За първи път „Диана Експрес“ се появява пред публика през април 1974 г. Групата е кръстена на името на експресния влак от София до Ямбол (родния град на М. Щерев). През есента на 1974 г. излиза дебютната дългосвиреща плоча на групата, в която вокалите, музиката и аранжиментите са на Митко Щерев, а другите музиканти са колеги на Щерев от съпровождащия оркестър на Лили Иванова.
 

Първоначалният състав на групата се състои от: Митко Щерев – Хамонд орган, ел. пиано, пиано и вокал и ръководител; Иван Лазов – бас китара; Константин Атанасов – соло китара; Иван Христов – ударни инструменти. Първата изява на живо е през декември на новогодишните балове в зала „Универсиада“. В началото на 1975-а е привлечен певецът Чочо Владовски. Започва активна концертна дейност. Във втората дългосвиреща плоча на „Диана Експрес“ от 1976 г. вокал е Васил Найденов, но само две песни от тази плоча влизат във фонотеката на БНР – „Синева“ и „Диана и ловецът“ заради пеенето на Васил Найденов като Стиви Уондър, но на български. 

През 1977 г. групата е в своя апогей, но по време на концертите публиката чупи седалките на летните театри в Ловеч, Плевен и Русе и през същата година е наложена седеммесечна забрана на „Диана Експрес“ да концертира. В началото на 1978 г., докато трае забраната, трима бивши музиканти от „Диана Експрес“ се включват в програмата на Петър Чернев под същото име. Митко Щерев, чрез съдействие от Концертна дирекция, бламира изявите им под това име и новосформираната група е прекръстена на „Фоноекспрес“. 

Във албума „Молитва за дъжд“ на групата повечето членове са сменени: Цветан Банов – ударни; Живко Топалов – бас китара, контрабас; Максим Горанов – соло китара, вокал; Илия Ангелов – вокал. В четвъртия албум „Златна ябълка“ е сменен само барабанистът – новият е Валентин Христов. В периода 1975 – 1984 г. Митко Щерев открива и създава в „Диана Експрес“ певци, които после стават звезди: Васил Найденов (1975 – 1976), Георги Станчев (1980 – 1981) и Илия Ангелов (1981 – 1984). За кратко време през „Диана Експрес“ преминават Чочо Владовски и Юксел Ахмедов от „Фоноекспрес“. Почти всички песни композира и аранжира Митко Щерев. Много от тях се превръщат в шлагери. 

Едни от най-популярните песни на групата са „Синева“ с Васил Найденов, „Душа“ с Георги Станчев и „Блус за двама“ с Илия Ангелов. През 1985 г., когато Митко Щерев разпуска групата поради значително намалелия интерес от публиката – на последния им концерт заетите места са малко повече от половината, съставът е следният: Митко Щерев – акустично пиано, фендер пиано, Хамонд орган и синтезатори; Илия Ангелов – вокал; Валентин Христов – ударни; Тодор Върбанов – бас китара, вокал и Виктор Грънчаров – соло китара. През 1998 година излиза компактдиск с най-популярното от „Диана Експрес“, в нов денс аранжимент, като голяма част от песните са изпълнени от певицата Галя. През 2002 г. основният състав отново се събира, но работи само за две години. През това време „Диана Експрес“ успява да реализира албума „Златна ябълка“, а през 2005 г. Митко Щерев отбеляза 30-годишнината на групата с диска „30 години Диана Експрес“. От 2006 г. групата се състои само от Митко Щерев и Илия Ангелов.

През 2009 г. Максим Горанов регистрира търговска марка „Диана експрес“, след което сформира нова група, която кръщава на търговската си марка. Митко Щерев я обявява за фалшива, започва съдебни дела за кражба на интелектуална собственост срещу Горанов и в крайна сметка успява да защити правата си. През 2013 г. всеки от членовете на формацията на Горанов е осъден на 10 000 лв. С решението на съда Министерството на културата издава постановление, според което група „Диана Експрес“ принадлежи единствено на Митко Щерев и Илия Ангелов.

„Диана Експрес“ е изнесла над 2000 концерта в България, ЧССР, ГДР, Виетнам, Лаос, Кампучия и Египет.



През 50-те години у нас започват ударно да се строят язовири. Основното им предназначение е добив на електроенергия и напояване. Най-големите от тях са построени по границата с Турция и Гърция, а замисълът им по непотвърдени слухове е бил стратегически.

По това време, не се е считало, че може да има заплаха от Югославия и Румъния, но Гърция е натовска държава, а Турция е била винаги спрягана като евентуален завоевател. Така от средата на 50-те години е решено в района на Кърджали да бъдат построени три големи язовира, които да акумулират водите на река Арда и нейните притоци. Това са язовирите  „Кърджали“, „Студен кладенец“ и „Ивайловград“, с общ капацитет 1 млрд. куб. метра вода.  Изграждането им е било част от отбранителна военна стратегия на страната.

Целта е била стените на трите язовира от каскадата на Арда да се използват като стратегическо оръжие при нападение от страна на Турция. Взривяването им е щяло да предизвика ударна вълна, която да затрудни вражеските нашественици.Най-голямата, сред най-големите „водни бомби” се намира на северозапад от Кърджали, на около 3 километра от града. 

Строителството на стената на язовир „Кърджали“ протича в периода от 1957-1963 година. Язовирната стена е построена по образец на друга стена която е изградена по-рано в Италия. Тя е на трето място по височина в България, а по форма, конструкция и изпълнение е единствената на Балкански полуостров. Тя е и една от малкото язовирни стени в света, които се извисяват над сравнително голямо населено място.

Стената на язовира е бетонна дъгово-гравитачна, извисява се на 103,5 метра над земята, а общият завирен обем на водохранилището по проект е 539,9 милиона кубически метра. Действителният завирен обем обаче е по-малък в следствие на натрупването на наноси идващи от река Арда.При строителството на язовира се установява, че под стената има кухини, заради лошо отлят бетон. Наложило се е да бъдат инжектирани още тонове бетон за да не пропадне. Друга любопитна подробност съпътстваща строежа му е, че главният архитект се самоубива при неизяснени обстоятелства. Според слухове инженерът посяга на живота си, защото се е опитал да саботира строежа, но са го хванали.

Макар че язовирната стена е с много висока степен на защита от терористични атаки, всеки стратегически язовир има т.нар. мека точка. Това е мястото, което умишлено е направено уязвимо и е строга тайна. Ако се уцели меката точка, може да се разруши стената.

Ако не дай си Боже стане нещо, язовир “Антонивановци” пък ще потопи половин Пловдивска област. Кричим и околните села като Куртово Конаре, Йоаким Груево и прочее ще бъдат пометени. Пловдив ще бъде „пощаден“ – докато стигне дотам, приливната вълна вече ще е намаляла до два метра височина.



През 1954 г. е пуснат в експлоатация Пеницилиновия завод в Разград.Така България става първата страна на Балканите и една от малкото в света ,производители на пеницилин.

На 4 септември под ръководството на инж.Петър Стоянов и съветски специалисти,водени от  Татяна Леонтиевна в Разград са произведени първите кристали български пеницилин.И забележете това става само 25 години  след откритието на английския микробиолог А.Флеминг,а клиничното му приложение е започнало през 1942 г.

През Втората световна война Ермолеева и колектив получават пеницилин в СССР.Поставя се началото на нова ера  в историята  на съвременната химиотерапия на инфекциозните заболявания.

През годините Заводът за антибиотици в Разград непрекъснато увеличава гамата на произвеждани антибиотици. Около 1979 г.сме втори  в света по производство на високоефективните тубоцин и тилозин.Заводът се утвърждава като водещо предприятие в системата на "Фарма хим",като голям дял от продукцията се изнася във всички континенти на света.



Смъртта изобщо не е плашеща. Това разкрива 19-годишно момиче Лина, преживяло клинична смърт. И после се върнала към живота на земята.

Задгробният живот наистина съществува. Това разказва девойката, върнала се от оня свят. В момента на кончината ви някаква странна светлина пренася душата ви в друго измерение, разказва тя. Там ви обгръща светлина, независимо в каква посока гледате…

Въпреки че вече нямате собствено тяло, чувството ви е, че притежавате такова.И най-странното е, че вече знаете всичко онова, което приживе не сте го знаели. Освен това около вас се случват невероятни неща. Атмосферата е приказна. Навсякъде се чува успокояващ шепот, сякаш хиляди гласове пеят само и единствено за вас. В далечините зад вас се чува музика от трите инструмента: виолончело, арфа и цигулка. Сякаш светлинните лъчи ви разбират какво мислите и правите. Висши същества ви поздравяват. Те ви помагат да преодолеете по-лесно настъпилата нова ситуация.

И най-важното, тези същества горе ви даряват с безусловна обич.

После следва прожекция, все едно гледате живота си на филм. Виждате всеки момент от живота си, от раждането до смъртта си, все едно държите в ръката си дистанционно управление, уверява девойката, преживяла клиничната смърт.

След смъртта си имате възможност да видите всички пътища и тези, които сте имали възможност да направите приживе, а не сте го сторили. После, след като прожекцията свърши, получавате чисто ново тяло. Но от концентрирана енергия. И изобщо не ви пука как изглеждате с него.

Горе вас ви посреща вашия духовен водач. С него никога не сте се срещали на земята, но имате чувството, че винаги сте се познавали.И отново сте със семейството и приятелите си от предишния си живот.

Е, след всичко това разбирате, че смъртта никак не е страшна и плашеща, твърди младата Лина.



Съвсем обикновена черно-бяла снимка от стар семеен албум и историята покрай нея успяха да разбунят духовете в интернет. В една съботна вечер младо момиче решило да прегледа стар фотоалбум. 

Всичко вървяло нормално, докато не се загледало по-внимателно в снимка, на която позират нейните баба и дядо. Въпреки че не за първи път гледало кадъра, сега забелязало нещо, което я оставило без дъх – мистериозна ръка, която държала дядо й.

Според някои потребители в мрежата, става въпрос за извънземни сили. Други пък предполагат, че при ваденето снимката е повредена. Със сигурност обаче не става въпрос за фотошоп, защото по това време никой не бил чувал за него.



87-годишен мъж озадачи изследователите с начина му на живот.Аму Джаджи решава да спре да се къпе преди 67 години, вярвал, че това ще му донесе лош късмет и в крайна сметка ще го убие.

Нещо повече, диетата му сега се състои от сурови животни и пиене на вода от локви.Поради необичайния си избор на начин на живот, на Джаджи му било трудно да се сприятелява или да си намери жена. Пушенето на лула, пълна с животински тор, още повече го изолира от останалите хора.

Неговите съселяни били изумени как старецът прекарва дните си, затова решили да му построят барака, в която да живее. Преди това той обитавал дупка в земята.

Медици решават да посетят бараката му в село Дейга, в южната иранска провинция Фарс, за да му направят преглед. Те установяват,че Джаджи няма сериозни заболявания и изненадващо е много здрав.

Експертите се интересували какви форми на живот, включително паразити, може да са се заселили в тялото му и с изумление установяват, че той няма никакви заболявания или паразити, въпреки липсата на лична хигиена.

След като случаят става публичен, мъжът има известни затруднения в живота му. Въпреки че съседите му го уважават, не липсват и хора, които да му се подиграват и дори да хвърлят камъни по него.

Кметът на селото призовава хората да го оставят на мира, като каза, че въпреки външния си вид той е нежна душа и винаги е приятно да се срещат и разговарят.

Доцентът по паразитология подозира, че Джаджи е успял да остане толкова здрав поради развитието на изключително силна имунна система в резултат на диетата и начина му на живот.

Той добави, че медиците са го тествали за всичко от различните форми на хепатит и СПИН до паразити и единственото нещо, което са открили, е инфекция с трихинелоза, която е паразитна инфекция и в неговия случай изглежда не предизвиква симптоми.ВИЖТЕ ОЩЕ:Мъж не приема никаква храна от 2009 година!

Източник:GlasNews.bg


senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации