Първи май 1986 година. Стотици хиляди българи отбелязват в София Празника на труда с традиционен парад пред комунистическите ръководители на страната. Манифестиращите не знаят, че само четири дни по-рано, на 26 април 1986 г., пожар в Чернобил е предизвикал най-тежката ядрена авария в света.

На 1 май радиационният облак достига България. Дъждът, който вали над парада, е силно радиоактивен, но на трибуната сякаш не осъзнават опасността във въздуха.

След аварията в Чернобил войниците в Българската армия са хранени с военните запаси, а заповед за това идва почти веднага след инцидента от министъра на народната отбрана генерал Добри Джуров.

Без обяснения защо на командния състав се разпорежда да преустанови храненето на наборната войска с пресни зеленчуци – марули, спанак, лук, чесън. Забраняват се млякото и прясното сирене, разказа в интервю за Радио Стара Загора генерал Димитър Димитров, бивш командир на Втора тунджанска лека пехотна бригада в града. По време на ядрената катастрофа, която стана отново актуална покрай хитовия сериал на HBO „Чернобил“, той е началник-щаб на 49 полк в Симеоновград.

Освен това от София е разпоредено войниците да не сядат и да не лягат по земята и тревата на открито. Обичайното замерване на радиацията, което по това време се извършва във всяко поделение на 8 часа, става на 4 часа, гласи още заповедта на генерал Джуров.

„Официално никой не ни каза причината за тази заповед. Но офицерите бързо се досетихме каква може да е с тази точка за промяна на честотата на замерване на радиацията. В България към този момент имаше 273 пункта за замерване на радиацията, което ставаше 3 пъти на ден по принцип“, споделя генерал Димитров.

По думите му при замерванията отначало не е имало нищо тревожно – до около 1 май. След това обаче пунктовете са започнали да отчитат на определени места радиация.

„Около седмица мерихме на 4 часа. В началото нямаше нищо, но после явно облакът беше достигнал страната ни. Заповядаха ни да мерим на 2 часа. А на 2 часа по плана за бойна готовност се мери, когато има опасност от военна агресия или вече има започнати бойни действия“, разказва генералът.

„Приборът за измерване се вади от машината и се замерва по земята. На ниво 15-20 сантиметра от земята радиация има. Но когато уредът се вдигне, например на половин метър и нагоре, е чисто – това значи, че тя е паднала долу. Свали я дъждът, иначе щеше да си мине облакът през България и нямаше вероятно да има нищо“, смята генералът.

Официалното съобщение за аварията в Чернобилската електроцентрала пристига близо месец по-късно.

„Ние правихме всичко необходимо, за да бъде войската запазена. А вече чрез нас тази информация до голяма степен се получи сред цивилното население“, разказа спомените си за събитията генерал Димитров.

Ето и фактите в цифри. На 26 април преди 35 години в 01:23 часа реактор номер 4 на централата, намираща се на около 100 километра от Киев, се взривява по време на тестване на самозахранваща система за сигурност. Изразено в цифри, измерението на тази катастрофа е следното:

10 – толкова дни продължи да гори ядреното гориво след взрива, при което в атмосферата бяха изхвърлени радиоактивни елементи. Според някои оценки те са замърсили до три четвърти от Европа, но най-вече пострадаха Украйна, Беларус и Русия.

14 – на тази дата през май 1986 г. съветският лидер Михаил Горбачов за първи път публично говори за случилото се, след като съветските власти се опитват да укрият какво е станало в централата.

116 000 – това е броят на евакуираните през 1986 г. от зоната около централата.

230 000 – още толкова души са евакуирани в идните години. 

600 000 е броят на ликвидаторите на последиците от катастрофата, които са изпратени на място със слаба или почти никаква защита.

100 000 – според Грийнпийс толкова са смъртните случаи, предизвикани от катастрофата към 2006 г. Научният комитет на ООН обаче признава официално само тридесетина починали сред работниците и пожарникарите в резултат на високата радиация веднага след експлозията.

2000 – до декември на тази година АЕЦ „Чернобил“ продължава да произвежда електричество. Тогава последният действащ реактор е спрян под натиска на Запада.

2,1 – толкова милиарда евро, финансирани от международната общност, са вложени в изграждането на гигантски стоманен саркофаг. Той беше поставен в края на 2016 г. над четвърти реактор на централата и въведен в експлоатация през 2019 г., за да не изтича радиация оттам.

24 000 – след толкова години властите смятат, че хората ще могат да живеят в пълна безопасност в зоната на Чернобил. Но въпреки това мястото привлича все повече туристи, а Киев иска да го впише в световното културно наследство на ЮНЕСКО. Поради почти пълната липса на човешка дейност в района там изобилстват флората и фауната./Ретро.бг/

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉
ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

НАЙ-ЧЕТЕНИ

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации