Когато халката падна на земята. История за любов, музика и раздяла

Казват, че зад всеки голям музикант стои поне една голяма история. При Данчо Капитанов те са няколко. Историята на момчето от Велико Търново, което превръща тромпета в своя съдба. Историята на музиканта, покорил една от най-престижните сцени в Европа. И историята на любовта му с Нели Рангелова – брак, започнал със сватба като по сценарий на комедия и завършил като повечето големи любови: тихо, болезнено и без победители.

Някои хора вярват в знаците на съдбата. Ако са прави, съдбата е направила всичко възможно да предупреди младоженците още в деня на сватбата. Първо се разваля шкафът, в който са булчинската рокля и костюмът на младоженеца. После химикалката отказва да пише точно когато трябва да подпишат брачното свидетелство. Накрая халката пада на земята и изчезва за близо половин час. Три предупреждения едно след друго. Само че влюбените хора рядко обръщат внимание на подобни неща.

Йордан Капитанов е роден във Велико Търново. Още млад открива своята голяма страст – музиката. Тромпетът бързо се превръща не просто в инструмент, а в продължение на самия него. След първите си професионални изяви в Ансамбъла на Строителни войски преминава през „Синьо-белите“, работи с Митко Шерев и свири в група „6+1“, където солист е Йорданка Христова. Кариерата му се развива стремително и името му започва да се споменава все по-често сред музикалните среди.

Големият пробив идва през 1977 г., когато става част от Оркестъра на Българското национално радио под ръководството на Вили Казасян. В продължение на тринадесет години е сред водещите музиканти в състава и постепенно се утвърждава като един от най-добрите джаз тромпетисти в България. За мнозина – най-добрият.

По същото време съдбата го среща с младата певица Нели Рангелова. Тя е пристигнала в София от Михайловград с мечти за голямата сцена и с талант, който трудно остава незабелязан. Следва тригодишна връзка, а през 1982 г. двамата решават да сключат брак.

Сватбата се състои на сцената на Летния театър в Бургас и още тогава започват необичайните случки. Разваленият шкаф, пресъхналата химикалка и изгубената халка се превръщат в семейна легенда. По-късно мнозина ще ги нарекат лоши знаци, но тогава никой не мисли за подобни неща.

Още по-необикновено е, че същия ден Нели Рангелова печели голямата награда на „Златния Орфей“. Сутринта е булка, а вечерта – носителка на най-престижното музикално отличие в страната. Истински приказен ден, който обаче поражда и първите клюки. Зли езици започват да шушукат, че успехът й е свързан с авторитета на съпруга й. Разбира се, талантът на Нели няма нужда от подобни обяснения, но клюките никога не са се интересували особено от истината.

Въпреки силното начало бракът не успява да устои на времето. Натоварените ангажименти, честите отсъствия, напрежението и ревността постепенно отдалечават двамата един от друг. Любовта, която ги е събрала, вече не е достатъчна, за да ги задържи заедно. След години отношенията им приключват, а сватбените поличби започват да изглеждат странно пророчески.

След промените през 1989 г. настъпва нов етап и в живота на Данчо Капитанов. Българската музикална сцена се променя бързо, а сигурността на големите държавни оркестри остава в миналото. Именно тогава негов приятел му съобщава, че прочутият берлински „Фридрихщат Палас“ търси хорус тромпет.

За музикант от неговата класа това е шанс, който не се изпуска

Капитанов заминава за Германия и е назначен почти веднага. Така започва един от най-успешните периоди в кариерата му. Следват две десетилетия на една от най-престижните сцени в Европа. Не като емигрант по принуда, а като музикант, който е намерил заслуженото признание.

В Берлин той печели уважението на колеги и публика със своите солови изпълнения. Особено впечатление прави интерпретацията му на „Aranjuez“ – прочутата мелодия на Хоакин Родриго, превърнала се в негова запазена марка. Освен това е сред основателите на берлинската джаз формация „Blues Brothers“, с която изнася множество концерти.

В едно от последните си интервюта Данчо Капитанов казва: „Дразня се, после свиря, музиката ме успокоява. С тромпета се чувствам щастлив и мога всичко да изсвиря на него.“

Трудно е човек да намери по-точно описание на собствения си живот.

След години, прекарани в Германия, носталгията надделява. Капитанов се завръща във Велико Търново – града, от който е тръгнал неговият път. Купува си жилище, помага на местни музиканти и отново се чувства у дома.

На пръв поглед кръгът се затваря. Но зад него стоят десетки години музика, хиляди концерти, големи сцени, любов, раздели и безброй километри между България и Германия.

Йордан Капитанов си отива през лятото на 2017 г. на 69-годишна възраст.

Сред хората, които се сбогуват с него, е и Нели Рангелова. Думите й са кратки:

„Почивай в мир, Капитанов.“

Без патетика. Без излишни обяснения. Само няколко думи, в които сякаш се побира цял един живот.

А може би той наистина е бил прав, когато казва, че някой ден ще свири в небесния оркестър. Защото музикант като Данчо Капитанов трудно би останал дълго без сцена. А ако някъде там има оркестър, със сигурност вече е получил един великолепен тромпетист.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Украинското посолство призова за спиране на антиукраинската реторика у нас

 

Посолството на Украйна в България изрази тревога от зачестилите случаи на реч на омразата и ксенофобия срещу украински граждани, пребиваващи в страната временно, постоянно или със статут на временна закрила от Европейския съюз. Това се посочва в официално изявление на дипломатическата мисия, в което се подчертава сериозността на нарастващите притеснения относно отношението към украинската общност.

От посолството отчитат, че сигнали от граждани и организации от неправителствения сектор показват притеснителен ръст на нарушенията на човешките права срещу украинци. В текста се посочват като основни проблеми манипулирането на информация, публикуването на подвеждащи изявления и разпространението на ксенофобски призиви, насочени срещу украинската общност като цяло. Такива практики според мисията не само дискриминират отделни хора, но и създават неблагоприятна обществена среда.

„Всичко това създава нездравословна и опасна среда, която крие риск от ескалация. Системната антиукраинска реторика от страна на определени политически сили представлява пряка заплаха за живота и сигурността на украинските граждани“, предупреждават от дипломатическото представителство. В изявлението се акцентира върху възможните последици от толерирането на подобна реторика, включително влошаване на междуобщностните отношения и увеличаване на риска от насилие.

Посолството отправя официален призив към властите, правозащитните организации и лидерите на общественото мнение категорично да осъдят подбуждането към омраза срещу украинците в България. В допълнение, дипломатическата мисия апелира за предприемане на конкретни мерки за защита на засегнатите, ефективно разследване на сигналите и публично осъждане на проявите на ксенофобия, за да се възстанови спокойствието и доверието в обществото.

В своята позиция посолството обръща внимание и на напрежението, свързано с дейността на украинския бизнес в страната, като припомня правната рамка за взаимни отношения: „Що се отнася до коментарите относно дейността на отделни украински компании в България, припомняме, че икономическото сътрудничество между двете страни се основава на действащите междуправителствени споразумения за взаимна защита на инвестициите. Те предвиждат гаранции за справедливо и равно третиране на инвеститорите, защита на техните законни права и осигуряване на прозрачни правни механизми за разрешаване на спорове.“ Посолството отбелязва, че политическите и публичните дискусии относно икономическите отношения не бива да прерастват в кампании, които подлагат на риск хора и компании по етнически или национален признак.

Дипломатическата мисия завършва с апел за съпричастност, защита на човешките права и спазване на законността, които да гарантират безопасността и интеграцията на украинските граждани в българското общество. Посолството също изразява готовност за диалог и сътрудничество с българските институции и неправителствения сектор за предотвратяване на нови инциденти и за укрепване на междунационалното разбирателство.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тя ще изиграе Лили Иванова

 

Младата българска актриса, поетеса и музикант Виолина Доцева ще играе ролята на Лили Иванова в игралния филм за голямата певица. Името й бе съобщено от режисьора на продукцията Яна Титова и от продуцента на лентата Иван Христов по време на коктейл след концерта на Лили Иванова в парижката зала „Олимпия“ в присъствието на самата Лили Иванова.

Виолина Доцева е актриса и музикант. Завършила е НАТФИЗ през 2019 г. в класа на проф. Атанас Атанасов и е известна като уличен артист. През 2023 г. издаде авторска музика на български език – албума „Спаси ме – R.A.N.D.O.M“, участвала е и във фестивала Sofia Singer Songwriter Fest в Swingin’ Hall. Тя изпълнява акустично с китара песните си, както и кавъри на популярни парчета, но играе и в театъра, а е позната и от малкия екран с ролята на Мина Златарска в криминалния сериал „АЛФА“ продукция на Би Ти Ви. Играла е и в късометражни ленти, както и в „Лошо момиче“ на режисьора Мариан Вълев, а и в сериала „Откраднат живот“. Родена е на 6 юли 1993 г. в София и е завършила 21-о СОУ в паралелка с английски и испански език. Преди НАТФИЗ е завършила бакалавърска степен на Педагогика на обучението по музика в СУ „Св. Климент Охридски“.

Представянето на Виолина предизвика истински фурор по време на коктейла, особено когато Виолина застана до Лили Иванова. Те са почти еднакви на ръст и с идентично излъчване. Подстригана с прическа мъжки фасон, гримирана и облечена с костюм като от 60-те години, Виолина изглежда като Лили Иванова през онзи период. Лентата, за която режисьорката Яна Титова предпочита все още да не разказва, тъй като снимките едва са започнали, всъщност ще се ограничи с детството на Лили Иванова и с периода до средата на 70-те години, като за по-късни етапи от живота на певицата ще има само отделни епизоди.

Краткият престой в Париж на актрисата и на екипа на филма бе използвана още вечерта след концерта – с дълга руса перука, облечена в черно лъскаво сако и качена на огромни токчета, Виолина бе снимана как се движи по булевард „Капюсен“ в Париж и поглежда към зала „Олимпия“, на чиято фасада с огромни червени букви е написано Lili Ivanova.

Кастингът е бил изключително тежък и дълъг, разказах хора от екипа на продукцията, дело на фирмата на Иван и Андрей „Междинна станция“. В първоначалния етап са прегледани досиетата на около 350 актриси, от които с почти половината е имало срещи и разговори. На втория етап те са сведени до значително по-малък брой, като на третия етап се е избирало между четири актриси, като екипът не желае да издава имената на останалите три.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Първата „Мис България“ Бранимира Антонова: Нямах пари за абитуриентска рокля, мама ми шиеше дрехите

 

Навремето жените имахме усещане за срам и свян, сега го няма.През 1967 г. Бранимира Антонова става първата жена, носителка на титлата „Мис България“. Тогава тя е едва 15-годишна. Красотата ѝ не остава незабелязана и отвежда младата софиянка пред камерите. Тя е участвала в хитовия филм от соца „Мъже в командировка“ (1968), а през 1969 г. се превръща в звезда и на международната сцена. На Московския кинофестивал тя представя филма „Танго“ и предизвиква фурор, когато журналисти предпочитат да снимат нея пред самата София Лорен, която слиза от друг самолет.

73-годишната Антонова признава, че не получава и стотинка пенсия. Тя е жертва на бюрократични неуредици, свързани със събирането на документи за стаж, но приема ситуацията с достойнство: „Няма да се унижавам и да моля за пенсия. Благодарна съм, че дъщеря ми Мария ме подкрепя и ми осигурява всичко нужно“, казва тя.

От години Бранимира живее между България и Ница, прекарвайки по-голямата част от времето си на Френската Ривиера, където е близо до дъщеря си и тримата си внуци.

- Госпожо Антонова, в България цените хвърчат, а за Великден дадоха по 50 евро добавка на най-бедните пенсионери. Какво мислите за това?

- Не живея в България и не контактувам активно с много хора. Хубаво е, че има някаква помощ. Дали е достатъчна, е друг въпрос, но по-добре да има, отколкото да няма. Трудни години са, нищо не е излишно.

Но се питам – как е възможно да дойдат примерно едни англичани, не заможни, да си купят българска къща в някое наше село и да я направят рай с цветна градина. Защо ние не можем така да си поддържаме къщите и селата? Виждам хора, които отиват в чужбина, работят като помощен персонал, счупват се от работа, дисциплинирани са. А като си дойдат в България, си хвърлят фаса на земята. Абе хора, дайте да си направим къщичките хубави, чисти. Тези, които плачат, се чудя, ако имат дворчета, защо не си засадят нещо – доматчета, картофки поне. Не казвам, че заплатите и пенсиите стигат. Трудно е, много е трудно.

Има пък други, които ламтят за палати с по шест спални. За какво са им, на колко легла може да спи човек? Алчността ще ни побърка.

 

В България нямаме пари, обаче тук, в Ница, никой не ходи с кола на пазар. Нито карат такива скъпи коли. Много се извратиха нещата в лош смисъл у нас. Всички искат лесни пари.

- Как е животът в Ница?

- Нямате представа колко скромно живеят тук хората. Всички си готвят вкъщи, не се хранят често навън, не си поръчват храна. Последното, което ме потресе, понеже гледам българска телевизия – знаете ли колко много храна с изтекъл срок е била приготвена за консумация за детски градини във Враца? Това заслужава направо да ги изправят до стената. Защо сме толкова търпеливи? И никога не виним себе си, а другите. Промяната започва от нас. Където отидем, носим себе си. Но иначе сме със страшни претенции, все сме недоволни. Не смееш да влезеш в магазина да попиташ нещо, веднага ще те погледнат лошо, може и да ти плеснат един шамар.

Аз съм от много обикновено семейство, живели сме скромно. Имали сме толкова финансови трудности. Нямах дори абитуриентска рокля. Абсолвентската ми я шихме вкъщи с майка ми.

 

Баща ми казваше много често на мен и по-голямата ми сестра Правда: Като пораснете, не забравяйте – бъдете винаги по-добри, отколкото трябва“. Той си отиде много рано. А майка ми почина на 97. Правеше до последно баници, гювечи, канеше приятелки. Даваше ми списъци с продукти и аз обикалях с колата да пазарувам, после събирам приятелките ѝ, едната с патерици, другата я болят колената. И като я питам какъв е празникът, майка казваше: „Не, не. Да ги нахраня ги събирам. Те имат малки пенсии“. Това е важното – „Бъдете по-добри, отколкото трябва“.

- Какво още си спомняте от вашето детство?

 

- Kaто деца родителите ни ни водеха на екскурзии – във Вършец примерно. Спяхме на квартира, скромно. В дворчето на всяка къща имаше засадено нещо – чесънче, лукче, картофче, морковче. Хората имаха кокошки, ние им давахме парички, те колеха някоя кокошка, вечерта сядахме на масата, канехме и домакините. Ей така живеехме. И в Созопол отсядахме на квартира. Аз и сестра ми спяхме в едно легло, за да пестят нашите пари. Хазяите казваха на майка ми: „Другарко, не купувай, ние имаме всичко в градината“. Разбира се, баща ми им оставяше пари. Майка правеше един голям гювеч и го носехме сутринта на пекаря, по обяд минаваме, вземаме си изпечения гювеч и викахме на масата и домакините, и другите курортисти, които бяха отседнали в къщата. Всички бяхме в по една стаичка. Така живеехме, беше щастливо, по цял ден на плажа. Какви чадъри, какви шезлонги. Майка ми ни шиеше банските, ние ѝ помагахме. Била съм на 6 годинки, исках банският ми да си е с горнище, с връвчица на вратлето. Бях много мъничка, но не исках да съм гола от кръста нагоре. Вече си изграждах усещане за срам, за свян. Къде отиде сега това чувство у младите? Няма го вече. Ужас!

 

- Сега на мода са силиконът и пластичните интервенции, какво мислите за това?

 

- Казват, че днес младите момичета имат изкривена представа за красота. Не мисля, по-скоро корекциите и пластичните интервенции се превърнаха в чудесен бизнес, който много добре се рекламира, а младите момичета са много податливи. Те вярват, че ако променят нещо по себе си, това ще ги направи по-успешни, по-обичани. Това не се случва. Аз не мисля, че някой е харесван повече или по-малко след някоя хирургическа интервенция. Но обезобразени жени виждам много. Поне интервенциите да се правеха хубаво. Като бях млада, и аз бях повлияна от модата, ходех с минижуп, много екстравагантен, сложиш си някоя хубава дрешка и това е. Но сега тази мода да се правят всякакви корекции е необратима. Винаги се обръщам към хирурзите да спрат да обезобразяват нашите хубави момичета. Статистиката е показала, че да, мъжете харесват силиконки, но винаги ще си изберат мило, добро и нормално момиче, за което да се оженят и да им роди деца. Защото красотата идва от духа. Другото е преходно. На какво се обричат тези момичета? Има и още нещо. Масово родителите на абитуриентки им подаряват силиконови гърди за бала. Може ли такова нещо? Това са бащи и майки! Къде ви е акълът? Не виждам как ще се оправят нещата, щом и в образовани семейства го правят. Има нещо много сбъркано в манталитета.

 

- Вашата естествена красота навремето ви е спечелила и роли в киното. Снимали сте в хитови български филми, кои бяха вашите учители?

 

- Имах много истински приятели и добри учители, с които съм снимала. Те са оформили личността ми. Големи актьори като Иван Кондов, Георги Черкелов, Иван Налбантов, Невена Коканова. Имах лично приятелство и с Леа Иванова…

Тъгувам за много мои близки приятели. Включително сега за Мишо Белчев, светло му небе. Българската култура осиротява. Напуска ни нейното величие. Мишо беше исполин – духовността, думите му, поезията... Велик мъж, велик талант.

Казват, че отиваме на по-добро място. Аз обаче съм с друго разбиране. Нека си бъде на земята най-хубавото място. Да не чакаме някога някъде друго, по-хубаво, което, кой да го знае... Вярата ни е такава, ние сме православни християни. Но нека и тук да бъде хубаво, да сме по-добри хора, да си помагаме повече./Ретро.бг/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Дара в Черешката на тортата преди цели 10 години-Уникални кадри на Дара готвачката

 

Вижте представянето на Дара в епизод на Черешката на тортата отпреди 10 години, когато изпълнителката на Bangaranga е още тийнейджърка и идея си няма какви изненади й е подготвила Съдбата.

В предаването изпълнителката се старае да се представи на ниво, но притежава онзи непринуден стил, прямота и чистосърдечност, който е запазизла и днес.

Вижте видеото 

Със сигурност ще се посмеете на представянето на новото откритие на Х фактор на времето. Сладки са и моментите, когато майка й опитва да се намеси. 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ