сряда, 19 август 2020 г.

Тримата осъдени железничари вече са излежали присъдите си “Тъкмо си лягахме. Ударът беше оглушителен, чу се стържене на ламарина и трошене на стъкла. След секунда тишина се чуха първите писъци. Невероятни вопли и стонове. Събудих мъж ми, който тъкмо беше заспал, и двамата тръгнахме към релсите.”

58-годишната Мария Стоева живее в Казичене, на стотина метра от мястото, където през 1992 г. товарен влак по време на маневра се заби в движещия се експрес “Слънчев бряг”. Осем души загинаха намясто, а 51 бяха тежко ранени в една от най-сериозните железопътни катастрофи у нас.

Трима души бяха осъдени и вече са излежали своите присъди. “Около вагоните беше осеяно с тела”, спомня си Мария Стоева. За броени минути на мястото на трагедията пристигат линейки от “Бърза помощ”, таксита и други хора от селото. “От купчините желязо се чуваха воплите на ранените.

Със съпруга ми успяхме да спасим трима души - разказва г-жа Стоева. - Бяха заклещени в едно от първите купета, което се беше запечатало от удара. Бяха младо семейство с 10-годишната си дъщеря. Съпругът ми разби стъклото на вагона, което беше напукано, но кой знае как и защо все още здраво. Първо излезе малкото момиченце, а след това родителите му. На детето му нямаше нищо, само дето беше изпаднало в шок. Майка му и баща му бяха нарязани от стъклата на вратата, която свързва купето с коридора на влака.”

Час преди полунощ дежурният в близкото поделение също бил стресиран като местните: “Сякаш се изсипа чакъл по земята и всичко потрепери като при земетресение, разбрах, че се е случило нещо ужасно.” Офицерът попитал войниците дали биха издържали на гледката на кръв и трупове. Няколко души се поколебали, всички останали го последвали и след няколко минути били на мястото на катастрофата. Войниците започват да издърпват ламарините на вагоните и да вадят ранени. Работата става само с фенерчета, защото има опасност от пожар. Това допълнително затруднява спасителите. Най-много са пострадалите в предната част на експреса. При удара третият вагон се качва върху четвъртия, а петият се врязва в другите два. “Всичко стана за секунди. В купето пътувахме трима души, едното от момчетата беше заспало, така и не се събуди повече”, спомня си Румяна Толчева. Тя пътува в третия вагон на експреса, където пострадалите са най-много. Призори пристигат кранове на Строителни войски заедно с няколко танка и бронетранспортьори, които започват разместването на вагоните. Междувременно политиците не закъсняват да извлекат дивиденти от трагедията - намясто пристигат политикът Светослав Лучников, а президентът Желю Желев посещава пострадалите във ВМА. “Пирогов” е задръстен от ранени, пренасочват се хора към ВМА и ИСУЛ. Броят на жертвите не е уточнен няколко дни. По-късно се изяснява, че починалите намясто са седем души, а осмият си е отишъл на път за болницата. Ръководството на БДЖ наказва собствения си началник Атанас Тончев с “мъмрене” за недостатъчен контрол и понижена трудова дисциплина.

Разследването на трагедията се проточва цели седем години. В крайна сметка в затвора са вкарани трима души - началникът на товарния влак Ангел Ботев, машинистът на експреса Красимир Тодоров и неговият помощник Валентин Кръстев. През 1994 г. пред Темида застават четирима - Ботев, Тодоров, Кръстев и диспечерът на гара Казичене Стефан Петров. Те са обвинени в причиняване на смърт по непредпазливост на осем души. На 5 юни 1998 г. Софийски градски съд постановява присъдите.

Най-тежко е наказанието за Валентин Кръстев, осъден на 12 години. По време на разследването се установило, че помощник-машинистът Кръстев е бил пиян по време на инцидента. Красимир Тодоров и Ангел Ботев получават по 8 и 5 години. Единственият оправдан е диспечерът Стефан Петров.

Божидар ТОДОРОВ/БЛИЦ/
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
Сподели новината👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

Архив на сайта

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Предоставено от Blogger.