Когато през 1939 г. Русия нахлува във Финландия, Симо решава че трябва да помогне на родината си. След време руснаците осъзнали, че един единствен човек премахва доста сериозен брой техни хора. Така станал известен като „Бялата Смърт“. В продължение на 100 дни собственоръчно отстранил 705 души (от тях 542 потвърдени).

Детските си години Симо прекарва във фермата на родители си като им помагал в тежката работа, която е била при много тежки климатични условия, които го калили. Свободното си време прекарвал в ловуване. Според разпространените тогава слухове, къщата на Хаюха била пълна с трофеи, свидетелстващи за неговия отличен мерник.

През 1925 г. Симо отбива задължителната наборна служба във въоръжените сили на Финландия. Уволнява се с чин ефрейтор. След една година постъпва в Гражданската гвардия на Финландия. Така го заварва 30 ноември 1939 г., когато Съветският съюз напада неговата родина.

Хаюха преминава на активна служба като снайперист в 34 егерски полк, базиран край река Кола, където финландските войски отбраняват позициите си в съотношение 1 към 100.

От тук започват и успехите на Симо. Сражавайки се при температури от -20 до -40°C, 12 финландски дивизии под командването на генерал – майор Уилхо Туомпо успешно отблъскват атаките на 9-та и 14-та съветски армии. Този плацдарм става ловното поле на Хаюха. В един ден той успява да убие 40 руски войника.

Изцяло увит в боен камуфлаж, въоръжен с винтовката М28 (финландски вариант на съветската Мосин – Наган), Хаюха отказва да използва оптически прицел. В седящо положение, от дистанция 400 метра, високият 160 сантиметра финландец разчита единствено на металната мушка (рус. „мухичка“, част от обичайните прицелни прибори – мерник и мушка, на английски: iron sights. Използва различни тактики против демаскиране като например слага в устата си сняг, за да не го издава издишаната пара. В боя използва специфичните за Зимната война тактически прийоми и не случайно бива наричан от руските войски „Бялата смърт“.

Многократно са правени опити той да бъде отстранен чрез други снайперисти или артилерия, но те са неуспешни. На 6 март 1940 г. Симо е ранен в челюстта от експлодиращ куршум и изпада в кома, от която се съвзема след 9 дни, когато войната вече е приключила.

Хаюха е повишен от ефрейтор в лейтенант лично от маршал Карл Густав Манерхайм, което е и най–големият кариерен скок във военната история на Финландия.

Нужни са няколко години преди Хаюха да се изправи отново на крака и въпреки че челюстта му е сериозно увредена и част от лявата му буза липсва, той успява да се възстанови от раните си.

Започва да се занимава с лов на диви елени и развъждане и отглеждане на породисти кучета. По–късно става ловен съветник и партньор на президента Урхо Кеконен.

Симо Хаюха прекарва последните си дни в селцето Руоколахти, близо до Руско – Финската граница. През 1998 г. в интервю група американци го питат какво е необходимо за добър изстрел. Отговорът му е „тренировки“...

През 2002 г. година Симо Хаюха умира на 96 годишна възраст.
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉
ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇
РЕКЛАМА

0 comments:

Публикуване на коментар

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Етикети