21:40:00
Да си спомним за неповторимата актриса, която вярваше, че всичко е тленно – освен високият дух, който обитава Вечността!
80 години от рождението на Катя Паскалева – „непокорната скитница“ на българския театър.
„Да създаваш изкуство се изисква талант… но освен това са необходими доброта и почтеност. Талантът изисква да го уважаваш и да му се подчиняваш. “ – думи на незабравимата Катя Паскалева, родена на днешния ден преди 80 години.
Нейните героини излъчваха тъжната хубост на мадони – тя владееше до съвършенство актьорската техника и с жест, мимика и поглед умееше да разкрие цели светове.
През 1963 г. кандидатства във ВИТИЗ, почти без предварителна подготовка и е сред първите приети кандидати. Завършва актьорско майсторство през 1967 г. в класа на Боян Дановски, а през 1985 г. става част от трупата на Сатиричен театър „Алеко Константинов“.
Сред емблематичните и роли в Сатирата са: Беатриче в „Много шум за нищо“ (Уилям Шекспир, реж. Гриша Островски), участието и в „Одисей пътува за Итака“ (Константин Илиев, реж. Иван Добчев), „Сватба“ (Елиас Канети, реж. Маргарита Младенова), „Любовникът“ (Харолд Пинтър, реж. Стоян Камбарев) и „От другата страна“ (Станислав Стратиев, реж. Пламен Марков).
За ролята на Съпругата в „Месарят, вътре в стаята“ през 1991 г. Катя Паскалева е отличена с „Аскеер“, а за ролята на Сара в „Любовникът“ през 1993 г. е номинирана за същата награда за водеща женска роля.
Последната и среща с публиката е през 1998 г. в моноспектакъла „Скитница“ от Жан-Клод ван Итали на Камерна сцена „Методи Андонов“.
Напусна ни едва на 56, а в последните си бележки, събрани по-късно в книгата „Книжни квадратчета“, пише: „Аз играя последната си роля – на актриса, поставена пред изпитанието дали ще удържи да размие границата между реалността и условността… “
Днес голямата актриса има своето почетно място в Голяма зала „Щастливеца“ – на р. 8, м. 4, а съвсем скоро предстои да поставим и нейна маска към вече съществуващата експозиция в централното фоайе на Сатирата. Ликът на Катя Паскалева посреща зрителите и в стенописа „Небесен театър“ – сред вечните образи на големите български актьори – духовният пантеон на сцената, която така обичаше.
Да си спомним неповторимата Катя Паскалева, която вярваше, че всичко е тленно – освен високият дух, който обитава Вечността! Поклон пред паметта и таланта й!
Източник: Фейсбук страницата на Сатиричен театър Алеко Константинов в София.
0 comments:
Публикуване на коментар