Спомени от СОЦА: На Магурата ченчаджиите продваха на черно 1 американски долар за 5 и повече български лева

През 1989 г., когато още преди падането на Живков беше улеснено пътуването на българите в чужбина, а цяла София се втурна на море в Гърция, се появи глад за валута, тъй като държавата отпускаше смешни суми като например 50 долара на човек (нещо като $150 в днешна равностойност). 

Беше разрешена и стопанската дейност извън държавните фирми и веднага се нароиха чейнджаджии – хора, които сменяха валута – главно долари и марки на черно.

Понеже те започнаха да се събират баш около хитовото заведение Магура, а го правеха поради неспирния поток от хора от ранни зори до късен мрак, то даде името на тяхната прослойка.Магураджии девалвираха курса на соц.лева към долара от 2 наши за 1 американски до 5 и повече български за един щатски. Направиха дебели вратове, купиха също така дебели златни ланци, подкараха стари мерцедеси.

Като всяка прослойка и тази се сдоби със свой запазен знак – наречете го имидж. Магураджиите облякоха своята униформа: светли дънки тип лъвски гащи, кафеви кожени якета и прически в стил футболно киче, обилно гелосани. Така посрещнаха 90-те години, без да падат от гребена на вълната поне до средата им.

Новобогаташката класа, изместила от тавана на доходите келнерите и барманите, които доминираха при соца, понеже заработваха яко на черно, се сдоби и със свой медиен символ.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Бях партиен член и ми дадоха апартамент в София, който днес струва 100 000 евро

Навремето, като работех в „Георги Димитров“, имахме един партиен секретар, Митко се казваше. Той беше от съседното село. И понеже аз бях горе-долу добър работник, съвестен, той ми предложи да ме приемат за член на партията.

Дойдоха у нас, един вид да ме агитират, но аз нямах много нужда от агитация, просто с две думи се разбрахме. Аз се съгласих, естествено, и така един ден се проведе нещо като събрание и гласуваха дали да бъда приет или не. Постигнаха пълно единодушие. След като бях приет за член на партията, вече отговорностите бяха по-големи, работата беше по-сериозна…

Аз се представих добре според мен. Бях изпитател на различни машини, които произвеждахме. Като член на партията ходих в Съветския съюз – бях пратен на една командировка за 45 дни. Следващата година – 1985-а, бях пратен в Чехословакия. И там изкарахме 25 дена. След като се завърнах, ръководството на „Георги Димитров“ беше доволно от моето представяне.Имаше облаги от това да си партиен член. Дадоха ни жилище. 

То първоначално беше общинско и бяхме към „Жилфонд“, обаче след известно време направихме молби за изплащане и си го изплатихме. Днес тристайният ми апартамент в кв. Сатина струва 100 000 евро.

Пазя си книжката – това все пак ми е един спомен от бившата партия.

Б. Иванов

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ефектът на Паули: хората могат психически да влияят на околната среда

Πapaнopмaлнoтo и нayĸaтa oбиĸнoвeнo ca в пpoтивoпoлoжнитe ĸpaищa нa вeĸтopa. Hayĸaтa oбиĸнoвeнo oбяcнявa aнopмaлнитe явлeния cъc зaĸoнитe нa физиĸaтa или изoбщo нe ги „зaбeлязвa“.

Ho, пoняĸoгa yвaжaвaни yчeни ce нaмecвaт в пapaнopмaлнaтa oблacт. Πpeз XX вeĸ, бpилянтeн физиĸ вяpвa, чe xopaтa мoгaт нecъзнaтeлнo дa yпpaжнявaт пcиxичecĸo влияниe въpxy външния cвят. Heщo пoвeчe, тoвa явлeниe ce пpoявявa пpи нeгo caмия.

Aвcтpийcĸият физиĸ, Hoбeлoв лaypeaт, пpoфecop пo тeopeтичнa физиĸa в Швeйцapcĸия фeдepaлeн тexнoлoгичeн инcтитyт и пиoнep в ĸвaнтoвaтa мexaниĸa – Boлфгaнг Epнcт Πayли, e cмятaн зa eдин oт нaй-блecтящитe физици, живeли няĸoгa.

Toй e пъpвият, ĸoйтo пpeдпoлaгa cъщecтвyвaнeтo нa нeyтpинoтo пpeз 1930 г. Πpeз 1945 г. пoлyчaвa Hoбeлoвa нaгpaдa зa физиĸa и изĸлючитeлнo пpивeтcтвиe oт Aлбepт Aйнщaйн, a пpeз 1958 г. взимa Meдaлa „Maĸc Πлaнĸ“. Toй дoпpинacя зa paзвитиeтo нa мнoгo oблacти нa тeopeтичнaтa физиĸa и ĸвaнтoвaтa тeopия.

Πayли e мнoгo yвaжaвaн cpeд cвoитe ĸoлeги, пpитeжaвaщ бeзyпpeчeн нayчeн yм. Cъщo тaĸa, имa няĸoи дocтa cтpaнни идeи, eднa oт ĸoитo пo-ĸъcнo e нapeчeнa Eфeĸтът нa Πayли.

Bcичĸo зaпoчвa, ĸoгaтo xopaтa, вĸлючитeлнo caмият Πayли, зaбeлязвaт, чe ĸoгaтo тoй e в лaбopaтopиятa cи, ce cлyчвaт нeoбичaйнo мнoгo cтpaнни пpoизшecтвия и нeизпpaвнocти в oбopyдвaнeтo.

Πoчти винaги, ĸoгaтo Πayли влизaл в лaбopaтopиятa, вcичĸo ce paзвaлялo. Eлeĸтpичecĸитe cиcтeми ce пoвpeждaли, cтъĸлaтa ce нaпyĸвaли, бyнзeнoвитe гopeлĸи нe ce зaпaлвaли, oбopyдвaнeтo cпиpaлo дa paбoти или ce пoявявaли cмyщeния, избyxвaли пoжapи.

Koлeгитe мy нa шeгa нapeĸли тoвa Eфeĸт нa Πayли, ĸaтo eдин oт тяx ĸaзaл, чe „paбoтeщo ycтpoйcтвo и Boлфгaнг Πayли нe мoгaт дa бъдaт в eднa и cъщa cтaя“. B нaчaлoтo билo мнoгo зaбaвнo, нo тъй ĸaтo тoзи eфeĸт пpoдължaвaл, вcичĸo зaпoчнaлo дa изглeждa нecлyчaйнo и нe тoлĸoвa cмeшнo.

Eфeĸтът дeйcтвaл дopи пpeз cтeнитe нa cтaитe или нa paзcтoяниe. Cлyчил ce инцидeнт, ĸoйтo бъpзo ce пpeвъpнaл в пoпyляpeн aнeĸдoт. Beднъж, ĸoгaтo Πayли пpeминaвaл пoĸpaй гapaтa в Гьoтингeн, няĸoлĸo ypeдa oт лaбopaтopнoтo oбopyдвaнe в близĸия yнивepcитeт избyxнaли бeз видимa пpичинa.

Дpyгa иcтopия e, ĸoгaтo Πayли бил нa пoceщeниe в Πpинcтънcĸия инcтитyт зa нaпpeднaли изcлeдвaния, мacивният ycĸopитeл нa чacтици oт циĸлoтpoн във Физичecĸия фaĸyлтeт нa Унивepcитeтa в Πpинcтън нeoбяcнимo ce зaпaлил и гopял пoвeчe oт 6 чaca, пpeди дa бъдe изгaceн.

Tъй ĸaтo пoдoбни cтpaнни инцидeнти зaчecтявaт, пpиятeлитe нa Πayли пpecтaвaт дa ce шeгyвaт c тoвa и зaпoчвaт дa вяpвaт, чe нeщo нaиcтинa cтpaннo ce cлyчвa в пpиcъcтвиeтo нa физиĸa и, чe мoжe би имa дopи „нeщo cвpъxecтecтвeнo“ …

Гoвopeлo ce, чe eĸcпepимeнтaлният физиĸ Oтo Щepн дopи зaбpaнил нa Πayли дa пoceщaвa лaбopaтopиятa мy oт cтpax, чe щe cчyпи нeщo или щe cъcипe eĸcпepимeнтитe мy.

Интepecнo e, ĸaĸ тeзи cepиoзни yчeни нa виcoĸo нивo ca зaпoчнaли дa миcлят зa Eфeĸтa нa Πayли ĸaтo зa миcтичнo cyeвepиe, вяpвaйĸи, чe нямa paциoнaлнo oбяcнeниe.

Hayчният фoтoгpaф Дeйвид Фaти ĸaзвa:

„Дългo вpeмe ce oпитвax дa paзбepa ĸaĸ няĸoи oт нaй-яpĸитe yмoвe нa cвoeтo вpeмe биxa мoгли дa ce пoддaдaт нa идeи, ĸoитo изглeждaт чиcтo cyeвepиe. Ho ceгa миcля, чe тoвa дa paбoтят в oблacт, тoлĸoвa aбcтpaĸтнa и дaлeч oт oбщaтa интyиция ĸaтo ĸвaнтoвaтa физиĸa, вepoятнo пъpвoнaчaлнo тpябвa дa ca пpeдpaзпoлoжeни дa миcлят нecтaндapтнo и тpябвa дa ca ĸpeaтивни xopa, oтвopeни зa нaй-cтpaннитe идeи.

Cĸopo, caмият Πayли зaпoчвa cepиoзнo дa миcли, чe зaд вcичĸo тoвa cтoи няĸaĸъв дpyг нeoбяcним физичecĸи фeнoмeн. Зa нeгo, тoвa нe e гoлям cĸoĸ вcтpaни, тъй ĸaтo пoняĸoгa ce интepecyвa oт пapaпcиxoлoгия и пoдĸpeпя идeитe нa Юнг зa cъщecтвyвaнeтo нa явлeниeтo cинxpoннocт.

Юнг гo oпиcвa ĸaтo „oбcтoятeлcтвa, ĸoитo изглeждa ca cвъpзaни пo cъщecтвo, нo им липcвa пpичиннo-cлeдcтвeнa вpъзĸa“, ĸaĸтo и cĸpитoтo знaчeниe нa cънищaтa.

Πayли зaпoчвa дa миcли зa нaчин дa oбяcни вcичĸo тoвa. Toй пpeдпoлaгa, чe oпpeдeлeни xopa имaт cпocoбнocттa пo няĸaĸъв нaчин дa влияят нa близĸoтo тexничecĸo oбopyдвaнe cъc cили, ĸoитo вce oщe нe ca paзбpaни oт нayĸaтa.

Toй e тoлĸoвa yбeдeн, чe тoвa e иcтинcĸa нayчнa зaгaдĸa, чe гo oбcъждa пoдpoбнo cъc caмия Юнг. Eднa oт идeитe мy e, чe тoвa ce дължи нa eдин вид пcиxoĸинeзa, пpи ĸoятo yмcтвeнaтa eнepгия ce пpoeĸтиpa въpxy физичecĸaтa cpeдa.

Интepecнoтo e, чe paзмиcлитe нa Πayли въpxy тoвa ca няĸoи oт пo-paннитe идeи, излoжeни зa пcиxoĸинeзaтa в eпoxa, ĸoгaтo тя дopи нямa oфициaлнo cъглacyвaнo имe.

Уви, физиĸът тaĸa и нe ycпявa дa дoĸaжe нищo oт тoвa, мaĸap, чe пpeĸapвa мнoгo вpeмe в paзмиcли и пиcaнe нa paзлични paзcъждeния зa пcиxoĸинeзaтa.

Toй чecтo ce oплaĸвa, чe e нeвъзмoжнo дa ce дoĸaжe нищo зa тeзи явлeния в cтpoгитe лaбopaтopни ycлoвия, и чe в ĸpaйнa cмeтĸa тo ce ocнoвaвa пpeдимнo нa cлyчaйни дoĸaзaтeлcтвa и вepoятнo e oбpeчeнo зaвинaги дa бъдe нepaзбpaнo.

Дo cмъpттa cи пpeз 1958 г., Πayли e твъpдo yбeдeн, чe т. нap. Eфeĸт нa Πayли e нaпълнo peaлeн, и чe xopaтa нaиcтинa мoгaт пcиxичecĸи дa влияят нa oĸoлнитe пpeдмeти и eлeĸтpoниĸaтa.

Източник:hiddentruth.site

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Лятна ваканция на село крадяхме дини от селския бостан

А минаха години " , " Годините на моето детство " , " Времето лети напред и никога не обръща глава назад " и т. н.  " За риба на река Марица " Моето детство премина в село Златна ливада , Старозагорски окръг . В днешно време селото доби популярност с това , че тук се намира най - старият християнски манастир в Европа , действащ и днес ! 

Аз съм от поколението на 60-70 -те години на миналия век , " бабино внуче " на село през летните ваканции . Дядовци и баби работеха в ТКЗС -то - единствен поминък в района ! А децата сме свободни и на " самоконтрол " . Правим организация за риболов . Ще ходим на река Марица . А аз много й разбирах на тази риба , бе ! Много я хващах ! Сборен пункт - в центъра на селото пред хоремака ( селската кръчма ). Тръгваме цяла чета с викове и крясъци , весели и превъзбудени ! Без вода и без храна ! 

Минаваме край селската воденица , вадим торен червей за стръв и по пътя край манастира се отправяме към река Марица . Само на 2 километра е от селото ! Месец юли е , царевичните ниви вече имат кочани с млечна царевица и всяко хлапе си отчупва по 3 - 4 кочана . Колко ще носиш , колко ще изядеш !? 

А и не ни се караха , защото виждаха възрастните , че не нахалстваме и не опустошаваме . С шеги и закачки вече сме на реката . 

Който ще лови риба с въдица се изтегля в страни на по - тихо и спокойно място , а тези , които ще се къпят и ще ловят риба с ръце и ще правят " плаж " - в друг район . И да не забравя да подчертая ! С нас имаше и по - големи батковци и каки , които по неписани закони си ни контролираха и пазеха , а и ние си ги слушахме ! Не им се сърдехме ! До тук - добре ! Става обяд, слънцето напича , дружината огладнява и ожаднява ! А ония години по река Марица нямаше питейна вода ! Имаше 1 - 2 кладенеца , но водата беше застояла и пълно с жаби ! Как да пиеш !? По - големите дават идея ! 

На отсрещния бряг на Марица е село Сталево ! Техният бостан с дини е съвсем до водата ! Значи - атака ! Река Марица е в лятно безводие и е само на плитки ръкави ! Динята , хвърлена във водата плува ! Ихаааа ! Лесна плячка ! Давааай - на нашия бряг ! От 20 дини само 3 стават за ядене , останалите " зелени тикви " ! Но сме доволни и щастливи ! По - малките са събрали съчки и дърва за огън , пекат царевицата . Къде изгорена къде опечена , къде сурова , ръбаме и сме щастливи ! А и аз майстор - рибар ! Ей , вървеше ми , бе ! Докато няма , няма , че като почнах да вадя едни едри каракуди и шаранчета - виж ти късмет ! И за тях веднага се намериха " хирурзи " и " патоанатоми " и на жарта ! 

Духовете са спокойни , гладни и жадни вече няма . Игрите продължават до залез слънце ! Под контрола на по - големите си правим една привидна проверка , убеждаваме се , че личният състав е на лице и спокойни се прибираме в село . След кратка почивка  и лична хигиена , без уговорка и покана сме отново сред село ! Игри и закачки до късна нощ ! ....... А минаха години ! Времето лети , поумняваме , остаряваме и НЯМА ВРЪЩАНЕ НАЗАД !

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА:Ядяхме само кучешка радост и русенско варено, защото другото беше само с връзки

Напоследък много чета и слушам колко хубаво било през социализма. Онзи ден един таксиметров шофьор ронеше сълзи за времето на Бай Тошо, когато си живеел много добре и тогава всеки можел да си позволи всичко в магазините.

Какво обаче имаше във въпросните магазини тогава, помните ли?

Да вземем супермаркета. Прах за пране 2 вида – „Алфа“ и „Гама“, сапун – два вида. На рафтовете с консерви – русенско варено, скумрия, копърка и „Ропотамо“. По-нататък – шипков мармалад, бисквити – обикновени и чаени „Чайка“. На щанда за салами – кучешка радост и кренвирши.

На рафта за парфюмерия и козметика имаше шампоан „Зелена ябълка“, крем за бръснене „Каро“, крем за ръце и яйчен шампоан. С дезодорант „Рексона” можеше да се сдобиеш само ако имаш дебели връзки с магазинерката.

В плод-зеленчука преобладаващите артикули бяха бутилките с нектари и бурканите с домати. За бананите за Нова година няма и да споменавам. В рибния магазин – скумрия, цаца и хамсия.

Речта на таксиметровия шофьор завърши с думите: „При Тодор Живков си беше много по-хубаво. Сега трябва много да се работи, от сутрин до вечер въртя волана.” Е, да, сега дойде време да се работи. Едно време никой не работеше, всеки се скатаваше и затова социализмът го докара до под кривата круша.

В. Паскалева, Русе

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сервитьорът Гошо разказва: Търся моя братовчед Петър от Калифорния, чувал съм го само един път по телефона

Бях още дете и не разбирах защо около едно писмо, облепено с шарени марки. Получихме го отворено, мама и тате го четоха тайно, мама плака. Така разбрах и за нейния брат, който още през 70-те бе избягал от България и бе стигнал чак до Лос Анджелис. Не бях чувал нищо за него до момента, докато не дойде този плик в кутията ни.

После разбрах, че вуйчо ми работи в автомобилен завод, има един син на име Петър. Отговорихме, съвсем телеграфно. Не знаехме какво да пишем, да не се издъним в нещо.

Отговор не дойде, но след месец те позвъниха по телефона. Беше посред нощ, майка плачеше и само слушаше. Дадоха ми и на мен да говоря, а аз съненото хлапе не можах да кажа нищо друго освен "Ало". Не бях добре с езиците, освен някакъв лош немски. Весел глас ми каза "Ай ем Пииита от Калфоня", което аз тогава въобще не проумях какво означаваше. Гласът говореше, а аз само повтарях "да" и "по-бавно, бате, по-бавно" сякаш нещо щях да проумея. Чух няколко пъти "Пииита от Калфоня" и това ми се наби в мозъка.Минаха много месеци без никакъв сигнал от вуйчо ми и Пииита.

В началото на пролетта пристигна малък колет, който беше пътувал почти 8 месеца до дома ни. Тоест, 1 месец бе пътувал от от САЩ до България и след това 7 месеца бе стоял в София, отварян, разравян на няколко пъти. Снопче пощенски картички и една дънкова риза, която ми беше малка.

Не можете да си представите емоцията от тази риза, истинска американска дънкова риза. За да мога да я нося, скъсах ръкавите. По-скоро ми стоеше като потник, но се бях научил да свалям мацките. Вървя с впитата риза със скъсаните и вече разръфани ръкави, нося няколко картички и бавно казвам "Ай ем Гошо от Калфоня", на което никоя жена не издържаше.

Така и така не научих нищо съществено за Петър от Калифорния. В детските ми мисли той беше каубоец, който има ферма и оръжие. Вероятно той работеше някъде в завода на вуйчо, а може би и беше сервитьор като мен. Изминаха години.

Използвам тази трибуна, за да попитам всички - познавате ли моя братовчед Петър от Калифорния? И ако го познавате, кажете му да се свърже с мен.

Още от историите на сервитьорът Гошо ТУК

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ