22:08:00
Прокуратурата в страната извършва проверка на криминалното деяние. Полицейският началник на града настоява извършителите да получат максимално наказание и да бъдат третирани като възрастни. Медията публикува снимки на тийнейджърите, за които се знае, че са с българско гражданство,съобщават от eurocom.bg.
Германският парламент прие нов закон, според който сексуалните действия ще бъдат приравнявани към изнасилване, включително и когато жертвата не е оказала активна съпротива,пише banker.bg. По този начин в наказателния кодекс ще започне да действа принципът "Не, значи не". Наказание ще се прилага и когато жертвата с думи или действия е демонстрирала, че не е съгласна на полов акт. В законодателството се въвежда и отговорност за "сексуален тормоз" спрямо лица, които блудстват с жени.
От юридическа гледна точка за изнасилвания досега в Германия се смятаха само случаите, в които жертвата се съпротивлява активно, а престъпникът прилага насилие или заплаха. Ако жената просто умолява мъжа да спре или плаче, това не се приемаше за достатъчно основание за наказателно преследване. Колкото до ситуации, в които жените са били подложени на опипване по гърдите или на други места, привличането на насилника към наказателна отговорност често беше невъзможно. Иначе казано, правото на собственост в Германия бе много по-добре защитено от правото на сексуално самоопределение (възможността сам да определяш сексуалния си живот и да получаваш защита от сексуални нападения).
Активисти и феминистки от дълго време се бореха за реформиране на наказателно-правните норми, предвиждащи отговорност за извършване на престъпления от сексуален характер. Според тях жертвите често са в състояние на шок или не оказват съпротива, защото се страхуват от още повече насилие.
Кристине Лунц, една от инициаторките на кампанията "Не, значи не", определя досегашните норми като "средновековни". Сред приятелките й има жертви на изнасилване, които решили да не се обръщат към полицията: "Те смятат, че това е безсмислено, защото веднага ще им зададат въпроса: А защо не сте оказали съпротива?" Кристине с горчивина припомня , че страната й е подписала Истанбулската конвенция, според която всякакви сексуални контакти без взаимно съгласие трябва да са наказуеми. Но и досега не я е ратифицирала.
През 2015-а правосъдното министерство разработи първия законопроект за по-строги наказания при сексуално насилие. По думите на Ева Хьогл, заместник-председател на фракцията на социалдемократите в Бундестага, той е бил посрещнат враждебно от депутатите. Само че ужасяващата новогодишна нощ край централната гара на Кьолн рязко промени отношението на народните представители към него, повечето от които са мъже. Събитията, предизвикани най-вече от групи емигранти от Северна Африка, които опипваха и ограбваха жените, предизвикаха мощна дискусия в обществото за религията, произхода и расизма в Германия. Тя на свой ред изтласка на преден план и въпросите, свързани със законодателството за сексуалните престъпления.
Изведнъж нещата се задвижиха много бързо - законопроектът на правосъдното министерство беше представен за одобрение от правителството през март, а на 7 юли парламентът го прие. Той обаче ще започне да действа едва след благословията и на Бундесрата (представителството на отделните провинции), което най-вероятно ще стане след лятната ваканция.
Това е важен момент за страната, в която до 90-те години на ХХ в. изнасилването по време на брак не се смяташе за престъпление, твърди Хьогл. Новият закон определя, че ако насилникът действа въпреки "явното нежелание" на отсрещната страна, го заплашва лишаване от свобода до пет години. Произнасянето на думата "Не" на глас също ще се смята за еднозначен отказ от сексуални действия. За наказателни престъпления ще се смятат също така сексуалният тормоз и груповите блудства с жени - пряко следствие от събитията в новогодишната нощ в Кьолн.
Юристката Дагмар Фройденберг обаче се съмнява, че това ще доведе автоматично до ръст на броя на обвинителните присъди. По данни на правозащитната организация "Белият кръг", която помага на пострадалите от сексуално насилие, едва шест на сто от жертвите на подобни престъпления се обръщат към полицията. "Влизането в сила на новия закон едва ли ще промени много ситуацията - обяснява Фройденберг. - Причината е, че хората често се страхуват от съдебните спорове." Много от жертвите не желаят да говорят открито за станалото, други не желаят да си спомнят и да преживяват наново детайли от случилото се. Фройденберг отбелязва, че събирането на доказателства за престъпления от сексуален характер също е изключително трудна работа. Те, в повечето случаи, се извършват без свидетели и всичко, с което разполага съдът, е "думата на жертвата срещу думата на престъпника".
