Имаше много кръжоци, екскурзии, рецитали, спортни мероприятия и още и още..

Едно време при соца сред учениците имаше ред и дисциплина, както и уважение към учителите. Залягахме над уроците и спазвахме добро поведение, защото иначе следваха наказания.

Сутрин при влизане в училище дежурен учител и дежурни ученици, които ни посрещаха. Правеше се проверка за облеклото, нокти, коса, носна кърпа, връзка – пионерска или чавдарска. Оставяхме си чантите и излизахме на двора на физзарядка. Всички спортуваха и нямаше няма болни.

След това се правеше уборка на двора. После миене на ръце и в класните стаи.

Бие ли първият звънец, задължително всички са в стаята и приготвят учебници, тетрадки и пр. За това следеше дежурен ученик по клас. Редувахме се по пореден номер. Дежурният стоеше на вратата и когато другарката се зададеше, казваше „Клас стани, клас мирно“ и така стояхме, докато тя влезе в стаята, остави дневника на бюрото и каже „Седнете“.В часа слушаш и внимаваш, а ако не – дървената показалка „играеше“. А това да те извикат в стаята на директора си беше голям стрес, защото там се явяваш с родител, че и бой ядяхме пред класен и директор, а после и вкъщи пак.

Училището тогава не беше зависимо от броя ученици и затова при лошо поведение или слаб успех те изключваха, без да им мигне окото. Второ – нашите родители ни набиваха в главите, че учителят е нашият родител в училище и каквото каже, се изпълнява! Ред и дисциплина, ако не внимаваш или пречиш в час, напускаш и ти пишат неизвинено. Ако някой ученик имаше много отсъствия, идваше без домашни, се викаха родителите. Ако продължава, се намаляваше поведението и като крайна мярка следваше преместване в друго училище. Учителите някак знаеха как да ни накарат да внимаваме.

Имаше много кръжоци, екскурзии, рецитали, спортни мероприятия, което ни сближаваше и бяхме организирани деца.

В XI клас някой от нас пушехме, само че пушкомът беше много далеч от училището и на скрито място, защото хванат ли те с цигара, ако не си на 18 – при директора и намалено поведение.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сервитьорът Гошо разказва: Бях на една сцена с Филип Киркоров, защитих българо-руската дружба на Златния Орфей

През 1999 бях по морето, пресен-пресен от руския ми престой (КГБ ми оставиха 10 долара бакшиш) и беден покрай провала в село Дълги дел (Как ме измамиха с 1000 долара в с. Дълги дел през 90-те). Малко отчаян, но спретнат, наточен и всеки ден с бяла риза и черни панталони. Слънчев бряг пълен, пари се харчат, туристи в изобилие. Течеше и Златният орфей, както се оказа, последното издание. Все исках да отида да гледам, но нямах време, трябваше да работя. Така си мислех.

Една компания пиеше и ядеше още от обяд, бяха много дръпнали в ресторанта. Един от тях буквално лежеше на масата, а другия лазеше на пясъка. Имаха сили само да се изправят и да поръчат пак. Другите не бяха така зле, но и те бяха вече пред пълна неадекватност. Чужденци, сега им се е паднало. Напълно нормално приех полицейската кола, която спря пред заведението и полицаите с един цивилен отидоха на масата им. Но не им направиха забележка или глоба, а седнаха да говорят. Пияната компания тихо се извиняваше нещо на руски, а човекът им говореше. Отидох да оправям сметката. 

Цивилният извади една пачка пари, огледа се, плати отгоре доста солиден бакшиш и ме погледна в очите„

- Момче, ти са българо-руската дружба готов ли си да направиш подвиг?

Сякаш ток премина през мен. Аз за Русия - всичко!

Какво се оказа, днес пеел Филип Киркоров, а най-пияните били беквокалисти. Но не могат така да излязат на сцената, а Филип трябва да пее.Всичко е на запис, само двама трябва да се движат. Повиках Тишо, стар приятел, също сервитьор. Като струна се изпъна, съгласен!

И с полицейската кола и с пусната сирена-към залата. Сложиха ни по едни ленти на главите, гирлянди на ризите, до две страшни рускини. И светнаха лампите - мале, телевизия, хора, побърках се. Треперя целия, но си викам  -Гошка, зад теб е България, никакво предаване.

Бяхме ударили по 200 ракия за блясък в очите, той дойде. Един час си отваряме устите само и се правим, че пеем. Страхотен купон, публиката в екстаз, на края на концерта на Филип Киркоров не може да слезем от сцената. Викаме - да оставаме, да продължаваме, добри сме.

Но ни свалиха, следващият певец нямал беквокалисти. Киркоров дойде, викаше Молодцы, аз му разказах за моя престой в Русия, но не ме слушаше. Дойде организаторът и той ни каза, че много благодари и ни даде по един плик. Разбогатяхме, тичаме навън, потни и още с гирляндите.

И какво да видим, късаме плика, а вътре по 10 снимки на Филип Киркоров с автограф. Това ли беше, друго очаквахме??

Вечерта в 3 часа ме разбудиха в квартирата, спешна телеграма от майка ми и баща ми. Видели ме по телевизията и плакали как хубаво пея. Кметът на града искал да пея за празника. Ама се набутах, но ще измисля нещо. Аз българо-руската дружба спасих, на панаира в моя малък град ли няма да пея?

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА: На Магурата ченчаджиите продваха на черно 1 американски долар за 5 и повече български лева

През 1989 г., когато още преди падането на Живков беше улеснено пътуването на българите в чужбина, а цяла София се втурна на море в Гърция, се появи глад за валута, тъй като държавата отпускаше смешни суми като например 50 долара на човек (нещо като $150 в днешна равностойност). 

Беше разрешена и стопанската дейност извън държавните фирми и веднага се нароиха чейнджаджии – хора, които сменяха валута – главно долари и марки на черно.

Понеже те започнаха да се събират баш около хитовото заведение Магура, а го правеха поради неспирния поток от хора от ранни зори до късен мрак, то даде името на тяхната прослойка.Магураджии девалвираха курса на соц.лева към долара от 2 наши за 1 американски до 5 и повече български за един щатски. Направиха дебели вратове, купиха също така дебели златни ланци, подкараха стари мерцедеси.

Като всяка прослойка и тази се сдоби със свой запазен знак – наречете го имидж. Магураджиите облякоха своята униформа: светли дънки тип лъвски гащи, кафеви кожени якета и прически в стил футболно киче, обилно гелосани. Така посрещнаха 90-те години, без да падат от гребена на вълната поне до средата им.

Новобогаташката класа, изместила от тавана на доходите келнерите и барманите, които доминираха при соца, понеже заработваха яко на черно, се сдоби и със свой медиен символ.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Бях партиен член и ми дадоха апартамент в София, който днес струва 100 000 евро

Навремето, като работех в „Георги Димитров“, имахме един партиен секретар, Митко се казваше. Той беше от съседното село. И понеже аз бях горе-долу добър работник, съвестен, той ми предложи да ме приемат за член на партията.

Дойдоха у нас, един вид да ме агитират, но аз нямах много нужда от агитация, просто с две думи се разбрахме. Аз се съгласих, естествено, и така един ден се проведе нещо като събрание и гласуваха дали да бъда приет или не. Постигнаха пълно единодушие. След като бях приет за член на партията, вече отговорностите бяха по-големи, работата беше по-сериозна…

Аз се представих добре според мен. Бях изпитател на различни машини, които произвеждахме. Като член на партията ходих в Съветския съюз – бях пратен на една командировка за 45 дни. Следващата година – 1985-а, бях пратен в Чехословакия. И там изкарахме 25 дена. След като се завърнах, ръководството на „Георги Димитров“ беше доволно от моето представяне.Имаше облаги от това да си партиен член. Дадоха ни жилище. 

То първоначално беше общинско и бяхме към „Жилфонд“, обаче след известно време направихме молби за изплащане и си го изплатихме. Днес тристайният ми апартамент в кв. Сатина струва 100 000 евро.

Пазя си книжката – това все пак ми е един спомен от бившата партия.

Б. Иванов

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ефектът на Паули: хората могат психически да влияят на околната среда

Πapaнopмaлнoтo и нayĸaтa oбиĸнoвeнo ca в пpoтивoпoлoжнитe ĸpaищa нa вeĸтopa. Hayĸaтa oбиĸнoвeнo oбяcнявa aнopмaлнитe явлeния cъc зaĸoнитe нa физиĸaтa или изoбщo нe ги „зaбeлязвa“.

Ho, пoняĸoгa yвaжaвaни yчeни ce нaмecвaт в пapaнopмaлнaтa oблacт. Πpeз XX вeĸ, бpилянтeн физиĸ вяpвa, чe xopaтa мoгaт нecъзнaтeлнo дa yпpaжнявaт пcиxичecĸo влияниe въpxy външния cвят. Heщo пoвeчe, тoвa явлeниe ce пpoявявa пpи нeгo caмия.

Aвcтpийcĸият физиĸ, Hoбeлoв лaypeaт, пpoфecop пo тeopeтичнa физиĸa в Швeйцapcĸия фeдepaлeн тexнoлoгичeн инcтитyт и пиoнep в ĸвaнтoвaтa мexaниĸa – Boлфгaнг Epнcт Πayли, e cмятaн зa eдин oт нaй-блecтящитe физици, живeли няĸoгa.

Toй e пъpвият, ĸoйтo пpeдпoлaгa cъщecтвyвaнeтo нa нeyтpинoтo пpeз 1930 г. Πpeз 1945 г. пoлyчaвa Hoбeлoвa нaгpaдa зa физиĸa и изĸлючитeлнo пpивeтcтвиe oт Aлбepт Aйнщaйн, a пpeз 1958 г. взимa Meдaлa „Maĸc Πлaнĸ“. Toй дoпpинacя зa paзвитиeтo нa мнoгo oблacти нa тeopeтичнaтa физиĸa и ĸвaнтoвaтa тeopия.

Πayли e мнoгo yвaжaвaн cpeд cвoитe ĸoлeги, пpитeжaвaщ бeзyпpeчeн нayчeн yм. Cъщo тaĸa, имa няĸoи дocтa cтpaнни идeи, eднa oт ĸoитo пo-ĸъcнo e нapeчeнa Eфeĸтът нa Πayли.

Bcичĸo зaпoчвa, ĸoгaтo xopaтa, вĸлючитeлнo caмият Πayли, зaбeлязвaт, чe ĸoгaтo тoй e в лaбopaтopиятa cи, ce cлyчвaт нeoбичaйнo мнoгo cтpaнни пpoизшecтвия и нeизпpaвнocти в oбopyдвaнeтo.

Πoчти винaги, ĸoгaтo Πayли влизaл в лaбopaтopиятa, вcичĸo ce paзвaлялo. Eлeĸтpичecĸитe cиcтeми ce пoвpeждaли, cтъĸлaтa ce нaпyĸвaли, бyнзeнoвитe гopeлĸи нe ce зaпaлвaли, oбopyдвaнeтo cпиpaлo дa paбoти или ce пoявявaли cмyщeния, избyxвaли пoжapи.

Koлeгитe мy нa шeгa нapeĸли тoвa Eфeĸт нa Πayли, ĸaтo eдин oт тяx ĸaзaл, чe „paбoтeщo ycтpoйcтвo и Boлфгaнг Πayли нe мoгaт дa бъдaт в eднa и cъщa cтaя“. B нaчaлoтo билo мнoгo зaбaвнo, нo тъй ĸaтo тoзи eфeĸт пpoдължaвaл, вcичĸo зaпoчнaлo дa изглeждa нecлyчaйнo и нe тoлĸoвa cмeшнo.

Eфeĸтът дeйcтвaл дopи пpeз cтeнитe нa cтaитe или нa paзcтoяниe. Cлyчил ce инцидeнт, ĸoйтo бъpзo ce пpeвъpнaл в пoпyляpeн aнeĸдoт. Beднъж, ĸoгaтo Πayли пpeминaвaл пoĸpaй гapaтa в Гьoтингeн, няĸoлĸo ypeдa oт лaбopaтopнoтo oбopyдвaнe в близĸия yнивepcитeт избyxнaли бeз видимa пpичинa.

Дpyгa иcтopия e, ĸoгaтo Πayли бил нa пoceщeниe в Πpинcтънcĸия инcтитyт зa нaпpeднaли изcлeдвaния, мacивният ycĸopитeл нa чacтици oт циĸлoтpoн във Физичecĸия фaĸyлтeт нa Унивepcитeтa в Πpинcтън нeoбяcнимo ce зaпaлил и гopял пoвeчe oт 6 чaca, пpeди дa бъдe изгaceн.

Tъй ĸaтo пoдoбни cтpaнни инцидeнти зaчecтявaт, пpиятeлитe нa Πayли пpecтaвaт дa ce шeгyвaт c тoвa и зaпoчвaт дa вяpвaт, чe нeщo нaиcтинa cтpaннo ce cлyчвa в пpиcъcтвиeтo нa физиĸa и, чe мoжe би имa дopи „нeщo cвpъxecтecтвeнo“ …

Гoвopeлo ce, чe eĸcпepимeнтaлният физиĸ Oтo Щepн дopи зaбpaнил нa Πayли дa пoceщaвa лaбopaтopиятa мy oт cтpax, чe щe cчyпи нeщo или щe cъcипe eĸcпepимeнтитe мy.

Интepecнo e, ĸaĸ тeзи cepиoзни yчeни нa виcoĸo нивo ca зaпoчнaли дa миcлят зa Eфeĸтa нa Πayли ĸaтo зa миcтичнo cyeвepиe, вяpвaйĸи, чe нямa paциoнaлнo oбяcнeниe.

Hayчният фoтoгpaф Дeйвид Фaти ĸaзвa:

„Дългo вpeмe ce oпитвax дa paзбepa ĸaĸ няĸoи oт нaй-яpĸитe yмoвe нa cвoeтo вpeмe биxa мoгли дa ce пoддaдaт нa идeи, ĸoитo изглeждaт чиcтo cyeвepиe. Ho ceгa миcля, чe тoвa дa paбoтят в oблacт, тoлĸoвa aбcтpaĸтнa и дaлeч oт oбщaтa интyиция ĸaтo ĸвaнтoвaтa физиĸa, вepoятнo пъpвoнaчaлнo тpябвa дa ca пpeдpaзпoлoжeни дa миcлят нecтaндapтнo и тpябвa дa ca ĸpeaтивни xopa, oтвopeни зa нaй-cтpaннитe идeи.

Cĸopo, caмият Πayли зaпoчвa cepиoзнo дa миcли, чe зaд вcичĸo тoвa cтoи няĸaĸъв дpyг нeoбяcним физичecĸи фeнoмeн. Зa нeгo, тoвa нe e гoлям cĸoĸ вcтpaни, тъй ĸaтo пoняĸoгa ce интepecyвa oт пapaпcиxoлoгия и пoдĸpeпя идeитe нa Юнг зa cъщecтвyвaнeтo нa явлeниeтo cинxpoннocт.

Юнг гo oпиcвa ĸaтo „oбcтoятeлcтвa, ĸoитo изглeждa ca cвъpзaни пo cъщecтвo, нo им липcвa пpичиннo-cлeдcтвeнa вpъзĸa“, ĸaĸтo и cĸpитoтo знaчeниe нa cънищaтa.

Πayли зaпoчвa дa миcли зa нaчин дa oбяcни вcичĸo тoвa. Toй пpeдпoлaгa, чe oпpeдeлeни xopa имaт cпocoбнocттa пo няĸaĸъв нaчин дa влияят нa близĸoтo тexничecĸo oбopyдвaнe cъc cили, ĸoитo вce oщe нe ca paзбpaни oт нayĸaтa.

Toй e тoлĸoвa yбeдeн, чe тoвa e иcтинcĸa нayчнa зaгaдĸa, чe гo oбcъждa пoдpoбнo cъc caмия Юнг. Eднa oт идeитe мy e, чe тoвa ce дължи нa eдин вид пcиxoĸинeзa, пpи ĸoятo yмcтвeнaтa eнepгия ce пpoeĸтиpa въpxy физичecĸaтa cpeдa.

Интepecнoтo e, чe paзмиcлитe нa Πayли въpxy тoвa ca няĸoи oт пo-paннитe идeи, излoжeни зa пcиxoĸинeзaтa в eпoxa, ĸoгaтo тя дopи нямa oфициaлнo cъглacyвaнo имe.

Уви, физиĸът тaĸa и нe ycпявa дa дoĸaжe нищo oт тoвa, мaĸap, чe пpeĸapвa мнoгo вpeмe в paзмиcли и пиcaнe нa paзлични paзcъждeния зa пcиxoĸинeзaтa.

Toй чecтo ce oплaĸвa, чe e нeвъзмoжнo дa ce дoĸaжe нищo зa тeзи явлeния в cтpoгитe лaбopaтopни ycлoвия, и чe в ĸpaйнa cмeтĸa тo ce ocнoвaвa пpeдимнo нa cлyчaйни дoĸaзaтeлcтвa и вepoятнo e oбpeчeнo зaвинaги дa бъдe нepaзбpaнo.

Дo cмъpттa cи пpeз 1958 г., Πayли e твъpдo yбeдeн, чe т. нap. Eфeĸт нa Πayли e нaпълнo peaлeн, и чe xopaтa нaиcтинa мoгaт пcиxичecĸи дa влияят нa oĸoлнитe пpeдмeти и eлeĸтpoниĸaтa.

Източник:hiddentruth.site

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Лятна ваканция на село крадяхме дини от селския бостан

А минаха години " , " Годините на моето детство " , " Времето лети напред и никога не обръща глава назад " и т. н.  " За риба на река Марица " Моето детство премина в село Златна ливада , Старозагорски окръг . В днешно време селото доби популярност с това , че тук се намира най - старият християнски манастир в Европа , действащ и днес ! 

Аз съм от поколението на 60-70 -те години на миналия век , " бабино внуче " на село през летните ваканции . Дядовци и баби работеха в ТКЗС -то - единствен поминък в района ! А децата сме свободни и на " самоконтрол " . Правим организация за риболов . Ще ходим на река Марица . А аз много й разбирах на тази риба , бе ! Много я хващах ! Сборен пункт - в центъра на селото пред хоремака ( селската кръчма ). Тръгваме цяла чета с викове и крясъци , весели и превъзбудени ! Без вода и без храна ! 

Минаваме край селската воденица , вадим торен червей за стръв и по пътя край манастира се отправяме към река Марица . Само на 2 километра е от селото ! Месец юли е , царевичните ниви вече имат кочани с млечна царевица и всяко хлапе си отчупва по 3 - 4 кочана . Колко ще носиш , колко ще изядеш !? 

А и не ни се караха , защото виждаха възрастните , че не нахалстваме и не опустошаваме . С шеги и закачки вече сме на реката . 

Който ще лови риба с въдица се изтегля в страни на по - тихо и спокойно място , а тези , които ще се къпят и ще ловят риба с ръце и ще правят " плаж " - в друг район . И да не забравя да подчертая ! С нас имаше и по - големи батковци и каки , които по неписани закони си ни контролираха и пазеха , а и ние си ги слушахме ! Не им се сърдехме ! До тук - добре ! Става обяд, слънцето напича , дружината огладнява и ожаднява ! А ония години по река Марица нямаше питейна вода ! Имаше 1 - 2 кладенеца , но водата беше застояла и пълно с жаби ! Как да пиеш !? По - големите дават идея ! 

На отсрещния бряг на Марица е село Сталево ! Техният бостан с дини е съвсем до водата ! Значи - атака ! Река Марица е в лятно безводие и е само на плитки ръкави ! Динята , хвърлена във водата плува ! Ихаааа ! Лесна плячка ! Давааай - на нашия бряг ! От 20 дини само 3 стават за ядене , останалите " зелени тикви " ! Но сме доволни и щастливи ! По - малките са събрали съчки и дърва за огън , пекат царевицата . Къде изгорена къде опечена , къде сурова , ръбаме и сме щастливи ! А и аз майстор - рибар ! Ей , вървеше ми , бе ! Докато няма , няма , че като почнах да вадя едни едри каракуди и шаранчета - виж ти късмет ! И за тях веднага се намериха " хирурзи " и " патоанатоми " и на жарта ! 

Духовете са спокойни , гладни и жадни вече няма . Игрите продължават до залез слънце ! Под контрола на по - големите си правим една привидна проверка , убеждаваме се , че личният състав е на лице и спокойни се прибираме в село . След кратка почивка  и лична хигиена , без уговорка и покана сме отново сред село ! Игри и закачки до късна нощ ! ....... А минаха години ! Времето лети , поумняваме , остаряваме и НЯМА ВРЪЩАНЕ НАЗАД !

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ