Години по-късно го намират заровен в общ гроб в Илиянци, заедно с още няколко кучета и бездомници.

И наистина, Гео Милев не е успял да намери дом в България. Подобно на много други - Стамболов, Вапцаров, Смирненски, Дебелянов.

Днес са ни останали къщите- музеи, които да ни радват, да ни топлят и да ни напомнят колко сме жестоки ние, хората. Че ние сме и винаги ще бъдем страната на убитите поети.Няма страшно, днес си имаме Папи Ханс и Георги Господинов. Тях сме си заслужили. ''Тук е земята на убитите поети. Оцелявят само тихите. А Гео Милев беше огън.'' И аз си пожелавам повече да горят като него. Осъдени да бъдат гениални.

Автор:Georgi Arsov


Кой е Гео Милев:


Гео Милев учи в старозагорската гимназия (1907 – 1911). По онова време, дванадесетгодишен, съставя ръкописни вестници и сборници, които сам илюстрира, пише хумористични, патриотични и интимни стихотворения, превежда от руски език стихове на Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Николай Некрасов, Алексей Колцов, Афанасий Фет и други.


Следва романска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1911 – 1912), след което продължава образованието си в Лайпциг (1912 – 1914). Там слуша лекции по философия и пише дисертация върху поезията на Рихард Демел, която не успява да защити.


През декември 1913 г. в списание „Листопад“ се появяват първите му публикации – „Литературно-художествени писма от Германия“. През юли 1914 г., след началото на Първата световна война, заминава за Лондон, където се запознава с емигриралия белгийски поет Емил Верхарен. Върнал се отново в Германия, за да продължи образованието си, Гео Милев е заподозрян, че е английски шпионин и е арестуван в Хамбург от германската полиция. Поради липса на доказателства е освободен. Пристига в Лайпциг, но събитията го принуждават скоро да се прибере в България (1915).


РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉
ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇
РЕКЛАМА

0 comments:

Публикуване на коментар

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации