Това стана ясно от съобщение от Камарата на строителите в България след среща с председателя на парламентарната Kомисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление Искрен Веселинов.

Относно недостига на подготвени кадри в строителния бранш депутатът от ОП Искрен Веселинов припомни идеята на вицепремиера и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов за "обучение на хора от маргинализираните общности в бившите подразделения на Строителни войски".

Веселинов подчерта, че така младите хора в гетата без образование ще имат възможност да получат занаят. Идеята бе подкрепена от всички участници в срещата. Бившето Главно управление на строителните войски (ГУСВ) в момента е държавно предприятие в рамките на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, уточниха от Камарата на строителите,пише Ретро.бг

Припомняме, че трудовата повинност в България е задължение за полагане на общественополезен труд в интерес на държавата. Тя е въведена на 14 юни 1920 г. от правителството на Александър Стамболийски, след като Ньойският договор значително ограничава числеността на Българската армия.

До 1989 г. в Строителните войски служат наборници предимно от етнически малцинства (турци и цигани), ограничено годни за бойна служба, както и синовете на "неблагонадеждни" родители (хора, които са от старата аристокрация на България).

Срочнослужещите преминават първоначална военна подготовка, както и обучение по строителни специалности.

Със закон от 1.09.2000 година ГУСВ (от Главно управление "Строителни войски" или Главно управление на строителните войски) се преобразува в гражданско строително дружество ГУСВ ЕАД (Главно управление "Строителство и възстановяване"). Държавното еднолично дружество е с принципал Министерството на регионалното развитие.

Голяма част от активите на дружеството са приватизирани. Понастоящем дружеството е в недобро финансово състояние./Ретро.бг/
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉
ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇
РЕКЛАМА

0 comments:

Публикуване на коментар

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации