От архивите: Как са виждали строежа на АМ Хемус през 1984 г?

Един от двата най-важни инфраструктурни проектa в страната ни – изграждането на връзката между София и Варна по магистрала продължава повече от 47 години. Но какво е било мнението за изграждането на магистрала Хемус в ранните години на проекта – през 1984 година? Екипът ни препечатва дословно и без редакции публикация в периодичното издание на СБА вестник Авто Мото Свят от месец август 1984 година.

СКОРОСТ И БЕЗОПАСНОСТ 

Автомагистрала „Хемус“

В чест на XIII конгрес на БКП строителите на автомагистрала „Хемус“ ще предадат 45-километровата отсечка Яна-Правец

Напрегнати дни за работниците пред най-големия празник – Девети септември

Сега се още ни е трудно да си представим и да повярваме, че след немного години ще пътуваме от София до Черноморието с автомобил за 5 часа. И все пак не беше далеч времето, когато за да стигнеш от столицата до Правец трябваше да прекосиш осем селища, когато преминаването през Витиня беше преодоляване на тежко препятствие, а за новите водачи това беше истинско геройство. Във върховите часове се проточваха километрични колони, средната скорост се движеше в рамките на 10 до 15 км в час. И сега, когато се движим по широката гладка магистрала със 100-120 км в час, просто ни се вижда чудно как сме се примирявали да пъплим по стръмнините със скоростта на костенурка, където всяко изпреварване носи риск.

Малко история

Първата копка на автомагистрала „Хемус“ бе направена през 1974 г. А тя, първата копка, била предшествувана от тригодишна предварителна работа – трудна, отговорна, защото от многото проекти и предложения трябвало да се избере най-сполучливото, най-рационалното, най-съвременното, най-перспективното. Имало немалко трудности от инженерно-геоложки характер, от особеностите на терена. Не винаги решенията били най-правилни, имало и грешки, спорове. Три години продължили предварителните проучвания, разработките, приемането им от експертния съвет и най-накрая – изготвяне на работен проект. Главен проектант на трасето е инж. Дена Паланкова, а големите съоръжения са проектирани от отдел „Мостове“ с ръководители инж. Георги Тодоров и инж. Драгомир Драгоев от „Пътпроект“. Главен изпълнител е СО „Пътни строежи“ с две негови поделения – СМУ „Магистрали“ – район „Хемус“ и СМУ „Мосстрой“, в строителството са ангажирани още редица други обединения и организации – поделения на СО „Минстрой“, на ДСО „Хидрострой“, Електромонтажно управление – София, ИСМУ „Исстрой“, СМП „Метални конструкции“ и др.

Магистралата днес, магистралата утре

Първият етап от строителството обхващаше отсечката Яна – Йорданкино, като едновременно с нея започна и работа по пробиването на тунел „Витиня“. Бяха изградени и първите големи съоръжения – виадуктите над Йорданкино и Потоп. После силите бяха хвърлени на едно от най-големите транспортни съоръжения по магистралата – виадукта Бебреш, дълъг 700 м, с неговите 125-метрови стълбове, с неговите 12 отвора по 60 м. Много внушителни цифри и данни могат да се приведат: че фунаментите са се вклинили в 18-метрови кладенци, че всяка една от устоите е погълнала десетина хиляди кубически метра първокачествен бетон…

Автор: Радой Костов

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Черноморските Курорти на България през 1989 г./Видео/

Репортаж на кореспондента Леонид Елин за организацията на отдих в курортите на България. Интервю на Игор Мацицки, генерален председател на "Интурист" в България, за обслужване на чуждестранни  туристи.

Сюжетът е на програмата "Време"Главна информационна редакция, 1989 г.

Ето какви впечатления има един руски турист посетил курорта Албена през далечната 1987 година.

Публикуваме коментара му без редакторска намеса:

Бях в Албена като дете през 1987 г., изглежда, че стигнах до друг свят.

и когато бях там преди няколко години, не изпитах нищо особено .. наистина, „нищо не се различава от Крим“ ...

така възприемането на реалността зависи от това в какви реалности трябва да останете през цялото време.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина красивата водеща, която беше приета по спешност в болница след тв предаване

На 38 години почина певицата и тв водеща Юлия Началова, съобщава газета.ру.

Началова беше пиета по спешност в болница заради инфекция от незарастваща рана, вследствие на диабет и симптоми на подагра, предадоха руски медии. До двете диагнози се стигнало след серия неуспешни пластични операции, свързани с поставянето на импланти, които организмът отхвърлил.

Раната се е възпалила още докато Началова водела известно телевизионно предаване. Тогава се почувствала зле и била приета за лечение. Имало опасност от ампутация на крака.

Наложило се да бъде поставена в изкуствена кома поради много високи стойности на кръвната захар.

Според други източници се стигнало до сърдечна недостатъчност. Днес е била извършена операция за отстраняване на инфектирания крак. Певицата не е издържала операцията.

Близките й до последно не потвърждаваха новината за тежкото й състояние.

Смъртта на певицата беше потвърдена от нейната официална представителка Анна Исаева.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от соца: На морето спях в колата за по-евтино

Първите хора, които стигнаха от село до морето, бяхме аз и Димитър с безплатни билети по БДЖ-то от Мездра до Варна. По пътя спряхме на една гара, а в съседния товарен влак имаше любеници. Димитър, който бе много по-възрастен от мен, ме накара да взема една любеница. Аз слязох, взех и пак се качих на влака. Изядохме я веднага и така не спахме после цяла нощ. На сутринта се окъпахме с черните си гащета по-далече от плажа. Така ние стигнахме до морето и когато разказвах на село колко е голямо и краят му се не вижда, никой не ми вярваше.

Второто пътуване бе до Несебър, където жена ми Радка беше отишла на курорт. Облечен в черния костюм, я чаках на прелеза, изпотен, подстриган като Ким Чен Ир.

Третото пътуване бе до хотел „Кубан“ в Слънчев бряг, където жена ми бе ангажирала едно легло, но там спеше и момчето ми, а аз – в колата за по-евтино. През нощта се събудих от трясък по автомобила, двама бабаити ми изтръгнаха огледалото и избягаха. Можеха и да ме бият, но всичко мина благополучно.

След това всяка година ходехме в манастира „Свети Георги“ в Поморие, където игумен беше дядо Пахомий, летувахме безплатно./Веселин Димитров, Мездра/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

1700 лева може да стане минималната работна заплата у нас

Eвропейската комисия ще се опита да убеди скептично настроените северни страни в съюза да подкрепят инициативата за въвеждане на обща европейска минимална работна заплата, научи ko4.

Това обяви днес еврокомисарят, отговарящ за работните места и социалните права Николас Шмит. По-рано през деня Lupa.bg извести за намерението му, а сега темата бе подхваната от водещите европейски медии.

Шмит каза, че са започнали консултации относно плана на комисията за борба с експлоатацията на евтина работна ръка в Европейския съюз и факта, че в много страни в съюза работниците получават значително по-ниски заплати за определени професии, отколкото в други страни.

От 28-те страни членки само Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция нямат задължителна минимална заплата. Но в страни като скандинавските, включително Дания и Швеция, профсъюзите подкрепят политиците да се противопоставят на инициативата. Според тях крайният резултат при тях може да се окаже понижаване на заплатите.

Няма да има една-единствена минимална заплата, приложима за всички. Всяко евентуално предложение ще отразява националните традиции, независимо дали става въпрос за използването на колективни споразумения или правни разпоредби, заявява ЕК. Някои държави вече разполагат с отлични системи. Комисията желае да гарантира, че всички системи отговарят на нуждите, имат достатъчно покритие, включват задълбочени консултации със социалните партньори и разполагат с подходящ механизъм за актуализиране, се посочва в съобщение на ЕК.

Комисията започва първия етап на консултации със социалните партньори – предприятията и профсъюзите – по въпроса за справедливи минимални заплати за работниците в ЕС. Ако достатъчно държави от ЕС подкрепят инициативата, това може да доведе до въвеждане на нов закон.

При евентуално въвеждане на европейска минимална работна заплата, най-печеливши биха били страните с най-ниски заплати. Като пример ЕК дава България и Румъния. В момента минималната заплата у нас е 286 евро, а същевременно в Люксембург е 2071 евро. Ако се предприеме предложението, това означава драстично нарастване на минималната работна заплата у нас и в Румъния. Според икономисти, тя може да бъде фиксирана на нива, не по-ниски от 860 евро месечно, което прави близо 1700 лева! Подобни заплати, за съжаление, са все още рядкост в България.

КНСБ приветства евентуалното въвеждане на обща за ЕС заплата. От синдиката настояват за директива за минималната работна заплата, която да бъде насочена към решаване на проблема с ниските нива на минимална заплата в голяма част от новите страни членки. Приемливият вариант в краткосрочен план е достигане на съотношение 50% от СРЗ за страната, се посочва в позицията на КНСБ.

По традиция, работодателите у нас са особено скептични и не одобряват идеята.Вижте още:840 лева за всеки пълнолетен българин, без да работи

Източник:Лупа

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как за по-малко от 2 години Благоевград придоби европейски вид. 100 000 българи се включват в големия строеж!

На 25 и 26 юни 1987 година над 150 дипломати от цял свят акредитирани в България посещават Благоевград и Югозападна България. Тази традиция т.н. дипломатически корпус да посещава всяка година различни окръзи в България беше идея на Тодор Живков, за да се променят основно различни части на страната. Така бяха преобразени Търново, Ловеч, Смолян. 

През 1987 година, за добро или лошо, дойде ред на Благоевград. Никой не знаеше до този момент, дори и Тодор Живков, че само след 2 години всичко ще се обърне с главата надолу. Построената някога 7 етажна сграда, 2 от които под земята за Окръжен комитет на БКП ще се превърне в Американски университет?! Така или иначе Благоевград хвана „последния влак“ и за по-малко от 2 години днешният студентски център не само на Югозападна България, но и на днешната република Македония и Албания, се преобрази. Главният „виновник“ за тези събития от преди 30 години, Лазар Причкапов, тогава първи секретар на Окръжен комоитет на БКП в Благоевград, разказва спомените си пред в. „Телеграф“ с носталгия, но и с тъга:

„Идеята се роди през 1984 година, тя беше обвързана формално с протоколно мероприятие – традиционната среща на държавния глава Тодор Живков с дипломатите, акредитирани у нас, обединени под условното наименование „дипломатически корпус“. Тази среща беше само поводът да започнем изграждането на окръжния център. С решение на Бюрото на Министерския съвет за тази цел ни се даваха едва 6 милиона лева. С тези пари можеше само да освежим по-големите улици и нищо повече. Накрая, когато приключихме през 1987-ма година, милионите бяха тридесет пъти повече, а свършеното респектираше с мащабите си. И сега има хора, които искат да омаловажат направеното в Благоевград, свеждат го до изграждане на центъра на града. Не, ние изградихме град, цял град. Проектирахме едва ли не върху горещия асфалт. На темпото с вещина и професионализъм импонираха великолепните архитекти Александър Баров и Атанас Агура с техните творчески колективи. В тази строителна епопея участваше целият окръг, над 100 000 българи.“Разбира е, че е имало и неудобства за тогава 70-хилядния град. След работно време всички минаваха през 4 часови бригади, носеха тухли и плочки. За да стигнат до работното си място са минавали по дървени дъски под които са зеели 3-метрови изкопи за смяна на ВИК и елинсталации. Първомайската манифестация през 1986 година също се е състояла, въпреки разкопания площад.25 юни 1987 година, 11 часа

Идва тържественият момент за откриването на обновения Благоевград. Пред днешната сграда на Американския университет е издигната сцена. Преди мига, в който трябва да се даде думата на Тодор Живков прозвучава българския химн, после всички фонтани на площада изригват с водна лава. Прозвучават 21 топовни салюта:

„Лазаре, пари има ли“, прошепва на ухо Тодор Живков на домакина .

„Има..“, отговаря му Причкапов също на ухо.

„Всичко законно ли е?“, допълва въпроса си Тато.

„Да, проверявайте ме както си искате“, отговаря на добавката Лазар Причкапов.

Днешният 77-годишен пенсионер, бивш апаратчик от високото ниво на ЦК на БКП разказа за „Телеграф“ какви спънки са му създавали тогава Андрей Луканов и Петър Младенов:

 

„Не съм светец. Взимал съм решения за действия преди убеждението да ги е обосновало и превърнало в необходимост. Но без такива решения, за които носиш лична отговорност, за какво са водачите? Когато тръгнахме да изпълняваме голямата задача и се видяха първите резултати и че „няма лабаво” се появиха обвиненията за авторитаризъм. Към финала на огромното строителство започна да битува слух, че Дипломатическият корпус няма да дойде в Благоевград през юни 1987-ма година, а на 11-ти и 12-ти септември. Един ден, обикаляйки обектите, срещнах архитект Александър Баров, който неотлъчно следеше изпълнението на архитектурните решения в града: “Началство, вярно ли е, че корпусът няма да идва през юни, а на 11 и 12 септември?“ Отговорих, че няма такова нещо.

В средата на април 1987-ма година беше насрочена среща в ЦК. Бях поканен и аз. Два дни преди това заседание Петър Младенов беше в Благоевград. Почти цял ден обикаляхме града, посетихме всички обекти – отговорниците за тях докладваха и накрая се очерта становище, че е свършена огромна работа и не може да има притеснение, че ще се представим на ниво. Не очаквах друга позиция от Младенов, освен споделената в Благоевград. Той каза, че е извършена огромна работа, но предложи Дипломатическият корпус да посети Благоевград на 11-ти и 12-ти септември 1987-ма година. Бях изумен от това предложение. Стана ми ясно, че има задействани сили, които целят да компрометират усилията ни. Най-напред обвинения в авторитаризъм, след това успокояващо доброжелателство и след това – нож в гърба. Изненадата продължи, когато прочетоха писмо на Андрей Луканов, при вече уточнена програма, вторият ден дипломатите да посетят Банско, вместо Сандански и Петрич. Аргументът на Луканов беше, че в Банско посрещат много добре. Обърнах се към Живков и казах, че ако Политбюро вземе решение дипломатите да посетят Благоевград на 11-ти и 12-ти септември, то моля Политбюро да ме освободи от отговорност за мероприятието, защото отлагането значи пълна демобилизация и провал. Тодор Живков каза 25 и 26 юни и ме отпрати с пожелание за успех. Аз се обърнах към него и благодарих за решението, но казах, че от заседанието трябва да изляза с писмен документ. Получих го и работата продължи с предишния темп.“НАДГРАЖДАНЕ

На 27 юни, 30 години по-късно Лазар Причкапов събра на вечеря 30-ина свои живи съмишленици от епопеята „Благоевград 1987“. Поканата му уважи и днешният кмет на областния център д-р Атанас Камбитов:

„Акропола в Гърция също се ремонтира и освежава през 30-40 години. Наше задължение е да пазим Благоевград не само като построено преди нас, но и да го пазим и съхраняваме като памет и надежда за тези след нас“, каза градоначалникът Камбитов

Причкапов от своя страна го похвали:

„Това е първият кмет на Благоевград и то от дясна партия, който се отнася с респект и уважение към построеното по наше време. Зарадва ме новината, че след 30 години Общината започва основен ремонт на площадната част без да се променя облика й. На това се казва НАДГРАЖДАНЕ.“

www.e-79.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ