петък, 26 януари 2018 г.

Да те изпратят за хляб и ти да занесеш в къщи само половината, защото останалия си го изял по пътя.

Когато се стъмни, да играеш на криеница или жоменка, както му казвахме ние, и целият квартал, да ехти от викове "Пу за мене.". Да се чудиш, когато се стъмни, от коя страна на блока да играеш, защото нашите тераси гледат на едната страна, а терасите на другите деца - на другата, а никой не иска майка му да се покаже на терасата и да го извика да се прибира.

Да се правиш, че не си чул, че са те извикали, да се прибираш. И редовното оправдание, когато те попитат "Защо не се прибра по-рано? Не виждаш ли, че е тъмно?", винаги отговора беше "Ама, там където си играехме имаше лампа и беше светло." Става въпрос за уличните лампи.
Това  беше нашето незабравимо детство 
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ ➡
Ако ви е харесала публикацията,ще Ви бъдем благодарни да я СПОДЕЛИТЕ! ⬇⬇⬇

0 коментара:

Публикуване на коментар

Архив 2

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ:

Предоставено от Blogger.

Архив 1

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА:

КОНТАКТИ: