Роден е на 4 април 1919 г. в Стара Загора. Учи в родния си град и право в Софийския университет (1941). Участва във Втората световна война (1944–45), литературен уредник (1938–43) във в. „Литературен клас“, началник на отдел за литература и изкуство в Радио София (1945), драматург в Народната опера (1949–51) и в Сатиричния театър в София. Съветник по културните въпроси в посолството на България във Варшава (1962–64) и Париж (1964–66). Член на БКП от 1944 г. Лауреат на Димитровска награда за 1960 г. и 1962 г.


За пръв път печата през 1934 г. Сътрудничи на вестниците „Час“, „Литературен глас“, след 1944 – на всички периодични литературни издания. В първата му стихосбирка, „Испания на кръст“, посветена на Испанската гражданска война (1936–39), преобладава пацифистичният протест. Етап в творческото развитие на Ханчев е стихосбирката „Стихове в паласките“ – лиричен дневник на героизма и мъжеството на българския войник във Втората световна война. Гражданските и интимните вълнения на поета винаги са в единство и хармония. Ханчев е автор на пиеси – „Злато“, „Отровен гълъб“, „Двамата и смъртта“, и на нереализирания филмов сценарий „Крали Марко“. Превежда „Героична комедия“ от Е. Ростан (1961), творби от френски (Жак Превер) и руски поети. Негови стихотворения са преведени на немски, полски, румънски, руски, украински, унгарски, френски, чешки, японски и други езици.


Умира на 3 ноември 1966 г. в София.



ПРЪСТЕН


За твойто тихо идване, което


все още в мен отеква като гръм,


за даденото и назад невзето,


за прошката, че с теб съм и не съм,


за думите, понякога спестени,


за ласките, които не спести,


за силата, която вля у мене,


когато беше най-безсилна ти,


за туй, че бе на мое име кръстен


и твоя лош, и твоя хубав час,


на твоя малък пръст наместо пръстен


горещите си устни слагам аз.


ВЕСЕЛИН ХАНЧЕВ

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉
ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇

0 comments:

Публикуване на коментар

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации