Деца и внуци на партийци влизаха с предимство в университета

За да не стана копчарка в завод „Витоша“, се записах в Полувисшия институт за учителки!

През социализма не можеше да учиш, каквото желаеш. Не можеше и да се работи, каквото ти е на душата. Не обичам този строй и наблюдавам как настоящите червенопартийци, останали оттогава, се опитват да прикрият доста негативи от онова време.

Аз съм си софиянка по потекло и завърших с отличие 32-ра елитна гимназия. Пред очите ми внуци на партийци влязоха в Софийския университет без достатъчно умствен багаж, аз и други деца останахме навън.

Съответният професор от специалността „Българска филология“ в университета, ярък комунист по онова време, бил предупреден кои и колко да пусне „на общо основание“, което разбрах в подробности чак след 1989 г. Останалите бяха деца на антифашисти.

Без нито една правописна и съдържателна грешка на писмения по литература, с измислени пропуски за неизучавани в гимназията царе по история и издържан политически изпит аз се оказах „резерва“, която не влезе в университета. Казаха на баща ми къде и как да бутне рушвет, но той беше адвокат, почтен, такъв си остана и отказа.

За да не отида в УПК – копчарка в завод „Витоша“, влязох в Полувисшия институт за детски и начални учителки с профил руски език. Добри преподаватели, не мога да се оплача, много елементарни момичета в класа, основно от Перник. Ние, софиянките, се отделихме настрана. В пълен дискомфорт откъм състудентките ми завърших с отличие. И с много литературни награди, организирани от преподаватели.

Постъпвам на работа. Директорката с педагогически курс след гимназия. Ни полувисше, ни висше. Оказа се нелоша жена, но с голям зор след една година работа даде разрешение да следвам педагогика. Така беше по онова време. Друго не даваха.

Моите родители се уплашиха от мръсните игри в Софийския университет тогава и кандидатствах в Благоевград като филиал на Софийския. Завърших почти с отличие и Златен медал. Канеха ме и асистент да стана, не пожелах.

Наложи се да работя като учителка до промените през 1989 г. в обкръжението на толкова прости жени, че не е истина. Родителите на децата обаче бяха далеч по-образовани и будни и виждаха за какво става въпрос, но мълчаха. Такива бяха времената.

Записах българска филология и завърших в Софийския университет. Имах и втори, и първи клас квалификация по педагогика. Но се захванах с журналистика. Не ми беше трудно да намеря място, защото бях дългогодишен сътрудник в печата без прекъсване и докато бях учителка. Тогава се плащаше и, признавам, понакога си докарвах повече от заплата и половина. А учителската заплата ми беше 210 лв.

Дълго учих не по моя вина и макар да спечелих и няколко престижни педагогически награди, не останах в този бранш. Отстраниха ни младите и си сложиха техни хора с проруски програми.Така че в душата ми остана мечтата по свобода и добре, че дойде демокрацията. И литература завърших, и книги издадох, и международни награди взех, и много български.

Допреди 1989 г. творби с художествена литература по медиите пускаха или деца на партийци, или някой, предложен за надежден. При момичетата писателки често ставаше и по други начини – чрез други отношения с мастити червени велможи. Да не навлизам в подробности какви цинични цветисти вицове се носеха за Съюза на българските писатели и Съюза на българските журналисти. Опазил ме Бог от подобни падения.

Постигнах желаното след 1989 г. и въпреки признанията си като педагогически учен преди тази дата и сътрудник в печата пак преди преврата не мога да кажа, че съм била удовлетворена, както исках аз, и никога не искам да се връща това време.

Сега младите са много по-свободни в избора си, няма ги досадните политически науки, въпреки че отдавна обучението е платено, но не е непостижимо./ретро.бг/

 Росица КОПУКОВА

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сузанита: Знам какво е било в комунизма! НЕ, Мерси! Добре, че демокрацията ни възпита в Европейски ценности

Този текст предивзика лавина от коментари из интернет пространството и социалните мрежи.Ето защо:

Младите трябва да подкрепим Бойко Борисов и кабинетът му, защото те са единствената алтернатива за доближаване поне малко до западният свят!

Аз съм от малкото български деца които имат възможности и съм обиколила много държави по света! Мога да ви кажа, че сме много назад, но в сравнение с това което ми е разказвал баща ми за комунизмът и това което виждам да се прави сега, мисля, че сме на прав път!И точно когато се е намерил някой с по-модерно мислене като Бойко Борисов, веднага непросветените за западът хора искат неговата оставка!

Както е известно, мерките на правителството срещу коронавируса сринаха доходите на всички хора на изкуството в България.

Певците и музикантите като Орхан Мурад и Сузанита останаха без участия за месеци, тъй като кръчмите и дискотеките бяха затворени.

Това явно не им е повлияло и те харесват настоящото управление.

Източник: DayliStandart

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Aĸo cтe poдeни мeждy 1940 и 1989 гoдинa – Πpoчeтeтe

Haй-вaжнoтo e дa ĸaжeм, чe ниe cмe poдeни нopмaлнo и cмe живи и здpaви, въпpeĸи чe нaшитe мaйĸи ca пили acпиpин, ĸoгaтo ca имaли глaвoбoлиe, яли ca ĸoнcepвиpaнa xpaнa и ca paбoтeли дo пocлeднo. He ca били тecтвaни зa paзлични бoлecти и нe ca имaли възмoжнocттa дa видят бeбчeтo cи дo дeня нa нeгoвoтo paждaнe.

Hиe, дeцaтa нa минaлия вeĸ, ce вoзexмe в ĸoлитe бeз ĸoлaни, ĸapaxмe ĸoлeлa, ĸънĸи и лaгepни ĸoличĸи бeз ĸacĸи, игpaexмe в ĸaлтa и пиexмe вoдa oт мapĸyчa зa нaпoявaнe. Πиexмe вoдa oт eднa и cъщa бyтилĸa и вcичĸи cи бяxмe дoбpe. A пoмнитe ли ĸoлĸo бeшe зaбaвнo дa пoмaгaмe нa нaшитe мaйĸи и бaби дa изпepaт ĸилимитe нa yлицaтa c лeдeнo cтyдeнa вoдa caмo и caмo зa дa мoжeм дa ce нaмoĸpим дo yшитe в cлънчeвитe лeтни дни. 

Ядяxмe бял xляб c мacлo или мac, пиexмe гaзиpaни нaпитĸи и винaги нaмиpaxмe нaчин дa ce cдoбиeм cъc cлaдoлeд, нo нe cмe били c нaднopмeнo тeглo, зaщoтo пocтoяннo игpaexмe нaвън. He ни дaвaxa xaпчeтa зa xипep aĸтивнocт в yчилищe, нямaшe пcиxoлoзи и пeдaгoзи, ĸoитo дa ни нaблюдaвaт и дa oцeнявaт нaшeтo paзвитиe, a вcичĸи зaвъpшвaxмe yчилищe ycпeшнo. Имaxмe иcтинcĸи пpиятeли, a нe тaĸивa, ĸoитo дoбaвяxмe в coциaлнитe мpeжи и пocлe ниĸoгa нe виждaxмe. A виe пpинaдлeжитe ли ĸъм тoвa пoĸoлeниe? Чecтитo! Bиe cтe имaли eднo пpeĸpacнo дeтcтвo!  

Прочетете още:Ако не си роден през 90-те, не чети това

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Балкан 1200: първият български автомобил разработен в бившата авиационна фабрика в Ловеч

Проектирането и изработването на опитни серии от леки и лекотоварни автомобили в бившата авиационна фабрика в Ловеч започва през втората половина на 50-те години, като първоначално се извършва без каквато и да било официална подкрепа от страна на държавата. 

Реализирането на тези проекти, както и последвалото усвояване на автомобилен монтаж до голяма степен успяват да се наложат именно благодарение на самоинициативата и решителността на конкретни заводски ръководители и инженери.

Предварителната подготовка за създаването на прототип на лек автомобил в Завод 14 стартира в края на 1958 г. под ръководството на инж. Димитър Дамянов. По това време към неговия екип се включват и специалисти от софийския Завод 12, които успяват да изработят абсолютно идентично и най-важното функциониращо копие на предоставения им оригинален двигател от лек автомобил Volkswagen.

Димитър Дамянов си спомня някои подробности за цялата организация по изработването на първите прототипи:

„Когато се заговори усилено за производството на леки автомобили, чието търсене бе голямо, ръководството реши да се изработи прототип на лек автомобил, с който да се представим на Пловдивския панаир, за да заинтересоваме държавните ръководители с умението си да извършваме сложни неща. Започвайки сложната и непозната работа, напълно разбирахме, че е немислимо при тогавашното световно автомобилостроене с наши конструкции и модели да произвеждаме масово леки автомобили. Изработката на лекия автомобил ни затрудни много, но я завършихме в предвидените срокове.“

За проектирането на дизайна първоначално е нает един скулптор от София, който се съгласява да изпълни задачата срещу възнаграждение от две средни месечни заплати, но неговият интересен и необичаен като форма макет е приет резервирано. В крайна сметка с оформлението на каросерията се ангажира самият екип на инж. Дамянов, който по това време включва Юли Костов, инж. Кънчо Кънчев, инж. Иван Петров (заместник на главния инженер на завода), Георги Филипов, Пейчо Пейчев, Георги Лазаров и още няколко души. 

Изковаването на отделните компоненти на каросериите от тънколистна ламарина се извършва изцяло на ръка с помощта на дървени чукове върху кожени възглавници, пълни с пясък.Това, което особено затруднява екипа на инж. Дамянов, е така наречената геометрическа разработка, която се разчертава върху огромна маса в мащаб 1:1. Именно от нея впоследствие се свалят всички мерки за изработването на шаблони, от които пък се правят детайлите на дървения макет. Последният етап от работата е свързан с разрязването на дървения модел на отделни части, от които се отливат металните щампи за външните форми на каросерията.

Отговорник по изработването на моделите е Марин Радев, а външните елементи са направени от Георги Лазаров. Интересно е да се отбележи, че в началния стадий от предварителната подготовка са спазени стриктно всички работни етапи, свързани с изготвянето на пълна конструктивна документация, предлагането и обсъждането на графични проекти и гипсови модели на автомобила, както и изработването на няколко дървени макета в мащаб 1:10 (един от които и днес може да се види в заводския музей на „Балкан“).

Първото официално представяне на двата завършени прототипа пред публика става на 1 май 1960 г. в Ловеч, а през септември един от двата екземпляра, боядисан в цветова комбинация от бяло и червено, е изложен на открита площ на територията на Международния мострен панаир в Пловдив. Скоро след това всички планове за създаването на оригинален български лек автомобил потъват в историята. Настъпва времето на лицензните монтажи.

Източник:autobild.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Подвигът на Колчак който унищожава съвсем сам четири танка само за час

На 2 август 1941 г. мерачът Яков Колчак е удостоен със званието Герой на Съветския съюз.

Сражава се в 680-и пехотен полк на 169-а пехотна дивизия на 18-та армия на Южния фронт и става първият артилерист, който получава тази награда.

„Достоен е за званието Герой на Съветския съюз. Той се бори, докато оръдието му не беше смазано от танк“, се казва в резолюцията на командира на 18-та армия Андрей Смирнов, пише „Российская газета“.Държавен каталог на Музейния фонд на Руската федерация/Свободни източници

Яков Колчак извършва подвига си на 13 юли 1941 г. в битка край село Филяновка, Хмелницка област. Разчетът трябва да спре вражеска колона, следвана от леките унгарски танкове „Толди I“. Артилеристите успяват да ги пуснат на 150 метра. След това врагът се натъква на неприятна изненада.

Още от първия изстрел съветските „четиридесет и петици“ унищожават един от танковете.

Яков Колчак

Тогава вторият пламва.

Осъзнал се, врагът открива ответен огън и унищожава почти целия разчет. Оръдията също пострадват, но оцелелият Колчак продължава битката сам. Той трябва самостоятелно да носи снаряди към оръдието, да зарежда и да го насочва към целта. Освен това се налага да се прицелва със счупен мерник.

Яков Колчак унищожава още два танка с пряк огън. Битката продължава около час. В резултат на това единственият оцелял от оръдейния разчет е тежко контузен и ранен.

Прави впечатление, че по-късно тези събития са описани от двете страни. На тях става свидетел военният кореспондент Сергей Борзенко, който издава книгата „Животът по време на война“. Също за битката при Филяновка се споменава в книгата „Унгарска стомана“.

Вижте още:Афганистанец разкри – ние бяхме 500, а руснаците само петима

Източник: RUSSIA BEYOND БЪЛГАРИЯ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Пандемията увеличи богатството на милиардерите

2365 милиардери в света са увеличили богатството си с четири трилиона долара между 18 март 2020 и 18 март 2021 г., което е ръст от 54%. Общо сега милиардерите притежават невъобразимата сума от 12,39 трилиона долара, става ясно от ново проучване на близкия до левите американски Институт за политически изследвания (IPS). 

Само най-богатите 20 милиардери са увеличили богатството си със 742 млрд. долара в рамките на една година. Сред милиардерите, чието богатство е нараснало най-много, са китайски и американски предприемачи.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ