вторник, 13 февруари 2018 г.

Един кратък исторически преглед ни връща назад в годините, когато първите нашенци са получили пенсиите си от държавата. Това става в зората на Третата българска държава, веднага след Освобождението. Ето хроникално, по години основните дати в историята на пенсионното дело в България.


1880 г.

Поставено е началото на законодателството в сферата на социалното осигуряване и подпомагане със Закона за инвалидното съдържание, който урежда пенсиите на поборниците и опълченците, и въвежда изискването за трудов стаж като условие за получаване на инвалидна пенсия.

1882 г.

Приема се първи Областен закон – за помощи на престарели или недъгави преподаватели или учители и Закон за военните пенсии.

1886 г.

Приет е първият осигурителен Закон за пенсиите за инвалидност на военните лица.


1888 г.

Законът за пенсиите на учителите е първият специален закон, с който се въвеждат държавни пенсии в България и започва изграждането на осигурителната система. Поставят се основите на фондовата система на осигуряване със създаването на първия пенсионен фонд – Фонд за пенсиите и временните помощи.

1890 г.

Приет е Закон за пенсиите и временните помощи на свещениците, с който се формира втори пенсионен фонд, просъществувал като самостоятелен до 1926 г.

1891 г.

Гласуван е Законът за пенсиите на чиновниците и служащите по гражданското ведомство, който поставя началото на гражданския пенсионен фонд в България и Закон за пенсиите на военните лица и чиновниците по военното ведомство, с който е изграден и пенсионен

фонд за военните лица и чиновници по военното ведомство.

1900 г.

Влиза в сила Законът за пенсиите на чиновниците и служещите по гражданското ведомство.

1896 г.

Закон за подпомагане на държавните работници в случай на инвалидност и заболяване, който се отнася предимно за злополука по време на работа или професионално заболяване. Създава се и фонд за инвалидни пенсии на държавните работници.

1910 г.

Обединеният фонд „Пенсии за изслужено време“ на държавните служители се обединява с този на военните, като сметките за приходите и разходите продължават да се водят отделно. Поради това дефицитите по единия вид пенсии не могат да се покриват от приходите или излишъците на другия.

1915 г.

С приемането на Закон за пенсиите на служителите при държавните и изборните учреждения завършва формирането на фондовата система за осигуряване на държавните и изборните служители и военните лица и се предприемат първите опити за нейното усъвършенстване.

1921 г.

Приема се нов Закон за пенсиите на служителите при държавните и изборните учреждения, с който е разширен кръгът на осигурените лица.

1922 г.

Фондовете на чиновниците по гражданското ведомство и на тези при изборните учреждения и на военните се сливат, образувайки един фонд за пенсиите на служителите при държавните и изборни учреждения. Четири години по-късно към обединения фонд се присъединява и пенсионният фонд на свещениците. С това приключва формирането на единния пенсионен фонд за изслужено време у нас, като управлението му се осъществява от Министерството на финансите, а от 1924 г. – от Дирекция на държавните дългове към същото министерство.

1926 г.

Према се Законът за пенсиите за изслужено време.

1932 г.

Одобрен е нов Закон за пенсиите за изслужено време, с който е регламентиран по-строг режим на пенсиониране, нов начин на изчисляване на пенсиите, увеличен размер на осигурителните вноски, с което е установено финансово равновесие на Фонда за

пенсиите за изслужено време.

1936 г.

Въвежда се Наредба-закон за пенсиите на артистите, членове на Съюза на артистите в България; Започва да действа правилник за пенсионната каса при Съюза на артистите в България.

1938 г.

Влиза в сила Наредба-закон за пенсиите за инвалидност.

1941 г.

Приет е законът за осигуряване на занаятчиите.

1951 г.

Законът за общественото осигуряване е заменен от Дял III (Държавно обществено осигуряване) от Кодекса на труда. Системата на фондовото осигуряване е ликвидирана, всички осигурителни фондове са национализирани и средствата им са преведени в Държавния бюджет.

1958 г.

Приема се Закон за пенсиите, който урежда пенсионното осигуряване на работниците и служителите, земеделските стопани-кооператори, членовете на трудово-производителните кооперации, културните дейци и адвокатите.

1984 г.

Създадено е Главно управление „Социално осигуряване“ (ГУСО) като държавно-обществен орган, който провежда единна политика по краткосрочно осигуряване и пенсионно дело към Комитета по труда и социалното дело. Териториални органи на ГУСО стават окръжните дирекции „Пенсионно осигуряване“. Така създадените районни управления за социално осигуряване (РУСО) функционират и до сега като териториални поделения.

1991 г.

За първи път се въвеждат диференцирани размери на осигурителните вноски за социално осигуряване, според това дали лицата се пенсионират по условията на трета категория труд, 3 години по-рано спрямо тези условия, 8 години по-рано, пенсионират се като учители, или се осигуряват само за трудова злополука и професионална болест.

1994 г.

Започва изграждането на третия стълб на пенсионната система. С промени в данъчните закони е регламентирана основата на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване в България. То функционира извън задължителната държавна обществено-осигурителна система на основата на доброволно участие и

се финансира с лични осигурителни вноски и вноски от работодател, внасяни в пенсионноосигурителни дружества, регистрирани по Търговския закон. Средствата от осигурителните вноски и доходите от тяхното инвестиране се натрупват по индивидуални пенсионни партиди на осигурените лица.

1996 г.

В Закона за пенсиите е извършена ключова промяна в начина на изчисляване на пенсията и е въведен индивидуалният коефициент на пенсионера, като средно претеглена величина на съотношението между осигурителния доход на лицето и осигурителния доход за страната.

1997 г.

Поставено е началото на професионални схеми за пенсиониране със създадения Учителски пенсионен фонд като извънбюджетна сметка към бюджета на фонд „Обществено осигуряване“. Администрирането и обслужването на фонда се осъществява от Националния осигурителен институт.

1999 г.

С приемането на Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване се регламентира дейността на частните пенсионни фондове и се изгражда третият стълб на пенсионната система. Създава се Държавна агенция за осигурителен надзор, която извършва лицензиране и надзор върху дружествата, осъществяващи

дейност по допълнителното социално осигуряване – пенсионно, здравно и при безработица.

2000 г.

Кодексът за задължително обществено осигуряване включва държавното обществено осигуряване при старост, общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, смърт, както и допълнително задължително пенсионно осигуряване. Отново се създава фондова организация на държавното обществено осигуряване, като приходите и разходите се разпределят и отчитат по

обособените три фонда: „Пенсии“, „Трудова злополука и професионална болест“ и „Общо заболяване и майчинство“.

2003 г.

Кодексът за социално осигуряване регламентира принципите, обхвата, функциите и институционалното обслужване на трите стълба на пенсионната система в България. КСО изменя и допълва Кодекса за задължително обществено осигуряване, като го

обединява със Закона за допълнителното доброволно осигуряване и урежда дейността по държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, допълнителното доброволно пенсионно осигуряване и

допълнителното доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация.

2006 г.

Законът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване регламентира възможността за създаване на фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, администрирани от дружества за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.

2008 г.

Приет е закон за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система или т.нар. „Сребърен фонд“. Фондът има за цел постигане и гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система чрез акумулиране, инвестиране и

трансфериране на допълнителни средства към бюджета на ДОО за фонд „Пенсии“. Трансферирането на средства от гаранционния фонд към фонд „Пенсии“ в ДОО може да се извършва не по-рано от 10 години от влизането в сила на закона.

2015 г.

Законът за изменение и допълнение на КСО създава благоприятна правна рамка за усъвършенстване на тристълбовия пенсионен модел в страната и въвежда краткосрочни и дългосрочни мерки за подобряване адекватността на пенсиите и финансовата стабилност на пенсионната система.

Източник - НОИ
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

Архив 2

Предоставено от Blogger.

Архив 1

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА:

КОНТАКТИ: