петък, 24 януари 2020 г.

Европейската комисия никога не е обещавала еднаква минимална заплата в ЕС. Не само тя, а никой в Брюксел не може да изравни най-ниските доходи, защото съгласно европейското право това е от компетенциите единствено на националните правителства.



Европейската комисия обаче реши във вторник вечер да отложи предложението за въвеждане на задължителна минималната работна заплата в ЕС и да я обвърже с условия, така че тя да позволява на работещите да се издържат от труда си. Причината е желанието на еврокомисарите да се допитат първо до правителства, синдикати, работодатели и гражданското общество, преди да изпълнят ангажимента, който председателят на Европейската комисия пое пред Европейския парламент при избирането си.

През юни Урсула фон дер Лайен обеща да предложи законова рамка още в началото на управлението си: „През първите 100 дни от своя мандат ще предложа правен инструмент, който да гарантира, че всички работници в Съюза получават справедлива минимална работна заплата“.

Пред Европейския парламент тя обясни, че минималната работна заплата трябва да позволява да се води „достоен живот“, като размерът ѝ се определя „в съответствие с националните традиции чрез колективни трудови договори или правни разпоредби“.

Какво се случи?

Вместо обещаната директива Комисията реши да предложи двустепенна процедура от консултации, след което ще прецени дали да подготви законодателство по въпроса.

Социалният еврокомисар Никола Шмит обясни, че избраният от Комисията подход на консултации ще отложи поне с девет месеца законодателното предложение, което ще се появи "най-рано в началото на лятото, но по-вероятно в началото на септември".



Консултацията със заинтересованите страни, която беше стартирана в сряда, ще продължи шест седмици, след което Европейската комисия ще анализира получените отговори, коментари и предложения още четири седмици. След като прецизира идеите си, Комисията ще обяви втора шестседмична консултация, отново със същите участници, преди да започне работа върху законодателното си предложение, обясни Шмит. Едва след това то ще бъде изпратено на Европейския парламент и на Съвета за дебат и приемане.

Еврокомисар Шмит каза, че консултациите са предвидени от Лисабонския договор и че Комисията ще се допита до гражданите и институциите преди да предприеме конкретни мерки за промяна на сегашната система. Консултациите се използват, за да може Европейската комисия да формира мнение по даден въпрос, преди да прецени дали като единствен законодателен орган на ЕС да направи законодателно предложение или да остави въпроса на саморегулацията на страните.

Обикновено се насрочва само едно допитване, което се осъществява чрез онлайн комуникация на страницата на Европейската комисия, където заинтересованите отговарят на зададени от Комисията въпроси по темата. Така се постъпи например с отказа от лятно време като само месец след като публикува въпросите си през юли 2018 г., Еврокомисията предложи отказ от въртенето на часовниковите стрелки. Инициативата, която беше започната по настояване на Европейския парламент, обаче беше блокирана от страните членки и не се реализира.

Викингският отпор

Сега Фон дер Лайен избира друга тактика, след като нейният ангажимент за въвеждане на задължителна минимална работна заплата в ЕС срещна ожесточената съпротива на Швеция, Дания и Финландия. Трите скандинавски държави през последните месеци започнаха шумна и масивна кампания срещу плановете на Еврокомисията. Причината е, че в скандинавските страни официално установена минимална работна заплата няма, а възнагражденията на работещите се определят по браншове, с директни преговори между работодателите и синдикатите и без участие на държавата.

Публикации по темата бяха отпечатани във всички големи и влиятелни медии в Европа между празниците. Без съмнение са били задействани и дипломатическите и други канали, чрез които Комисията общува с държавите членки.

Според Тереза Сванстрьом, председател на Шведската конфедерация на професионалните работници (ТСО), която публикува статия в брюкселското издание EUObserver, евентуална регулация на европейско ниво би объркала пазара на труда, тъй като различните държави предоставят различни права на правителствата и на синдикатите по определяне на възнагражденията, закрилата на работниците и работното време.

Скандинавските държави цитират Лисабонския договор, според който размерът на възнагражденията за труд, правото на сдружаване и на стачка са строго национални правомощия, по които европейските институции нямат право на произнасяне и дори предупреждават Комисията, че ако тя продължи да упорства, спорът ще трябва да бъде решен пред Европейския съд.

Атаката от трите столици беше толкова силна, че социалният еврокомисар Шмит направи спешни визити през декември в Стокхолм и в Копенхаген в опит да намали напрежението.

“Това, което искам да кажа на държавите, в които няма минимална работна заплата е, че ако в някои райони на Европа тя е ниска и много ниска, това има ефект, дори бих казал, негативен ефект в държавите, в които минималната заплата е висока”, заяви Шмит.

Според него дъмпингът с трудовите възнаграждения дърпа надолу високите заплати в богатите държави, без да води до покачване на ниските доходи в по-бедните. “Това е истинската причина, поради която работим върху идеята за правна рамка”, коментира социалният еврокомисар.

Какво ще предложи Брюксел?

Във вторник в Страсбург Шмит обясни, че Европейската комисия няма да настоява минимална работна заплата да бъде въведена във всички 27 държави, като ще бъде оставена възможност на властите и синдикатите да следват "традициите и методите, които използват, за да определят заплатите". В момента минимални работни заплати няма, освен в Швеция, Дания, Финландия, а също и в Италия, Австрия и Кипър.

Шмит увери, че "уникалните системи" ще бъдат запазени, а останалите подобрени, така че минималните заплати да могат да осигуряват "достоен стандарт на живот на работещите". Според Комисията в момента това не е факт във всички европейски държави и е необходимо да бъдат предприети действия. Шмит обаче не уточни в кои страни заплатите не гарантират качество на живот за работещите.



Европейската комисия ще използва комплекс от социални и икономически критерии, които ще се избистрят по време на консултациите, за да се опита да изясни какво означава "достоен живот", обясни еврокомисарят. Националните власти ще бъдат оставени сами да определят размера на трудовите доходи, но съобразявайки се в по-голяма степен критериите и при по-голяма прозрачност.

"Комисията смята, че нещо трябва да бъде направено за заплатите и особено за минималните, така че да имаме в държавите членки минимални заплати, които всъщност гарантират достойно качество на живот", заяви Никола Шмит.

Освен това Еврокомисията е направила извод, че колективното договаряне води до определяне на по-високи възнаграждения за работещите и затова в евентуалното си бъдещо законодателно предложение ще насърчи използването на този метод по-широко.

Никола Шмит допусна, че ако през предстоящите девет месеца преди Комисията да предложи проект за директива, социалните партньори се разберат да се саморегулират, въпросът може да бъде решен и без правила, писани в Брюксел.

Темата за европейската минимална работна заплата беше видима тема в предизборната кампания за европейските избори през 2019 г. Никола Шмит обаче заяви, че никога не е имало намерение тя да бъде изравнявана във всички държави, както беше интерпретирана темата преди изборите. Идеята за въвеждане на задължителна минимална работна заплата във всички държави от ЕС беше основна част от кампанията на кандидата на социалистите за шеф на Еврокомисията Франс Тимерманс, който сега е старши заместник на Фон дер Лайен. Тимерманс предлагаше минималната заплата да бъде фиксирана като 60 на сто от средната за всяка европейска държава и да се индексира при нарастване на доходите. Другите европейски политически семейства не се ангажираха с конкретни предложения за механизма за адаптиране на минималния трудов доход, така че той да гарантира определен стандарт на живот.

В момента минималната работна заплата е най-ниска в България. След повишението си от Нова година тя достигна 610 лева (€312). Най-висока е минималната заплата в Люксембург (€2090), Ирландия (€1656) и Нидерландия (€1636).

източник: svobodnaevropa.bg
РЕКЛАМА👇
Сподели новината👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

Архив на сайта

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Предоставено от Blogger.

Популярни публикации: