Спомени от СОЦА:„Призрачният град“ за надарени деца

Аркутинският плаж между Созопол и Приморско е един от най-хубавите по южното ни Черноморие. В близкото блато се срещат редки растителни видове, наоколо има гъсти гори, а птиците всяка година минават оттам отлитайки за топлите страни. Над самия плаж обаче от десетилетия стърчат изтърбушени и зеещи с лице към морето няколко недовършени бетонни сгради. 

Всеки, който минава оттам или решава да плажува наоколо редовно си задава въпроса какво всъщност представлява този страшен и празен скелет надвиснал над летовниците по плажа и гледащ към изгрева в Черно море.

В края на 70-те години властва безметежното управление на Тодор Живков, а дъщеря му е във вихъра си. Като силна политическа фигура покровителствана от баща си, тя успява да налее милиони в най-различни културни мероприятия и проекти, а те са повече от амбициозни. Най-популярният от тях е домакинството на международната детска асамблея “Знаме на мира”, която Людмила Живкова успява да организира през лятото на 1979 г. По същото време хората около нея избират Аркутино за мястото, където да се построи курортен комплекс за надарени деца под егидата на „Знаме на мира“, нещо като „Знаме на мира-2

Дъщерята на Първия е искала в тези сгради, които и сега изглеждат интересни и различни като архитектурно решение, да приютят най-талантливите деца на България и на света, за да се обучават и да станат бъдещите ръководители на Земята в организации като ООН и ЮНЕСКО. Людмила е правела опити да изгради бъдещ елит, който да управлява света без войни, а само чрез взаимно разбирателство, сътрудничество и взаимопомощ. Това са и основните принципи на асамблеята „Знаме на мира“. А най-свръхамбициозният и проект е предвиждал да създаде т.нар. „Звездна карта“, в която е трябвало да се картотекират всички талантливи деца по света, за да се превърнат те в приятели на България. Но идеите на Людмила Живкова за „Звездната карта“, за асамблеята, за училището за талантливи деца в Аркутино и за друго училище в Странджа планина се посрещат на нож от Москва. Според някои слухове именно тези нейни начинания подписват и смъртната й присъда.След внезапната й смърт през лятото на 1981 г., българската държава създава фондация „Людмила Живкова“, която трябва да се явява като продължител на нейните схващания. Комплексът на Аркутино е едно от тях и е замислен като творческо-екологична структура, която да работи във веригата „Колежи на обединения свят“ под патронажа на принц Чарлз. Идеята за български клон на обединените колежи е взаимствана малко след смъртта на Людмила.

Така държавата в лицето на фондация „Людмила Живкова“ и Комитета за култура – Център „Знаме на мира“ решава да изгради на Аркутино екоселище за талантливи деца (Творчески-екологичен комплекс „Ропотамо“) и да направи мястото част от инициативата на един германец за верига училища по цял свят, където учениците да се срещат с връстниците си от чужбина и това да доведе до един по-добър свят. В недовършените сгради е трябвало да се обучават над 250 български и чуждестранни деца по специална програма.През 1984 г. земите предвидени за застрояване са отчуждени, а година по-късно е издадено и разрешението за строеж. Извършени са съответните проучвателни дейности и строителството е започнато. Теренът с обща площ над 668 декара, се намира на морския бряг в преходната зона към резервата “Ропотамо”. Както и при други проекти, свързани по някакъв начин с дъщерята на Първия, не се пести от багери, бетон и, където се наложи, взривове. 

Тонове и тонове бетон са изсипани баш на една крачка от самия бряг.  Мащабите на проекта могат да засрамят и много инвеститори от безумните времена преди кризата 20 години по-късно – над 600 декара земя вече никога няма да са диви, даже и по устройствен план.През 1988 г. градежът е спрян. Според други данни строежът е замразен след 10.XI.1989 г. заради протестите на силната тогава „Екогласност“, тъй като сградите щели да пречат на полета на птиците.Демокрацията заварва в комплекса „Знаме на мира-2? два грамадни корпуса завършени на етап груб строеж, а от третия е изграден първият етаж. Твърде далеч от пускане и твърде скъпо за взривяване. Следва прехвърляне на собствеността между различните ведомства. С протокол от IX/1990 г. Министерството на културата прехвърля собствеността на Министерството на просветата. Държавата харизва почти цялото пространство в района на „Главболгарстрой“ през 1995 г. „, която пък е приватизирана през 1997 г.  На обекта не идват нито държавни багери, нито пък частни.

През 2006 г. „Главболгарстрой“ продават земята с комплекса на някакъв британски инвестиционен тръст. Но само година след сделката, на по-малко от километър в северна посока компанията изгражда ваканционно селище. Иначе казано, частните багери идват, ама за да копаят на съвсем друго място. Така вместо да завършат комплекса, те решават да съсипват природата някъде другаде.През последните години не е издавано разрешение за строеж в рамките на „Знаме на мира-2?. В същото време, той е върху урбанизирана територия и в проекта за изменение на Общия устройствен план на община Созопол, а там е предвидено курортно застрояване. Някогашният летен център за надарени деца може и да бъде достроен, ако експертиза покаже, че сградите са в добро състояние и инвеститорът е решил, че си заслужава. Реални изгледи това да се случи обаче няма.

30 години след първата копка призрачните бетонни гиганти продължават да се изивисяват над главите на летовниците. Около тях са израснали дървета и храсти, които са естествен преход към пясъчните дюни с техните уникални цветя и треви.В една част от недостроения комплекс се влиза лесно – само трябва да кривнеш от пътя за плажа и да се набереш по бетона тук и там. По някои от стените има грозни графити. Наоколо се търкалят и празните флакони от спрейовете. Личи си къде са били скелетата, на поразия стърчат арматури. Не изглежда да е крадено поради простата причина, че частният път (за чиято законност може да се поспори) долу затруднява проникването на газки, каруци и бусове за возене на метал. И най-злите пазители на реда обаче не могат да опазят строежа от природата. Тя бавно, но сигурно го завзема. След още 25 години бездействие, почивният комплекс сигурно ще изглежда като един голям изкуствен риф на сушата – композиция от изцяло зелени кубчета с по една гора отгоре.

За написването на статията са използвани различни публикации по темата в медиите: www.vsekiden.com, www.webcafe.bg, marshruti.com, arhitektura.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от соца: Когато в НРБ го имаше голямото нямане, а заплатата ми беше цели 76 лв.

 

Едно време помня, че заплатата ми беше 76 лева. От нея освен данък общ доход се удържаха още ергенски данък, данък за самооблагане, членски внос за ОФ организацията и Комсомола. Е, имаше и безплатни неща – работехме безплатно в някои съботи, Димитровски, Ленински, безплатни бригади в помощ на селското стопанство и Народната република… Телефон ако искаш да имаш, трябваше 4 дни да копаеш траншеи за кабели. Кола или жилище ако искаш, трябваше да внесеш едни сериозни пари и да чакаш 15 години. Опашките по магазините също бяха безплатни – за капачки за буркани, захар, тоалетна хартия… каквото пуснат. Бананите и портокалите няма да споменавам, защото за тях се борехме само по Нова година.Имаше само една партия БКП и една банка ДСК. Децата още от чавдарчета и пионерчета се задължаваха да събират и предават хартия и старо желязо, да работят на полето в текезесето, като берат грозде, събират цвекло и домати. Абе, както заяви другарят Тодор Живков – „социализЪмът“ си беше едно недоносче!

Спомени от соца: Днес говорим за демографска криза, а едно време държавата се грижеше истински за многодетните семейства

Много се говори за демографския срив. Аз съм роден и израсъл в многодетно семейство: две момичета и две момчета. Завърших средното си образование благодарение на доброто отношение на държавата към многодетните семейства.

В селскостопанския техникум в Плевен, където постъпих през 1952 г., плащах като дете на многодетно семейство само 360 лв. тогавашни пари годишна такса за стол, което включваше закуска, обяд и вечеря. За насърчаване на задочното образование някои предприятия даваха ежегодни стипендии. Детските облекла и обувки бяха евтини и се продаваха под себестойността, като разликата се субсидираше от държавата. И още много предимства за многодетните семейства.

Грижата за кадрите, поддържането на тяхното професионално ниво бе също първостепенна задача на държавата и партията. Ръководните кадри от началник отдел нагоре най-много през пет години отиваха на курсове за усъвършенстване на професионалните качества. През 70-те години на миналия век се въведе и следдипломната специализация. Въз основа на нея завършилите получаваха 15 лв. ежемесечно към заплатата. А кандидат на науките получаваше 30 лв.

По времето на социализма ни се казваше, че изграден 25-годишен човек струва на държавата 360 хиляди лева тогавашни пари. Немного отдавна БАН направи изчисления, че България е загубила от емиграцията на нашите сънародници в чужбина след Десети ноември 72 милиарда лева. Аз мисля, че сумата е два-три пъти повече, но нека се доверим на учените.

Петко Янков, с. Сомовит, Плевенско

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Колко струваха апартаментите през соца

Когато тристаен апартаент струваше 20 000 лв., а двустаен – 14 000 а всеки, който желаеше да се сдобие с жилище след 70-те, се записваше в списък и чакаше на опашка с години.

От началото на 60-те години, поради масовата миграция от селата към градовете, започва ударно строителство на панелни жилищни комплекси. Създадена е и стройна схема на планиране на нуждите на хората там: детска градина – на 3 до 5 хиляди жители, училище – на 15-20 000 жители, поликлиника и кино – на 40-50 хиляди жители, съобщава retro.bg. В по-големите комплекси са изградени т.нар. РУМ-ове, Битови комбинати, Дом на услугите, Спортна зала, Културен дом и т.н.

Хората от това поколение помнят, че апартаментите в голяма част от построените жилищни блокове бяха зачислени към различните предприятия и учреждения и в тях можеше да бъдат настанени само отговарящите на определени условия работници и служители. Така се появяват например т.нар. военни блокове из цяла България, за кремиковските работници изниква цял нов квартал в столицата, а бургаските нефтохимици са настанени в много от новоизградените блокове на застроения през 70-те жк „Славейков“. Тъй като голяма част от жилищата бяха ведомствени, хората, които ги обитаваха, заплащаха за тях символичен наем на държавата. Наемът за жилище към края на 80-те е: 90 лв. за стая, 130 лв. за гарсониера и 280 лв. за тристаен апартамент.

През 1969 г. при средна месечна заплата 117,17 лева една гарсониера в София се продава за 5000 лв., т.е. 42,67 месечни заплати. До края на 60-те, според комунистическото законодателство, притежаването на повече от един апартамент носи риск държавата да настани в него принудително наематели на държавен, символичен наем.

От началото на 70-те влиза в сила нов закон, според който покупко-продажба на недвижимо имущество се осъществява само от държавна комисия. И който реши да продава имот, го обявява, а държавната комисия определя кой ще е купувачът и на каква цена ще купи недвижимия имот.

Всеки, който желаеше да се сдобие с жилище след 70-те, се записваше в списък и чакаше на опашка с години. Държавна комисия определяше кой от чакащите е най-нуждаещ се и на него даваше жилище, с държавен кредит за 20 години на цена, дотирана от държавата. Според публикуван в Държавен вестник от април 1988 г. тиражен лист на Държавната парично-предметна лотария: цената на едностаен панелен апартамент в София е 9001 лв., на двустаен – 14 304 лв., на тристаен – 20 000 лева.

При социализма сам човек или семейство имаха право да притежават един апартамент до 120 кв.м в окръжен град и една вила. Затова мнозина, които искаха да си купят втори апартамент, при условие че вече имат един, му намираха цаката – съпрузи се развеждаха фиктивно или прехвърляха вече съществуващия апартамент на своите деца.Вижте още:Цени на леките коли от времето на социализма

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как гласувахме някога

Тогава едно от децата ми беше още бебе. Към 11.00 се каня да го изведа с количка на разходка. На вратата се звъни нервно, припряно. Съседът, който е нещо като отговорник по линията на ОФ. Моли ме да отида да гласувам, защото му развалям статистиката. Не ще и да чуе, че след разходката и обяда ще мина през секцията. 

Още и още по-превъзбудено ме моли – първо да гласувам, а после всичко останало! Аз се опитвам да спечеля време – ще гласувам, няма проблем, но нали ми трябва най-напред да разбера за кого ще гласувам (в смисъл, кой е спуснатият „отгоре“ кандидат). А той ме гледа като че ли съм паднал от Луната, ако не и дори от Марс:

– Как за кого, как за кого, ти не гласуваш за кандидата, ти гласуваш за БКП, ти гласуваш за Тодор Живков!

Минаха години, без да го забравя аз… И си дойдохме на приказката. Отново казват на народа ни, като иска (ако изобщо иска) да разбере за кого ще гласува:

– Как за кого, как за кого, ти не гласуваш за кандидата, ти гласуваш за ГЕРБ, ти гласуваш за Бойко Борисов!

Снимка: photoarhiv-todorslavchev.co

Автор: Надя Борисова www.transmedia.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Фаталният 9 октомври,една 39-годишна жена е взривена в автомобила си на улица до МВР

През 90-те и началото на новия век софиянци сякаш свикнаха с гангстерските престрелки и поръчковите убийства по улицата. Но едно престъпление потресе не само хората, но и виждалите какво ли не криминалисти.

Една 39-годишна жена беше взривена в автомобила си на улицата до МВР. Секунди по-рано до нея беше седял 9-годишният и син, когото тя откарала на училище. Името и не беше свързано със силови групировки и широко известно. Досега зловещото и убийство остава загадка, пише в. „Труд“ днес.

Фаталният 9 октомври 2002 г. с нищо не предвещава да е по-различен от обичайните дни за аптекарката Христомира Атанасова. Както винаги 39-годишната жена тръгва рано сутринта да закара сина си до Седмо училище на столичната ул. “Цар Иван Шишман”. Нито тя, нито 9-годишното дете подозират, че това са последните им мигове заедно. По-късно криминалистите до минути ще определят какво се е случило на този страшен ден. В 7,55 ч момчето слиза от “Рено”-то на майка си, но още преди да стигне до училищната врата, се чува страшен взрив, който разтърсва центъра на София.Бомбата, сложена под колата на Христомира, е задействана дистанционно и разкъсва жертвата. По чудо не загиват случайни минувачи. От ударната вълна прозорците на съседните сгради стават на сол. През първите минути Христомира е още жива. С откъснат крак и цялата в кръв жената крещи: “Помогнете!”, но никой не смее да се приближи до автомобила-бомба. Единствено медицинската сестра от училището и се опитва да окаже първа помощ, но жертвата е на решето от взрива. Линейката идва за 15-ина минути, аптекарката е натоварена, но преди да стигне до “Пирогов”, издъхва. Взривената кола остава часове на мястото на убийството на метри от Вътрешното министерство. Специалистите установяват – под “Рено”-то на сантиметри от шофьорската седалка с магнит е бил залепена бомбата от 400 грама тротил. Върху нея е бил поставен мобилен телефон, чието позвъняване е затворило веригата и активирало електрическия детонатор на бомбата.

Криминалистите са убедени, че килърите са проследили жертвата си, изчакали са детето да слезе и наоколо да няма хора, след това позвънили и предизвикали експлозията.

МВР започва трескаво да работи. Криминалистите не виждат мотив за зверското престъпление. Христомира има 4 аптеки в София, печели добре, никога не е имала проблеми със закона. Хората на ул. “Хемус” в кв. “Гео Милев”, където е една от аптеките ?, я обичат – винаги усмихната и готова да услужи.

В медиите плъзва версия, че Христомира и баща и Живко Стефанов, който е химик-фармацевт, са участвали в производство на амефатимини за силови групировки, тъй като разследващи откриват касета с няколко стотин хиляди лева. Друга версия гласи, че тя е убита, защото знаела твърде много. На ул. “Хемус” се намира  блока, в който живее легендарният сикаджия Евгени Стефанов – Женята. Не е тайна, че той не само е острието на бойните бригади на групировката, но върти и дрогата на сикаджиите. Двамата с Христомира се познават добре и криминалистите започват да работят и по версията, че жената е била неудобен свидетел. Доказателства за участието на Женята в убийството на Христомира така и не са намерени.

Само месец след зловещото убийство на аптекарката, полицаи задържат край Троян заподозрения за изготвянето на взрива Йордан Колев – Данчо Офицера. Причината е, че в колата му са открити самоделни бомби, които се активират с мобилен телефон. Колев е химик от армията, но през 2001 г. е уволнен за незаконно притежаване на оръжие и боеприпаси. В дома му в Сливен е открита оръжейна работилница, в която Данчо Офицера реставрира стари пушкала, за да се издържа. Постепенно обаче започва да изработва и самоделни бомби и предлага услугите си на плевенския бандит Марио Иванов – Боксьора, който върти местните проститутки и продава дрога. Първата поръчка към бившия офицер е да взриви колата на бивш приятел и сегашен враг на Боксьора и той е изпълнява брилянтно.

Според обвинителния акт, внесен от прокуратурата по делото през 2005 г. Марио Иванов е поръчал Христомира да бъде взривена, защото не успяла да плати 100 000 лв., за които той я изнудвал. Колев, монтирал бомбата под колата на жената, паркирана на ул. “Шейново” в столицата през нощта. На другия ден сутринта застанал в градинката до църквата “Свети Седмочисленици” взривява самоделката с обаждане по мобилен телефон.

Боксьора не успява да застане пред Темида. Той е застрелян на 4 април 2003 г. в Плевен. Така на съд отива Данчо Офицера. 

Доказателства срещу него обаче са само косвени. Няма свидетели, които да са го виждали да поставя и задейства бомбата. Това, че Колев е бил в дните около атентата в София, не доказва участието му в него. По същия начин се коментират и техническите му познания, решават магистратите и той е оправдан напълно. Не само за МВР, но и за близките остава загадка кой и защо е посегнал на Христомира.

“Тя беше толкова добър човек, че не мога да си представя, че има някой, който да иска да я убие. Дори престъпниците и наркотрафикантите се предупреждават преди това. А тук директно убиват! Като гръм от ясно небе”, споделя тогава съпругът и д-р Антон Атанасов пред медии. Той твърди, че никога не са били заплашвани, нямат друг бизнес извън медицината, в аптеките им не се продават психотропни вещества и нямат неуредени финансови взаимоотношения. Атанасов дори смята, че е станала грешка и някой друг е трябвало да бъде убит. Един факт обаче опровергава тази версия – оказва се, че дни преди взрива служител на МВР е поръчал справка в информационната система за собственика на реното. Затова полицията е категорична, че убийците са знаели под чия кола поставят бомбата. МВР обаче тогава замълча кой е полицаят, направил справката и свързан ли е с убийството на Христомира.

На 10 септември 2012 г. в Плевен пристига на посещение премиерът Бойко Борисов да реже лента на ремонтирана улица. На метри от него от колата на плевенския бизнесмен Владимир А. изпада самоделна бомба, която по чудо не се е взривила. По отпечатъци върху нея ГДБОП задържа атентатора – Владимир Николов, местен наркодилър.

После веригата се разплела бързо. Поръчител на атентата се оказал местния бизнесмен Никола Николов, който е бивш съдружник с набелязаната жертва. Двамата се скарали заради 75 000 евро. Николов бил приятел с Йордан Колев, който му продал 1,2-килограма тротил и му обяснил как да направи бомба с GSM. На 10 септември нароченият за убиване бизнесмен тръгнал сутринта с колата, но бомбата не се задействала, въпреки че Николов няколко пъти опитвал да я взриви с телефон. Накрая тя паднала. Тази бомба е идентична с другата, взривила аптекарката Христомира.Вижте още:Стоил Славов взривен в асансьора, вместо друг бос от СИК, заради раздор в групировката

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Когато плажът, хората и морето бяха различни.Но все пак, какви бяха цените преди, какви са сега?

 

Всичко е било различно – времето, плажът, хотелите, цените, хората … морето!

Краят на месец май е. Слънцето се бори с облаците, времето се опитва да се затопли, температурите малко по малко се покачват и това ни кара да си мислим само за едно – МОРЕ.Търсим в офертите най-изгодните предложения, първа линия на морето, басейнче, коктейлче, шезлонгче, купонче. Все повече българи предпочитат съседните ни Гърция и Турция за почивка през лятото, има много по-изгодни предложения, навалицата пак я има, но човек се разнообразява.Има ли човек време, нерви и желание може да намери и доста изгодни квартирки и стаи, дори с климатик. За силният летен сезон, краят на юни до последните дни на август, цените както се подразбира, скачат доста.

Има доста курортни градчета, които предлагат нощувки от по 15 лева, което е съвсем допустима цена. Все пак, не всеки от нас може да си позволи 5 звезден хотел на брега на морето със собствена плажна ивица. 15 лева ти осигуряват легло, собствен санитарен възел, паркомясто, телевизор с кабелна и напоследък и Wi-Fi. Доста изгодно бих казала аз.

Спомням си когато бях малка как бяхме на море по 15 дни. Половин месец, та дори ти писва. Имахме безплатен престой в станции, пътят ни излизаше за без пари от БДЖ и плащахме само храната, която консумирахме. 15 дни, които се минаваха бавно и блажено.Вече пораснах и всяко лято си позволявам до 6 дни почивка, най-много. Някак доста са се променили нещата. Подбираме винаги най-изгодното, но така и така най-важното е компанията да е приятна. Но все пак, какви бяха цените преди, какви са сега?

Попаднах на тази обява за цените на Слънчев бряг през 80-те години. 

Има известна разлика. Разбира се, приемаме и факта, че тогава заплатите са били съвсем и напълно различни, но все пак … няма ли как да върнем времето назад и да останем в него? Мечтая за почивка на море от снимките от преди 30-40 години. Не се оплаквам и сега, забавлявам се, но така ми се иска да стъпвам по този мек и блещукащ пясък, да няма навсякъде заградени от хотелите плажни територии, чистата и прекрасна вода и всичко това.Радва ме фактът, че и сега настаняването на деца е безплатно. Поне това не се е променило. Талони за храна на територията на комплекса, това може би е като сегашният All Inclusive? Може би и храната и цените са се променили до известна степен, но идеята е същата.

Времето си минава, всичко се променя, няма начин. Но все пак ни се иска да се потопим и в атмосферата от преди години, да видим какво е било. Вие какви спомени имате?

Източник:no-comment.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ