На 82-годишна възраст почина легендата на Левски и българския футбол Добромир Жечев.


Бобата, както всички наричаха железния бранител, изиграва 193 мача със синия екип, в които отбелязва 16 гола. Той е двукратен шампион със "сините", както и двукратен носител на Купата на България.


През 1981 година той е назначен и за старши треньор на столичани и успява да спечели Купата на НРБ през сезон 1981/1982 година. Поставя и основите на едно от най-силните поколения на тима с играчи като Наско Сираков, Борислав Михайлов, Божидар Искренов и много други.


Бобата Жечев остава в историята и като единственият български футболист, участвал на 4 световни първенства – в Чили 1962 година, Англия 1966 година, Мексико 1970 година и Германия 1974 година, където остава резерва в двубоите, но все пак е част от разширения състав.


Левски изказва своите съболезнования на роднините и близките на големия български футболист./БЛИЦ/



Ефектът е толкова поразителен, че след нея започва  масово изграждане на пешеходни зони в много градове в страната.


Първата пешеходна зона в България – тази във Враца, посрещна своята 50-годишнина обновена с европейски средства. Създадена е през 1974 г. от арх. Иван Велев и е става популярна сред врачани като „Пробива“. Макар и оскъдна, и в съкратен обхват, тя предизвиква голям ефект, поради което започва масово изграждане на пешеходни зони в други градове в страната.

Toвa е чacт oт пpocтpaнcтвoтo нa бyлeвapд „Hикoлa Boйвoдoв“. Пeшexoднaтa нacтилкa, oзeлeнявaнeтo и гpaдcкoтo oбзaвeждaнe са peaлизиpaнa cъc cкpoмни cpeдcтвa, нo oбщият eфeкт oт тaзи peaлизaция ce oкaзвa тoлкoвa гoлям, чe пpeз cлeдвaщитe гoдини зaпoчвa мacoвo изгpaждaнe нa пeшexoдни пpocтpaнcтвa във вcички нaши гoлeми, cpeдни и дopи мaлки гpaдoвe.


Caмo зa eднo дeceтилeтиe нaшaтa cтpaнa ce нapeди нa eднo oт пъpвитe мecтa в Изтoчнa Eвpoпa пo peaлизиpaнe нa пeшexoдни yлици и плoщaди.

Само врачани могат да се произнесат за истинския успех на тази улица в подобряването на качеството на живота им. По времето на първата пешеходна улица във Враца, „Гран Палас“ в Брюксел вече е превърнат в огромен паркинг, а „Новият Арбат“ в Москва е един от най-широките централни булеварди в града. 


Когато всички метрополиси на изток и запад от България са заливани от автомобилен трафик, българските градове са конструирали пешеходни улици в центровете си – Русе, Варна, Ямбол, Пазарджик, Бургас, Плевен, Пловдив… списъкът е дълъг.



Първото издание на Софийския маратон се провежда на 22 май 1983 г. и е организиран от Градския съвет по физкултура и спорт. Трасето тръгва от Народното събрание, преминава по булевард „В.И.Ленин“, стига до разклона за Нови Хан и завършва на Националния стадион „Васил Левски“.


Над 300 завършват дистанцията от 42 километра и 195 метра през пролетта на 1983 година.


Близо 50 хиляди (точната цифра е 49 921) са участнициците в първите софийски маратони през 80-те години на миналия век


Началото на надпреварата, която се провежда под егидата на вестник „Работническо дело“, е поставено на 19 май, през 1983 година, като тогава състезанието се нарича маратон за „Наградата на София“.


Популярността на състезанието е огромна и в следващите години.


През 1985 година „Гросмайсторската“ дистанция от 42 километра 195 метра е пробягана от 340 от участнците, а победител е представителят на ГДР Клаус Голдамер, който финишира за 2 часа, 24 минути и 42 секунди. Неговата награда е цветен телевизор


На втора позиция тогава се класира Васил Лечев (Несебър), който завършва за 2 часа, 25 минути и 28 секунди. Най-бърза при дамите е Петранка Николова (Силистра), финиширала за 2 часа, 56 минути и 17 секунди


Всички участници в бягането получават грамоти, шапки и значки.


Основното трасе е по булевард „Владимир Илич Ленин“ (днес носещ името „Цариградско шосе“), като участниците в маратона бягат до разклона за Нови хан и обратно до националния стадион „Васил Левски“

През следващите години маршрутът се променя многократно – между 1988 и 1990 г. например, се бягат две обиколки по 21 километра. С промените в политическата и икономическата обстановка в България след 1989 г., организацията на маратона преминава в ръцете на фондация „Спортна София“, която продължава да го развива с нова визия. Периодично трасето се адаптира към градската инфраструктура и изискванията на международните стандарти, като през 2009–2011 г. маратонската дистанция временно отпада поради логистични затруднения.


С майка си на свиждане във Военното училище. Тогава Светският днес лъв е на 15 години


Светският лъв Лорд Евгени Минчев показа една много лична снимка – той в невръстна възраст заедно с майка си и баща си. Поводът популярният пиар експертът да се върне толкова назад в годините, когато е бил 3-4 годишен, е рожденият ден на майка му Лула.


„Девойче от село Баня, която ме е отгледала и възпитала както е могла. Даваше ми следните напътствия – Не кради, Не лъжи, Не убивай. Нещо като трите Божии заповеди на леля Лушка, както я наричаха всички. Винаги имах шест стотинки сутрин за баничка. И шест за боза. Богатството на онези времена…“, написа Лорд Евгени Минчев във фейсбук.

Малкият лорд заедно с родителите си


„Дали съм бил добър син, не мога да кажа. Спомням си за нея много често, запалвам свещ в църквата за мир на душата и. Благодаря и за онова, което е посадила в мен, за разцъфналите филизи, които дават плод и радват мен и хората“, сподели личната си история лордът, уточнявайки, че е в Лондон за провеждане на Британско българския бизнес бал.


„Благотворителният тръст за подпомагане на обгорени деца, чиито благодетел съм, днес имат своя ден. Три повода в едно. Ще помълчим минута за Кралицата. Майките са кралици. По-вечни от най-вечните.

Благодаря“, написа трогателно светският хроникьор.

Майката на светския хроникьор – Лула


Както е известно Лордът е роден в Златица, осиновен е и прекарва детството си в Пазарджик, където заедно със семейство си живее изключително бедно в циганския квартал на града.


Учи във военно училище, но го напуска преди да завърши и отива в София. Започва да чисти входове и тъй като няма софийско жителство и постоянни доходи започва работа в градския транспорт.


С трогателните думи по адрес на своята майка осиновителка Евгени вероятно й е простил, тъй като преди време той сам бе споделил, че е избягал от нея след нейната остра критика, че е гей.


Един ден собствената ми майка ми каза: Аз г*й ли съм отгледала?!”. Затова се изнесох на квартира на 14-годишна възраст и с нея се видяхме чак на погребението й”, разкри преди време Лорд Евгени Минчев в телевизионно интервю.


Тогава той сподели, че мечтае за дете. „Докато нямам деца, всички деца в нужда ще бъдат мои”, каза още той.

Лордът призна, че в един период от живота си се е срамувал от миналото си. „Лъжех, че имам брат-близнак и всъщност той е бил ватман”, разказа Минчев.

Източник:upa.bg



През 1989 г. в Слънчев бряг са се намирали 130 ресторанта, барове и атракционни заведения. Един от най-емблематичните е бил ресторант „Дюни”.

Той е бил шестият поред ресторант в Слънчев бряг. Със 700-те си места предназначени за масовото изхранване на групите туристи, по-скоро е напомнял повече на стол, отколкото на романтично крайбрежно бистро. Все пак 100 от местата са били предвидени за свободна консумация.


През май 1998 г. „Дюни“ заедно с още 8 заведения е обявен за продажба. По-късно от ресторанта не остава и помен, а на негово място върху самите дюни изниква хотел „Дюн”, който става по-известен като хотела на Мая Илиева.


А във връзка с последните събития на Елените, ето какво ни напомни за него Pepa Petrova, на стената си във фейсбук.



Хотелът на мутра №1 — Георги Илиев


“Дюн”, построен буквално на плажа в Слънчев бряг във времето, когато „ВАИ холдинг“ бе държава в държавата!


Хотел Дюн в Слънчев бряг — бетонен паметник на един цял преход, издигнат върху дюни и плаж, които по закон са изключителна държавна собственост??


Тук няма просто сграда.

Има символ — на безнаказаност, алчност и наглост.

Тук държавата беше продадена с багер и подпис, а природата — затрупана под тонове бетон.Това е върхът на мутренските своеволия — построено от хора, които вярваха, че могат да купят всичко: земя, власт, съвест.

Днес Дюн стои не като лукс, а като гротеска — спомен от времето, когато мутрите управляваха България.


Така изглеждаше „преходът“:

дюни, заменени с бетон;

закони, заменени с връзки;

природа, заменена с алчност.


След продажбата на хотел „Дюн“ в Слънчев бряг от Мая Илиева през 2019 г., новият собственик на имота е Боряна Шехтова, бивша моделка. Тя е вдовица на друг бивш член на ВИС-2. Това показва, че активите на групировката са били прехвърляни между свързани лица, вероятно с цел запазване на контрола върху тях.

Въпреки промените в собствеността, хотел „Дюн“ остава символ на мутренския преход в България и на начините, по които силовите групировки са се интегрираха в легалната икономика.


И държавата си мълчи.

Но защо и хората стоят със скръстени ръце?

И пак от община Несебър си мълчат!

И затова ли не знаят нищо?

И ако държавата ще плати 50 милиона?? да разчисти деретата от незаконните имоти в Елените, нека додаде още малко за багери да съборят и Дюн! Защо аршинът да е различен!


Животът на Васил Илиев приключва в 21:15 часа вечерта на 25 април 1995 г.. Брат му Жоро е убит в Слънчев бряг през лятото на 2005-та, а Ванга предсказала покушението


Брат ти не се опази от приятели… Сега внимавай ти, казала пророчицата на Жоро Илиев преди да поеме ВИС


Цели 30 години след първото знаково убийство на мафиотски бос в България – това на основателят на борческата групировка ВИС Васил Илиев, поръчителите и изпълнителите на зрелищната екзекуция остават неизвестни.


Тъжният юбилей от смъртта на Васил Илиев, застрелян като куче в мерцедеса си на 25 април 1995 г., докато е едва на 30-годишна възраст, беше отбелязан през отминалия уикенд на гробищата в Кюстендил. На помена, организиран от сестра му Мариана и майка му Венка, са присъствали не повече от десетина човека, съобщава „Уикенд“, цитиран от БЛИЦ.

Преди три десетилетия, когато Васил Илиев беше погребан с пищна траурна церемония, да го изпратят в последния му земен път се стекоха близо 15 000 човека, сред които знакови личности от политиката, шоубизнеса и спорта. Слави Трифонов плаче на живо по телевизията и наричайки Васил Илиев „смело и сърцато момче” го сравнява с Васил Левски.


 Разследването прекратено


Разследването на убийството на Васил Илиев е прекратено преди повече от 20 години, а времето е заличило даже оскъдните и косвени улики. Твърде вероятно е екзекуторите и поръчителите на убийството на първия застрахователен бос в България също да не са между живите.


Едно обаче е сигурно – 30 години след смъртта на Васил Илиев, той си остана митична фигура, а легендите за неговото гангстерско царуване се разказват и до ден днешен.


Животът на Васил Илиев приключва в 21,15 часа вечерта на 25 април 1995 г. в разнебитената, тясна и неосветена улица „Никола Каменов” в софийския квартал „Гоце Делчев”. Там босът на борческата застрахователна компания ВИС е издебнат от наемни убийци, докато отива към ресторанта си „Мираж” за късна вечеря със Слави Трифонов, който в онези години е сред най-близките му приятели.


Преди това Васил Илиев е на среща с партиен функционер от БСП в парк хотел „Москва”.


Според някои това е Александър Маринов, с когото мафиотския бос е разговарял да даде пари за партията-столетница, а в замяна на това да поеме нови контрабандни канали, които в онези години се държат от конкурентната групировка СИК.


В последния ден от живота си босът на борците е щастлив – в България най-после е пристигнал поръчковия му „Мерцедес“ 600 SL – кабрио в сребрист цвят, регистриран същия ден в КАТ, след като е внесен от близкия му приятел Фатик от Германия.


Васил Илиев очаква мерцедеса си близо 3 месеца, след като си го поръчва за подарък по случай своя 30-и юбилеен рожден ден, празнуван на 22 януари 1995 г. Успява да измине има -няма 30 километра с уникалното за времето си возило, преди да издъхне в колата, покосен с дъжд от куршуми.


Стрелците са поне двама


Наемниците откриват стрелба със заглушител от 2-3 метра, възползвайки се от разбития път, заради който Васил Илиев се движи с около 20 км/ч., следван от тримата си бодигардове, возещи се в червен „Сеат Толедо”.


Охранителите не успяват да видят нищо и дори не отвръщат на огъня, макар да са въоръжени. Те само констатират смъртта на боса си.


„Чу се шум като от пукащи се балони. Мерцедесът беше целия обвит в пушеци, заби калника си в дясно на уличката, в металната ограда на строяща се кооперация. И предното, и дясното и лявото стъкло бяха станали на сол от куршумите. Васил умря върху волана, с килната глава настрани.


Нямаше никакъв пулс, когато опитахме да го извадим, вече беше мъртъв…”, пише в показанията си един от тримата охранители на борческия шеф. При полицейския оглед на местопрестъплението ще стане известно, че срещу Васил Илиев са изстреляни 17 куршума, като 3 от тях го уцелват. Два от куршумите са в главата му, трети пронизва рамото му и спира в гръбначния стълб.


Убийството на Васил Илиев буквално разтърсва България. Екзекуцията му предизвиква извънредно закрито заседание на правителството за спешни мерки срещу престъпността. Експерти вещаят избухването на свирепа гангстерска война, правят се мрачни прогнози за предстоящи кървави бани.


В София гъмжи от полицаи, изкарани на улиците за респект, а десетки представители на борческия застрахователен елит се покриват за дълго. Някои се укриват в Гърция, други се насочват към Унгария и Сърбия.


Слави Трифонов държи прочувствена реч по телевизията


В нея през сълзи обявява, че България е изгубила един от най-достойните си синове, визирайки убийството на Васил Илиев.


Погребението на основателят на ВИС се състои на 27 април 1995 г. в Кюстендил, като мутренското светило е погребано с многолюдно траурно шествие. Километричната колона от мъже в черно с тъмни очила и остригани вратове се точи с часове по централната кюстендилска улица „Цар Освободител”.


Казват, че 15 000 души изпращат Васко Бореца в последния му земен път. Церемонията в центъра на Кюстендил е разрешена лично от кмета, а почти целия град е по тротоарите, за да наблюдава мълчаливо многолюдното шествие. Над 500 коли от София, натъпкани със „застрахователни агенти”, идват в Кюстендил.


Тялото на покойника е докарано с черен „Додж”, ескортиран от две лимузини. Ковчегът носят най-близките съратници на Васил Илиев.


На погребението на Васил Илиев присъстват десетки спортисти, сред тях изобилстват героите от САЩ’94 Христо Стоичков, Любо Пенев, Йордан Лечков, Трифон Иванов, Борислав Михайлов, Илиян Киряков, Божидар Искренов и други. Шоузвезди също не липсват, както и мастити конкурентни босове.


На погребението венци поднасят всички шефове на конкурентната групировка СИК, предвождани от братята Красимир и Николай Маринови – Маргините. Единствен отсъстващ е Младен Михалев – Маджо, който по това време е в софийска болница.


Открито е едно от оръжията


Няколко дни след мафиотското убийство на Васил Илиев, ученик от близкото 73-то училище в София открива едно от двете оръжия, ползвани при екзекуцията. Картечен пистолет „Заги”, хърватско производство, без идентификационен номер, е захвърлен край дърво в района. Това навежда криминалистите към мисълта, че наемните убийци са от Сърбия, или Хърватска.


И до днес версията, че Васил Илиев е ликвидиран от сръбски наемници, е приемана за меродавна и в ъндърграунда, и сред топ криминалистите от МВР. Доказателства не са открити, но според постъпилата оперативна информация седмици след екзекуцията, поръчката минава през сикаджията Милчо Бонев – Бай Миле.


В този период Бай Миле ръководи контрабандата на горива от България към ембаргова Сърбия с влакови композиции. Васил Илиев също навлиза ударно в този бизнес.


Твърди се, че висаджии похищават цяла влакова композиция с горива на Бай Миле и завземат граничния контролно- пропусквателен пункт „Калотина”, през който не могат да минават контрабандни петролни „кервани” на СИК.


Според оперативните сигнали, постъпили в МВР още през 1995 г., партньор на Бай Миле в този бизнес е сръбския мафиот Сретан Йосич. Заради това съществува версия, че през Йоца Амстердама минава мократа поръчка, изпълнена от сърби, или хървати.


В този период ВИС и СИК воюват и по линията на „силовото” застраховане, двете групировки повсеместно принуждават прохождащите бизнесмени в България да им плащат за своята сигурност.


Версията, че убийството на Васил Илиев е с печат СИК е толкова разпространена в първите месеци от разследването, че се налага Красимир Маринов – Големия Маргин да даде интервю в централен ежедневник, в което да я опровергае.


„С Васил бяхме приятели още от 1979 г., знаем се от спорта и казармата. Въпреки, че в последните години бяхме конкуренти, винаги сме поддържали приятелски отношения. Няма да позволя двете групировки СИК и ВИС да бъдат насъсквани една срещу друга”, оправдава се Големия Маргин в интервю пред влиятелния по онова време в. „Стандарт”.


Висаджиите също търсят напразно кой е отговорен за убийството на боса. Мето Илиенски и Чавдар Писарски обявяват 50 000 долара награда за информация в ъндърграунда – огромна за времето си сума, достатъчна за покупката на апартамент в центъра на София.


Стимулирани са и разследващите полицаи, но усилията да бъдат открити убийците не дават какъвто и да било резултат.



Приближени до Васил Илиев даже отиват при Ванга със списъци с имена на заподозрени,


а делегацията е водена от покойния банкер Емил Кюлев и от по-малкия брат на Васил – Жоро Илиев.


Петричката пророчица обаче отказва да разкрие каквото и да е, както и да се ангажира с посочването на виновници.


Вместо това дава следния съвет: „Кръв с мъст не се отмива!“ Секунди преди висаджиите да си тръгнат от дома на Ванга, петричката пророчица хваща за ръката Жоро Илиев и му казва: „Брат ти не се опази от приятели… Сега внимавай ти! И на теб ти крият шапката“.


Няколко дни след покушението на Васил Илиев, в групировката ВИС решават, че по-малкия брат Георги ще бъде новия шеф.


До този момент Жоро Илиев има славата на непоправим скандалджия и гуляйджия, наскоро излязъл от затвора в Бобов дол


„Братът трябва да поеме нещата! Такава би било волята на Васко?”, отсича Николай Цветин, който е приятел от деца с борците.

Противно на тогавашните очаквания, по-малкия брат не само съумява да възроди ВИС, но даже и да надмине славата на батко си Васил.


Георги Илиев царува като най-влиятелния подземен бос в България точно 10 години – през лятото на 2005 г. той също е застрелян от наемен убиец, докато празнува победа на футболния си клуб „Локомотив“ (Пловдив) в „Буда бар“ в Слънчев бряг. Въпреки че предварително е предупреден, че му се готви покушение, той не увеличава охраната си.


Автор: Флагман.Бг, снимки: „Марица“


senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации