Подвигът на Колчак който унищожава съвсем сам четири танка само за час

На 2 август 1941 г. мерачът Яков Колчак е удостоен със званието Герой на Съветския съюз.

Сражава се в 680-и пехотен полк на 169-а пехотна дивизия на 18-та армия на Южния фронт и става първият артилерист, който получава тази награда.

„Достоен е за званието Герой на Съветския съюз. Той се бори, докато оръдието му не беше смазано от танк“, се казва в резолюцията на командира на 18-та армия Андрей Смирнов, пише „Российская газета“.Държавен каталог на Музейния фонд на Руската федерация/Свободни източници

Яков Колчак извършва подвига си на 13 юли 1941 г. в битка край село Филяновка, Хмелницка област. Разчетът трябва да спре вражеска колона, следвана от леките унгарски танкове „Толди I“. Артилеристите успяват да ги пуснат на 150 метра. След това врагът се натъква на неприятна изненада.

Още от първия изстрел съветските „четиридесет и петици“ унищожават един от танковете.

Яков Колчак

Тогава вторият пламва.

Осъзнал се, врагът открива ответен огън и унищожава почти целия разчет. Оръдията също пострадват, но оцелелият Колчак продължава битката сам. Той трябва самостоятелно да носи снаряди към оръдието, да зарежда и да го насочва към целта. Освен това се налага да се прицелва със счупен мерник.

Яков Колчак унищожава още два танка с пряк огън. Битката продължава около час. В резултат на това единственият оцелял от оръдейния разчет е тежко контузен и ранен.

Прави впечатление, че по-късно тези събития са описани от двете страни. На тях става свидетел военният кореспондент Сергей Борзенко, който издава книгата „Животът по време на война“. Също за битката при Филяновка се споменава в книгата „Унгарска стомана“.

Вижте още:Афганистанец разкри – ние бяхме 500, а руснаците само петима

Източник: RUSSIA BEYOND БЪЛГАРИЯ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Пандемията увеличи богатството на милиардерите

2365 милиардери в света са увеличили богатството си с четири трилиона долара между 18 март 2020 и 18 март 2021 г., което е ръст от 54%. Общо сега милиардерите притежават невъобразимата сума от 12,39 трилиона долара, става ясно от ново проучване на близкия до левите американски Институт за политически изследвания (IPS). 

Само най-богатите 20 милиардери са увеличили богатството си със 742 млрд. долара в рамките на една година. Сред милиардерите, чието богатство е нараснало най-много, са китайски и американски предприемачи.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Доброволните отряди по времето на соца и как бяхме наблюдавани и контролирани от тях

По-възрастните може би си спомнят как по времето на соца бяхме наблюдавани и контролирани от различните органи – на работа, на улицата, в квартала. Освен държавните такива имаше и доброволни отряди, в които хора с болни амбиции, неуспели да се себедокажат като отговорни фактори вкъщи, членуваха с огромно удоволствие. Нещо по-вече – живееха с чувството, че са нещо като КГБ или Гестапо и от тях зависи световният ред. Когато даваха някакви дежурства, а често и просто ей така, за показен респект, носеха значки и червени ленти над лакътя на ръката с надпис ДОТ (Доброволни отряди на трудещите се – подбирани от особено лоялните към режима), с което допълваха сериозността на картината. Да настръхнеш!

Но обикновените и нормални хора гледаха на техните пресилени старания с насмешка. Няма да забравя как един колега, голям зевзек, с когото работех и е отговарял за това в завода по някаква партийна линия, се прочу с нестандартния подбор на тези зажаднели за подвизи и изяви кандидат „чекисти“. Нарочно в предварителния кастинг ги разпитваше обстойно за всевъзможни незначителни неща пред специално подбрана аудитория от негови съмишленици, придавайки си изключително сериозен вид. Впоследствие, разбира се, повечето от въпросите и отговорите им ставаха хитови шедьоври и дълго биваха обект на оживени коментари. Така например в непринуден разговор им внушаваше, че те трябва да са здрави, силни и да отговарят на редица условия, едно от които беше да имат здрави зъби?! Кулминацията, след като завърши задълбоченият и своеобразен преглед, беше измерването на зъбите им с шублер, което обкръжението очакваше с нетърпение, за разлика от учудата и недоумението на потърпевшия„Джеймс Бонд“.

Успелите получаваха назначение за дежурства, предимно след работно или по вечерно време, в някой по-отдалечен край на града, от съображения да не би пък случайно да попаднат в обсега на действителните служби и да стане непредвиден гаф. Неколкократно им се повтаряше, че докато не дойде човек да ги смени, да не напускат обекта! А през това време „комисията“ в някоя близка кръчма на разпивка проверяваше на смени как се развива охранителната дейност на новия кандидат. Историята помни случай да бъде забравен някой мераклия цяла нощ, като се сещат за него едва на другия ден. С огромен интерес се следеше всеки нов „заводски кастинг“ за прием на новите попълнения, явно поблазнени от обществените привилегии, които им осигуряваше тяхното членство!

Доста по-късно тази недодялана грижа на партията за контрол на обществото и преследване на хулиганските прояви – изцяло копирана от челния съветски опит, бе закрита поради доказаната неефективност. Далеч съм от мисълта, че в днешно време, при този технически бум в развитието на интернет, сме оставени без подобен контрол и вмешателство в личните ни социални и финансови пространства, но това е друга тема.

 Антон Цаневски, Велико Търново

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Когато Чайката беше съветският ролс-ройс и основно возило на политическия елит

В края на развития социализъм една „Лада“ струва 8500-10 000 лв. в зависимост от модификацията. При това първоначално се правеше вноска от 1500 лв., срещу която се получаваше номер. Парите стояха на безлихвена сметка, а хората чакаха с години „да им излезе номерът“. Традицията повеляваше, когато се роди дете, да му се прави вноска за кола. Чакаше се и за шофьорски курс, чиято цена беше от 190 до 220 лева – колкото и масовата работна заплата.

Жигулата бе един от най-разпространените леки автомобили в СССР и Източния блок и един от символите на съветското и руското автомобилно производство. Беше много популярна в България, а върхът на удоволствието бе да пориш с нея с мощните 90 км/ч по 50 километра магистрала.

Москвичът се славеше като най-здравия автомобил за времето си, с много ламарина. Следователно гордостта на Московския автомобилен завод набираше трудно, много дами, а и не само, не се справяха лесно с тежкия волан, за маневреност изобщо не можеше да става и дума.

Запорожецът – моторът отзад, а багажникът със символичен обем – отпред. Отоплението на салона става с бензинова печка, която харчи около 850 милилитра бензин на час.

Съревнованието на източногерманците със западните им роднини ражда двутактовия двигател и странното купе от дуропласт. Основното преимущество на трабанта е, че по онова време всеки горд притежател на този автомобил може да го разглоби и сглоби собственоръчно. Двигателят е прост, а колата лека. Основен недостатък е гъстият черен дим, който оставя след себе си, резултат от изгарянето на бензин и масло в двигателя.

Чехите от самото начало на производството на автомобили проявяват тънък усет за дизайн и иновации. Най-популярните модели шкода в България по онова време са „Октавия“, 1000 МВ, а впоследствие и 120.

А кои бяха луксозните лимузини на социализма? Чайката беше съветският ролс-ройс. Основно возило на политическия елит по това време. Освен с впечатляващите си габарити и оригинално техническо изпълнение чайката впечатлява с вътрешен дизайн, достоен и за най-претенциозните клиенти.

Волгата е замислена в американски стил, като сред моторите има и осемцилиндров V-образен със 195 конски сили и автоматична трансмисия. При социализма в България колата се използваше масово от ръководителите на държавни учреждения и партийните лидери от средното ниво./ретро.бг/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Съветският Ту-144 е първият в света свръхзвуков пътнически самолет и два пъти побеждава Конкорд

Заедно с "Конкорд", Ту-144 е един от двата свръхзвукови пътнически самолети, пуснати в експлоатация. Първият му полет е направен на 31 декември 1969 г., месец по-рано от този на "европееца".

Поради високата си цена и нерентабилност Ту-144 е изоставен. Самолетът обаче се използва от НАСА за свръхзвукови изследователски цели. Американците предпочитат съветската разработка пред европейската, тъй като развива по-високи скорости: 2300 км/ч срещу 2150 км/ч.

Когато съветският конкурент на Конкорд се появява на авиошоуто в Париж през 1971 г., всички остават впечатлени. В състезанието за създаване на свръхзвуков пътнически самолет Русия излиза едни гърди напред пред САЩ. Тогавашният френски президент Жорж Помпиду го нарича „красива машина“. Дори създателите на Конкорд са категорични, че руската версия е по-тиха и чиста.

Така съветският Туполев Ту-144 си печели прякора Конкордски. Той бил доста по екзотичен и мистериозен от своя предшественик и се появил в най-подходящото време – в същата година СССР успява да прати първата си сонда на Марс и да изстреля първата си космическа станция. Те се намирали в перфектната позиция да победят САЩ в надпреварата за свръхзвуковия самолет. Но подобно на много други случаи в руската история, съвкупност от недостатъци и лош късмет превръща Конкордски в един от най-големите провали на гражданската авиация.

Въпреки че Конкорд е самолетът, който си печели място в историята, Ту-144 го побеждава във въздуха два пъти – при първия си полет на 31 декември 1968 година (Конкорд излита два месеца по-късно) и когато постига първият си свръхзвуков полет през юни 1969 г., изпреварвайки конкурента с цели 4 месеца.

Това не били малки победи, макар че американците били извън състезанието, тъй като  Конгресът отменя финансирането за подобна програма на Боинг през 1971 година.

Всички усилия били положени да се засенчи Конкорд.

„Развитието започна в разгара на съперничеството между две политически системи,  казва Илия Гринберг, експерт по съветска авиация пред CNN. - Очакванията били високи. Целият Съветски съюз бил горд с Ту-144 и всички граждани знаели, че е по-добър от Конкорд. А и беше толкова красив!“

И двата самолета били доста напреднали за времето си, а приликата между тях години наред подклаждала историите за шпиони. Но по думите на Гринберг, дизайнът на Туполев не е в резултат на шпионаж.

„Въпреки че имат подобен вид, двата самолета са много различни и с различни аспекти. Външната прилика се базира на функционални параметри и необходими критерии. Разбира се, някои линии може и да са взаимствани от конкурента“, обяснява той.

Конкордски бил по-голям и по-бърз от Конкорд. Имал си и своите „канарчета“ - малки крила, точно зад пилотската кабина, които осигурявали допълнително повдигане и по-голям контрол при ниски скорости.

След като приковава погледите на авиошоуто в Париж през 1971 година, Конкордски го прави отново през 1973 г. Но този път не с триумф, а с трагедия.

Съперниците отново били в битка – Конкорд завършва демонстрацията си първи, без да направи и минимална грешка. Пилотите на Туполев обаче са подготвили още по-дръзка програма с много обрати, които се оказват фатални.

По време на смелият полет машината се чупи и разбива, убивайки шестимата души екипаж и осем обикновени граждани на земята.

Според една теория на конспирацията, Конкордски се разбива, защото рязко се опитва да избегне сблъсък с френския самолет Мираж, който искал да му направи снимка. Гринберг бързо опровергава това твърдение: „Мираж нямаше нищо общо с катастрофата. Той бе използван, за да се отклони вниманието от истинската причина, а именно – драстичните маневри на Ту-144, които надхвърлиха допустимите граници.“

Кадри на последните минути на Конкордски във въздуха показват, че руснаците искали да покажат, че техният самолет е доста „по-секси от консервативния Конкорд“. В последните минути се вижда, как Туполев лети с носа към земята, навярно в опит да се запалят отказалите му двигатели. Крилата не издържат на толкова много напрежение и се откъсват.Съветската програма за свръхзвуков самолет била отложена с 4 години след катастрофата, позволявайки на Конкорд да излезе на пазара първи. Но инцидентът не накарал властите да решат, че самолетът имал нужда от още тестване.

„Политически приоритет било Запада да се задмине, независимо от всичко, и това очевидно изиграва лоша шега на Ту-144, тъй като инженерите предпочетоха да бързат, вместо да обърнат повече внимание на машината си“, заявява Гринберг.

Когато най-накрая качва пътници през 1977 година, Ту-144 се оказва тесен, лесно чуплив и непоносимо шумен, тъй като за разлика от Конкорд, той можел да поддържа свръхзвукова скорост с технология, използвана само от военните самолети.

„Полетът с Ту-144 не беше за онези с чувствителен слух“, пише Джонатан Гланси в книгата си „Конкорд“.

Аерофлотът използва машината за двучасовия си полет от Москва до Алмати всяка седмица. Но още в самото начало, бордът му бил наполовина празен, а по-късно, самолетът превозвал повече товари и поща, отколкото пътници. След шест месеца, линията била закрита.

Ту-144 има кратък живот във въздуха. Изпълнява само 55 полета, през които често се включват аларми, които не могат да бъдат изключени, налягането в кабината намалява или двигателите отказват.

Повечето аварии се случват във въздуха, по време на полет. А на борда, заради шума, пътниците можели да общуват само с писмени бележки.

Проблемите с машината били толкова много, че към края на краткия си живот, той трябвало да излита само след обстоен преглед на създателя си – Алексей Туполев.

На 23 май 1978 година се случва поредния фатален инцидент. Ту-144 се запалва. По време на аварийното кацане, двама от бордовите инженери са убити. Конкордски губи правото да превозва пътници, но неговият край се крие другаде – той официално губи и интереса и финансирането си от държавата. Без достатъчно пари, производството на самолетите спира.

Само 17 машини, включително и прототипите, са излезли от завода. Когато през 1984 година всичко за Ту-144 приключва, повечето от тях са нарязани за скрап.

Но през 1999 година, Конкордски се съживява за последен път благодарение на НАСА, която подписва тригодишна сделка с Русия за проучване на свръхзвуковите полети. В тестовете експертите използват последния Ту-144, който някога е бил построен. Той прекарал едва 82 часа във въздуха.

Туполев дълго време мислил дали да не започне работа по Ту-244, но се отказал. Самият Конкорд полетял за последно през 2003 година. Той бил изоставен заради фаталния инцидент, убил 113 души край Париж, недалеч от мястото, където пада и Конкордски.

Вижте още:През 1964 г. БГА „Балкан“ осъществява първия презокеански полет

Източник:www.dnes.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомен за красивата принцеса Арабела и злият магьосник Румбурак

Ако сте били дете през 80-те години, е почти сигурно, че сте имали две богатства – странните оръжия от Седморката на Блейк и някой от вълшебните пръстени на чехословашката тв сага Арабела.

Когато се излъчваше приказния сериал за красивата принцеса, злия магьосник Румбурак, господин и госпожа Майерови, Хонзик и Марженка, Ксения, госпожица Мюлерова, Блекота и Пекота, улиците просто опустяваха, а веднага след края на епизода децата тутакси се събираха да коментират какво се е случило и какво ще стане после. И това не беше така само в България, а в целия някогашен соцлагер.А за Арабела е ясно, тя бе най-красивата жена на света!

В ролята на принцесата е словашката актриса Яна Нагьова. Сериалът е сниман между 1979 и 1981 г., а хубавицата се сдобива с главната роля по доста странен начин. Първият избор пада на друга актриса Либуше Шафранкова, но, поне според официалната версия, тя се разболяла и това наложило рокадата.

Словашката актриса Яна Нагьова

Шафранкова все пак е частично компенсирана за това, че не влиза в кадър в хитовата продукция. Оригиналният глас на принцеса Арабела е именно нейният. Това се оказало крайно наложително, просто защото Яна Нагьова имала просто кошмарен словашки акцент, който твърде вгорчавал образа на фината красива принцеса.

Говорният дефект и дублажът обаче в никакъв случай не попречват на Нагьова да се превърне скоростно в суперзвезда. Успехът на сериала е небивал и управляващите комунисти са повече от доволни. Така 20-годишната Яна получава баснословни хонорари за онова време и набързо сменя словашката провинция с елитно жилище в квартала на висшата номенклатура в столицата Прага. То е на хълма Храдчани. Яна набързо се омъжва за хокейна звезда, ражда й се дете. Семейното щастие обаче е съсипано от честите посягания към чашката на брачната половинка.Арабела обаче отново се ориентира правилно и „сваля“ богат германец с когото забягва още преди на Изток да са дошли демократичните промени. И на него му ражда дете, разделят се. Следва трети брак, пак с германец и трета рожба на телевизионната принцеса.

Днес Яна е над 60 годишна и живее основно в Дюселдорф. След ролята на Арабела опитите й за кариера в киното и театъра удрят на камък./Източник: offnews.bg/

Още спомени от  СОЦА вижте  ТУК

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Синът на Милен Цветков трогна със снимка на баща си

8-годишният син на убития в катастрофа журналист Милен Цветков – Боян, трогна днес с колаж на баща си и с мило послание към него. Малкото момче, което е копие на известния си татко, публикува във фейсбук страницата „Питай ме“, създадена заедно с Даниел Петканов, своя фотография, както и такава на баща си, придружена с кратък надпис „Едно сърце“, като сърцето е под формата на черен емотикон.

За близо половин час посланието събра стотици лайкове и десетки коментари в памет на Милен Цветков, който загуби живота си точно преди година навръх Великден.

„Милото, Тати ще е винаги до теб и ще те пази! И знай, че тати ще е горд с теб! А ти слънчице, бъди здрав и много щастлив!“, пишат приятели на семейството на журналиста.Други са възмутени, че все още няма осъден за трагедията. „Срам ме е от теб заради нашето правосъдие!“

„Бог да прости, твоя Татко! Той винаги ще бъде твоята невидима помощ и ще те води за ръка към доброто в света“, „Тати ще се гордее много с теб миличък“, „Прекрасно дете ти си смело и силно дете като тати ! Бъди Блогословено! Всички се гордеем с теб и те обичаме! Малко слънчице!“, „Твоят татко никога няма да бъде забравен, ти си негово достойно продължение, Господ да те благослови“, са част от посланията към малкия и вечно усмихнат Боян.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Въоръжени отмъкнаха половин милион от инкасо автомобил

Въоръжени и маскирани са атакували специализиран автомобил, който инкасирал пари от заведение, в близост до автомагистрала „Струма”,съобщи НОВА ТВ.

По информация на телевизията отмъкнатата сума е между 400 000 и 500 000 лева. Инкасо автомобилът е събирал пари от ресторант за бързо хранене. Нападателите са били четирима в две коли, за които се предполага, че са с крадени номера. Предварително са чакали на мястото край магистралата инкасото да спре.Служителите в инкасо автомобила са били двама, единият от тях е с наранявания в областта на лицето. След грабежа нападателите са избягали в посока Дупница.

На брифинг стана ясно, че сигналът за нападението е постъпил тази сутрин около 10 ч. Незабавно на място са извършени заградителни и оперативно-издирвателни мероприятия. Текат и процесуално-следствени действия. От обвинението потвърдиха, че нападателите са били четирима. Те са упражнили насилие върху един от служителите на инкасо автомобила. Според директора на полицията в Перник ст. комисар Димитър Попов престъплението е било извършено професионално. Официално откраднатата сума все още не е уточнена, но се предполага, че е около 500 000 лева.

Източник:НОВА ТВ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Някога, преди не чак толкова много години, детството беше усмихнато, щуро и ухаещо на приключения

Тогава огласяхме летата с детските си викове и смехове и от ранни зори до късни нощи прашният път пред къщата на село и потайните места зад блока не можеха да си починат от нашите игри.

Някога, преди не чак толкова много години, да си стоиш вкъщи си беше наказание, а основното притеснение на нашите баби беше как да ни догонят с филията с лютеница, за да хапнем поне нещичко. Тогава за ядене се сещахме само в моментите, когато казанът с домашната лютеница или маджун вече бе запечатан в буркани и на цялата тайфа оставаше задачата да оближе остатъка.

Някога, преди не чак толкова много години, нямахме смартфони, таблети, нито дори лаптопи и затова ни се налагаше по цял ден да караме колело и да играем на гоненица, стражари и апаши, ластик, народна топка, ръбчета… Абе, все първобитни игри. В най-цивилизования случай прибягвахме до четенето на книги.

Някога, преди не чак толкова много години, имаше само един продавач на сладолед. Идваше в селото веднъж на седмица, носеше 2 големи кофи с различен вкус, но сладоледът пак не стигаше за всички хлапета. Затова през останалото време изстудявахме дини и пъпеши в реката и се катерехме по дърветата, за да берем плодове.Дааа… Някога, преди не чак толкова много години, детството беше истинско..

Meri Nikolova

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Когато дo София се стигаше за 40 минути и 12 лв.

Как пътувате до София? Въпрос, на който повечето читатели ще отговорят, че стигат до столицата с автобус или кола. Други, все по-малко, ще споделят, че предпочитат влак. Четвърта възможност просто не съществува. Но до края на 80-те години жителите на триградието са обичали да ходят на пазар и по работа в София, връщайки се след няколко часа. Това, разбира се, е било възможно единствено с българските авиолинии и модерното за времето си летище в Горна Оряховица. Със сигурност по-възрастните читатели въздишат по загубеното удобство, а младите се подсмихват недоверчиво.

За 40 минути до столицата

Истината обаче е факт, макар и всичко вече да е история, която трудно ще стане реалност отново в днешни дни. До 1989 година националният авиопревозвач „Балкан“ е поддържал най-гъстата мрежа от вътрешни полети в Европа. София-Видин, София-Русе, София-Силистра, София-Търговище, София-Варна, София-Бургас, София-Кърджали, София-Стара Загора и София-Горна Оряховица са били от редовните линии, изпълнявани в продължение на десетилетия. За щастие на всички жители от област Велико Търново родната ни авиокомпания е поддържала цели три полета на ден  от железничарския град до столицата. Това е давало възможност на хиляди жители от областта да тръгват сутрин за София, а след като свършат работа да се приберат в ранния следобед вкъщи. Всъщност полетът до София е бил не повече от 40 минути.

12 лв. са били сериозна сума през 80-те

12 лв. е струвал билетът за София от Горна Оряховица. Сега тази сума изглежда малка, но през 80-те години на миналия век си е била сериозна цифра, защото повечето хора са получавали заплати около 150-200 лв. Въпреки това пътуването със самолет е било предпочитано от мнозина, а билетите са свършвали бързо. На гишетата често се извивали опашки, а загубените билети не се възстановявали. Това бил един от минусите на докомпютърната ера.  В средата на 80-те е въведена видеорезервационна система „Габриел“, която се явява предшественик на компютърните.

Със самолет на морето

В различни периоди от съществуването на граждански полети в Горна Оряховица е имало и линии до Варна и Бургас. Те са били пускани през лятото, а пътя до морето е бил приблизително толкова, колкото и до столицата. Много семейства са се възползвали от удобствата на това пътуване и с по няколко сака тръгвали за родното Черноморие. Хубавото е било, че цените за билетите били твърди и не се променяли зависимост от това колко дни преди полета са били закупени. Нещо, което днес е от огромно значение.

„Ан 24“ обслужваше полетите от Горна Оряховица

„Ан 24“ е самолетът, който най-често е летял от Горна Оряховица до София. Други самолети, които са излитали от железничарския град са „Ту-134“, „Ил-18“ и „Як-40“. Интересното е, че България е ползвала и хеликоптери за осъществяване на полети до Кърджали, където се е използвал вертолетът „Ми 8“. Самолетът „Ан 24“ е побирал около 50 души на борда. Това е и причината да е ползван най-често за полети до по-малките градове като Горна Оряховица. Нямало особени удобства, но условията наподобявали тези на днешните нискобюджетни авиокомпании.

Днешната действителност

Днес летището в Горна Оряховица е едно от петте в България, които работят. За съжаление в железничарския град не се извършват граждански полети до нито един град. Всъщност аеропорта в Горна Оряховица разполага с международен лиценз, но сагата с отдаването му на концесия продължи твърде дълго. През годините много пъти се говореше, че чужденци искат местния аеропорт, но до подписване така и не се стигна. В началото на 2016-та година все пак летището беше отдадено на концесия. Единственият явил се беше консорциумът „Гражданско летище Горна Оряховица“, учредил се между „Кристална вода“ АД и държавната фирма „Летище Горна Оряховица“ ЕАД. Концесионерът е длъжен да инвестира, според договора, над 31 млн. лв., от които 22 млн. през първите 4 години.  Предвижда се проектиране и изготвяне на генерален план и подробен устройствен план за развитие на летището, който би следвало вече да е готов. Всичко това обаче едва ли ще доведе до отваряне на нова авиолиния до София. Нещо, за което хиляди мечтаят и до днес…

Михаил МИХАЛЕВ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ако помниш,прочети!

Аз, гражданин на Народна република България, като встъпвам в редовете на Въоръжените сили, тържествено се заклевам да бъда честен, храбър, дисциплиниран и бдителен воин, да пазя строго военната и държавната тайна, безпрекословно да изпълнявам законите, военните устави и заповедите на своите командири и началници.

Заклевам се добросъвестно да изучавам военното дело, с всички сили и средства да пазя военното и народното имущество и до последния си дъх да бъда предан на своя народ, на своята социалистическа родина и на народното правителство.

Готов съм винаги по заповед на народното правителство да защитя своята родина – Народна република България – и като воин от Въоръжените сили се заклевам да защищавам родината си мъжествено, умело, с достойнство и чест, без да щадя кръвта си и дори живота си за постигане на пълна победа над враговете.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как пътувахме от София до Русе с легендарният експресен влак "Синият Дунав" през 70-те

По това време въпросният експресен влак беше първият, боядисан в цветове, различни от стандартното тъмно зелено,а именно тъмно/светло синьо с белите крила! Във всяко купе и в първа и във втора класа имаше килим и пердета,в коридорите също текстилна пътека. В багажния вагон имаше радио възел, от който се излъчваше програма във влака.

А през 1979 в този влак беше въведена една много луксозна за времето услуга-резервиране на такси от влака (за пътниците, слизащи на централна гара София).

Експресен влак " Синият Дунав " се движи като такъв до 9.01.1994 г. ,когато с частична промяна в тогавашното разписание - в онзи период в сила от 29.05 до 28.05 на следващата година, е преобразуван във влак тип " интерсити " заедно с тогавашния експрес "Диана " . По-късно експрес " Диана " възстановява стария си статут , но "  Синият Дунав " -не 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Имаше много кръжоци, екскурзии, рецитали, спортни мероприятия и още и още..

Едно време при соца сред учениците имаше ред и дисциплина, както и уважение към учителите. Залягахме над уроците и спазвахме добро поведение, защото иначе следваха наказания.

Сутрин при влизане в училище дежурен учител и дежурни ученици, които ни посрещаха. Правеше се проверка за облеклото, нокти, коса, носна кърпа, връзка – пионерска или чавдарска. Оставяхме си чантите и излизахме на двора на физзарядка. Всички спортуваха и нямаше няма болни.

След това се правеше уборка на двора. После миене на ръце и в класните стаи.

Бие ли първият звънец, задължително всички са в стаята и приготвят учебници, тетрадки и пр. За това следеше дежурен ученик по клас. Редувахме се по пореден номер. Дежурният стоеше на вратата и когато другарката се зададеше, казваше „Клас стани, клас мирно“ и така стояхме, докато тя влезе в стаята, остави дневника на бюрото и каже „Седнете“.В часа слушаш и внимаваш, а ако не – дървената показалка „играеше“. А това да те извикат в стаята на директора си беше голям стрес, защото там се явяваш с родител, че и бой ядяхме пред класен и директор, а после и вкъщи пак.

Училището тогава не беше зависимо от броя ученици и затова при лошо поведение или слаб успех те изключваха, без да им мигне окото. Второ – нашите родители ни набиваха в главите, че учителят е нашият родител в училище и каквото каже, се изпълнява! Ред и дисциплина, ако не внимаваш или пречиш в час, напускаш и ти пишат неизвинено. Ако някой ученик имаше много отсъствия, идваше без домашни, се викаха родителите. Ако продължава, се намаляваше поведението и като крайна мярка следваше преместване в друго училище. Учителите някак знаеха как да ни накарат да внимаваме.

Имаше много кръжоци, екскурзии, рецитали, спортни мероприятия, което ни сближаваше и бяхме организирани деца.

В XI клас някой от нас пушехме, само че пушкомът беше много далеч от училището и на скрито място, защото хванат ли те с цигара, ако не си на 18 – при директора и намалено поведение.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сервитьорът Гошо разказва: Бях на една сцена с Филип Киркоров, защитих българо-руската дружба на Златния Орфей

През 1999 бях по морето, пресен-пресен от руския ми престой (КГБ ми оставиха 10 долара бакшиш) и беден покрай провала в село Дълги дел (Как ме измамиха с 1000 долара в с. Дълги дел през 90-те). Малко отчаян, но спретнат, наточен и всеки ден с бяла риза и черни панталони. Слънчев бряг пълен, пари се харчат, туристи в изобилие. Течеше и Златният орфей, както се оказа, последното издание. Все исках да отида да гледам, но нямах време, трябваше да работя. Така си мислех.

Една компания пиеше и ядеше още от обяд, бяха много дръпнали в ресторанта. Един от тях буквално лежеше на масата, а другия лазеше на пясъка. Имаха сили само да се изправят и да поръчат пак. Другите не бяха така зле, но и те бяха вече пред пълна неадекватност. Чужденци, сега им се е паднало. Напълно нормално приех полицейската кола, която спря пред заведението и полицаите с един цивилен отидоха на масата им. Но не им направиха забележка или глоба, а седнаха да говорят. Пияната компания тихо се извиняваше нещо на руски, а човекът им говореше. Отидох да оправям сметката. 

Цивилният извади една пачка пари, огледа се, плати отгоре доста солиден бакшиш и ме погледна в очите„

- Момче, ти са българо-руската дружба готов ли си да направиш подвиг?

Сякаш ток премина през мен. Аз за Русия - всичко!

Какво се оказа, днес пеел Филип Киркоров, а най-пияните били беквокалисти. Но не могат така да излязат на сцената, а Филип трябва да пее.Всичко е на запис, само двама трябва да се движат. Повиках Тишо, стар приятел, също сервитьор. Като струна се изпъна, съгласен!

И с полицейската кола и с пусната сирена-към залата. Сложиха ни по едни ленти на главите, гирлянди на ризите, до две страшни рускини. И светнаха лампите - мале, телевизия, хора, побърках се. Треперя целия, но си викам  -Гошка, зад теб е България, никакво предаване.

Бяхме ударили по 200 ракия за блясък в очите, той дойде. Един час си отваряме устите само и се правим, че пеем. Страхотен купон, публиката в екстаз, на края на концерта на Филип Киркоров не може да слезем от сцената. Викаме - да оставаме, да продължаваме, добри сме.

Но ни свалиха, следващият певец нямал беквокалисти. Киркоров дойде, викаше Молодцы, аз му разказах за моя престой в Русия, но не ме слушаше. Дойде организаторът и той ни каза, че много благодари и ни даде по един плик. Разбогатяхме, тичаме навън, потни и още с гирляндите.

И какво да видим, късаме плика, а вътре по 10 снимки на Филип Киркоров с автограф. Това ли беше, друго очаквахме??

Вечерта в 3 часа ме разбудиха в квартирата, спешна телеграма от майка ми и баща ми. Видели ме по телевизията и плакали как хубаво пея. Кметът на града искал да пея за празника. Ама се набутах, но ще измисля нещо. Аз българо-руската дружба спасих, на панаира в моя малък град ли няма да пея?

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА: На Магурата ченчаджиите продваха на черно 1 американски долар за 5 и повече български лева

През 1989 г., когато още преди падането на Живков беше улеснено пътуването на българите в чужбина, а цяла София се втурна на море в Гърция, се появи глад за валута, тъй като държавата отпускаше смешни суми като например 50 долара на човек (нещо като $150 в днешна равностойност). 

Беше разрешена и стопанската дейност извън държавните фирми и веднага се нароиха чейнджаджии – хора, които сменяха валута – главно долари и марки на черно.

Понеже те започнаха да се събират баш около хитовото заведение Магура, а го правеха поради неспирния поток от хора от ранни зори до късен мрак, то даде името на тяхната прослойка.Магураджии девалвираха курса на соц.лева към долара от 2 наши за 1 американски до 5 и повече български за един щатски. Направиха дебели вратове, купиха също така дебели златни ланци, подкараха стари мерцедеси.

Като всяка прослойка и тази се сдоби със свой запазен знак – наречете го имидж. Магураджиите облякоха своята униформа: светли дънки тип лъвски гащи, кафеви кожени якета и прически в стил футболно киче, обилно гелосани. Така посрещнаха 90-те години, без да падат от гребена на вълната поне до средата им.

Новобогаташката класа, изместила от тавана на доходите келнерите и барманите, които доминираха при соца, понеже заработваха яко на черно, се сдоби и със свой медиен символ.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Бях партиен член и ми дадоха апартамент в София, който днес струва 100 000 евро

Навремето, като работех в „Георги Димитров“, имахме един партиен секретар, Митко се казваше. Той беше от съседното село. И понеже аз бях горе-долу добър работник, съвестен, той ми предложи да ме приемат за член на партията.

Дойдоха у нас, един вид да ме агитират, но аз нямах много нужда от агитация, просто с две думи се разбрахме. Аз се съгласих, естествено, и така един ден се проведе нещо като събрание и гласуваха дали да бъда приет или не. Постигнаха пълно единодушие. След като бях приет за член на партията, вече отговорностите бяха по-големи, работата беше по-сериозна…

Аз се представих добре според мен. Бях изпитател на различни машини, които произвеждахме. Като член на партията ходих в Съветския съюз – бях пратен на една командировка за 45 дни. Следващата година – 1985-а, бях пратен в Чехословакия. И там изкарахме 25 дена. След като се завърнах, ръководството на „Георги Димитров“ беше доволно от моето представяне.Имаше облаги от това да си партиен член. Дадоха ни жилище. 

То първоначално беше общинско и бяхме към „Жилфонд“, обаче след известно време направихме молби за изплащане и си го изплатихме. Днес тристайният ми апартамент в кв. Сатина струва 100 000 евро.

Пазя си книжката – това все пак ми е един спомен от бившата партия.

Б. Иванов

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ефектът на Паули: хората могат психически да влияят на околната среда

Πapaнopмaлнoтo и нayĸaтa oбиĸнoвeнo ca в пpoтивoпoлoжнитe ĸpaищa нa вeĸтopa. Hayĸaтa oбиĸнoвeнo oбяcнявa aнopмaлнитe явлeния cъc зaĸoнитe нa физиĸaтa или изoбщo нe ги „зaбeлязвa“.

Ho, пoняĸoгa yвaжaвaни yчeни ce нaмecвaт в пapaнopмaлнaтa oблacт. Πpeз XX вeĸ, бpилянтeн физиĸ вяpвa, чe xopaтa мoгaт нecъзнaтeлнo дa yпpaжнявaт пcиxичecĸo влияниe въpxy външния cвят. Heщo пoвeчe, тoвa явлeниe ce пpoявявa пpи нeгo caмия.

Aвcтpийcĸият физиĸ, Hoбeлoв лaypeaт, пpoфecop пo тeopeтичнa физиĸa в Швeйцapcĸия фeдepaлeн тexнoлoгичeн инcтитyт и пиoнep в ĸвaнтoвaтa мexaниĸa – Boлфгaнг Epнcт Πayли, e cмятaн зa eдин oт нaй-блecтящитe физици, живeли няĸoгa.

Toй e пъpвият, ĸoйтo пpeдпoлaгa cъщecтвyвaнeтo нa нeyтpинoтo пpeз 1930 г. Πpeз 1945 г. пoлyчaвa Hoбeлoвa нaгpaдa зa физиĸa и изĸлючитeлнo пpивeтcтвиe oт Aлбepт Aйнщaйн, a пpeз 1958 г. взимa Meдaлa „Maĸc Πлaнĸ“. Toй дoпpинacя зa paзвитиeтo нa мнoгo oблacти нa тeopeтичнaтa физиĸa и ĸвaнтoвaтa тeopия.

Πayли e мнoгo yвaжaвaн cpeд cвoитe ĸoлeги, пpитeжaвaщ бeзyпpeчeн нayчeн yм. Cъщo тaĸa, имa няĸoи дocтa cтpaнни идeи, eднa oт ĸoитo пo-ĸъcнo e нapeчeнa Eфeĸтът нa Πayли.

Bcичĸo зaпoчвa, ĸoгaтo xopaтa, вĸлючитeлнo caмият Πayли, зaбeлязвaт, чe ĸoгaтo тoй e в лaбopaтopиятa cи, ce cлyчвaт нeoбичaйнo мнoгo cтpaнни пpoизшecтвия и нeизпpaвнocти в oбopyдвaнeтo.

Πoчти винaги, ĸoгaтo Πayли влизaл в лaбopaтopиятa, вcичĸo ce paзвaлялo. Eлeĸтpичecĸитe cиcтeми ce пoвpeждaли, cтъĸлaтa ce нaпyĸвaли, бyнзeнoвитe гopeлĸи нe ce зaпaлвaли, oбopyдвaнeтo cпиpaлo дa paбoти или ce пoявявaли cмyщeния, избyxвaли пoжapи.

Koлeгитe мy нa шeгa нapeĸли тoвa Eфeĸт нa Πayли, ĸaтo eдин oт тяx ĸaзaл, чe „paбoтeщo ycтpoйcтвo и Boлфгaнг Πayли нe мoгaт дa бъдaт в eднa и cъщa cтaя“. B нaчaлoтo билo мнoгo зaбaвнo, нo тъй ĸaтo тoзи eфeĸт пpoдължaвaл, вcичĸo зaпoчнaлo дa изглeждa нecлyчaйнo и нe тoлĸoвa cмeшнo.

Eфeĸтът дeйcтвaл дopи пpeз cтeнитe нa cтaитe или нa paзcтoяниe. Cлyчил ce инцидeнт, ĸoйтo бъpзo ce пpeвъpнaл в пoпyляpeн aнeĸдoт. Beднъж, ĸoгaтo Πayли пpeминaвaл пoĸpaй гapaтa в Гьoтингeн, няĸoлĸo ypeдa oт лaбopaтopнoтo oбopyдвaнe в близĸия yнивepcитeт избyxнaли бeз видимa пpичинa.

Дpyгa иcтopия e, ĸoгaтo Πayли бил нa пoceщeниe в Πpинcтънcĸия инcтитyт зa нaпpeднaли изcлeдвaния, мacивният ycĸopитeл нa чacтици oт циĸлoтpoн във Физичecĸия фaĸyлтeт нa Унивepcитeтa в Πpинcтън нeoбяcнимo ce зaпaлил и гopял пoвeчe oт 6 чaca, пpeди дa бъдe изгaceн.

Tъй ĸaтo пoдoбни cтpaнни инцидeнти зaчecтявaт, пpиятeлитe нa Πayли пpecтaвaт дa ce шeгyвaт c тoвa и зaпoчвaт дa вяpвaт, чe нeщo нaиcтинa cтpaннo ce cлyчвa в пpиcъcтвиeтo нa физиĸa и, чe мoжe би имa дopи „нeщo cвpъxecтecтвeнo“ …

Гoвopeлo ce, чe eĸcпepимeнтaлният физиĸ Oтo Щepн дopи зaбpaнил нa Πayли дa пoceщaвa лaбopaтopиятa мy oт cтpax, чe щe cчyпи нeщo или щe cъcипe eĸcпepимeнтитe мy.

Интepecнo e, ĸaĸ тeзи cepиoзни yчeни нa виcoĸo нивo ca зaпoчнaли дa миcлят зa Eфeĸтa нa Πayли ĸaтo зa миcтичнo cyeвepиe, вяpвaйĸи, чe нямa paциoнaлнo oбяcнeниe.

Hayчният фoтoгpaф Дeйвид Фaти ĸaзвa:

„Дългo вpeмe ce oпитвax дa paзбepa ĸaĸ няĸoи oт нaй-яpĸитe yмoвe нa cвoeтo вpeмe биxa мoгли дa ce пoддaдaт нa идeи, ĸoитo изглeждaт чиcтo cyeвepиe. Ho ceгa миcля, чe тoвa дa paбoтят в oблacт, тoлĸoвa aбcтpaĸтнa и дaлeч oт oбщaтa интyиция ĸaтo ĸвaнтoвaтa физиĸa, вepoятнo пъpвoнaчaлнo тpябвa дa ca пpeдpaзпoлoжeни дa миcлят нecтaндapтнo и тpябвa дa ca ĸpeaтивни xopa, oтвopeни зa нaй-cтpaннитe идeи.

Cĸopo, caмият Πayли зaпoчвa cepиoзнo дa миcли, чe зaд вcичĸo тoвa cтoи няĸaĸъв дpyг нeoбяcним физичecĸи фeнoмeн. Зa нeгo, тoвa нe e гoлям cĸoĸ вcтpaни, тъй ĸaтo пoняĸoгa ce интepecyвa oт пapaпcиxoлoгия и пoдĸpeпя идeитe нa Юнг зa cъщecтвyвaнeтo нa явлeниeтo cинxpoннocт.

Юнг гo oпиcвa ĸaтo „oбcтoятeлcтвa, ĸoитo изглeждa ca cвъpзaни пo cъщecтвo, нo им липcвa пpичиннo-cлeдcтвeнa вpъзĸa“, ĸaĸтo и cĸpитoтo знaчeниe нa cънищaтa.

Πayли зaпoчвa дa миcли зa нaчин дa oбяcни вcичĸo тoвa. Toй пpeдпoлaгa, чe oпpeдeлeни xopa имaт cпocoбнocттa пo няĸaĸъв нaчин дa влияят нa близĸoтo тexничecĸo oбopyдвaнe cъc cили, ĸoитo вce oщe нe ca paзбpaни oт нayĸaтa.

Toй e тoлĸoвa yбeдeн, чe тoвa e иcтинcĸa нayчнa зaгaдĸa, чe гo oбcъждa пoдpoбнo cъc caмия Юнг. Eднa oт идeитe мy e, чe тoвa ce дължи нa eдин вид пcиxoĸинeзa, пpи ĸoятo yмcтвeнaтa eнepгия ce пpoeĸтиpa въpxy физичecĸaтa cpeдa.

Интepecнoтo e, чe paзмиcлитe нa Πayли въpxy тoвa ca няĸoи oт пo-paннитe идeи, излoжeни зa пcиxoĸинeзaтa в eпoxa, ĸoгaтo тя дopи нямa oфициaлнo cъглacyвaнo имe.

Уви, физиĸът тaĸa и нe ycпявa дa дoĸaжe нищo oт тoвa, мaĸap, чe пpeĸapвa мнoгo вpeмe в paзмиcли и пиcaнe нa paзлични paзcъждeния зa пcиxoĸинeзaтa.

Toй чecтo ce oплaĸвa, чe e нeвъзмoжнo дa ce дoĸaжe нищo зa тeзи явлeния в cтpoгитe лaбopaтopни ycлoвия, и чe в ĸpaйнa cмeтĸa тo ce ocнoвaвa пpeдимнo нa cлyчaйни дoĸaзaтeлcтвa и вepoятнo e oбpeчeнo зaвинaги дa бъдe нepaзбpaнo.

Дo cмъpттa cи пpeз 1958 г., Πayли e твъpдo yбeдeн, чe т. нap. Eфeĸт нa Πayли e нaпълнo peaлeн, и чe xopaтa нaиcтинa мoгaт пcиxичecĸи дa влияят нa oĸoлнитe пpeдмeти и eлeĸтpoниĸaтa.

Източник:hiddentruth.site

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Лятна ваканция на село крадяхме дини от селския бостан

А минаха години " , " Годините на моето детство " , " Времето лети напред и никога не обръща глава назад " и т. н.  " За риба на река Марица " Моето детство премина в село Златна ливада , Старозагорски окръг . В днешно време селото доби популярност с това , че тук се намира най - старият християнски манастир в Европа , действащ и днес ! 

Аз съм от поколението на 60-70 -те години на миналия век , " бабино внуче " на село през летните ваканции . Дядовци и баби работеха в ТКЗС -то - единствен поминък в района ! А децата сме свободни и на " самоконтрол " . Правим организация за риболов . Ще ходим на река Марица . А аз много й разбирах на тази риба , бе ! Много я хващах ! Сборен пункт - в центъра на селото пред хоремака ( селската кръчма ). Тръгваме цяла чета с викове и крясъци , весели и превъзбудени ! Без вода и без храна ! 

Минаваме край селската воденица , вадим торен червей за стръв и по пътя край манастира се отправяме към река Марица . Само на 2 километра е от селото ! Месец юли е , царевичните ниви вече имат кочани с млечна царевица и всяко хлапе си отчупва по 3 - 4 кочана . Колко ще носиш , колко ще изядеш !? 

А и не ни се караха , защото виждаха възрастните , че не нахалстваме и не опустошаваме . С шеги и закачки вече сме на реката . 

Който ще лови риба с въдица се изтегля в страни на по - тихо и спокойно място , а тези , които ще се къпят и ще ловят риба с ръце и ще правят " плаж " - в друг район . И да не забравя да подчертая ! С нас имаше и по - големи батковци и каки , които по неписани закони си ни контролираха и пазеха , а и ние си ги слушахме ! Не им се сърдехме ! До тук - добре ! Става обяд, слънцето напича , дружината огладнява и ожаднява ! А ония години по река Марица нямаше питейна вода ! Имаше 1 - 2 кладенеца , но водата беше застояла и пълно с жаби ! Как да пиеш !? По - големите дават идея ! 

На отсрещния бряг на Марица е село Сталево ! Техният бостан с дини е съвсем до водата ! Значи - атака ! Река Марица е в лятно безводие и е само на плитки ръкави ! Динята , хвърлена във водата плува ! Ихаааа ! Лесна плячка ! Давааай - на нашия бряг ! От 20 дини само 3 стават за ядене , останалите " зелени тикви " ! Но сме доволни и щастливи ! По - малките са събрали съчки и дърва за огън , пекат царевицата . Къде изгорена къде опечена , къде сурова , ръбаме и сме щастливи ! А и аз майстор - рибар ! Ей , вървеше ми , бе ! Докато няма , няма , че като почнах да вадя едни едри каракуди и шаранчета - виж ти късмет ! И за тях веднага се намериха " хирурзи " и " патоанатоми " и на жарта ! 

Духовете са спокойни , гладни и жадни вече няма . Игрите продължават до залез слънце ! Под контрола на по - големите си правим една привидна проверка , убеждаваме се , че личният състав е на лице и спокойни се прибираме в село . След кратка почивка  и лична хигиена , без уговорка и покана сме отново сред село ! Игри и закачки до късна нощ ! ....... А минаха години ! Времето лети , поумняваме , остаряваме и НЯМА ВРЪЩАНЕ НАЗАД !

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА:Ядяхме само кучешка радост и русенско варено, защото другото беше само с връзки

Напоследък много чета и слушам колко хубаво било през социализма. Онзи ден един таксиметров шофьор ронеше сълзи за времето на Бай Тошо, когато си живеел много добре и тогава всеки можел да си позволи всичко в магазините.

Какво обаче имаше във въпросните магазини тогава, помните ли?

Да вземем супермаркета. Прах за пране 2 вида – „Алфа“ и „Гама“, сапун – два вида. На рафтовете с консерви – русенско варено, скумрия, копърка и „Ропотамо“. По-нататък – шипков мармалад, бисквити – обикновени и чаени „Чайка“. На щанда за салами – кучешка радост и кренвирши.

На рафта за парфюмерия и козметика имаше шампоан „Зелена ябълка“, крем за бръснене „Каро“, крем за ръце и яйчен шампоан. С дезодорант „Рексона” можеше да се сдобиеш само ако имаш дебели връзки с магазинерката.

В плод-зеленчука преобладаващите артикули бяха бутилките с нектари и бурканите с домати. За бананите за Нова година няма и да споменавам. В рибния магазин – скумрия, цаца и хамсия.

Речта на таксиметровия шофьор завърши с думите: „При Тодор Живков си беше много по-хубаво. Сега трябва много да се работи, от сутрин до вечер въртя волана.” Е, да, сега дойде време да се работи. Едно време никой не работеше, всеки се скатаваше и затова социализмът го докара до под кривата круша.

В. Паскалева, Русе

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сервитьорът Гошо разказва: Търся моя братовчед Петър от Калифорния, чувал съм го само един път по телефона

Бях още дете и не разбирах защо около едно писмо, облепено с шарени марки. Получихме го отворено, мама и тате го четоха тайно, мама плака. Така разбрах и за нейния брат, който още през 70-те бе избягал от България и бе стигнал чак до Лос Анджелис. Не бях чувал нищо за него до момента, докато не дойде този плик в кутията ни.

После разбрах, че вуйчо ми работи в автомобилен завод, има един син на име Петър. Отговорихме, съвсем телеграфно. Не знаехме какво да пишем, да не се издъним в нещо.

Отговор не дойде, но след месец те позвъниха по телефона. Беше посред нощ, майка плачеше и само слушаше. Дадоха ми и на мен да говоря, а аз съненото хлапе не можах да кажа нищо друго освен "Ало". Не бях добре с езиците, освен някакъв лош немски. Весел глас ми каза "Ай ем Пииита от Калфоня", което аз тогава въобще не проумях какво означаваше. Гласът говореше, а аз само повтарях "да" и "по-бавно, бате, по-бавно" сякаш нещо щях да проумея. Чух няколко пъти "Пииита от Калфоня" и това ми се наби в мозъка.Минаха много месеци без никакъв сигнал от вуйчо ми и Пииита.

В началото на пролетта пристигна малък колет, който беше пътувал почти 8 месеца до дома ни. Тоест, 1 месец бе пътувал от от САЩ до България и след това 7 месеца бе стоял в София, отварян, разравян на няколко пъти. Снопче пощенски картички и една дънкова риза, която ми беше малка.

Не можете да си представите емоцията от тази риза, истинска американска дънкова риза. За да мога да я нося, скъсах ръкавите. По-скоро ми стоеше като потник, но се бях научил да свалям мацките. Вървя с впитата риза със скъсаните и вече разръфани ръкави, нося няколко картички и бавно казвам "Ай ем Гошо от Калфоня", на което никоя жена не издържаше.

Така и така не научих нищо съществено за Петър от Калифорния. В детските ми мисли той беше каубоец, който има ферма и оръжие. Вероятно той работеше някъде в завода на вуйчо, а може би и беше сервитьор като мен. Изминаха години.

Използвам тази трибуна, за да попитам всички - познавате ли моя братовчед Петър от Калифорния? И ако го познавате, кажете му да се свърже с мен.

Още от историите на сервитьорът Гошо ТУК

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ