четвъртък, 9 август 2018 г.

Повечето от нас са свикнали с клишираната представа за развоя на Втората световна война, според която Нацистка Германия, превзела по-голямата част от Западна и Централна Европа, вероломно напада нищо неподозиращия Съветски съюз и по тази причина постига впечатляващите първоначални успехи във военната си кампания на изток. Тъй като тази представа за нещата е преподавана на много поколения, е трудно да си представим, че е тотално невярна. Изглежда обаче, че е точно така. След разпадането на СССР стана по-лесно да се намери достъп до източници на информация за събитията преди и около 22 юни 1941 година. Това правят редица автори и изследователи. Въпреки старанието на постсъветските историци да променят представата за нещата, вече изглежда напълно ясно, че Сталин отдавна е планирал офанзива срещу своя „съюзник“ Германия – замисъл, който ако беше реализиран, щеше да насочи хода на историята в съвсем различно русло. Има документи и свидетелства, които недвусмислено сочат, че Червената армия, противно на това, което се учеше в образователната система при социализма, е била повече от готова за война, само че нападателна. Най-боеспособните й части са изнесени на полоси за навлизане в територията на Райха, съсредоточено е огромно количество бойна техника и всички нужни за тиловото осигуряване на напредващите войски материали са били складирани в близост до бъдещия фронт. Грижливата подготовка е била направена за реализирането на т. нар. операция „Буря“, която предвижда съветските войски да окупират цяла континетална Европа. Според различните автори оценкита за превъзходството на Червената армия над Вермахта в жива сила и бойна техника е 3 до 5 към 1.

Нападението на Хитлер изпреварва предполагаемата дата на руската инвазия и хваща приготвените за нападателни действия войски напълно неподготвени за защитни боеве. Именно това обяснява гигантския мащаб на първоначалното поражение на Червената армия – едва ли би било възможно германците да пленят 3 милиона съветски войници в първите месеци на нахлуването, ако тази жива сила вече не е била концентрирана в близост до границата. Колосално количество техника и военни материали също биват плячкосани от Вермахта. Знаем какаво е станало в действителност, но какво можеше да се случи, ако на операция „Буря“ бе даден ход и Съветският съюз бе атакувал първи? В много отношения е трудно да се реконструира една алтерантивна история, но някои неща изглеждат ясни. Съветска Европа Унищожителният изпреварващ удар на Вермахта през 1941 година бе в основата на това Германия почти да постигне победа на Източния фронт, тъй като огромните човешки и материални загуби на Червената армия не можеха да бъдат възстановени във времеви интервал, който да направи възможна реалната съпротива преди да бъде достигната Москва. Ако подобен удар бе нанесен от превъзхождащата по сила армия на СССР, е много вероятно щетите да бъдат до такава степен катастрофални, че в рамките на половин до една година Червената армия, започвайки от Германия, да прегази Европа и да достигне чак до Испания, подчинявайки всичко по пътя си.

Третият райх не е имал толкова мощна укрепена линия по източната си граница, каквато има по западната граница срещу Франция /линията „Зигфрид“/, на която да се оттегли в случай на отстъпление. Немските войски практически почти няма къде да се укрепят. По тези причини изглежда, че пълната и бърза окупация на Европа е най-вероятният резултат от изпреварващо съветско нападение.

Дори след завладяването на повечето западноевропейски и централноевропейски страни Германия не би имала на разположение ресурсите, за да възстанови армията си в такъв мащаб, че да спре вълната от желязо и пехотинци, с която Сталин можел да залее Стария континент. Армиите на окупираните от Райха държави са разформировани и освен някакви партизански движения с локална стойност не се вижда какво би могло да окаже дори и слаба съпротива на руснаците при условие, че Вермахтът е размазан от първия съветски удар. Добрата, в сравнение с руската, пътна инфраструктура на Европа само ще подпомогне по-бързото напредване на нашественика независимо от факта, че отстъпващите германски части най-вероятно ще взривят всеки възможен мост.

Не е далеч от ума, че при това развитие на нещата маршът на Червената армия наистина ще премина през целия континент, като е възможно някои държави от Южна Европа да получат известна отсрочка, преди да бъдат завладени, тъй като Съветите ще имат нужда от малко време да затегнат хватката си над Германия, Полша, Франция и централна Европа, преди да довършат работата. Единствено Великобритания ще бъде по-трудна за инвазия заради изцяло водната си граница и силен флот. Ясно е, разбира се, че без помощта на САЩ, нейното гълтане от руската мечка е въпрос на няколко години. Швейцарската армия вероятно също би могла да устои известно време на укрепени позиции в Алпите. Задушаване Ако Германия все пак успее да спре Червената армия на своя територия, това най-вероятно също е нямало да помогне, а само да отложи раждането на Съветска Европа. В този вариант на развитие на нещата Вермахтът може и временно да защити хинтерланда си, но не може да задържи завладените територии. Ако Германия изгуби достъп до петролните находища на Румъния, ще бъде изправена пред неразрешим проблем.

Ясно е, че след първи унищожителен удар Червената армия не може да бъде спряна да отнеме този достъп до петрол, така че дори и в подобен вариант Втората световна война ще се превърне в едностранни съветски действия в Европа, около обсадената Германия. Разбира се, това ще продължи докато руснаците, които имат изобилни ресурси, не усилат армиятя си до момента, в който няма да е проблем да се смаже нацистката съпротива. И пак ще остане само Великобритания.

Ако някак си Третия райх остане в полуживо състояние след изпреварващ руски удар и не падне в рамките на месеци, отваряйки пътя на Червената армия до Атлантика, има само едно мъничка възможност на Европа да й се размина пълната съветизация. Това е бързо „обръщане на палачинката“ в германо-английските и германо-американските отношения и общ фронт срещу СССР. Подчертавам, че това е просто една хипотеза, коато не изглежда твърде реалистична, като се има предвид, че при изпреварващ удар на Сталин за такова нещо едва ли ще има време.

Все пак трябва да си припомним, че в истинския ход на Втората световна война икономическата помощ на САЩ за Великобритания и СССР оказа огромно, ако не и решаващо влияние за крайната победа. От 22.06.1941г. САЩ включват в програмата „ленд-лиз“ СССР. Става дума за помощи чрез прехвърлянето на оръжия, материали и боеприпаси за вюващата страна „назаем“ – програма, по която по онова време вече се доставяли оръжия и материали на Великобритания. СССР е получил доставки за 11 милиарда долара /140 милиарда по днешни цени/. В случай на опит за спиране на съветската инвазия теоретично Великобритания и останките от Германия /може би и Франция?/ биха могли да получат подобна помощ дори в по-голям мащаб. Това обаче изисква организционно време, което едва ли би било налице, а и не е изобщо сигурно, че ще бъде достатъчно за спиране на един отлично въоръжен, победоносен и безпроблемно снабдяван нашественик.

Според изследователите началото на хитлеристката операция „Барбароса“ е изпреварило сталинската операция „Буря“ с около 15 дни. Ако Сталин бе ударил пръв е почти сигурно, че днес също щеше да има обединена Европа, само че под съветския ботуш. 

Източник:debati.bg


СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ ➡
>
Ако ви е харесала публикацията,ще Ви бъдем благодарни да я СПОДЕЛИТЕ! ⬇⬇⬇

0 коментара:

Публикуване на коментар

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Архив 2

Предоставено от Blogger.

Архив 1

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА:

КОНТАКТИ: