Винаги съм го повтарял, че служителят е по-важен от клиента. Защото благодарение на труда, упоритостта и усърдието на обикновения служител компанията е това което е. Клиента като клиент не е фактор сам по себе си за печалбата и пазарния дял на една компания, а служителя. Защото болезнената истина е че клиента е неограничен потенциал и винаги ще го има - никога клиентите няма да свършат, защото всички сме потребители на стоки и услуги и никога няма да спрем да потребяваме. В световен мащаб населението расте, което респективно означава повишение и на потреблението. От друга страна служителят е ограничен потенциал, защото е необходимо да бъде развит, а не подтискан човешкия потенциал/който е неограничен/. Всеки има възможността да постигне велики неща, стига да бъде насърчаван, а не мачкан и унижаван.

Само правилно мотивираният служител, виждащ собствената си изгода може да увеличи прихода на една компания, както и да привлече още повече клиенти. Служител, който е стресиран и работи под страх от това да не бъде уволнен, на който постоянно му се повтаря че не става за нищо, че мързелува и скатава и затова, че "има много безработни, които чакат неговото място да се освободи" никога не е продуктивен, защото горното го смазва психически и емоционално. Не може всички служители да са еднакви и да показват едни и същи резултати, защото не излизаме направени по матрица а сме индивидуални личности носещи своя собствен заряд. Изхождайки от тази гледна точка моето мнение е, че всеки трябва да се насърчава и поощрява за положителните качества които има, а не унижава и наказва за отрицателните. Защото няма идеални хора. Ако имаше нямаше да сме вече хора, а роботи.

Още по-лошо и пагубно за една компания е, ако някои така наречени "мениджъри"/или по-скоро меринджей-ковци/ на ръководни позиции се опитват да унижават и наказват служителите, които дават всичко от себе си и показват завидни резултати само защото имат лични подбуди и отношения. Уважаеми мениджъри, всички ходим на работа за да изкарваме пари и да показваме някакви резултати/било то добри или лоши/, а не да се харесваме и да правим любов. Любов се прави в леглото с любимия човек, а на работа се работи заради необходимостта от пари, т.к. живеем в материален свят. Тези от Вас, които твърдят обратното или това, че работят по 12-15 часа на ден за това да видят "другите щастливи" и едва ли не го правят за "общото благо" са или много заблудени или уникално лицемерни. Сигурен съм, и се надявам искрено да е второто, защото един заблуден човек не може да е полезен на себе си, камо ли на някой друг или на група от хора, за които отговаря. От друга страна да си лицемерен е много долно човешко качество и човек който е лицемерен никога няма да бъде истински успешен, защото ако е постигнал някакъв привиден успех е попречил поне на един човек в живота си да се развие.

Това не е лидерство и не е поведение, което трябва хората да следват. Реално лицемерите се самозаблуждават. Като заключение искам да напомня на така наречените мениджъри, че тяхното възнаграждение е резултат от усилието и труда на обикновения служител, а не обратното. Парите в този свят като всяка една енергия имат възходяща посока. Движат се отдолу нагоре, а не обратното както някои хора се опитват да втълпят на другите. За да печелите повече направете така, че вашите служители, за които отговаряте да печелят повече, а не да унижавате и наказвате работещите и всеотдайни служители, благодарение на които получавате възнаграждението си. Защото не клиента е на първо място, а служителя! Клиенти колкото щеш/както доволни, така и недоволни/, а качествени и всеотдайни служители, които винаги изпълняват зададените цели и показват резултати не се намират лесно. Такива служители се изграждат с времето, защото колкото и да се отрича, че няма незаменими хора, истината е малко по-различна - ИМА незаменими хора!

Източник на текста:ФБ-група "Бармани & Сервитьори/ки & Готвачи!"
Автор на текста Йово Йовов
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉
ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇

0 comments:

Публикуване на коментар

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации