Първото издание на Софийския маратон се провежда на 22 май 1983 г. и е организиран от Градския съвет по физкултура и спорт. Трасето тръгва от Народното събрание, преминава по булевард „В.И.Ленин“, стига до разклона за Нови Хан и завършва на Националния стадион „Васил Левски“.
Над 300 завършват дистанцията от 42 километра и 195 метра през пролетта на 1983 година.
Близо 50 хиляди (точната цифра е 49 921) са участнициците в първите софийски маратони през 80-те години на миналия век
Началото на надпреварата, която се провежда под егидата на вестник „Работническо дело“, е поставено на 19 май, през 1983 година, като тогава състезанието се нарича маратон за „Наградата на София“.
Популярността на състезанието е огромна и в следващите години.
През 1985 година „Гросмайсторската“ дистанция от 42 километра 195 метра е пробягана от 340 от участнците, а победител е представителят на ГДР Клаус Голдамер, който финишира за 2 часа, 24 минути и 42 секунди. Неговата награда е цветен телевизор
На втора позиция тогава се класира Васил Лечев (Несебър), който завършва за 2 часа, 25 минути и 28 секунди. Най-бърза при дамите е Петранка Николова (Силистра), финиширала за 2 часа, 56 минути и 17 секунди
Всички участници в бягането получават грамоти, шапки и значки.
Основното трасе е по булевард „Владимир Илич Ленин“ (днес носещ името „Цариградско шосе“), като участниците в маратона бягат до разклона за Нови хан и обратно до националния стадион „Васил Левски“
През следващите години маршрутът се променя многократно – между 1988 и 1990 г. например, се бягат две обиколки по 21 километра. С промените в политическата и икономическата обстановка в България след 1989 г., организацията на маратона преминава в ръцете на фондация „Спортна София“, която продължава да го развива с нова визия. Периодично трасето се адаптира към градската инфраструктура и изискванията на международните стандарти, като през 2009–2011 г. маратонската дистанция временно отпада поради логистични затруднения.
0 comments:
Публикуване на коментар