През 1983 г. корицата на списание „Жената днес“ запечатва един от малкото моменти, които правят ежедневието на столичните ватмани видимо за всички. Там, сред шумa на трамваи и хора по улиците на София, стои Лейла Тасимова – усмихната, уверена и готова за първа смяна на трамвай „България 1300“. Фотографът Веселин Чапанов успява да улови не само образа на една жена, но и духа на професия, изискваща дисциплина, отговорност и безкрайно внимание.
Лейла вече не е сред нас – почина преди няколко години, но историята й остава жива. Тя е пример за хилядите жени, които през социализма идват от провинцията в София, за да станат ватмани, да получат столично жителство и да започнат нов живот. Живот, който често започва в общежитие до депото Пенка Михайлова в Банишора, далеч от семейството и близките. Там се гледат деца, става се рано за първа смяна и се понасят тежки дни – но Лейла и колежките й не се отказват.
Снимката на Лейла не е просто портрет – тя е носталгичен символ на една епоха. Жената, която седи зад управлението на трамвая, олицетворява сила, упоритост и отдаденост. За съвременния поглед тя е и вдъхновение: напомня ни, че зад всеки трамвай в София стои история, труд и живот, посветен на другите.
В Деня на жената споменът за Лейла Тасимова е повече от носталгия – той е признание за жените, които с усилията си изграждали град, транспорт и общност. Днес тя остава лице на соца, лице на дисциплината и пример за професионализъм, който вдъхновява и днес.


0 comments:
Публикуване на коментар