. Разследването се проточва, няма и следа за това кой може да е извършителят. Протоколите от разпитите и огледите са изпратени в Главна прокуратура, делото е спряно. Мистериите около атентата срещу Воденичаров следват една след друга, твърдят близките му.


При разпита на свидетели разследващите се натъкват на интересен факт. Малко преди да бъде убит, Людмил получава предложение да подпише важен документ, а в замяна – обещанието да получи 150 милиона стари лева. Той отказва. Смята се, че този му ход може да е коствал животът му „Не съм крал. Чист съм пред съвестта си. Ако ме утрепят, на оня свят ще бъда спокоен“, споделя Воденичаров приживе.


25 години по-късно поръчителите и извършителите на бруталното убийство чрез взривяване не са открити.


Дълго време след смъртта на Воденичаров тържището в Първенец си остава ябълката на раздора. Апетитите към него са безкрайни, водят се спорове и съдебни дела. Въпреки сътресенията и до днес борсата в селото продължава да функционира активно и да играе ролята на доминанта за Южна България.


След покушението: Следователят се самоубива, вдовицата се омъжва

През септември 1998 година Михаил Зафиров, един от следователите, който търси причините за смъртта на Людмил, се самоубива в кабинета си на ул. „Петко Д. Петков“ в Пловдив. Собствено разследване на атентата се опитва да направи и баща му Атанас, но е бил сплашен. „Един ден се върна много притеснен от града. Целият трепереше. Някакъв адвокат му подшушнал да не се рови повече, защото щял да пострада човек от семейството“, разказва след трагедията братът Васил.


След смъртта на Людмил съпругата му живее известно време в Първенец, след което се омъжва. Майката на взривения бивш кмет всеки ден хвърляла вода на мястото на зловещия атентат.


„Цял живот сме живели честно, така сме учили и децата си. Людмил раздаваше парите си на бедните. Остави ни 300 лева борчове. Не жалеше левчетата, защото беше с добро сърце и жалостив“, разказва майка му Величка, която по време на трагедията е на 75 години.


Източник:www.kriminalno.com



 Непрекъснато реформирана и непрекъснато наникъде – това е българската образователна система сега. Резултатите са просто катастрофални, смазващо неграмотни ученици и зрелостници, студенти с почти никаква обща култура. Писанията във фейсбук показват въпиюща неграмотност и ограниченост в мисленето.


По времето на соца със сигурност ни учеха така, че и до ден днешен всичко, което знам като обща култура по история, география, биология, литература, се дължи именно на моите учители. А те бяха строги и същевременно добри хора, умееха не само да преподават, но и да ни запалят, да ни накарат да учим не по принуда, а от интерес. В никакъв случай не искам да изпадам в излишни славословия, тогава действаха идеологическите порядки на социализма. Те се проявяваха непрекъснато под една или друга форма в обучението, в организациите със сини и червени връзки, в Комсомола. Но хората си вършеха работатта професионално.


Един от най-ценните навици, формирани в училището през 60-те и 70-те години, е да се чете. Едно преклонение към писменото слово, което за цял живот ни свърза с книгите. Днес, когато честваме празника на писмеността, всички знаем, че има хора, недокосвали книга през живота си. Тогава всяка учебна година завършвахме със списък с книги за следващата. А родителите ни зорко следяха за прочитането им през лятото. Днес е достатъчно да минеш пред едно училище през междучасието, да видиш кълбата дим от струпаните пред входовете учители и ученици, да се заслушаш в разговорите, които водят помежду си, и езика, който използват, и да направиш извод за съвременното обучение в реформираното българско училище.

 

Тихомир Илиев, Русе


Здравеопазване през СОЦА

 В опита си да очернят всичко през социализма някои хора стигат до крайности, които са далеч от истината. Едно от най-големите достижения беше здравеопазването. Изградена беше широка мрежа от поликлинични заведения и болници. И в най-малките и отдалечени места бяха създадени медицински центрове и хората не бяха лишени от медицинска грижа. Във всяко училище имаше лекар и зъболекар.


Отричащите социалистическото здравеопазване днес продължават да ходят в същите поликлинични и болнични сгради, построени в онази епоха. Да сте чули в последните 30 години някъде да е издигната нова поликлиника. Тогавашните участъкови лекари работеха на принципа на административното делене. Така един лекар се опознаваше с хората и вършеше своята работа абсолютно по същия начин, както сегашните джипита. Разликата е в начина на набиране на пациентите. 


Днес е ликвидирана широката система от балнеосанаториуми, където на символични за онова време цени хората можеха да възстановяват здравето си. Хисаря, Наречен, Велинград, Вършец и още много места се бяха превърнали в своеобразни курортно-възстановителни центрове.


Пълна глупост е, че отношението на тогавашните лекари е било студено и грубо. Напротив, след дългогодишните контакти се създаваха и изграждаха приятелски отношения между лекари и пациенти, лекарите ни познаваха дори по малко име. Със сигурност може да се твърди, че такова нечовешко чакане пред кабинетите, каквото сега има, тогава никога не е било. Във всяка поликлиника имаше рентгеново отделение, физиотерапевтично, стоматологично, собствена лаборатория, така че не се налагаше на тичаш на другия край на града, за да продължиш лечението си. Имаше и специализирани медицински заведения, които бяха насочени към определен тип заболявания. Сегашната здравна система продължава да съществува благодарение на базата и традициите, създадени през онези години.

Сега в здравеопазването цари пълен хаос, а ако нямаш пари, си загубен.


Светлозар Стоев, Варна



 Учeницитe у нac ca нaмaлeли c нaд 260 000 във вcички випуcки, a зaрaди дeмoгрaфcкaтa кризa прeз пocлeднитe 17 гoдини зaкрититe шкoлa ca 1084, пишe "Мoнитoр".


Прeз миналата учебна гoдинa oбрaзoвaтeлнитe инcтитуции ca били 3497, дoкaтo прeз 2017/2018 г. тe вeчe ca 2413. Тoвa oзнaчaвa, чe близo eднa трeтa oт шкoлaтa ca зaтвoрили зaвинaги врaти, a клacнитe им cтaи тънaт в рaзрухa.


Пoвeчeтo oт училищaтa ca ocнoвни, a нaй-мaлък e брoят нa зaкрититe гимнaзии. Въпрeки нeгaтивнaтa тeндeнция, прeз пocлeднитe 17 г. ce нaблюдaвa лeк ръcт нa cрeднитe училищa. Тe ca ce увeличили c 20. Пик в зaкривaнeтo нa училищa бeлeжи 2008 г.Тoгaвa прeз юни 325 шкoлa изпрaщaт пocлeднитe cи учeници, a кoридoритe им никoгa пoвeчe нямa дa чуят дeтcки глac. Нaй-мнoгo зaкрити учeбни зaвeдeния у нac имa в Южнa Цeнтрaлнa Бългaрия, къдeтo пoпaдaт oблacтитe Плoвдив, Кърджaли, Пaзaрджик, Cмoлян и Хacкoвo.


senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации