Pennsylvania class Т1-един от най-бързите парни локомотиви в света

Локомотивът Pennsylvania class Т1 е една изключителна машина, която се отличава със своята мощност, бързина и обтекаема форма. Качествата му се дължат в немалка степен на факта, че на него били монтирани четири парни цилиндъра вместо обичайните два. През 1942 г. бил построен първият прототип, а в периода между 1945 г. и 1946 г. били произведени 50 бройки.  По това време влаковите композиции ставали все по-дълги и тежки, което налагало да бъдат теглени от два локомотива. Това обаче означавало да се плаща и на две локомотивни бригади и това било предпоставка за разработване на големи и мощни локомотиви.

Конструкция

Локомотивът Pennsylvania class Т1 бил задвижван от средните четири колооси, като парните цилиндри два по два задвижвали по две оси. Тази конструкция освен, че била много сложна предизвиквала неравномерност в движението на двете двойки колооси, което предизвиквало приплъзване на колелата, а това от своя страна водело до ускорено износване на релсите и колелата. В предната и задната част на локомотива била разположена по една подвижна талига с две колооси, които позволявали движението му в крива.

Локомотивът Pennsylvania class Т1 имал задвижващи колела с диаметър 2,032 м, водещите били 0,914 м, а тези на задната талига били с диаметър 1,067 м. Локомотивът Pennsylvania class Т1 бил с впечатляващи габарити. Дължината им възлизала на 37,43 м, широчината 3,38 м., а височината до 4,72 м. Натоварването на ос било 32,51 тона, сцепната маса била 127 т. Общото тегло на локомотива било 227,8 тона. Тендерът тежал 89,54 т, а натоварен бил 200,7 т. Общото тегло на теглещата композиция било 428,5 тона. Тендерът можел да побере до 39 тона въглища и 73 000 литра вода. 

За да се задвижи подобен гигант били необходими огромни количества въглища, като подаването им до пещта ставало с помощта на шнек. Температурата на горене в самата пещ достигала 1093 градуса. В котела били монтирани 184 тръби с диаметър 57,2 мм, през които преминавала топлината, а димоотводите били 69 на брой с диаметър 139,7 мм. Всяка от тръбите и димоотводите била с дължина 5,50 метра, а общата им дължина била 1388 м.   

Локомотивът Pennsylvania class Т1 бил произведен в серия по поръчка на компанията PRR. Първите два птототипа били доставени през 1940г. и цената им била 600 000 долара.   Конструкторите на Baldwin Locomotive Works взели присърце проекта, като искали да покажат, че парните локомотиви все още не са се предали пред дизеловите и електрическите. До този момент допълнителен чифт парни цилиндри се монтирал само на локомотиви с артикулиращи задвижващи колооси.

При Penssylvania обаче задвижващите колоси били фиксирани. Предимство на тази конструкция било, че сцепните щанги били по-къси и с по ниско тегло, което намалявало масата на подвижните ексцентрични части и съответно позволява развиването на по-висока скорост. Освен това клапаните, които пропускали парата в цилиндрите били усъвършенствани, като пропускали по-прецизно парата в точния момент. 

Локомотивът Pennsylvania class Т1 развивал мощност достигаща 6665 к.с. Мощността, предавана към колелата в комбинация с бързодействащите клапани, отвеждащи парата от котела към парните цилиндри, позволявала пребуксуване дори и при по-висока скорост. Локомотивът Pennsylvania class Т1 бил труден за поддръжка, поради сложността на конструкцията си, но пък бил конструиран да е стабилен при скорости до 160 км/ч. Обтекаемата форма, освен че подобрявала аеродинамиката на Pennsylvania, го прави и един от най-красивите локомотиви в историята.

Локомотивът Pennsylvania class Т1 няма точно установена максимална скорост. Твърди се, че е достигана скорост от 225 км/ч. Понеже скоростомерът на локомотива бил разграфен само до 180 км/ч, то за да определят по-висока скорост от тази машинистите използвали хронометър, с който измервали времето за преминаване през дистанция с известна дължина. Това постижение, ако беше доказано, би изпреварило най-бързият парен локомотив Mallard 4468 , който държи рекорда от 203 км/ч.

През 1948 г. ръководството на компанията PRR решило да замени парните локомотиви с дизелови за скоростните пътнически влакове. В последвалия период повечето локомотиви от типа Т1 били използвани за теглене на второстепенни влакове. Употребата им била окончателно прекратена през 1952 г. Разглобяването на всичките 52 локомотива и връщането им за скрап продължило от 1951 г. до 1956 г.

От 2014 година насам се строи чисто нов локомотив по оригиналните чертежи и се очаква да бъде завършен около 2030 г.

Източник:www.technika-bg.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Токсикофагите - „медицинското чудо“ от Южна Австрия през 19-ти век

Историята познава множество случаи, в които нелечебни вещества влизат в състава на лековете в народната медицина. Така например в Китай и до днес най-скъпият цяр срещу импотентност се приготвя от рог на носорог. Властите се борят усилено с тази практика, тъй като тя не само спомага за бракониерството, но и няма какъвто и да е ефект върху мъжките репродуктивни органи.

Понякога обаче неконвенционалните лекарства могат да бъдат не само неефективни, но дори и опасни за здравето. Такива например са церовете, съдържащи в себе си арсеник, Опасният елемент се използва от древността като боя, консервант за неядливи предмети и като пестицид. В различните епохи обаче влиза и в състава на фармацевтичните продукти и козметиката.

Кои са токсикофагите

Такъв е и случаят с живеещите през 19-ти век в Австрийската империя токсикофаги. Членовете на това общество вярват, че ежедневната консумация на арсеник спомага за подобряването на дихателните функции и кръвообращението. Общността се смята за медицинско чудо, тъй като смъртните случаи в при тях са изненадващо ниски.

За първи път токсикофагите получават известност през 1851-ва година. За тях се споменава във виенски медицински журнал. Там те са описани от швейцарския медик и пътешественик Йакоб фон Чуди. Той споменава за странната медицинска практика, че е характерна за жителите на областта Стирия, но не се изучава от местните лекари и фелдшери, а е по-скоро битова практика.Фон Чуди се заема със задачата да разучи и опише мотивите на токсикофагите. Оказва се, че жителите от селските райони на Южна Австрия от 19-ти век пият арсеник с кафето си, тъй като смятат, че това увеличава капацитета на дробовете им. Ефектът би бил особено полезен за населението на Стирия, тъй като теренът в провинцията е основно планински и изкачването на възвишения е част от ежедневието.

Разбира се, за да няма летален ефект, поглъщането на арсеник става по определен график. Начинаещите токсикофаги започват „програмата“, приемайки три пъти седмично парче арсеник, не по-голямо от зрънце леща. След като тялото привикне с отровното вещество, количеството постепенно се увеличава. Фон Чуди дава за пример един възрастен жител, който е ветеран в областта и всяка сутрин приема по четири зрънца арсеник дневно. Според медика подобно количество би убило обикновен човек за броени секунди.

Отново от Йакоб фон Чуди се разбира, че токсикофагите не просто консумират ежеднвно арсеник, но и се пристрастяват към него. Някои жители на Стирия се опитват да откажат отровата, но изпадат в униние, губят апетит, получават главоболие и световъртеж, както и загуба на апетит. Швейцарецът посочва, че въпреки „медицинското чудо“ смъртните случаи от натравяне в областта не са никак ниски.

Отношение към токсикофагите

Първоначално статиите на фон Чуди не се приемат с доверие в Западна Европа. Множество медици от Англия и Франция описват труда на швейцареца като „чиста фабрикация, базирана на слухове и преувеличения“. Един от основните мотиви на скептиците е липсата на химичен анализ на поглъщаната в Стирия субстанция.През 1862-ра година британският химик Хенри Роско заминава за Австрия, където събира допълнителна информация за движението на токсикофагите. Ученият потвърждава, че жителите на областта наистина консумират арсеник. Той заявява още, че негов достоверен информатор става свидетел на това как човек поглъща за два дни доза арсеник, която може да убие поне двама нерезистентни души.

Това е първото проучване, свързано със странната австрийска практика. Смята се, че токсикофагите изчезват преди края на 19-ти век. Дотогава здравните журнали от цяла Европа отразяват „медицинското чудо“ от подножието на Алпите. Статии за феномена са публикувани във Франция, Англия, Шотландия и т.н.

Според съвременно проучване тази практика е не само опасна, но и не оказва каъвто и да е положителен ефект върху дихателните органи и кръвообръщението. Според учените жителите на Стирия чувстват подобрение в респираторните си способности заради плацебо ефекта, предизвикан от необичайната терапия.

Източник:framar.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Численост на населението в България през 1978 година

В България периодично се провеждат преброявания от НСИ. Динамиката на населението се определя от количественото му изменение във времето.Днес като тенденцията е намаляване в страната ни, на фона на растящото население в световен мащаб. Таблиците и графиките по-долу дават числов израз на тези закономерности.Вижте каква е била числеността на населението в България през 1978 година.

С проектопромяна в Закона за устройството на територията, одобрена от Министерския съвет на 26 март 2009, се дава определение за големината на градовете според броя на населението. Те се класифицират в следните групи:

„много големи градове“ – с население над 200 хил. жители,

„големи градове“ – с население от 100 хил. до 200 хил. жители,

„средни градове“ – с население от 30 хил. до 100 хил. жители,

„малки градове“ – с население от 10 хил. до 30 хил. жители и

„много малки градове“ – с население до 10 хил. жители.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Съветският космонавт Сергей Крикальов-"последният гражданин на СССР"

Съветският космонавт Сергей Крикальов е в космоса, когато Съветският  съюз се разпада през 1991 г. Неспособен да се върне у дома, той в крайна  сметка трябва да остане в космоса още няколко месеца.

Космонавтът  се връща на земята на 25 март 1992 г. след 10 месеца в орбита. С това получава прозвището "последният гражданин на СССР". Каца в държава, която вече не съществува. Съветският съюз се е разделил на 15 държави,  президентите са други, а родният му град вече не се казва Ленинград, а Санкт Петербург.

Интересното е, че по онова време е трябвало да бъде запас и военните издават заповед за арестуването му с повдигнато  обвинение в дезертьорство преди да осъзнаят, че търсеният от тях войник  от запаса Сергей Крикальов по това време дори не е на планетата.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА:Когато бяхме примерни тимуровци, честни пионери и отговорни комсомолци

В 6.40 по радиото пускаха „България- дела и документи“, а след десет минути прозвучаваше мелодията „Ранобудно петленце“, която всички, родени през 50-те, помнят. После Апостол Карамитев четеше приказка за децата. Закуска- обикновено попара, после ученическата чанта – не на гърба, още раниците не бяха влезли в употреба за тази цел, в ръка и- на училище.

Така започваше денят на хората, които в момента или са се пенсионирали, или току що са го направили, или пък им предстои. Точно възраст, в която детството става все по- мило поради простия факт, че тогава някой се е грижел за теб, а сега върху гърба ти лежат хиляда отговорности. Периодът, обаче, съвпада с рамката на социализма, който се движеше от преход, развиващ се и – аха да стане развит, когато се разтури. Така че е интересно да се види как строят се отразяваше на децата.

Като начало, те биваха организирани. Във първи клас те ставаха чавдарчета, а някъде към трети- пионери. Чавдарчетата ходеха със сини връзки, а пионерите- с червени. Всяко чавдарче знаеше няколко основополагащи стихчета, които изразяваха философията на организацията- “ Чавдарчето е примерно дете. Играе, пее, учи се, чете. То възрастните хора уважава, при среща винаги ги поздравява“.

След училище сваляхме сините връзки и хуквахме по улиците с ключ на врата. През лятото имаше цял хор родители, които се провикваха един след друг от терасите, за да ни привикват да се прибираме. Самоорганизирахме се в махали, в които и йерархията и задълженията бяха много по-ясни и разбираеми на едно дете.

В пионерската организация нещата ставаха по-стройно организирани. Всеки клас представляваше и пионерски отряд, който си имаше председател. Провеждаха се пионерски сборове, рапортуваше се. Горе-долу протоколът при военните тържества се спазваше и тук. Носенето на червени връзки беше в реда на нещата, макар че доста години липсата им не беше чак такъв проблем. Истинска драма, обаче, се получи в средата на 80-те, когато правилото се затегна. Някой друг трябва да обясни това, може би е засечено вече западно влияние, кой знае…Но през 70-те не беше драма и да я забравиш.

Ако чавдарчето все пак имаше повече време за игра, то пионерите имаха задължения, които трябваше да изпълняват през лятото. Те получаваха поръчения да съберат и предадат билки, хартия и старо желязо. Нямаше мърдане от това поръчение, но пък на тази възраст събирането им доста често се превръщаше в приключение. Особено когато се увлечеш по старото желязо и нападнеш мазетата на съседите…

Много популярни бяха Тимуровските команди- повлияни от една книга, те запалиха децата и това си беше вече доброволно изпълнение. Целта на Тимуровските команди беше да вършат добро- обикновено да помагат на стари хора, да чистят пред блока, такива неща. В детската природа желанието да правиш добро е заложено, а похвалата е ценна. Докато не правеха добро, членовете на тимуровските команди продължаваха да вършат същите бели, които правят всички деца на тая възраст- да ошмулиш черешите на бай Кольо, да надничаш в съблекалните на спортните школи наоколо, да плашиш някого…

Всеки град по онова време имаше Пионерски дом, в който пък имаше много кръжоци. По каквото ти дойде на ума. Стига да искаш, можеш във всичките да се запишеш. Бяха безплатни. Спортът също беше достъпен за всички- всяко училище имаше, ако не друго, то поне курс по изправителна гимнастика. Училищните първенства бяха едно след друго. Ученическата спортна школа на града пък включваше вече сериозни отбори по редица спортове- футбол, баскетбол, волейбол, хандбал, спортна гимнастика, лека атлетика…

А това беше времето, когато всички искахме да ставаме космонавти. Да припомним- руснаците и американците се надпреварваха в Космоса, всеки полет на руснаците беше надълго и нашироко отразен във вестниците, знаехме имената на космонавтите. Със сигурност тази професия ще се яви като най-често срещаното първо желание на децата от тия поколения.

После децата порастваха и влизаха в ДКМС- което ще рече Комсомола.  Провинение в училище ставаше тема на комсомолско събрание. Това съсипваше плановете ти за бъдещето, защото нямаше да те приемат да следваш по- нататък. Комсомолската организация вече владееше и ваканцията ти- един месец бригада на село. Същият вид труд, заради който днес младите отиват в английските ферми, само дето условията за живот бяха далеч по-импровизирани, а заплащане нямаше. Младостта си е младост, обаче, и превръщаше и тоя вид задължение в приключение. Беше весело...

Източник:БФ-група "Спомени от миналото"

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА:Минути преди да дойде новата година всички ставахме прави с чаши в ръка

Минути преди да дойде новата година всички ставахме прави с чаши в ръка, слушахме чинно и чакахме нашият пръв партиен и държавен ръководител да извиси глас и тържествено да ни пожелае:

- Другари и Другарки,Да ни е честита новата новата година!

След новогодишното обръщение на Тодор Живков, празненствата продължаваха с кръшно  Дунавско хоро, шампанско, баница с късмети и бенгалски огън, малко фойерверки, а съседите се поздравят за началото на годината.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ