Спомени

Съпругата на американския президент Джаки подозирала за българската му авантюра


„Непременно да посетиш България - прекрасна страна - обръща се Джон Кенеди към брат си Боби. - Гарантирам ти отлични впечатления. Само че не ходи с жена си... Българките са очарователни и пленяващи.“


Разговорът се води в нюйоркския апартамент на президента. Повод за думите е гостът там - представителят на България в ООН д-р Петър Вутов. Това е неофициална среща. Там е и Жаклин. Вутов я поглежда. В очите й се чете добродушно-снизходителна усмивка. Тя знае за какво става дума.

Така започва увлекателния си разказ за ломската афера на Джон Кенеди, който се оказва влюбен в българска партизанка, изследователят Борис Цветанов.

Джон Кенеди продължава, вече към нашия представител: „Срещнах на пристанището в Лом едно красиво момиче със стройна фигура, грациозна походка, закръглено матово обгоряло от слънце лице, пламтящи очи, буйни къдрави коси."


Вутов пак поглежда Жаклин - все такава добродушна. Знае.

Този разговор става известен, след като излизат спомените на д-р Петър Вутов.

Веднага гръмват заглавия: „Кенеди преспал с българка от Лом", „Кенеди с българска любовница", „Ломското гадже на Джон Кенеди", „Преспал ли е Джон Кенеди с ломчанка".


Ако е било така, идолът на Щатите нямаше да запомни това момиче. Неотразим любовник през целия си живот, за него това щеше да е само едно мимолетно изживяване, избледняващо като стара снимка. Та как иначе - първичните репортажи за любовните нощи на Кенеди винаги съобщават и най-пикантни подробности.

Името на девойката е Виолета Петрова (1921-1996). Или поне така твърди ежедневник от 2007 г. За гаджето на Кенеди разказват нейните приятелки Елена Средкова и Лили Мострова. За „тайната любов" на Виолета с един „изключителен мъж от страната на небостъргачите".


Виолета се видяла в конфузно положение. Забягнала във Варна. След година се върнала. Въпреки първоначалните настроения не е имало и не е могло да има обществено порицание.

Германци, австрийци, сърби, унгарци с лопата да ги ринеш по пристанището в Лом през 1939 г.

Хотел „Солун", за настаняването в който помогнала Виолета, бил фрашкан с моряци. И пеперудки. Една повече, една по-малко - кой ти гледа... После Виолета се жени за варненеца Николай Мирчев, майстор на спорта по шах. През 1948 г. им се ражда син Владимир.


По-късно нашенката се развежда, следва медицина във Виена, започва работа в Белодробния диспансер във Враца, сваля шефа д-р Георги Коцев, сериозен мъж с две деца, създават семейство и заживяват като в турски сериал. Гостуват им театрални и кинозвезди, дисиденти.


И ако в България за историята се заговаря публично около 2006 г., то в Първо главно управление от д-р Петър Вутов, както и до посланика ни Любомир Попов, пред когото Кенеди пестеливо споменава за момичето от Лом, се получава информация веднага. Ясно е защо.


Офицерът от контраразузнаването Борислав Димитров получава задача: под дърво и камък да намери момичето! В Първо главно намислили даже да натиснат президента.

Отнело му много време. Имал и други задачи. В крайна сметка открил девойката, но сърце не му дало да иде на доклад при началството, защото това била най-популярната след Девети жена в Ломско - партизанката Бойка. От Мокреш. Легенди се разказвали тогава за нея как предрешена като циганка (закръглено, матово, обгоряло от слънце лице, черни коси) измъквала сведения дори от полицейското управление в Лом.


Вече живеела в София. Омъжила се за командира на партизански отряд Бончук. Борислав, като честен човек, сложил картите на масата:

„Не мога да те дам на вълците - ще ти почернят живота."


Било е времето, в което ченгетата и доносниците ровели из партийните организации из Ломско заради заговорническата група срещу Тодор Живков на бившия първи секретар на Градския комитет на БКП Евгени Трайков.


И Борислав заличава всички следи. Но в Първо главно вече не им било до Кенеди. В Белия дом се бил настанил Линдън Джонсън.

Истинското име на Бойка всъщност е Пръвка Софрониева. Родена е през 1920 г. Онова лято живеела при приятелка в Лом, работила, събирала пари да учи.

„Никой не знае тази история. Борислав съм го заклела. Научат ли другарите, жива ще ме одерат... Ако трябва да се чуе, нека да е десетина години след като ида в по-добрия свят", изповяда се тя пред Борис Цветанов.


Според Пръвка Кенеди стоял объркан на пристанището с преводачката си от турски. Пътували от Виена за Истанбул. Нямало места в хотела, търсели друг. Пръвка се отзовала. Тя поназнайвала някоя и друга  дума френски, немски. Имала позната в хотел „Солун" и уредила нощувката. Поканили я в ресторанта. До полунощ младият Кенеди не спирал да се възхищава на кухнята и на циганите музиканти. Два пъти давал бакшиш да му изпеят "Ти си селско момиче". Пръвка с жестове му показала, че и тя е селско момиче.


След полунощ – вече на чист въздух край реката, и на двамата не им се тръгвало. Нито на Кенеди към хотела, нито на нея към приятелката й. Повечето мълчали. Налучквали дума, допълвали с жестове, за България, за Америка, семействата. Българката запомнила, че американецът бил студент, че баща му работи в Лондон. И така дочакали разсъмването. И това било всичко. Плюс някакво дълбоко подсъзнателно и необяснимо усещане.


„През есента на 1960 г. минавах край американската легация. Краката ми се подкосиха. По огромните витрини от един многоцветен портрет, такива не бях виждала дотогава, ме гледаше момчето от ломското пристанище.


След време се появи Борислав. И почти веднага настъпи 22 ноември 1963 г. Вестта за убийството на Кенеди ме хвана за гърлото. Цял ден се влачех като парцал из София – от единия край до другия.


Не съм вярваща, но в малка църквичка на "Емил Марков" запалих свещичка. Плаках, докато догоря. Споменът остана", разказва приживе Пръвка.

Вижте още:Престъпността в НРБ за периода до 1989 година – документи оповестяват потресаващи данни

Източник:retro.bg

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉
ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇

0 comments:

Публикуване на коментар

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации