Задържаният за убийството на Стамбето старозагорски бизнесмен Владимир Младенов Василев. И убитият Станимир Иванов

Убитият в офиса на фирма за бързи кредити Станимир Иванов-Стамбето е починал от огнестрелна рана в главата, изстрелът е бил от законно притежаван пистолет „Берета“, за който предполагаемият извършител Владимир Младенов е имал разрешително, съобщиха от ОД на МВР – Стара Загора.

Сигналът за трагичен инцидент в офиса на булевард „Цар Симеон Велики“ No 142 в Стара Загора е бил подаден към 17:20 часа на 24 март, при пристигане на местопроизшествието полицаите намерили там трупа на криминално проявения Стамбето и двамата братя Владимир и Милен Младенови. В коридорчето до помещението, където се е разиграла трагедията, имало и клиент на една от близо дузината регистрирани на този адрес фирми, чийто едноличен собственик е Владимир,пише сайтът starozagorskinovini.com

Иззет е пистолетът, от който е бил изстрелян един куршум. Стрелбата е била от изключително близко разстояние, жертвата е нямала никакъв шанс, потвърди комисар Валентин Георгиев, началник на отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Стара Загора.

При обиска в дрехите на Стамбето е намерен сгъваем нож, но липсвали данни той да е бил използван за заплаха, коментира окръжният прокурор Дичо Атанасов. Тепърва ще се установява на кого от двамата братя-бизнесмени е собственост иззетият пистолет, на този етап Владимир Младенов, който е задържан с прокурорско постановление за 72 часа и му е повдигнато обвинение по член 115 от НК за убийство, отказва да дава показания.Работи се по няколко възможни версии, основната е спор между братята и Стамбето за неуредени финансови въпроси. Според прокуратурата жертвата е работела от няколко години за Младенови, самият той в личния си профил във ФБ е рекламирал дейността на заложна къща в Пловдив, която индиректно е свързана с останалите заложни къщи (4 на брой), чийто едноличен собственик е Владимир.

Станимир Иванов е на 35 години и е добре познат на старозагорските криминалисти, има множество регистрации и едно ефективно осъждане за случай от март 2016 година, когато изправи на „кътни зъби“ жителите на квартал „Три чучура-юг“ с хвърлянето на самоделни бомби от терасата на апартамента си по леки автомобили и детска площадка. Тогава тежко въоръжени полицаи блокираха огромен периметър около кооперацията, където живее Стамбето, но не успяха да го задържат и той бе обявен за общодържавно издирване. Мъжът се появи месец по-късно с адвокат, за да се предаде. В съдебната зала твърдеше, че хвърлил първата бомбичка от терасата, защото се припознал в минаваща край детската площадка мъжка фигура. Решил, че е полицай, с когото бил във влошени взаимоотношения. За случая от 28 март 2016-а беше осъден на година и осем месеца затвор. В съдебна зала стана ясно, че в близост до дома на обвиняемия е намерен пистолет „Макаров“ с изтрити номера, а в жилището се е вихрел купон с участие на шестима млади наркозависими приятели на собственика.

Задържаният 37-годишен Владимир Младенов Василев е собственик на петнадесетина търговски дружества, повечето от тях са били притежание на баща му, починалия преди 4 години крупен бизнесмен Младен Василев. Най-старото е някогашното държавно „Пещостроене и изолации“, приватизирано в зората на демокрацията от директора си, някогашния герой на соцтруда Васил Данчев.Владимир не е криминално проявен, категорични са от МВР и прокуратурата. Тепърва ще се изяснява какви са били взаимоотношенията между него и убития и на каква основа е възникналият конфликт в офиса на централната старозагорска улица.

Дългогодишни криминалисти припомнят, че преди около две години от същия офис е бил направен опит за обир, крадците успели да задигнат тежка каса с пари и ценности, но малко преди да я натоварят на буса си, я изтървали и след това избягали. Така и не се изяснило кой стои зад обира, за който се подозира, че е бил поръчков.

Рано тази сутрин в ОД на МВР – Стара Загора, пристигна чичото на задържания, бизнесменът от Казанлък Йордан Василев, който не пожела да коментира случилото се.

Вижте още:Ето как българските мутри спряха руската мафия по морето през 90-те!

Източник:starozagorskinovini.comХристо ХРИСТОВ 



90-те години бяха динамични времена. Времето, когато сутринта ставахме, закусвахме бързо и отлитахме вънка да играем. Отивахме от врата на врата, звъняхме и чакахме да видим, дали ще излязат хората...

Играехме на криеница, после играехме футбол и следобед отивахме да си купим ледени сокчета. Не ни интересуваше интернет, не ни интересуваха харесвания в Instagram, не ни интересуваше Tik Tok. Купувахме си дъвчащи цигари, когато майка ни даваше 60стотинки. 

Можехме да си купим няколко пръчки сладолед и пак имаше достатъчно за чипс. Прибрахме се вечерта изтощени. Отивахме да спим и не стояхме през нощта, да гледаме телефони...

Да, липсват ми тези времена. Но се радвам, че успях да ги преживея.

Кети Костадинова



Мъж е загинал след произведени изстрели в офис на фирма за бързи кредити в Стара Загора.

Инцидентът се е случил на 24 март около 18 ч. Според първоначалната информация в офиса е имало двама служители. Възникнал е скандал, при което са произведени изстрели. Един от тях е фатален. Загиналият е на 37 години,известен в града и е криминално проявен.

Жертвата криминално проявен, по прякор Стамбето, съобщи NOVA. Свадата между убития и двамата собственици започнала заради липса на пари и злато от заложна къща. 

Напрежението ескалирало, след като Стамбето започнал да се държи агресивно,съобщи НОВА ТВ. Мъжът е пострелян със законно притежавано оръжие.Стрелецът се е предал доброволно на полицията.В момента тече следствие.



На 87 години ни напусна завинаги голямата и незабравима Татяна Лолова.Актрисата е починала след тежко боледуване от ковид в Пирогов,съобщи преди минути БТВ

Татяна Лолова е родена на 10 февруари 1934 г. в София. Майка й е от руско-украински произход, а баща и Желязко Лолов е счетоводител, но неговият братовчед съименник е известен театрален актьор в Пловдив.

Лолова завършва актьорско майсторство през 1955 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Следва заедно с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и други забележителни актьори.

През 1955 – 56 г. играе в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе. През 1957 г. става първата актриса, официално назначена в новоформираната трупа на Сатиричния театър, където играе до 1976 г. От 1977 – 1989 г. е в театър „София“, след което се завръща в Сатиричния театър през 1989.




Базата в Отманли, която някога е била национален център за обучение на водолази, е разполагала с уникално оборудване и отлично създадена организация на работа, разказа водолазът Красен Парушев, който е работил там до последния ден преди закриването на обекта. 

Той каза, че центърът е бил един от най-модерните на времето и на практика е бил без аналог по света. Младият мъж и до днес си спомня с носталгия за годините, прекарани на това място. Тук са идвали генерали и посланици и базата е била гордост за българските водолази.Красен Парушев станал водолаз на 17 години, след като се записал в школата в Бургас. Преди 1989 година е било възможно там да се обучава безплатно всеки младеж, който има желание да разгадае тайните на гмуркането. За разлика от сега, тогава курсът бил с много по-голяма продължителност и траел девет месеца. 

Започвал с теоретична подготовка, която се провеждала в специализирани кабинети в града. Следвали практически занимания в басейна в Младежкия дом. После курсистите отивали в базата в Отманли, край рибарското селище Ченгене скеле. И започвало морското им обучение. Сутрин оборудван кораб ги отвеждал до Черноморец, където до обяд се правели гмуркания на голяма дълбочина. След обяд се провеждали лекции. Всяка година по специална програма при този режим умения придобивали по около двеста души. Повечето от тях били донаборници.По онова време Водолазният център е подразделение на Организацията за съдействие на отбраната (ОСО), развиваща военно-приложни спортове в България. 

Тя съществувала под различни имена през времето. Тогава центърът е позициониран в бракувана плаваща база, докарана от река Дунав през 80-те години. За да акостира тя на брега, бил прокопан канал. След като вкарали плавателния съд в него, връзката с морето е затворена, а водата изпомпана. После съоръжението е бетонирано към брега. Уникален е не само оригиналният вид на базата, а и мястото, където тя е била разположена. Малкият плаж наблизо позволявал на гмуркачите спокойно да подготвят оборудването си и ако се налага, да го тестват във водата.Наблизо е и кеят. 

Водолазният център разполагал с два специализирани кораба. Имал огромен компресор за пълнене на бутилки с въздух и барокамера. „Барокамерата е спасила живота на десетки водолази. Включително и моя”, спомня си сега Красен Парушев. Той разказа за аварията, сполетяла него и колегите му през 1996 година. Красен бил на 27 метра под водата, когато на лодката, която го подсигурявала и откъдето му подавали въздух, станал взрив. Плавателният съд се пробил и потънал пред очите му. Наложило му се рязко да изплува и така получил кесонна болест в много тежка форма. Спасили го единствено процедурите в барокамерата.Той и до днес недоумява, защо работеща техника въпреки, е била бракувана и нарязана за старо желязо.

След като базата е закрита през 1999 година и оборудването изнесено, Красен Парушев решил да я наеме. Направил от мястото хотел. Вечер се превръщала в дискотека. След него обектът е бил наеман от различни хора. По-късно е продаден, но новият му собственик така и не започнал там каквато и да е дейност.


Днес мястото е изоставено и тъне в разруха. Някога комфортно обзаведените каюти са пълни с какви ли не боклуци. За известно време тук се заселили клошари. Стари дюшеци и изпокъсани завивки от този период се търкалят по земята и сега. И нищо не напомня за цветущата някога школа.

Намиращият се в непосредствена близост до базата кей е почти нацяло потънал. Проучвания показали, че това се дължи на факта, че под него има около 18 метра тиня. Някога е бил подготвян проект за укрепване на съоръжението. Той обаче си останал само на книга. А морските вълни може би скоро ще покрият и последното, което е останало от него.

Източник:www.faragency.bg



Полетът от София до Лима, Перу, е осъществен през 1964 година от екипаж в състав Иван Иванов – главен пилот, Андрей Иванов – командир на самолета, Йордан Песаров – пилот, Павел Игнатов – борден инженер, Серафим Колчев – борден радиотелеграфист, Тома Тодоров – щурман, Господин Господинов – щурман, Мария Иванова и Славка Григорова – стюардеси, Петър Петров – наземен инженер по двигатели.Дължината на полета е 16 123 км., а маршрутът е София – Париж – Дакар – Расифе – Асунсион – Лима. БТА публикува архивни кадри от изпращането на първия полет.

Всъщност, пътниците на борда не са случайни. През 1964 г. световното първенство по баскетбол за жени се провежда в Перу, а българският национален отбор се класира за финалите. Възниква обаче сериозен проблем – как да се стигне до там. Българското правителство търси съдействие от Югославия, която по това време е имала самолет, който е можел да прелети до Америка. Двете страни обаче не се разбират. По-късно България получава още няколко отказа.Замисля се вариант, чрез който българските баскетболистки да бъдат превозени с български самолет. Съветските авиоконструктори обаче категорично забраняват подобен опит. Въпреки това, българските летци Андрей Иванов, Павел Игнатов и Господин Господинов поемат премерен риск и осъществяват полета с модерния за времето си ИЛ-18.

Освен нашите момичета, за първенството в същия самолет летят и отборите на Югославия, Чехословакия и Франция. Събитието е впечатляващо и получава широк отзвук в българските и световните средства за масова информация.


senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации