Бях много малка, когато България тържествено празнуваше 1300 годишнината си. Чакахме деветмилионното българче. Бяхме горди, че сме българи, въпреки че банани имаше само по Коледа. Но магазините бяха пълни с евтини и качествени стоки, достъпни за всеки. Бедни нямаше. Нито веднъж тогава не видях просещи хора или ровещи по боклука. Бяхме горди българи…..

Днес с овче примирение чакаме да се стопим до два милиона, от които не се знае дали изобщо ще има българи. Приемаме с тихо безразличие евакуацията на три милиона българи в чужбина, да работят там, за да оцелеят и да живеят в нормални държави. Изгонени от родината си. Плащаме си здравни осигуровки, за да има нови джипове за началниците в Здравната каса, а когато трябва да се лекуваме, слагаме касички по магазините и близките ни се молят като просяци за пари, за да живеем. Някои не успяват…в просперираща България бедните умират. А те са много..

Работим много, работим от сутрин до мрак. А получаваме подаяния, които позволяват само да оцелеем на ръба. И то не винаги. Системата е такава, че да не позволява нормален живот. Правителството коментира, че просперираме, а не коментира посперитетът на фирмите за бързи кредити, от които вземат заеми работещите при непосилна лихва. Не коментират ръстът на необслужваните кредити и най-вече защо се налага работещи хора да вземат кредити, за да си платят сметките – за ток, за вода, за наеми, за да подготвят детето си за училище.

Това ли е просперитетът. Вестниците са пълни със случаи на самоубийства, много от тях са заради мизерия, бедност и невъзможност за лечение. И забравяме много бързо, защото ни е срам да се замислим в какво превърнахме родината си. В която вместо да чакаме деветмилионния българин, четем за умрели от глад и студ старци, за бащи, които са се запалили от отчаяние от мизерията и не можещи да нахранят децата си, за самоубийства заради отнети от банки и други кредитори домове, изхвърлени на улицата семейства, тормоз от кредиторите. Но иначе….просперираме.

Не мога да позная българите. От горд и разумен народ се превърнахме в стадо. В хора, при които само лоботомията би могла да обясни мисленето и реакциите им. Беззъби, бедни, облечени в дрехи втора употреба, се хилят малоумно и се снимат с палача си. Броят си мизерните заплати и още по-мизерни пенсии, но се радват, че Той щял да даде 24 милиона лева за някакъв суперкомпютър и да се заеме – лично Той, с климатичните промени.

Това не е нормално. Не мога да го приема за нормално. Възхваляваме и гласуваме за тези, които ни убиват. Дори Стокхолмският синдром не може да го обясни. Възхваляваме палачите си. С тихо примирение и апатия приемаме, че България няма бъдеще и сме последните българи. Допускаме да ни бият и ограбват недосегаемите, и вместо да ги пометем, ревем като вдовици по медиите. Радваме се, че безработицата намалявала, а не виждаме, че не останаха работоспособни хора в България. Възмущаваме се от корупцията, кражбите и алчната наглост на шайката, а след това тичаме като селски идиоти да ги приветстваме и да им махаме с ръка, докато те се правят на наши господари.

Това е краят! Краят на един горд, велик народ. Оцеляхме по турско, оцеляхме по византийско робство, оцеляхме 1300 години, а сега се унищожаваме сами заради малоумието си и психическите си отклонения. Защото това, което се случва, НЕ Е НОРМАЛНО. Не е нормално да гледаме една крадла по телевизията как ни поучава и освен мърморене, да не предприемаме нищо друго.

Не е нормално хора с психически отклонения, наследници на убийци на деца, вместо да ги лекуваме, да ги пращаме за евродепутати, не е нормално най-корумпираните да са тези, които уж трябва да се борят с престъпността. Не е нормално да ни управлява психично болен престъпник, а ние да му се радваме, все едно яйце ни бели и да го възхваляваме, докато ни убива.

Какво ни става, българи? Защо се предаваме? Защо допускаме да сме последните българи?

ЗАЩО, ПО ДЯВОЛИТЕ, НЕ ПРАВИМ НИЩО???


Автор: Елена Гунчева, фейсбук

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉
ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

НАЙ-ЧЕТЕНИ

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации

РЕКЛАМА