През 1999 бях по морето, пресен-пресен от руския ми престой (КГБ ми оставиха 10 долара бакшиш) и беден покрай провала в село Дълги дел (Как ме измамиха с 1000 долара в с. Дълги дел през 90-те). Малко отчаян, но спретнат, наточен и всеки ден с бяла риза и черни панталони. Слънчев бряг пълен, пари се харчат, туристи в изобилие. Течеше и Златният орфей, както се оказа, последното издание. Все исках да отида да гледам, но нямах време, трябваше да работя. Така си мислех.

Една компания пиеше и ядеше още от обяд, бяха много дръпнали в ресторанта. Един от тях буквално лежеше на масата, а другия лазеше на пясъка. Имаха сили само да се изправят и да поръчат пак. Другите не бяха така зле, но и те бяха вече пред пълна неадекватност. Чужденци, сега им се е паднало. Напълно нормално приех полицейската кола, която спря пред заведението и полицаите с един цивилен отидоха на масата им. Но не им направиха забележка или глоба, а седнаха да говорят. Пияната компания тихо се извиняваше нещо на руски, а човекът им говореше. Отидох да оправям сметката. 

Цивилният извади една пачка пари, огледа се, плати отгоре доста солиден бакшиш и ме погледна в очите„

- Момче, ти са българо-руската дружба готов ли си да направиш подвиг?

Сякаш ток премина през мен. Аз за Русия - всичко!

Какво се оказа, днес пеел Филип Киркоров, а най-пияните били беквокалисти. Но не могат така да излязат на сцената, а Филип трябва да пее.Всичко е на запис, само двама трябва да се движат. Повиках Тишо, стар приятел, също сервитьор. Като струна се изпъна, съгласен!

И с полицейската кола и с пусната сирена-към залата. Сложиха ни по едни ленти на главите, гирлянди на ризите, до две страшни рускини. И светнаха лампите - мале, телевизия, хора, побърках се. Треперя целия, но си викам  -Гошка, зад теб е България, никакво предаване.

Бяхме ударили по 200 ракия за блясък в очите, той дойде. Един час си отваряме устите само и се правим, че пеем. Страхотен купон, публиката в екстаз, на края на концерта на Филип Киркоров не може да слезем от сцената. Викаме - да оставаме, да продължаваме, добри сме.

Но ни свалиха, следващият певец нямал беквокалисти. Киркоров дойде, викаше Молодцы, аз му разказах за моя престой в Русия, но не ме слушаше. Дойде организаторът и той ни каза, че много благодари и ни даде по един плик. Разбогатяхме, тичаме навън, потни и още с гирляндите.

И какво да видим, късаме плика, а вътре по 10 снимки на Филип Киркоров с автограф. Това ли беше, друго очаквахме??

Вечерта в 3 часа ме разбудиха в квартирата, спешна телеграма от майка ми и баща ми. Видели ме по телевизията и плакали как хубаво пея. Кметът на града искал да пея за празника. Ама се набутах, но ще измисля нещо. Аз българо-руската дружба спасих, на панаира в моя малък град ли няма да пея?

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉
ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

НАЙ-ЧЕТЕНИ

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации