Въвеждат нови тежки мерки срещу ковид в цялата страна

Засега ограниченията ще са само десет дни!

От понеделник ще бъдат предприети нови ограничителни мерки в цялата страна. Те ще продължат десет дни. Това обяви здравният министър. 

В Гранитна зала на Министерския съвет се проведе редовната пресконференция в четвъртък, в която участваха министърът на здравеопазването проф. Костадин Ангелов, главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев, изпълнителният директор на ИАЛ маг.-фарм. Богдан Кирилов, председателят на Националния ваксинационен щаб проф. Красимир Гигов, председателят на Националния оперативен щаб проф. Венцислав Мутафчийски, директорът на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ проф. Асен Балтов, директорът на СРЗИ д-р Данчо Пенчев и зам.-председателят на УС на БЛС д-р Николай Брънзалов. 

В залата пристигна необичайно и столичният кмет Йорданка Фандъкова.

Здравният министър каза: "Ситуацията в страната - през последните 2-3 седмици продължават да се увеличават случаите на пациентите, които постъпват в лечебни заведения, както и на положителните проби за Covid-19. Всичко това ни мотивира да предприемем ограничителни мерки за цялата страна, които да бъдат въведени от понеделник и да бъдат с продължителност десет дни."

Костадин Ангелов призова политиците да не превръщат ковид пандемията в знаме на предизборната кампания и да не я използват за нейните цели. 

"По отношение на мерките: първо, преустановяват се посещенията във всички заведения за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма. Допускат се само доставки или вземане на храна за дома и офиса", обяви Костадин Ангелов. 

"Всички юридически и физически лица, които са собственици или управляват обекти по чл. 123 от Закона за туризма - това са местата за хранене в хотелите, следва да организират дейността си по начин, който да им осигурява изхранването на гостите по стаите. Преустановяват се посещенията в игралните зали и казината", заяви още г-н Ангелов. 

Затварят се и търговските обекти за нехранителни стоки с площ от над 300 кв. м, както и магазините в моловете - с някои изключения. Вземат се мерки и за откритите пазари и тържища. (повече четете тук). 

"Преустановяват се присъствените учебни занятия, в т.ч. учебни практики, стажове, изнесени учебни часове, изпити, дуална система на обучение и др., в училищата и центровете за подкрепа на личностно развитие. Решението за преминаване в обучение в електронна среда от разстояние се взема от министъра на образованието и науката при условията и реда на закона. Преустановява се провеждането в присъствена среда на групови извънкласни занимания и дейности, дейности по интереси, занимални и други, организирани в училищна и извън училищна среда за всички възрастови групи.

Преустановява се присъственият учебен процес във висшите училища. Изключение се допуска за практическите упражнения по клинични дисциплини, учебната практика, клиничен стаж, преддипломния стаж и държавните изпити на студентите по регулирани медицински професии от професионални направления медицина, дентална медицина, фармация, здравни грижи, както и провеждането на държавни изпити във всички висши училища при стриктно спазване на мерките.

Преустановяват се груповите присъствени занятия в езикови центрове, образователни центрове и други обучителни центрове и школи, организирани от юридически и физически лица. 

Преустановяват се посещенията в детски градини и детски ясли, както и в детски центрове, клубове и други предоставящи организирани групови услуги за деца", каза още министър Ангелов. 

"Преустановява се провеждането на конгресно-конферентни мероприятия, семинари, конкурси, обучения, тиймбилдинги, изложения и други обществени мероприятия в присъствена форма. Преустановяват се посещенията на фитнес-центровете и залите за групови занимания, както и самостоятелни плувни комплекси и басейни. Преустановява се провеждането на всички културни и развлекателни мероприятия - кина, музеи, галерии, сценични прояви, концерти, занятия на танцовото, творческото и музикалното изкуство и др.", добави министър. 

Няма да се допуска и организирането и провеждането на събирания и тържества от частен характер - сватби, кръщенета и други, с присъствие на повече от 15 човека.

Спортни мероприятия ще се провеждат без публика.

"Преустановява се провеждането на групови туристически пътувания, екскурзии с организиран транспорт и груповите посещения на туристическите обекти. Забранява се организирането на масови обществени мероприятия на открито - празненства, събори, фестивали и други", каза още министърът на здравеопазването. 

Той категорично отрече, че става въпрос за локдаун. 

Ангел Кунчев обясни, че в други държави има вечерни часове и ограничения за придвижване, което при нас няма да се въвежда. 

Защо мерките са само за десет дни, попитаха репортери. 

От здравните власти обясниха, че с британския вариант на ковид се е ускорил потокът на заболеваемостта. Т.е. пациентите по-бързо напускали болниците, с изключение на тези в интензивните отделения. 

Костадин Ангелов обаче не се ангажира с прогноза дали мерките биха били удължени след изтичането на десетте дни. 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

На стара снимка от 1943г. откриха необичаен кадър

Фотолюбители и специалисти обърнаха внимание на стара снимка от 1943г., на която един от героите държи непознат предмет, наподобяващ смартфон. На страниците на The Sun се появи необичаен кадър.

Цветната снимка от 1943 г. е открита от британския фотограф Стюарт Хамфрис, който обича да оцветява черно-бели видеоклипове и фотографии.Картината показва британски работници, дошли да почиват на плажа. В центъра можете да видите човек, който държи непознат предмет в ръцете си, надниквайки много внимателно в него.Специалисти пишат, че от позицията на ръцете и погледа на мъжа може да се види поведението на съвременен собственик ползвател на мобилен телефон.

И така, един от специалистите на Хамфрис пише, че „му се струва, че този човек проверява смартфона си“, той е подкрепен от други специалисти, наричайки героя на снимката „пътешественик във времето“.Вижте още:Човекът, който попадна в 2749 година с интересен разказ за бъдещето на планетата

Источник: news-online

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА:Гошо Кръста-човекът успял да се вмъкне в кофа за боклук в дома на Тодор Живков

Неговата интересна личност и съдба са спомен за голяма част от плевенчаните и днес, когато отдавна вече не е между живите. Дори приживе е написана книга за малкият човек, когото всички в Плевен помнят като Гошо Кръста. “Аз ли съм луд?” е книгата на неговият адаш Георги Доцев, в която се описват преживяванията на Гошо от Плевен.

Дългите години работата като почти професионален участник в погребалните процесии му дава прякора Кръста.

В това той бил неподражаем велик артист, който с цялото си същество се вживявал в трагичността на ролята и само най-проникновеният наблюдател можел да разбере, че на цялата земна суета той гледа от собствена гледна точка. Разочарованието си от света на живите Гошо споделя приживе със своя биограф Доцев:

“Хората не се уважават докато са живи, а сега пишат по диреците един за друг. Лъжа и измама е всичко!... Жал ми е само за майките и бащите, които погребват децата си. Само те плачат от мъка. Другите плачат от страх.”

Той с възмущение захвърлял жалките стотинки, подхвърлени му от опечалените като на просяк, защото усещал фалша на подобен жест. Когато погребването на умрелите започнало да се модернизира, покойниците били извозвани с автобуси. Така приключила кариерата на Гошо като кръстоносец. Опитал да си намери работа, но всичко завършвало с неуспех.

И тогава за миг късметът на малкия човек проработил, но в последствие точно това се превръща и в най-голямото му житейско проклятие.

От празничния деветосептемврийски тираж през 1970 г. Гошо печели над 10 хил.лв., които били много пари за онова време. Той така и не видял нищо от тях - роднините му ги взели с измама и той останал на улицата. За да е пълно проклятието, през 1983 година официално е обявен за луд и изпратен в Дома за мъже с душевни недъзи в с. Драгаш войвода. Тук изживява най-страшните моменти от живота си, за които ще разказва с болка и гняв. Притежаващ силно развито чувство за справедливост, малкият човек не можел да се примири с лошите условия на живот на хората в дома, с кражбите на персонала и с издевателствата над душевноболните. Това настроило срещу него всички служители и те решили да се справят с Гошо по най-жестокия начин.

През една зимна нощ, докато всички спели, те нахлули в спалнята му и започнали да го бият с дървета.

Потънал в кръв, го затворили в банята и го полели с ледена вода, за да замръзне. С огромно усилие той, счупвайки прозореца, се измъкнал и, увит в чаршаф, отишъл пеш да Никопол. Там го приютили и така спасили живота му.

Макар да е бил изписан от лудницата, за Гошо не настъпили по-добри дни, никой не го искал, над него непрекъснато издевателствали всякакви хора.

После започва неговата трудова биография на служител в „Чистота” - от 1968 до 1983 година и, както той самият казвал, “Тъй си вършех работата, че съм получавал похвали не от кого да е, а и от кметовете Любен Начев и Андрей Романов”.

Назначаването му в "Чистота" е плод на една легендарна история, свързана с посещението му в дома на Тодор Живков.

Качил се на влака Гошо  и право в София. Отишъл в ЦК, от там го изхвърлили, попитал за дома на Живков, но като се озовал пред портите, получил от пазачите същото отношение. Но охраната от УБО не знаели с каква невероятна личност си имат работа. Заради неговата изобретателност по-късно биват уволнени осем души от тях. Гошо забелязал как сутрин една боклукчийска кола изнася пълния контейнер от дома на държавния глава и внася празен. Той издебнал момента на тая размяна и пъргаво се вмъкнал в празната кофа.

Така бил "внесен" в двора на  Живков и след като вдигнал капака се убедил, че вече няма никого, малкият човек се отправил към къщата на генералния секретар. Никъде не открил Тодор Живков (той бил извън страната) и само в кухнята видял една жена да приготвя закуска.

" - Другарко - рекъл Гошо, - що го няма Тодор Живков? Всички стаи обиколих...Стъписала се жената, огледала незнайния гост от глава до пети и отвърнала:

- Аз съм жена му, а той е на официално посещение в Германия при Ерих Хонекер... А вие кой сте?

Гошо веднага усетил, че пред него стои добър човек и на един дъх изпял всичко.

Мара Малеева разбрала с какъв човек си има работа и го поканила на закуска. На тази трапеза за първи път имало истински човек от народа..." (Откъс от книгата "Аз ли съм луд?")

Едничкото му желание и молба били да му намерят работа, за да си изкарва с труд прехраната

Мара Малеева се обадила по специален телефон, който я свързал директно с кмета на Плевен - Пенко Герганов и му наредила веднага да намери работа за своя съгражданин, наричан от всички Гошо Кръста. После изпратила по живо по здраво своя неочакван гост, като сложила в торбата му „за из път” още храна и специален номер на телефон - да и се обади при нужда.

За него метенето не било само трудово задължение - той го издигнал в ранг на висш обществен дълг.В продължение на 15 години Гошо е един от символите на чистотата в града. В него усещал призвание, което поддържало духа и самочувствието му. Той никога не отказвал извънредна смяна, а по време на едно от наводненията на Плевен работният му ден продължавал и по 15-16 часа.

В навечерието на 100-годишнината на Плевенската епопея бил награден с преходно знаме, юбилеен медал и цели 35 лева. Но дори и голямото му усърдие в работата не спечелва особено уважение нито у колегите му, нито у съгражданите му. Работниците в „Чистота” си устройвали често пъти безнаказано шеги и закачки с малкия човек. За част от жителите на града Гошо Кръста е безплатно забавление и мишена на безброй издевателства и дори - насилие.

За „органите” бил опасна личност, която трябва да скрият по време на национални празници, за да не смути тържествената атмосфера.Но въпреки всичко, личността на този странен и необикновен човек предизвиквала безброй легенди.

Легендата за неговото несметно богатство, което държал в банка.

Отношението му към парите е също като при децата. Така, както всяко дете пуска в касичката си подарените стотинки, така и Гошо всеки ден носел в ДСК това, което припечелвал от дарения или труд. В банката не искали да му ги приемат, защото често пъти това били дребни монети и това го накарало да отиде чак до управителя на ДСК и да го попита: „Това български пари ли са? Защо не ги приемат в банката?”. Управителят пише специално писмо, чрез което на Гошо Кръста му се разрешава да внася и съвсем дребни монети.

Може да се каже, че в последните години от живота си малкият човек беше мъничко щастлив от известността,която му беше донесла книгата на Георги Доцев. Той сам си я разпространяваше и беше много горд от това, че поне веднъж е център на вниманието в добрия смисъл на думата.

Гошо Кръста умира през 1998 г., на 21 декември. Живял без близки хора и с почти никакви приятели, но става част от историята на един цял град. А тези, които е изпратил на оня свят - тържествено, с божия кръст в ръцете, са дошли да го посрещнат в онова измерение, където отиваме всички.

Източник:no-comment.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА:Крум от Плевен си купува ковчег и ляга в него-идват от милицията и насичат сандъка на трески

Мнозина от по-възрастните жители на Плевен още се сещат с умиление за странен човек. Човек който сякаш беше пренесен от тайнствена машина на времето от миналото в днешния ден. Чешит който се разхождаше из улиците на града, облечен в черна пелерина, тъмен, безупречно изгладен панталон, с колосана риза и папионка, в ръка с  кошница, пълна с... печени семки.

Крум Графа продаваше всеки ден на главната улица,

а когато в славните години плевенския Спартак премаше на стадиона гостуващ футболен отбор, Крум Графа въртеше своя дребен бизнес на стадиона. Едва ли има плевенчанин който да не го познава и да не възкликне: "Ооо, Крум Графа ли? Това бяха най-хубавите семки в Плевен". Но за всички деца, видът на чудновато облечения човек, привличаше вниманието и ние с интерес слушахме невероятните истории, свързани с неговата биография. Щом го наричат граф, значи около него има нещо необикновено. Наистина ли е бил граф?

И за стари, и млади необичайната личност, бродеща из града, загърната в черната си пелерина, предизвикваше интерес. Около него витаеха всякакви легенди и слухове, които се преразказваха - било с ирония, било със страх. Говореше се, че вместо в легло, графът вечер си лягал в ковчег и така спял - асоциацията е ясна щом е граф значи е вампир и следователно спи в ковчег... Други шушукаха, че дори имал снимки от своя странен навик, които пазел в албум. Но в историята за ковчега има и известна доза истина.

За него се говореше също, че е спечелил голяма сума от лотарията и затова се държал и обличал като благородник.

Крум Минков Сяров е роден в село Дренов на 7 февруари 1924 година. Биографията му е твърде интересна и дава представа за личност, чийто живот не е бил лесен, но и показва необичайно твърд характер и дълбока чувствителност.Баща му - Минко, идва със семейството си в Плевен през 40-те години и първоначално се занимава с търговия, а няколко години по-късно заминава за Америка. През 50-те години се прибира в България, за да вземе семейството си, но смъртта осуетява плановете му. Вероятно затова неговият син - Крум живее с идеала за тази далечна страна и този идеал поставя отпечатък върху целия му живот.

Като гимназист Крум Сяров се е увличал от комунистическите идеи, бил е близък приятел и сподвижник на известни партийни функционери, между които и Пеко Таков. С него лежали заедно из арестите за комунистическа дейност и Крум доста пострадва от своите младежки увлечения. При едно от задържанията бива пребит толкова жестоко, че се наложило да го изнесат от килията в полицейското управление с плетен кош, тъй като не можел да ходи. Получава дори смъртна присъда. След Девети септември пък заради принадлежността му към комунистическите идеи и близостта с известни партийни личности,  Крум получава народна пенсия, която обаче с възмущение отказва.

Фалшивият морал на новата власт го отблъсква и той не желае да се възползва от нейните облаги.

Въпреки това, според думите на дъщеря му - Линда, той остава комунист до края на живота си, верен на опорочения от новата власт идеал.

Работи на много места като млад - в бившата консервна фабрика „Георги Кирков”, като докер на гарата, в мините на Бобов дол.

Единственото, което получава като привилегия, е да продава семки и той се заема да разработва тази дейност. Никой в Плевен няма официално разрешение за това, освен него.„Крум не работеше как да е - разказват за него Линда и снахата Татяна - купуваше големи количества слънчогледово и тиквено семе и ги печеше във фурни в града. Вкъщи имаше работници, които ги опаковаха при много строга хигиена. Тиквените семки ги киснеше в специални отвари и те придобиваха много добър вкус. Наистина, неговите семки бяха най-хубавите от всички, които се продаваха в Плевен”.Когато не продаваше семки често Графа посрещаше гостите на града в близост на автогарата раздавайки собствени снимки които подписваше с автограф: С почит от Граф Монте Кристо.

Всички говорят за него с умиление и доброта и не се скъпят да използват думи като - изключителен човек, много добър по душа и характер, готов да помогне на всеки, който има нужда. „Беше дал на заем пари на много хора, дори и той не си спомняше на колко. Никой не му ги върна, но той не се озлоби и разсърди от това - споделя дъщеря му Линда. Като съпруг и баща беше безупречен - чистеше, переше и се грижеше за всички деца.Крум Графа е имал два брака, заедно със своя син и преродена дъщеря е отглеждал и момчето на втората си жена. Построи жилище и за него, това смяташе за свой дълг като негов пастрок”, разказва снаха му Татяна.

„Баща ми беше изключителен като личност и който си го спомня, може да го потвърди - убедена е Линда. - Помагаше на всеки, който се нуждаеше от това, а вкъщи често нощуваха хора, които не са могли да се приютят някъде. У нас беше като хотел - непрекъснато идваха и си отиваха гости, а баща ми смяташе за свой дълг да ги подслони.

Питам я за странния му за онова време начин на обличане и за истинността на историите около неговия живот. „Властта често си измисляше какво ли не за него, за да може да го тормози.

Истината е, че моят баща не беше обикновен човек - беше естет и смяташе, че всеки трябва да изглежда добре, независимо къде се намира - на улицата, вкъщи, сред приятели. Той самият си шиеше дрехите при добър шивач, а обувките си правеше по поръчка. Дрехите му бяха безупречно чисти и изгладени, вкъщи той се занимаваше лично с това. Беше винаги изискан и възпитан - голям кавалер, добър за компания и прекрасен танцьор. Не пиеше алкохол, а дори и кафе. Любимите му места бяха в „Ростов на Дон” и снек-бара в „Плевен”. Обичаше много сръбска музика. Хората го уважаваха и обичаха да сядат на една маса с него. За мен баща ми беше и е идеалът за мъж и за човек на него съм имала най-голямо доверие и от когото съм научила най-много през живота си.”

„Неговата екстравагантност си беше част от характера му, той живееше в друг свят - спомня си снаха му Татяна. - Мисля, че беше двеста години напред пред другите хора. Но с маниера си на обличане той протестираше по свой си начин срещу непрестанните издевателства над него - от милицията, от хората, които не го приемаха. Заради упоритостта си лежа през 70-те години в Белене, но и това не го накара да се откаже от това, което беше.”

Издевателствата над необикновения човек не се ограничават само с него - семейството му също страда от намеса в личния живот.

Когато се ражда дъщеря му, той я нарича с името на президента на САЩ - Линдън Джонсън.

Пише му дори писмо, за да му съобщи за своето решение. И...президентът на Щатите му отговаря!

Благодари му за това, че е избрал да кръсти дъщеря си на неговото име.

Години по-късно, по настояване на властите, Линда трябва да стане... Лидия. Заради чуждото влияние, не отчитайки навярно факта, че новоизбраното име едва ли е най-българското. Графът води дела упорито и ги спечелва - дъщеря му възвръща отново даденото й кръщелно име, което носи и до днес.

Оказва се, че и в легендарната история с ковчега има доза истина. Но тя продължила само един ден. Ето какво разказва снахата Татяна. Крум си купил ковчег и го донесъл вкъщи. Капака подпрял на вратата, а самия сандък внесъл в хола. И легнал в него. Разчува се, че Графът си купил приживе ковчег идват от милицията и насичат сандъка на трески.

Графът умира на 14 ноември 1991 г. в София и е погребан в Плевен. Неговата дъщеря се грижи за последната му обител и пази у дома си неговите скъпи костюми и обувки. Както и спомена за необикновената личност, за човека, продаващ семки и наричан от всички плевенчани Графа.

Статията е изготвена по материали от регионалните медии.

Източник:no-comment.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тъжната история на малката Леночка,изгубила цялото си семейство

По време на блокадата евакуирали малко момиченце от Ленинград. Наричали я Леночка. Фамилията си забравила, защото била много мъничка и измъчена. Тя изгубила цялото си семейство: майка си, баба си и голямото си братче…

Нея я намерила специална бригада от момичета, и те изтощени – по време на страшната блокадна зима ходели по апартаментите и търсели деца, чийто родители са загинали. 

И ето, намерили Леночка и я евакуирали. Тя не помнела как возели децата в камион:

Не помнела и как е попаднала в детския дом – толкова мъничка била - крайно изтощено мъниче с голяма глава и тънка шийка…

Леночка вече не искала да се храни. Това се случва при мускулна дистрофия. Лежала в постелята си, или седяла на столче до печката. Греела се. И мълчала.

Всички мислили, че Леночка ще умре.

Много евакуирани деца вече умрели от силното изтощение - нямали сили да се хранят и да живеят... И да играят... И да дишат…

Но един ден еднокракият огняр, фронтовакът чичо Коля, направил от стара кърпа кукла. Някак разрязал, загънал, зашил и се получила грозна кукла, но кукла.С химически молив нарисувал очички, устнички и завъртулка за носле.

Дал кукличката на Леночка и й казал много сериозно: 

„Ти, Леночка, люлей куклата. Учи я добре да се храни. Сега ти си й майка. И се грижи за нея. Виж каква е болнава и такава слабичка. Даже не плаче!”…

Леночка се вкопчила в куклата и я притиснала до себе си. 

Започнала да я люлее и да я милва. За обед хранила куклата с каша, шепнела й нещо ласкаво. И сама тя хапнала каша и залъче хляб…

Момиченцето оживяло. Защо ли? - Защото не трябвало да умира!... Понеже трябвало да живее, за да се грижи за куклата си...

Разбирате ли?!

КОГАТО ИМА ЗА КОГО ДА СЕ ГРИЖИШ - ТОВА Е ОГРОМНА СИЛА ЗА НЯКОИ ХОРА. 

За такива, като това момиченце. 

Когато пораснало, детето станало медицинска сестра и живяло дълги години.Ръцете й били винаги заети, а сърцето – пълно..." 

"Исторические Фото"

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

От утре! Променят част от противоепидемичните мерки

От утре се променят част от противоепидемичните мерки на територията на страната. Това става след издадена заповед на здравния министър, съобщават от МЗ.Разрешава се присъственото провеждане на следните дейности в училищното образование:

-приравнителни изпити при преместване на ученик

– изпити за определяне на срочна оценка на ученик с повече от 25 % отсъствия по даден предмет и няма възможност /при невъзможност/ да се оформи срочна оценка, или за ученик в индивидуална или дистанционна форма на обучение;

– изпити за определяне на годишна оценка за ученик в самостоятелна или задочна форма на обучение;

– държавни изпити за придобиване на степен на професионална квалификация по теория и практика;

– индивидуални дейности, в това число писмени или практически изпитвания за текуща оценка при невъзможност за провеждане в електронна среда;

– индивидуални практически часове в предприятие или на територията на дадено училище;

– областни и общински кръгове на олимпиади и състезания, когато не могат да се организират онлайн.

Всички дейности трябва да се провеждат при възможност индивидуално и при стриктно спазване на противоепидемичните мерки. Задължително е носенето на маска за лице, спазването на физическа дистанция от най-малко 1,5 м. и недопускането на лица с прояви на остри респираторни болести.

Разрешава се присъственото провеждане на следните дейности във висши учебни заведения:

– практически обучения и изпити по практика на студенти, специализанти и докторанти;

– семестриални изпити, които включват практическа част и не могат да се проведат в електронна среда;

– държавни изпити и защити на дипломни работи.

В случаите, в които тези дейности се провеждат на територията на висшето училище, ректорът създава организация за стриктно спазване на въведените противоепидемични мерки.

В сектор „Здравеопазване” се възстановява плановият прием и плановата оперативна дейност в лечебните заведения и комплексните онкологични центрове.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ