Сервитьорът Гошо се хвали - Главната улица на моя град не е ремонтирана от 50 години

Малко време покрай локдауните поработвам в едно кафе в родния ми град. Няма много хора, не са големи сметките, но по-добре така, отколкото да седя у дома. Преди няколко дни сервирах кафе на чичо Танас, който ни е далечен роднина. Нали съм зевзек, питам го - "Ще работиш ли чичо, че младите не искат и да пипнат!"

Чичо Танас цял живот е бил в строителството, гръб и ръце не са му останали. Той си отпива от кафето и се хили

"Гледай каква улица съм построил, не е мръднала! Трябваше на Тодор Живков да я кръстят, той я построи такава!"

И ми разказа история,която ме изуми.

В средата на 70-е, моето градче започва пълна реконструкция на всичко - улици, градинки, площади. Щяло да има голямо състезание на работници и партията украсявала града. Всичко ново и лъснато! Строяло се бързо, с много хора, без да се мисли за икономии. Покрай другото, крадяли страшно много. Пясък, цимент, каквото могат, надписвали дни...

Партийният секретар най-много крадял, бил назначил всичките си братовчеди и роднини в бригадите, уж да работят, но само да се водят на заплата.

Дошъл един ден внезапно Тодор Живков на проверка, с 4 коли охрана и той в петата. Било валяло дъжд, още капело и го чака охраната с чадъра пред колата. Излиза той и още първата плочка хлътнала с вода ход нея и Живков се хлъзнал и паднал. Вдигнали го, но докато стигне до сградата, плочките хлюп, хлюп, хлюп...всяка втора...не е закрепена, под нея кухо.

Партийният секретар си бил тръгнал, но като му позвънили, веднага дошъл с колата. Живков седи в неговия кабинет, секретарката му прави чай и той гледа мрачно през прозореца.

"Оооо, другарю Живков..." радостно почнал секретаря, но Живков мълчал. Охраната довела в кабинета двама души в униформа, които се оказали икономическа полиция. Няколко въпроса и партийният секретар изтръпнал. Поискали документите. 

До голямото състезание оставали 2 месеца, а уволненият партиен секретар всеки ден работел като общ работник на улицата, за да стане по-бързо и качествено. Сложили нови плочки, всичко било направено не както трябва, а така, че да издържи много време. Имало шумен съдебен процес, в който няколко човека отишли в затвора за дълго време.

Дълго време наричали улицата Пролетарска, макар, че хората се шегували, че е по-скоро Затворническа. След 30 години демокрация няма нито една мръднала плочка, така здраво е било направено всичко при Тодор Живков

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉
ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

НАЙ-ЧЕТЕНИ

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации

РЕКЛАМА