Рецепта за кебапчета (от рецептурника на „Обществено хранене“ 1958-1989).
Сочни кебапчета стават само от свинска кайма: 500 г мляно свинско от плешката, 500 г от гърди (месцата около корема, осмянката) и 100 г сланина.

Подправките са 5 г кимион, 5 г черен пипер и 20 г сол на килограм месо.

Каймата се омесва много добре и трябва да поеме около 100-150 г вода, добавяна на порции. Отлежава едно денонощие в хладилника, в тавичка на пласт, не по-дебел от 6 см. След като е почивала, премесва се отново и отлежава още 5-6 часа.

Кебапчетата се оформят, като се „полират“ с пръсти, топнати в купичка вода и оцет в съотношение 1:1.

Скарата трябва да е много добре загрята и почистена с телена четка. Следва мазането ѝ с половин глава лук, прободена с шиш през мустаците и топвана в чинийка с олио.

При печенето им кебапчетата се търкалят САМО В ЕДНА ПОСОКА НА ТРИ ПЪТИ.

Не трябва да се притесняваме от мазната кайма (тя трябва да е такава, докато се пекат). Излишната мазнина изтича в съд под скарата. Сланината, която при омесването на каймата е образувала гел с водата, остава и прави кебапчето сочно!

Кебапчето се пробва, като се хване с щипките за единия край и се разтресе.То не трябва да се прекършва. Ако това се случи, или каймата е била постна, или е недобре омесена, или не е достатъчно дълго отлежавала.

Готовото кебапче може да се дели само с вилица в чинията, не е необходим нож, за да се отреже.

От същата кайма могат да се опекат и кюфтета.

Лукът, по 5 г на кюфте, се реже с много остър нож на ситно, (колкото ви харесва). Всяка гребка кайма се топва в кълцания лук и се меси с ръце, докато лукът „се скрие“. После се прехвърлят с пляскане от ръка в ръка. Когато почнат да плющят, значи са добре хомогенизирани и загладени.

Кюфтетата се обръщат на скарата само веднъж. Като обърнете първото, ще разберете дали останалите са готови за обръщане.

www.bgspomen.com

Вижте още:Шопската салата е създадена от професионални готвачи на „Балкантурист“




Моята баба, която е стара балканджийка, веднъж ми разказа как са живеели хората на село едно време. Когато на някой му се случело нещастие, цялото село се вдигало да го подкрепи. Имало един случай, когато на някакъв човек се издавили всичките овце. 

Това е бил целият му поминък. Тогава той взел едно въже и тръгнал към гората да се беси. Съселяните му го спрели, хванали го и започнали да ходят от къща в къща. И всеки му давал по нещо, кой агне, кой козле, кой теле. Така накрая човекът се прибрал с повече добитък, отколкото първоначално имал. 

Това е била истинската „социална държава“, при която човек помага на ближния си. В старата селска общност няма как лентяите да получат нещо, но се е помагало само на честните и трудещите се хора, когато изпаднат в беда. При това без закон и писани правила. Просто хората са постъпвали по сърце, съвест и според добрия пример, който са видели от дедите си.

Баба ми разказва също, че когато някой започнел да строи къща, купувал само пироните, а другите му помагали да събере и издяла греди от гората, да направи кирпич от глината на двора и цялото село се вдигало да му строи къщата. Така дори и най-бедните са имали свой дом без поробване към банките за остатъка от живота си.


Една от най-силните сцени във филма, който е бойкотиран от Турция, но е купен от 62 други държави и остава един от най-награждаваните в българската киноистория

През 2022 г. се навършват точно 50 години от премиерата на един от най-емблематичните български филми – „Козият рог“ (1972). Смятана за върховно постижение в родното кино, лентата на режисьора Методи Андонов се разминава на косъм с номинация за „Оскар“, а причините за осуетяването на големия успех така и не стават ясни.

Почти толкова известно, колкото и самият филм, е проклятието, което се твърди, че тегне около него и сее смърт сред екипа, участвал в създаването му. Черната поредица започва, когато пръв в съня си умира режисьорът Методи Андонов, едва на 42-годишна възраст. Той си отива през 1974 г., а аутопсията установява, че кръвоносните му съдове са като на 100-годишен старец, при положение че Андонов никога не е пушил и не е прекалявал с алкохола. В средата на 80-те загива актьорът Милен Пенев, изпълнил във филма ролята на младежа, в когото се влюбва героинята на Катя Паскалева – Мария. Тялото му е открито с нож в сърцето в градинка в столицата на 1 януари 1992 г.

Пагубното пристрастие към алкохола съсипа без време и неговия колега Антон Горчев – Караиван, „бащата“ на Мария в „Козият рог“, който издъхна, потънал в мизерия и забрава. Само в рамките на две седмици в отвъдното се преселват сценаристът Николай Хайтов, изпълнителката на главната роля Катя Паскалева и Мария Нейкова, авторката на прочутата балада към филма „Вървят ли двама“. Паскалева си отива на 56 години след дълго боледуване и борба с алкохолната си зависимост. Едва 10 дни след нея внезапно на същата възраст издъхва и певицата Мария Нейкова, а причината за кончината ѝ е неясна, заявява по-късно лекарката, подписала смъртния акт, пред която синът на звездата отказва аутопсия. През същата фатална 2002 г. си отива и сценаристът Николай Хайтов, който загубва борбата с коварната левкемия.

Душеприказчикът на Катя Паскалева Тодор Колев също е покойник от 9 години. Между живите отдавна не са и актьорите Иван Янчев и Климент Денчев, операторът Димо Коларов, както и богът на каскадите Лъчезар Стоянов, чийто край също бе кошмарен. Тотално алкохолизиран, една сутрин го намират пребит до смърт от скитници, с които седял на обща разпивка. След пиянската свада клошарите задигат портфейла и скъпото кожено яко на агонизиращия в локва кръв актьор и каскадьор. После потъват вдън земя. Последни от този свят си заминаха художникът на продукцията Константин Джидров и редакторът Свобода Бъчварова. Сред живите участници в култовата кинолента са Стефан Мавродиев и Марин Янев.

Твърди се, че прокобата е следствие на черна магия за смърт, направена върху екипа на „Козият рог“ след скандалните реакции, които събужда при излъчването си.



Покойната проф. Димитрина Нанева дарила два апартамента и вила на фондацията на името на поета

Последната наследничка на великия поет Пейо Яворов – проф. Димитрина Нанева, която се спомина внезапно преди месец, е дарила имотите си за благотворителност, става ясно от нейното завещание.

Тя почина през януари, малко преди да навърши 70, при неясни обстоятелства в дома си в София и никой не бе открил трупа ѝ в продължение на дни, тъй като Нанева нямала близки и преки наследници. Тялото ѝ бе намерено след сигнал, подаден от нейни съседи, които забелязали, че собственичката на жилището не се е появявала от съмнително много време. Наложило се да бъде извикан дори екип на МВР, който да отвори вратата на апартамента на проф. Нанева, където тя била открита безжизнена от патоанатомите.

Оказва се, че още през 2016 г. преподавателката от Софийския университет е уредила своето завещание, според което жилищата ѝ ще бъдат безвъзмездно давани на студенти по медицина. То е изповядано на 24 ноември 2016 г., а копие от него е получено във фондация „Яворов“ – Чирпан.

Според този препис на завещанието фондацията получава като дарение два апартамента в София и вила в град Костенец. В жилищата ще бъдат настанявани студенти по медицина от Чирпан, които ще получават и стипендии, указала преди години проф. Нанева. Пак в този документ тя завещава да бъде погребана в съседство с гроба на Яворов, който е бил откупен за вечни времена от семейството, но желанието ѝ не било изпълнено заради административни проблеми. Дни наред тя не можеше да бъде погребана, защото се издирваха нейни роднини. Погребението се осъществи на 3 февруари в тесен кръг, след като се оказало, че дългогодишната преподавателка по политология в СУ „Свети Климент Охридски“ има една-единствена далечна роднина в Разград.

Димитрина Нанева е дъщеря на Яворовата сестра Екатерина, родена е през1952 г. в Чирпан, завършила е специалността „Философия“, защитила е докторска дисертация през 1980 г. в Санкт Петербург, тогава Ленинград. Димитрина Нанева и леля ѝ – оперната певица Явора Стоилова, която наскоро пребори Ковид-19, са последните от фамилията на Пейо Яворов, но и двете нямат деца. Така жилката му се прекъсва дотук.



Съпругата на тв легендата Никола Филипов прекарва дните си в самота. Лиляна Филипова се вижда единствено с по-малкия от двамата им синове с покойния говорител, който живее в София и се грижи за майка си. Вдовицата на известния сред народа като Чичко Филипов доайен на БНТ обитава апартамент в столичния квартал „Младост“, който получила като жест от Тодор Живков
.

Навремето Бай Тошо съжалил нея и мъжа ѝ, защото нямало къде да живеят. Когато се събрали, младата актриса Лиляна и тв надеждата Никола отишли в дома на родителите на Филипов и им се полагала само една кухничка с маломерни размери. После, с раждането на децата им, се преместили в общ апартамент с друго младо семейство. Били 13 души и теснотията се оказала непоносима.

„Тогава известният актьор от Народния театър Петко Карлуковски посъветвал Кольо да ме изпрати при Тодор Живков – разказва преди време Лиляна. – Обадихме се, уредихме среща и аз отидох при Първия. Бях много притеснена, обаче той започна да ме разпитва за театъра. Самият той е играл някога ролята на Кара Танас в любителска трупа и затова му беше интересно да говорим. Но аз съвсем се притесних и казах: „Моля ви, имам една лична молба към вас“, и му споделих проблема си. 

Той каза: „Да, ще стане след няколко месеца, защото обектите са в строеж“. 

И наистина след известно време ми се обадиха и ни дадоха апартамент от две стаи и кухня в квартал „Изток“. Но за съжаление, след няколко години с жилището пак се появи проблем, защото се роди по-малкият ни син и майка ми дойде да живее при нас. Тогава пък ни помогна секретарката на Тодор Живков, която каза на Кольо да отиде и да подаде молба за разширение. И така се озовахме в „Младост“, разказва вдовицата на говорителя, която кара и старините си в същото жилище.

Голямата и болка е, че повечето обичани от нея близки са пръснати из чужбина. „Големият ми син е в Англия, във Франция е неговата дъщеря и моята голяма внучка с малкото ми правнуче. А малката ми внучка е в Италия. В България сме само аз, малкият ми син и остава само мъката ми по разпръснатото семейство. Тежко и трудно е. Ежедневието ми е едно и също. Единственото, което правя сега, е да следя непрекъснато какво е положението по света“, обяснява Лиляна.

Макар че с Никола Филипов се развеждат преди смъртта му, защото по нейни думи той станал друг човек, до кончината му остават близки. Когато се поболял, Лиляна била неотлъчно до него. След развода във всяко свое интервю Чичко Филипов не пропускаше да каже, че именно тя е любовта на живота му./ретро.бг/



„Защо на всяко едно шише олио, купено от „Кауфланд“, има кръст?“, пита Цеци Казакова с пост в социалната мрежа Facebook.Според запознати това олио не е преназначено за готвене – подобен продукт се продавал в съседна Гърция, но за църковни кандила, настоява друг потребител.

А дали олиото е годно за консумация? Кой ще ни каже?

„Защо на всяко едно шише олио, закупено по време на вчерашната промоция от „Кауфланд“ има кръст?“. Този въпрос тревожи днес потребителите в социалната мрежа.Според запознати това олио не е преназначено за готвене. Подобен продукт се продавал в съседна Гърция за църковни кандила, коментират още те.

„Било е за църквата предвидено ама се е озовало в Кауфланд“, пише друг потребител“.

Този текст се разпространи вчера в социалните мрежи толкова лавинообразно, че дори и трудно да се разбере кой пръв го е публикувал. Придружен е от снимка, на която се вижда, че на самите бутилки при отливането под капачката е оформен кръст в пластмасата.Постът достигна и до групите на пазарджиклии, сред които вся смут. Коментарите са от куриозни през гневни до открито присмехулни. Едни смятат, че църковното настоятелство трябва да даде отговор на въпроса дали олиото е само за кандила.

Други се опитват да успокоят хората, като казват, че от години ползват тази марка и познават собственичката на дружеството производител, а офисът и е пълен с икони, защото е силно вярваща. А кръстчето открай време присъствало на шишетата.

Трети се подиграват, че олиото е благословено или обратното – че е прокълнато от дявола. Смут предизвиква и погрешно разчетената маркировка на капачката – че срокът на годност е до 2101 година (числото вероятно е номер на партида).



senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации