7:07:00
Страната ни е отворила широко врати за снимки на западни продукции, а заедно с известните актьори у нас влизат сериозни финансови средства и се отварят работни места. Холивудските асове, впечатлени от природните ни красоти, призовават и други да посетят страната ни.
Всичко това, колкото и невероятно да звучи, е могло да се случи още преди 50 години, в разгара на социализма – у нас да снимат западни кинокомпании, а по улиците на София, Пловдив и Варна да се разхождат, може би, Ален Делон и София Лорен…
Уви, комунистическите спецслужби засичат преждевременно кроежите за съвместна дейност с капиталистическа Европа. Разтревожени от опасността у нас да нахлуят западно влияние и чужди шпиони, разбиват инициативата, преди да се реализира.
Аферата “Български Холивуд” се ражда в началото на 70-те години на миналия век в София, но разплитането й започва от столицата на Австрия. През май 1971 г. Държавна сигурност /ДС/ засича съмнителен превод на валута – 10 000 шилинга, от България към обявения за “враг на народа” емигрант Цветан Пенев във Виена. Кой плаща на “изменника на Родината” и какво трябва да свърши той?, настръхват тайните служби. Българските агенти в Австрия са вдигнати на крак, за да разберат кой стои зад опасните контакти между социалистическа България и капиталистическия Запад.
“Пенев е натоварен от агенция “София прес” да обиколи филмови къщи на запад и да преговаря да снимат игрални филми в България. Бюрото на авиокомпания “Балкан” във Виена е инструктирано да снабди Пенев с безплатни билети за полети. Услугите ще се заплащат в чужда валута “, докладва източник на ДС във Второ главно управление (контраразузнаване).
По хванатата вече нишка между Виена и София тайната служба започва разплитането на случая. В “София прес” – агенция създадена да пропагандира в чужбина живота, културата, политиката и туризма на социалистическа България, по онова време има доста сътрудници на ДС, но и хора с идеи далеч от догмите на комунистическата върхушка.
Начело на агенцията е Спас Русинов – бивш секретар на компартията в Михайловград (дн. Монтана), завеждащ отдел “Агитация и пропаганда” в Централния комитет на Българската комунистическа партия и не на последно място кумец на първия партиен и държавен ръководител Тодор Живков.
При тези обстоятелства е трудно дори да се предположи, че инициативата за сътрудничеството със западни кинокъщи не е съгласувана с когото трябва. Макар че мнозина, познавали Русинов, го определят като неудържим авантюрист с нестандартни идеи, осеяли с възходи и сривове кариерата му, но най-вече като човек с остър усет към бизнеса и печалбите.
А идеята за кооперирането на “София прес” с европейски кинокомпании е мащабен бизнес план. За отпечатването и разпространението в чужбина на българска литература и трудовете на лидерите на компартията (сред които най-вече на Тодор Живков) на агенцията е необходима модерна печатарска техника на световно ниво, а валутата, с която да се купи, в социалистическа България е кът.
Затова Русинов решава да покани западни кинокъщи да снимат у нас с осигурени статисти и впечатляващи локации и декори, за които чужденците ще плащат с марки, франкове и долари. Като допълнителна важна печалба се предвиждат рекламите, които европейските режисьори и актьори ще правят на страната ни.
Предвидил съпротивата срещу еретичната за времето идея, Русинов посвещава в него само най-приближените си. Само думите “бизнес” и “западни артисти” обаче изправят на нокти дебнещата за врагове и шпиони навсякъде ДС. Още повече, че преди да покани западните екипи, Спас Русинов вече е взел заем от капиталистическа банка, установяват тайните служби. И докладват на висшите ръководства: “София прес” е получила 2 млн. долара необезпечен кредит от лондонски филиал на американска банка за закупуване на печатарски машини.
За първото погасяване на лихвите от 200 000 долара агенцията няма средства, затова предлага на западни кино къщи заснемане на филми. “На комерческа основа се съгласуват с чужди фирми условия, които засягат сигурността на нашия лагер!”, бесни са шефовете на ДС. Доносниците на режима се добират и до докладна записка до Русинов от зам. директора на “София прес” Трифон Трифонов, която осветява детайли от успешното вече развитие на инициативата. “Цветан Пенев е установил връзка с италиански и западно берлински продуценти в “Орбита”, Тарквиния филм , Сетанта филм, Ангри филм, Феличиони филм и Атлантика Чинематография в Италия, Грека филм и Фортуна филм в Париж, Дегето и Унифокст в ГФР и Нето филм – Виена. Повечето са проявили интерес към нашите предложения, а други са заявили, че непременно ще снимат в България”, докладва Трифонов.
Фигурата на посредника в преговорите поражда още по- силно безпокойство в комунистическото контраразузнаване. Син на стара фамилия от Лом, Цветан Пенев е талантлив журналист и една от авторитетните фигури в емигрантската организация Български национален комитет, поставила си за цел борба с комунистическата власт в България. Той е социалдемократ с доста контакти в политическите кръгове в Европа.
През 1956 г. Пенев се връща в родината си и декларира желание да се включи в строителството на социализма, но година по-късно отново бяга на Запад и започва работа в германска кинокъща. Русинов и Пенев се познават още от младостта си в родния Северозапад. Появата в плановете за българо-европейско киносътрудничество на “изменника” Цветан Пенев, подозиран и за агент на чужди служби, обаче убеждава българското контра разузнаване, че снимането на западни филми може да стане параван за шпионски и идеологически атаки към България.
“Със съдействието на “София прес “ западногерманска телевизия вече е заснела филм в закрити за чужденци райони в СССР , а част от лентите вместо в Москва са изпратени за проявяване направо в ГФР”, предупреждават десарите. Със случая се заема и прословутото Шесто управление на ДС (политическата полиция). На мушката са взети и неудобни на властта журналисти и специалисти в агенция “София прес”, макар че повечето нямат нищо общо с плана. “На работа в “София прес” се съсредоточават вражески настроени, репресирани от народната власт елементи”, предупреждават идеологическите полицаи в секретна записка до държавното ръководство. Към документа прибавят и списък на лица, които, според тях, не са пригодни да работят в “София прес”. Сред тях са зам. директорът Трифон Трифонов, театроведката Павлина Войтецка и Анжел Вагенщейн.
За да докажат злостните замисли на “враговете” в агенцията, от ДС изреждат и техни прегрешения като случай, в който “в карта на света, издадена от “София прес”, границата между ГДР и ГФР е дадена само с пунктир”.
След масираната атака на Държавна сигурност на плана за “Български Холивуд” е сложен кръст. “Не зная нищо за преговори с европейски кинокъщи за снимане на игрални филми в България по онова време. Спас Русинов имаше много амбиции. Аз имах свой проект “Интерфилм” за документални ленти, който беше успешен. Не съм изненадан, че ДС ни е следяла, ние вършехме своята работа, те – тяхната!”, каза пред “Труд” Анжел Вагенщайн. Малко след спирането на проекта за заснемане на западни филми у нас Трифон Трифонов е уволнен, а няколко години по-късно и шефът на агенцията Спас Русинов е отстранен и осъден за злоупотреби. Цветан Пенев умира през 1973 г. в Австрия едва навършил 50 години.
Близките му и досега се съмняват, че смъртта му е била естествена. Западни кинокомпании не стъпват в България почти до края на 20-ти век. От време на време у нас снимат чужди продукции, но от социалистически страни, които не застрашават устоите на режима. Може би някой ден историята на неслучилия се “Социалистически Холивуд” ще се превърне в кино трилър с участието на български и западни актьори. Макар че истинските шпионски истории рядко излизат на екран – в тях няма луда стрелба и шеметни каскади, а границата между “добри” и “лоши” не винаги е ясна.
През 1969 г. – две години преди в “София прес” да започнат опити за привличане на западни кинокомпании в България, край Балчик се снима филма “Любовницата на Граминя”, копродукция с Италия. Режисьор е Карло Лидзани, продуцент – Дино де Лаурентис, а в ролите заедно с големия италиански актьор Джан Мария Волонте и изгряващата още звезда Стефания Сандрели играят родните актьори Емилия Радева, Петър Слабаков, Марин Янев, Стоянка Мутафова, Стойчо Мазгалов, Домна Ганева и др. Любовната драма със силен социален оттенък обаче остава за десетилетия единственият общ проект със западно кинопроизводство.
