Георги Минков (крайният вдясно) във френския лагер "Гюрс" с другари интербригадисти през 1940 г. след края на Гражданската война в Испания
Заместник-командирът на чета Добри Караджов след 9 септември 1944 г. стига до чин генерал-лейтенант и командва 10 години ракетните войски на България.Партизанин от бригада „Чавдар” е и Георги Милев Минков, с псевдоним Гео. Той е роден на 28 март 1909 г. в софийското село Кътина. През 1928 г. става член на РМС, а през 1932 г. и на БКП. От 1933 до 1935 г. сътрудничи на ЦК на БКП. Арестуван е и лежи в затвора до 1936 г. Участва в гражданската война в Испания. Лежи в затвор във Франция (1939 – 1940).Между 1941 и 1943 г. е политически затворник. От 1943 г. е вече партизанин в бригадата „Чавдар“, в Трънския партизански отряд и в партизанска бригада „Георги Димитров“.
От 28 октомври 1944 г. става помощник-командир на тридесет и втори пехотен загорски полк. Награждаван е с орден „За храброст“, 2 клас и югославския медал „Партизанска звезда“, II степен. След края на Втората световна война влиза в българската народна армия. Работи и в структурите на МВР, като достига чин генерал. Началник е на отдел в управление на Държавна сигурност. Пише спомени, озаглавени „Неспокойни години. Спомени (1923 – 1945)“.. Умира през 1985 г. в София на 75-годишна възраст. Георги Минков е погребан в парцел 43 в Централните софийски гробища.През 1979 г. Георги Минков написва и депозира в Държавния архив свои непубликувани спомени (13 листа) за своята съвместна ремсова и партийна дейност с Тодор Живков до 1933 г. в София и в партизанската бригада „Чавдар” (1943-1944 ), както и за свои срещи и разговори с Т. Живков след 9 септември 1944 г.
В държавния архив се пази и негова автобиография (общо 3 листа).В бригада „Чавдар” през антифашиската съпротива се сражава и още един бъдещ генерал - Добри Александров Караджов. Той е роден на 20 януари 1925 г. в с. Мирково, Софийско. Членува в РМС е, а от 1 януари 1944 г. – и на БКП. От 20 октомври 1943 г. става партизанин, заместник-командир на чета със звание „подпоручик“. Започва да учи в Механо-електротехническото училище в София, което дозавършва през 1945 г. На 15 септември 1944 г. е назначен за командир на свързочен взвод в първи пехотен софийски полк. От есента на 1945 г. до есента на 1946 г. завършва едногодишен курс на Военното училище. Между 28 септември и 26 декември 1946 г. е командир на взвод във втора дружина на 27-и пехотен полк в Девин.
От 1 януари до 22 май 1947 г. е командир на взвод в артилерийския полк на първа бронирана бригада. Между 23 май 1947 и 5 август 1948 г. е командир на взвод в артилерийския полк на първа бронирана бригада. В периода 6 август 1948 – 8 юни 1949 г. е временно изпълняващ длъжността командир на батарея в артилерийски полк. След това от 9 август 1948 до 14 септември 1950 г. е временно изпълняващ длъжността командир на батарея в осми дивизионен артилерийски полк. На 15 септември 1950 г. е назначен за командир на дивизион в същия полк. Остава на този пост до 31 март 1951 г. От 1951 г. до 1956 г. учи в Артилерийската академия „Дзержински“ в Москва, преместена в Ленинград (Санкт Петербург).
През 1956 г. след завръщането си в България е началник на отдел „Бойна подготовка“ в Командването на артилерията на българската армия. Остава на този пост до 1961 г. От 29 март до 23 декември 1961 г. Добри Караджов е на 6-месечен курс в СССР за изучаване на ракетна техника. След завръщането си става първият командир на първата българска ракетна бригада в Самоков – 56-а ракетна бригада. Остава на тази позиция до 31 август 1965 г. В периода 1 септември 1965 г.-25 юли 1967 г. Караджов учи в Академията на Генералния щаб „Ворошилов“ в Москва. От 26 юли до 13 октомври 1967 г. е на разпореждане на министъра на отбраната. На 14 октомври 1967 г. става командващ на ракетните войски и артилерията на 2-ра армия в Пловдив.
От 15 септември до 5 октомври 1973 г. е в СССР, където изучава нова техника във Висшата артилерийска академия. След като се завръща на 6 октомври 1973 г. е назначен за заместник-командващ Ракетните войски и артилерията в Министерството на народната отбрана и е произведен в звание генерал-майор. На 11 ноември 1978 г. е командващ Ракетните войски и артилерията в Сухопътните войски на Българската народна армия. Същата година е повишен в звание генерал-лейтенант. По време на неговото командване се създава най-крупното артилерийско съединение в българската военна история – 84-та фронтова артилерийска дивизия в Шумен. До 23 октомври 1980 г. е началник на Управление „Ракетни войски и артилерия“ в МО. В периода 24 октомври 1980 – 24 октомври 1990 г. е командир на Ракетните войски и артилерията на Сухопътните войски.
На 5 март 1991 г. излиза в запаса. Умира 26 септември 2004 г. в София.Ето какво пише за генерал Добри Караджов неговият биограф Димитър Копривленски: „...Към отвъдното пое и легендарният ракетчик, първият командир на първата ракетна бригада - генерал-лейтенант Добри Александров Караджов. Още недостигнал 80-те. От които почти петдесет бе побратим на оръдията и се "здрависваше" с Бог с изстреляните оперативно-тактически ракети. Първо на 56-а Карловска ракетна бригада. Сетне и на Ракетните войски. Вече бе поел управлението на четири бригади... Ето част от автентичната автобиография на генерал Караджов – „Имах голямо желание да стана летец. И самостоятелно покрих всички показатели за летци. Явих се при началника на Политотдела на училището, генерал-майор Боян Българанов...
Училището завърших с успех 11,75 (по 12-балната система) и имах право на избор в първите три най-добри гарнизона в България...", сякаш рапортува ген. Караджов. Нанизано е като мъниста - равно, четливо, граматично, симпатично. Да не щеш да го спреш... Което не се среща често и при учени люде. Специалисти твърдят, че почеркът издава характера. Показва още яснота, старание, мисъл, стремеж... Без коментар. Само с малко пояснение. Подготвях книгата си за самоковските ракетчици. Нямаше как да мина без среща с първия сред първите.
Знаехме се. Но генералът все ме отбиваше: "Аз съм лежащо болен." Докато накрая ми потръгна. Клубът на ракетчиците от запаса в столицата организира посещение при свои болни колеги. И на 4 май 2004 г. заедно с генерал Вълчо Фотев, полковник Стоян Балканджийски и аз прекрачих прага му... Караджов се бе преместил от инвалидната количка на дивана. "Командир, дръж се...", пробоботи с гърления си глас Балканецът. И щом тръгна реч за казарма, за войници, само за минута-две очите на генерал Караджов светнаха, той се оживи и промени, замладя. Трудно бе да спре. Тогава пък аз го емнах: "Вие ще си спомняте, съпругата ви ще записва..." Не ми обеща. Но в началото на септември ми звънна съпругата му: "Ние с Добри сме готови." А на 26 септември проплака: " Добри почина."
Ето как днес съм богат притежател на точно 10 листчета, откъснати от тетрадка малък формат и изписани от ръката на легендарния ракетчик генерал Добри Караджов. Изкушавам се да продължа от тях: "В продължение на 5 години ръководех бойната подготовка на българската артилерия. Накрая бе решено като най-подходящ за командир на първата ракетна бригада да бъда изпратен на курс в СССР. Като офицер с най-добри познания и войскови опит. След 6-месечния курс, вместо в полагаемия ми се отпуск, в деня на завръщането в София, заедно с командващия Ракетните войски и артилерията полк. Гетовски в 21 часа на 13 октомври 1961 г. над с. Радуил по маршрута Костенец-Самоков посрещнахме пусковите установки и останалата материална част за бригадата..."
Това е истината. И историята. От първо лице... Преди да оглави новосъздаващата се първа ракетна бригада обаче, генерал Караджов повече от 10 години кръстосва артилерийските гарнизони. Не се възползва от правото си да избира гарнизон. В онези години това си е резонно. "Ще служа там, където има нужда от мен", заявява на ротния си командир подполковник Минев. И тръгва от 27-ми пехотен Чепински полк в Девин, през Бронирания артилерийски полк в София, Стара Загора. Чак през есента на 1949 година става "капитан" и командир на артилерийски дивизион. "Беше време на бурни предислокации", пише той. И споделя с възторг за взаимната обич между него и коня му Глиган.
Във времената на "конната батарея" историческата песен е подплатена и споделена с коня. Който понякога къса връвта и тича към човека. Сред военните е известна повелята: "Няма добър полк с лош командир!" И след като от историята се знае, че българската артилерия винаги е на върха, това следва да се признае. Дължи се на артилеристите, не на Бога. А точно най-добрите сред тях, като генерал Караджов, поставиха началото и основите на Ракетните войски. Чудно ли е тогава, че българските ракетчици стават най-добрите във Варшавския договор. Има безброй признания и потвърждения. И от български, и от руски, и от немски ракетчици. А как се постига това? Обяснява го пак генералът: "И започна изучаването на новата материална част. Занятията се водеха денонощно както в учебните кабинети, така и на учебното поле на 20 км от Самоков. Заедно с това се преустройваха конюшните на бившия 7-ми артилерийски полк в казармени помещения и учебни кабинети. Като трети дивизионен в бригадата беше ми подчинен и аз отговарях за създаването на т.нар. Учебен ракетен център...".
Ще спестим подробностите. Върхът е на 28 август 1962 г., когато след първия боен пуск на ракетчиците на генерал Караджов Радио Лондон съобщава: "България е ракетна сила!" Как да не му благодарим. Почит е това за нас!След пуска вместо в Самоков, ешелонът спира в Марино поле, Карловско. До 1973 г. начело е генерал Караджов. Сетне за три години е заместник на генерал Димитър Тодоров в Управление ракетни войски и артилерия. А от 1978 г. вече е и на върха. И накрая сякаш отново рапортува: "Службата завърших на 30 март 1991 г. с чувство за напълно изпълнен дълг!" Като не пропуска с пълно удовлетворение да добави: "Няколко дни след уволнението на набора бе обявена Карибската криза. На следващия ден пеша, с попътен транспорт, без команда, уволнилите се войници се явиха в бригадата..."
Източник:www.nabore.bg
22:04:00
